№ 651
гр. Сливен, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230104326 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1, във вр. с
чл. 422, във вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между М. Н. С. и „Йеттел България“ ЕАД (с
предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са
сключени следните договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2016 г., Договор за мобилни услуги
№ ********* от 15.05.2019 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 24.08.2020 г.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от М. Н. С.
мобилни номера се сочи, че се прилагат следните условия:
- за мобилен номер **********, заменен с номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2016 г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2020 г.;
- за мобилен номер **********, заменен с номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2019 г.;
- за мобилно устройство CANYON Oregano Smartwatch Black Green - условията,
договорени в Договор за лизинг от 24.08.2020 г.
Сочи се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. юни 2021 г. — м. октомври 2021 г., а именно: фактура №
**********/20.06.2021 г., фактура № **********/20.07.2021 г., фактура №
**********/20.08.2021 г. и фактура № **********/20.10.2021 г.
1
Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи
от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2016 г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 24.08.2020 г., с който се
предоставя мобилен номер **********, заменен с номер **********, са начислени и се
претендират следните задължения в общ размер на 264.12 лв., от които:
139.05 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси;
неустойка в размер на 125.07 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2019 г., с който се предоставя
мобилен номер **********, заменен с номер **********, са начислени и се претендират
следните задължения в общ размер на 246.83 лв., от които:
133,13 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси;
неустойка в размер на 113,70 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
По Договор за лизинг от 24.08.2020 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство CANYON Oregano Smartwatch Black Green, са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 69.86 лв., от които:
дължими незаплатени лизингови вноски в общ размер на 14.97 лв. с вкл. ДДС /три
лизингови вноски, всяка в размер от 4.99 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми
лизингови вноски в общ размер на 54.89 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на единадесет
неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 4.99 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задълженията за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за номера ********** и ********** са
уредени от страните в р. IV, т. 2 от Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 24.08.2020 г. и т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от
15.05.2019 г.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Сочи се, че в допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
2
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой).
Поради липсата на действия на ответника насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Йеттел България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК
до Районен съд - Сливен, въз основа на което е образувано ч.г.д. № 2952/2023 г. и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника - ответник по настоящото дело, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обуславя предявяването на настоящия иск.
Предвид изложеното се моли съда постанови решение, с което да приеме за
установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.г.д. № 2952/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, против длъжника -
ответник М. Н. С., както следва:
- 580.81 лв. (петстотин и осемдесет лева и осемдесет и една стотинки),
представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за
мобилни услуги № ********* от 17.10.2016 г., Договор за мобилни услуги № ********* от
15.05.2019 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 24.08.2020 г., за които суми са издадени фактури №№
**********/20.06.2021 г., № **********/20.07.2021 г., **********/20.08.2021 г. и
**********/20.10.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, който счита предявения иск за допустим, но неоснователен и
недоказан по основание и размер.
Липсвали доказателства, че ответникът действително е ползвал описаните в
договорите мобилни услуги, както и че от приложените писмени доказателства не може да
се определи достатъчно ясно за какъв минал период се отнасят претендираните заплащания,
както и начина на формиране на претендираните суми. Липсват доказателства и за
възможно заплащане на претендираните суми.
Относно иска за заплащане на неустойка се счита, че в тежест на ищцовото
дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на ответника потребител или поради
нарушения на задълженията му по договорите.
Сочи се, че исковата молба и приложенията към нея, а дори и заповедта за
изпълнение не са връчени лично на ответника, поради което не могат да предизвикат
3
правните последици на развалянето. Следователно процесните договори за мобилни услуги
не са предсрочно прекратени, както се твърди в исковата молба, респективно не е
осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, поради което претенциите за
неустойка следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. В този смисъл се твърди, че
предявеният от ищцовото дружество положителен установителен иск е неоснователен и
недоказан по основание и размер.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител. Депозирана
е молба-становище от процесуален представител, в която моли да бъде даден ход на делото.
Моли да се приеме заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза. Счита предявените искове за основателни и доказани. По същество
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските в настоящото и
заповедното производство.
В с.з. ответникът М. Н. С., редовно призован, се представлява от назначения му
особен представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения положителен установителен иск за признаване за установено наличието на
вземане за сумите на обща стойност 580,81 лева, подробно индивидуализирани в исковата
молба, на основанията описани в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между ответника М. Н. С. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования
„Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните
договори:
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2016 г., Договор за мобилни услуги
№ ********* от 15.05.2019 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
№ ********* и Договор за лизинг от 24.08.2020 г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. юни 2021 г. — м. октомври 2021 г., а именно: фактура №
**********/20.06.2021 г., фактура № **********/20.07.2021 г., фактура №
**********/20.08.2021 г. и фактура № **********/20.10.2021 г.
Предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен
съд - Сливен, въз основа на което е образувано ч.г.д. № 2952/2023 г. и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника -
ответник по настоящото дело, при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
4
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на което е
видно, че Разпределени по договори, задълженията включват:
- за мобилен номер **********,заменен с номер ********** /чрез попълване на
заявление за смяна на номер на 12.08.2020 г./ - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 17.10.2016 г., изменен с Допълнително споразумение към Договор №
********* от 24.08.2020 г. - задължение в общ размер 264.12 лв., от които 125.07 лв. -
неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договора по вина на
потребителя и 139.05 лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни такси.
- за мобилен номер **********, заменен с номер ********** / чрез попълване па
заявление за смяна на номер на 09.06.2021 г./ - условията, които са договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 15.05.2019 г. - задължение в общ размер 246.83 лв., от които
113.70 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договора
по вина на потребителя и 133.13 лв. незаплатени задължения за месечни абонаментни такси
и услуги.
- за мобилно устройство CANYON Oregano Smartwatch Black Green - Договор за
лизинг от 24.08.2020 г. - 69.86 лв., от които 54.89 лв. предсрочно изискуеми лизингови
вноски + 14.97 лв. - три дължими незаплатени лизингови вноски, всяка с размер от 4.99 лв.
Обща сума за плащане – 580,81 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като ищецът не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен
иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и
оспорено право.
В случая, предмет на предявения установителен иск е вземане, произтичащо от
сключени между страните договор и допълнителни споразумения за предоставяне на
мобилни услуги и договори за лизинг.
По предявеният установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата 139.05 лева, представляваща
месечни абонаментни такси по договор от 17.10.2016 г. , сумата 133.13 лева незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси по
5
Договор от 15.05.2019 г. и сумата 69.86 лева по договор за лизинг от 24.08.2020 г.
Представените и приети по делото писмени документи – допълнителни и фактури за
начислени стойности на ползвани и незаплатени мобилни услуги – разговори, текстови
съобщения, договор за лизинг действително установяват налични облигационни отношения
между страните за исковия период от време и доколкото ответника не доказа за този период
плащане по фактурите , съдът приема, че сумата е дължима. Ето защо предявеният
установителен иск по отношение на тези суми е основателен и доказан в пълния му
предявен размер, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 25.07.2023 г. до окончателното
изплащане.
По предявеният установителен иск за признаване за установено, че ответника
дължи неустойка в размер на 125.07 лева , , начислена еднократно, поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 17.10.2016 г., неустойка в размер на 113.70
лева за предсрочно прекратяване на договор от 15.05.2019 г. по вина на потребителя.
Процесната клауза за неустойка осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от
ЗЗП, тъй като налага на потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на
действието на договора, без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй
като е прекратил едностранно същия. Така мобилния оператор получава имуществена
облага от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако договорът не
беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни
услуги. С това уговорената в Договора неустойка излиза много извън типичната си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до значително
неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,
създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При това положение
клаузата на основание чл. 143, т. 5 и т. 6 и т. 14 от ЗЗП е нищожна.
Прекратяването на договора на визираното основание се подчинява на общите
правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му е дал
достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по договора
суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането
за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги преди
изтичане на уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по делото не се доказа в полза на ищеца да е
възникнало действително вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в общ размер на 238.77 лева, поради което исковата
6
претенция с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се
остави без уважение.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК предвид изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски в производството, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 25 лева д.т., адв. възнаграждение в размер на 280 лева, 236 лева
за особен представител и 90 лева за вещо лице, както и разноски в производството по
издаване на заповед за изпълнение в размер на 25,00 лева д.т. и 280 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *******, че ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк
София, сграда 6, сумата 139.05 лева по Договор за мобилни услуги № ********* от
17.10.2016 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 24.08.2020 г., с който се предоставя мобилен номер **********, заменен с
номер **********, незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, сумата 133,13
лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.05.2019 г., с който се
предоставя мобилен номер **********, заменен с номер ********** и сумата 69.86 лева по
Договор за лизинг от 24.08.2020 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство CANYON Oregano Smartwatch Black Green, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 25.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за неустойка в размер на
125.07 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя и неустойка в размер на 113,70 лв. начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. Н. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес *******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, разноски в
производството в общ размер на сумата 631 лева и разноски по ч.гр.д. № 2952/2023 г. в
7
размер на 305,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8