РЕШЕНИЕ
№ 260140
гр.Поморие,
21.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Д.
при участието на секретаря Валентина
Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 213 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от
М.А.Д. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Г.К.,
против Т.Б. ***.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответницата, че същата не е собственичка на целия избен етаж
на сграда с идентификатор 57491.506.251.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Поморие, който избен етаж по КККР представлява
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 57491.506.251.1.3 по КККР на
гр.Поморие, с предназначение: гараж в сграда, с площ по документи: 23.30 кв.м.
и прилежащи части: складови помещения с площ 19.80 кв.м., с административен
адрес гр.Поморие, ул. „.
С протоколно
определение на съда от 25.11.2020 г., в качеството на трети лица – помагачи на
ответницата са конституирани Ф.Г.С. и А.Щ.С.,***.
Исковата молба е приета за разглеждане и
препис от същата е връчен на ответницата, която е подала отговор, с който
оспорва предявената претенция като недопустима и неоснователна.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и се представлява от процесуален представител – адвокат, който
поддържа заявената с исковата молба претенция.
Ответницата
също се явява лично в съдебно заседание и се представлява от пълномощик – адвокат, който поддържа заявеното в отговора
становище за недопстимост и неоснователност на претенцията.
В съдебно
заседание третите лица – помагачи на ответницата, се представляват от
пълномощник– адвокат, която заявява становище за недопустимост и
неоснователност на претенцията.
За да разреши така поставения
спор съдът се запозна подробно
със становищата и исканията на страните,
както и със събраните по делото
доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.
Установява
се от представения по делото препис от нотариален акт № 57/12.05.1958 г., нот.дело № 8281958 г., на Поморийски народен съдия, че Г. С.Е.
е закупил от ТКЗС гр.Поморие дворно място в гр.Поморие от 380 кв.м.,
съставляващо парцел ХХ, кв.125 по плана на гр.Поморие.
Съгласно
протокол от 25.05.1983 г. по гр.дело № 165/1983 г. на Поморийския районен съд,
съделителите Р.П.Е., Ф.Г.С. и Т.Г.Е., в качеството им на наследници на Г. С.Е.
са постигнали съдебна спогодба, по силата на която Р.П.Е. е получила в дял
горепосоченото дворно място, представляващо парцел VІІ-122а, кв.125 по плана на
гр.Поморие, заедно с построената в него жилищна сграда от изба и етаж на площ
от 60 кв.м.
По делото е
представен нотариален акт за суперфиция №
12/03.04.1984 г., нот.дело І 157/1984 г., на
Поморийски районен съдия, с който Р.Р.) П.Е.е
учредила на Ф.Г.С. правото последната да построи в избения етаж на сградата
гараж на площ 23.30 кв.м. и складови помещения на площ 19.80 кв.м.
Съгласно
представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № 156/20.05.1991 г., нот.дело №
352/1991 г. на Поморийски районен съдия, Р.П.Е. е прехвърлила на Г. Т.Е.
процесното дворно място, заедно с първия жилищен етаж, на площ 105 кв.м.,
представляващ самостоятелно жилище, от построената в дворното място двуетажна
жилищна сграда с изба.
По делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118/28.11.2003
г., нот.дело № 279/2003 г., на нотариус Д. Г.,
съгласно който третите лица Ф.Г.С. и А.Щ.С. са продали на ответницата Т.Б. П. (Б.),
127/417 ид.ч. от процесното дворно място, заедно с
гараж на площ 23.30 кв.м. и складови помещения на площ 19.80 кв.м., изградени в
избения етаж на двуетажната с избен етаж жилищна сграда, построена в имота, за
които гараж и складови помещения не се спори, че представляват самостоятелен
обект с идентификатор 57491.506.251.1.3 по КККР на гр.Поморие.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 16.01.2018 г., на ЧСИ Д.Н., на
ищцата е възложена собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор
57491.506.251.1.1 по КККР на гр.Поморие, който обект представлява първи жилищен
етаж, обособен като самостоятелно жилище, от процесната двуетажна жилищна
сграда.
По делото е изслушано и прието като доказателство
заключението на вещото лице инж.К.М. по извършената съдебно-техническа
експертиза, съгласно което застроената площ на процесната сградата
според КК, е 106 кв.м., но застроената площ на избения етаж на сградата, в която площ не влизат предверията за стълбището за
първия жилищен етаж и за стълбищната клетка за надземните и таванския етаж на
нивото на прилежащия терен, е 91.52 кв.м., заедно с входно предверие от юг с площ 4.01
кв.м.
Вещото лице сочи,
че част от избените помещения са обособени за живеене и представляват: входно предверие от юг с площ 4.01 кв.м.; коридор с площ 3.75 кв.м. и светла височина
2.16 м.; югозападно помещение с площ 8.43
кв.м. и светла височина 2.16 м.; южно
помещение с площ 11.58 кв.м. и светла височина 2.30 м.; северно помещение с площ 18.08 кв.м. и светла височина 2.24 м.; сервизно помещение – баня с тоалетна, с площ 3.74 кв.м.
Съгласно
заключението не е извършено строителство на гараж в процесната жилищна сграда, а прилежащите складови помещения в избения етаж са построени още с
първоначално построената основна едноетажна жилищна сграда през 1958 г., като по одобрен архитектурен проект от 21.04.1958 г., не е бил
проектиран и предвиден избен етаж, но е бил изпълнен такъв.
Вещото лице сочи, че самостоятелния обект в сграда с идентификатор
57491.506.251.1.3 по КККР на гр.Поморие е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри с извършеното последно изменение - по издадена заповед №
18-5116/16.04.2014 г. на началника на СГКК гр.Бургас.
Съгласно заключението, светлите височини на помещенията в избения етаж , от
най-малката – 2.16 м., до най-голямата – 2.30 м., приспособени за жилищно
обитаване, не отговарят на нормите за жилище.
Вещото лице сочи, че в избения етаж на процесната сграда има още две
складови помещения, изградени с пристрояването и надстрояването на сградата
през 1984 г., извън горепосочените „гараж“ и складовите помещения, ползвани от
ответницата, а именно: югоизточно
складово помещение с площ 7.30 кв.м и килер с площ 2.0 кв.м.
Видно от заключението в подпокривното пространство на сградата също има
четири тавански складови помещения, както следва: северно, с площ 11.57 кв.м.;
северно за сервизно помещение, с площ 3.75 кв.м.; югозападно, с площ 31 кв.м. и
южно таванско складово помещение с площ от 25 кв.м.
По делото са
изслушани показанията на св.Т.П.Б. (дъщеря на ищцата), която сочи,
че след придобиване на имота от ищцата и нейна майка, в разговор с третото лице
– помагач на ответницата и праводател на същата Ф.Г.С., последнала споделила, че първият етаж от сградата е бил за
нейния племенник Г., вторият етаж е надстрояван от брат и Т., предвиден да
остане като наследство за нейната племенница Е., като Р.П.Е. не можела по
никакъв начин да отдели избения етаж, затова било взето решение да си използва
варианта със суперфиция за изграждане на гараж, който
нито са имали намерение да изградят, нито някога е бил изграждан, но това е
било опция, за да може С. тя да се сдобие с титул за собственост за избения
етаж, който на практика винаги е съществувал по този начин от създаването на
сградата, като изба, избен етаж.
В
показанията си св. И.Д.Т. (познат на ответницата), твърди, че при придобиване на
собствеността върху процесния имот от ответницата е участвал в ремонт на същия,
който бил козметичен, при него не се събаряли стени, които са били изградени преди
това.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното.
Безспорно се
установява от доказателствата по делото, в това число от заключението на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано, че процесният имот, представляващ част от избения етаж на
страда с идентификатор 57491.506.251.1, по КККР, съставляващ самостоятелен
обект на собственост с идентификатор 57491.506.251.1.3 по КККР на гр.Поморие, с
предназначение гараж в сграда, с площ 23.30 кв.м. и складови помещения с площ
19.80 кв.м., към настоящия момент,
съгласно разпоредбите на ЗУТ, не
отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда.
Установява се на следващо място от заключението на вещото лице, а така
също от показанията на горепосочените свидетели, че частта от
избения етаж, която част съответства на имота на ответницата, от изграждането
на етажа, съвпадащ с изграждането на сградата през 1958 г., винаги е използвана
като жилищна, съответно е обособена в жилище.
Съгласно Тълкувателно
решение № 96/16.11.1971 г., ОСГК на ВС,
когато етажи или части от етажи, изградени преди 17.05.1963
г., макар и неотговарящи в пълен обем на действалите строителни правила и
норми, са ползвани като жилищни, както е в процесния случай, то те следва да
бъдат разглеждани като самостоятелни жилища и годни самостоятелни обекти на
право на собственост, делба, разпореждания.
В този смисъл и Определение № 970/28.10.2011 г. по гр.
д. № 960/2011 г., II г. о., ГК на ВКС и
цитираните в него решение № 637/14.07.2000 г. гр. дело № 152/2000 г. на I г. о.
на ВКС и решение № 449/27.06.2002 г. по гр. дело № 703/2001 г. на IV г. о. на
ВКС.
Предвид
посочената константа и задължителна съдебна практика, след като процесната част
от избения етаж, която част по КККР на гр.Поморие съставлява самостоятелен
обект с идентификатор 57491.506.251.1.3, е изградена и ползвана като жилище преди 17.05.1963 г., а именно през 1958 г., то
същата е могла да бъде обект на правна сделка, респ. да бъде придобита
по давност, съответно ответницата установява правото си на собственост върху
процесния имот, поради което претенцията на ищцата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
При този
изход от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищцата следва да се
възложат разноските на ответницата в производството в общ размер 850 лв., от
които 250 лв., заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице и 600 лв.,
адвокатско възнаграждение.
Предвид неоснователността на заявената претенция разноски на ищцата не се
дължат, поради което искането й за присъждане на такива е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Искането на третите лица– помагачи за присъждане на разноски
също следва да бъдат оставено без уважение, на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, пл. „, ап.10 – адв.Г.К., за установяване по отношение на Т.Б. П., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Б.Т., при
участието на третите лица помагачи на ответницата Ф.Г.С., ЕГН ********** и А.Щ.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.К.М.-С., че ответницата Т.Б. П., ЕГН **********, не е
собственик на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 57491.506.251.1.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие, с
предназначение: гараж в сграда, с площ по документи: 23.30 кв.м. и прилежащи
части: складови помещения, с площ 19.80 кв.м., с административен адрес
гр.Поморие, ул..
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Г.К.,
да заплати на Т.Б. П., ЕГН **********, със съдебен
адресат адв.Б.Т., сума в размер 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
М.А.Д., ЕГН
**********, със съдебен адресат адв.Г.К., за
присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Ф.Г.С., ЕГН ********** и А.Щ.С., ЕГН **********, двамата със съдебен адресат в адв.К.М.-С., за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :