Решение по дело №1011/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 169, постановено по гр. д. № 356/2011 г. по описа на М.ския районен съд, Н. Н. А. от гр. М. е осъден да заплати на М. К. К. от с. гр. сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК като исковата претенция е отхвърлена за разликата над уважения до пълният предявен размер от 7000 лв. С решението съдът е отхвърлил изцяло претенцията по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2006 г. като погасена по давност на основание чл. 111 ал. 1 б. "в" от ЗЗД. С решението са присъдени разноски и държавна такса върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останал жалбодателят М. К. К. от гр. М., който чрез пълномощник обжалва решението като необосновано. Поддържа в жалбата, че съдът неправилно определил размера на паричното обезщетение с оглед принципа на справедливост. Било му причинено счупване на горната челюст, д¯вело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около месец и половина- два, а и видно от епикриза, издадена от университетска болница „Св.Г." ЕАД, се установило, че в резултата на причиненото счупване, са настъпили усложнения, изразяващи се във възпалителен процес, което затруднило лечението му. От представеното медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, се установило, че освен счупване на горната челюст, бил причинен и оток на дясната лицева половина, предизвикало асиметрия /изкривяване/ на лицето, което било отразено и в епикризата. Необосновани били изводите на съда в частта им, с която показанията на разпитаните свидетели са кредитирани частично относно болничният му престой, който бил 10 дни, но само за оперативно лечение, а в резултат на настъпилите усложнения, престоят бил удължен до един месец. След изписването му от болницата, продължил лечение в домашни условия. Като не отчел тези обстоятелства, неправилно съдът отхвърлил претенцията за разликата над уваженият размер до пълният предявен от 7000 лв. Неправилно съдът отхвърлил изцяло иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законни лихви за забава, считано от датата на увреждането, като погасен по давност. В чл. 111 от ЗЗД била регламентирана т. нар. кратка давност за вземания за лихви, произтичащи от договорен характер, а в случая бил налице деликт. Посочва, че дори да се приеме, че тригодишният срок важал и за отношенията, произтичащи от деликт, съдът следвало да приеме, че иска е погасен по давност само за онази част, която била извън тригодишния срок по чл. 111 ЗЗД и следвало да уважи частично иска по чл. 86 от ЗЗД за последните три години преди предявяване на иска. Моли да се постанови решение, с което бъде отменено атакуваното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 45 от ЗЗД за разликата от уважения до пълния предявен размер и в частта, с която е отхвърлен изцяло иска по чл. 86 от ЗЗД, и вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени изцяло исковете по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, и алтернативно- претенцията по чл. 86 от ЗЗД бъде уважена за последните три години, преди предявяване на иска. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД с цена 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от 08.09.2006 г.

Ищецът М. К. К. твърди в исковата молба, че пострадал от престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, извършено от ответника по иска на 08.09.2006 г. С присъда от 15.05.2007 г., постановена по НХОД № 33/2007 г. по описа на Момилградския районен съд, ответникът бил признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение било отложено за срок от три годни. Твърди, че ответникът му причинил счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, както и оток на дясната лицева половина. В резултат на това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, увреждане на здравето, морални страдания, увреждане на физическото и психическото му състояние. По време на болничния му престой за периода от 10.09.2006 г. до 20.09.2006 г., развил възпалителен процес на бузата, а след изписването му от болничното заведение в продължение на два месеца бил с поставена шина на челюстта, създаваща му сериозни пречки в говоренето и храненето. Причинените му от ответника неимуществени вреди оценява на сумата в размер на 7000 лв., която моли да му бъде заплатена, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението- 08.09.2006 г. до окончателното й изплащане.

От фактическа страна се установява следното:

От представеното като доказателство НОХД № 33/2007 г. по описа на М.ския районен съд се установява, че с присъда № 100/15.05.2007 г. Н. Н. А. от гр. М. бил признат за виновен в това, че на 08.09.2006 г. в гр. М. причинил на М. К. К. от гр. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основаните чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от една година като на основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването му за срок от три години. Присъдата е потвърдена с решение № 131/22.11.2007 г., постановено по ВНОХД № 161/2007 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Видно от Съдебно- медицинско удостоверение № 306/2006 г., издадено от съдебен лекар на 21.09.2006 г., ищецът М. К. К., който представил и епикриза от Клиника по лицево- челюстна хирургия при УМБАЛ гр. П., където постъпил на лечение на 10.09.2006 г. и изписан на 20.09.2006 г., бил прегледан, при което се установило умерена лицева асиметрия в следствие на оток на дясната лицева половина, а на горната и долна зъбна редица се виждали поставени фиксиращи шини. В следствие прегледа и представените епикризи съдебният лекар заключил, че на М. К. К. било причинено счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около един и половина- два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. В представената по делото Епикриза изх. № 1137/77511, издадена от УМБАЛ „Свети Георги”- П., Клиника по лицево- челюстна хирургия е отразено, че след оперативната интервенция се развил възпалителен процес на бузата, с изход от заболяването- „с подобрение". Назначени били контролни прегледи и дадени препоръки на личния лекар и личния стоматолог, не било назначено медикаментозно лечение.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. К. и Фатме К., родители на ищеца, се установява, че при лечението на сина им в П., зашили венците му и му поставили шина. По време на престоя в болницата, синът им понесъл множество болки и страдания, а след като се прибрал в къщи, бил с шини още един- два месеца, през което време се хранел със сламка, с пасирана храна. Претърпял и инфекция в устата, което наложило ново лечение в гр. П.. Твърдят, че сина им и понастоящем продължавал да търпи болки, тъй като не могъл да се възстанови физически и психически. Тези показания, макар и на родителите на ищеца, които могат да се считат заинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира като последователни и логични, съответни на останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията им само в частта, в която твърдят, че синът им бил в болница един месец, тъй като видно от епикризата, лечението му в болница продължило 10 дни.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр с ал. 1 от НК за основателен и доказан, но завишен по размер. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. И тъй като в случая е налице влязла в сила присъда, следва да се приеме, че ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние. На ищеца в резултат от противоправното поведение на ответника, който е действал виновно, е била причинена средна телесна повреда. Същият претърпял болки и страдания, поради факта на увреждането, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска. Установена е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените увреждания на ищеца, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, поставянето на шини, затруднения прием на храна, развилия се възпалителен процес на бузата на ищеца след операцията и установената от съдебен лекар след изписването му от болница умерена лицева асиметрия в следствие на оток на дясната лицева половина, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера на 5000 лв., в който размер като доказан следва да се уважи. Първоинстанционният съд като е направил различни изводи относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата от 2000 лв. до 5000 лв. Следва да се постанови в тази част друго решение, с което иска по чл. 45 от ЗЗД се уважи и за разликата от 2000 до 5000 лв., или за още 3000 лв. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането. В останалата част до пълния предявен размер правилно иска по чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен и в тази част решението следва да се потвърди.

Що се касае до довода на ответника по иска и неговия пълномощник, че пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата, то същият е несъстоятелен като неподкрепен с каквито и да е доказателства, и не следва да се уважава, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Относно претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху размера на присъденото обезщетение с правно основание чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането 08.09.2006 г., следва да се посочи, че изводите на първоинстанционния съд, че направено от ответника възражение, че този иск е погасен поради изтекла давност съобразно разпоредбата на чл. 111 ал. 1 б. „в” от ЗЗД за периода от 02.08.2009 г. до 02.08.2011 г., е незаконосъобразен. За да започне да тече давността, следва да е налице изискуемост на вземането. Вземането, произтичащо от непозволено увреждане, е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен, от деня на неговото откриване, а причинителят на вредата изпада в забава и без покана. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, увреждането е настъпило на 08.09.2006 г. и това е началния момент, от който започва да тече погасителната давност. В случая главницата и лихвата се погасяват с различна давност, като давността за лихвата е 3- годишна съгласно чл. 111 б. „в” от ЗЗД. И след като вземането е станало изискуемо на 08.09.2006 г., към момента на предявяване на иска- 02.08.2011 г., вземането за законна лихва върху обезщетението е погасено частично, тъй като от събитието до предявяване на иска са изминали повече от три години. Погасено се явява вземането за лихва за периода от датата на събитието- 08.09.2006 г. до 02.08.2009 г. и в тази част решението като правилно следва да се потвърди. В останалата част решението е неправилно и следва да се отмени като ответникът се осъди да заплати на ищеца размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото разноски за ищеца не следва да се присъждат, тъй като първоинстанционният съд е присъдил такива в повече от дължимите- присъдил е пълния размер на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, макар иска да е бил уважен частично, а пред тази инстанция няма направени допълнително разноски. Следва ответникът по иска да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху присъдения допълнителен размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 120 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 169, постановено по гр. д. № 356/2011 г. по описа на М.ския районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от М. К. К. против Н. Н. А. иск на основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимущестевни вреди от престъпление за разликата от 2000 лв. до 5000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на законната лихва върху главницата на основание чл. 86 от ЗЗД като погасен по давност за периода от 02.08.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Н. Н. А. гр. М., ул. "И. В. № 9, ЕГН * да заплати на М. К. К. от гр. М. с ЕГН * допълнително и сумата в размер на 3000 /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в следствие престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК на основание чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху пълния размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв., считано от 02.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. Н. А. гр. М., ул. "И. В. № 9, ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд допълнително държавна такса върху увеличения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/