Решение по дело №6/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 45/18.05.2015 г., постановено по гр.д. № 184/2015 г., К. районен съд е отхвърлил предявения от ЕТ „ М-И.М.”, грП. против Община К. иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането в размер на 25 000 лв. с ДДС, представляващо част от стойността на аванс по Договор № 7749-03/23.06.2011 г., целият в размер на 965 941.20 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/27.06.2011 г. по обществена поръчка с предмет „Инженеринг-проектиране и СМР мост на р.А., гр.К.”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.014 г. до окончателното му изплащане, за което вземане е издадена заповед № 219/ 22.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1423/2014 г. по описа на Районен съд - К..

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ЕТ „М-И.М.”, грП. чрез представител по пълномощие, който обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие със закона и необосновано, и при допуснати нарушения на процесуалните правила. Излагат се следните съображения: установеното от фактическа страна в първоинстанционното производство водело до извод, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесната сума. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установила, че целевото финансиране на процесния договор било осигурено към момента на сключването му в размер на уговорения аванс. За да постанови своя съдебен акт първоинстанционният съд приел, че процесната фактура била издадена неправилно от ищеца в качеството му на изпълнител по договора, в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДС, тъй като липсвало получаване на авансово плащане, както и липсвала каквато и да било насрещна престация от страна на изпълнителя, като издаването на фактурата не представлявало настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС. Този извод сам по себе си не сочел на липса на основателност на исковата претенция, а на евентуално нарушение на данъчното и счетоводно законодателство. Исковата претенция била основателна и без издадена фактура, само при наличие на договор. Това дали е издадена фактура или не, било от значение за евентуална отговорност на ищеца по ДОПК, но не касаело основателността на исковата претенция. Изтъкват се съображения и относно това, че първоинстанционният съд правилно приел, че процесният договор бил действащ, не бил развален, както и че за ищеца бил налице правен интерес да търси уговорения в договора аванс. Твърди се, че решаващият съд неправилно свързал авансовото плащане с наличие на насрещна престация, защото то затова било авансово по своя характер, за да бъде извършено преди престиране на изпълнение по договора. В този смисъл, изводът на съда за липса на изискуемост на вземането бил неоснователен. Излагат се съображения и за допуснати от решаващия съд нарушения на процесуални правила. За да отхвърли иска, съдът приел, че процесната фактура била неправилно издадена, но на основание, различно от твърдяното от ответника, а именно, че процесната фактура била неправилно издадена, тъй като била издадена по невлязъл в сила договор. Жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение, вместо което уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции. В съдебно заседание ищецът се представлява от представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Община К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че правилно в първоинстанционния акт била възприета фактическата обстановка, и че в този смисъл правилно решаващият съд приел, че предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК бил неоснователен поради това, че претендираното вземане, макар и дължимо по договора за обществена поръчка за строителство, не било изискуемо. Излагат се съображения, че когато страните обвързали изпълнението на задължението с настъпването на отлагателно условие без уговорен краен срок, сбъдването на което било поставено в зависимост от поведението на длъжника, били налице предпоставките на чл.69, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че липсата на изпълнение в рамките на разумния срок /чл.63, ал.1 от ЗЗД/ било основание за упражняване на потестативното право на кредитора да иска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение и до упражняването на това право, задължението не било изискуемо. Цитира се постановена по чл.290 от ГПК съдебна практика- Решение N 15/22.04.2014г. по т.д. N46/2013 г. на ВКС, II т.о. В съдебно заседание, ответникът по жалбата Община К., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предявен за разглеждане е установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422 ГПК .

От фактическа страна по делото се установява, че по ч.гр.д. № 1423/2014 г. в полза на ищеца ЕТ „М. – И. М.”, гр. П., К. районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с длъжник Община К. за сумата в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, съставляваща частично предявен аванс по договор № 7749-03/23.06.2011 г. в пълен размер от 965 941.20 лв. с ДДС, фактуриран с фактура № **********/27.06.2011 г., представляваща 30 % от общата договорена сума в размер на 2 683 172.04 лв. във връзка с обществена поръчка с предмет „Инженеринг-проектиране и СМР мост на р.А., гр.К.”. Срещу заповедта от ответника е подадено възражение по чл. 414 ГПК. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят - ищец е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му, предмет на издадената заповед. Предвид това, предявеният иск е допустим: срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Във връзка с предявения иск, по делото е установено, че между ЕТ „М-И.М.”, грП. - изпълнител и Община К. - възложител, на 23.06.2011 г., на основание чл.41, ал.1 от Закона за обществени поръчки и решение № 174/17.02.2011 г. на Кмета на Община К. за класиране на участниците и избор на изпълнител, е сключен договор № 7749-03, с предмет изработване от изпълнителя на технически и работен проект и извършване на строителни и монтажни работи по задание на възложителя за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Инженеринг-проектиране и СМР мост на река А., гр.К.". Цената на договорените работи, съгласно чл.2.1 от Договора е в размер на 2 683 172.04 лв. без ДДС, като съгласно чл.2.3 от договора заплащането се извършва, както следва : авансово плащане в размер на 30 % от общата сума, а при извършване на отделните работи по проектиране, авторски надзор, контрол и участие в комисии се извършва плащане, след пълното приключване на всеки етап, съгласно график за изпълнение и хонорар сметка, доказано със съставянето на Протокол за приемане, подписан от възложителя и изпълнителя. Съгласно чл.3.2, договорът влиза в сила след осигурено финансиране от страна на възложителя, превеждане на аванс по договора и избор на изпълнител за строителен надзор. Установено е, че в Разчета за капиталови разходи за 2011 г. в Община К. са били разчетени и осигурени средства в размер на 985 000 лв. за годишна задача „Възстановяване и укрепване на пешеходен мост над река А.”, както и че тези средства, отпуснати на Община К. с Решение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС с посоченото целево предназначение, са били възстановени на Главна дирекция за пожарна безопасност и защита на населението към МВР с превод на 20.06.2014 г. в размер на 550 000 лв. с основание възстановени неусвоени средства по СБ-1/ 31.03.2008 г. и с превод на 24.06.2014 г. в размер на 444 482 лв. с основание възстановени неусвоени средства по СБ-5/ 31.03.2008 г. и окончателно по СБ -1/ 31.03.2008 г. Не е спорно в производството, че изпълнителят е издал на 27.06.2014 г. фактура № ********** за сума, съставляваща аванс по договор № 7749-03 в размер на 30 % или в размер на 804 951 лв., ДДС в размер на 160 990.20 лв., или на обща стойност 965 941.20 лв. По представената от изпълнителя-ищец фактура, възложителят -ответник Община К. е извършила плащане на сумата 25 000 лв. с посочено основание частичен превод по фактура № 1587 по договор № 7749-03/23.05.2011 г. Установено е, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на Община К., а само така платеният аванс от 25 000 лв. е бил осчетоводен при ответника по дебита на сметка 402 „Доставчици по аванси” като вземане на ищеца, което прави непълни счетоводните записвания по повод сключения процесен договор и издадената в тази връзка процесна фактура. По реда на принудителното изпълнение, предприето по изп.д № 20148120401018 по описа на ЧСИ с рег.№ 812 на КЧСИ, образувано по издадения по неоспорена Заповед № 5148 25.11.2014 г. по ч.гр.д. № 1290/ 2014 г. на КРС, изпълнителен лист от 12.12.2014 г., Община К. е заплатила и сумата от 25 000 лв., съставляваща частично плащане по фактура № **********/27.06.2011 г. на аванс по процесния договор, ведно с присъдена законна лихва, считано от 25.11.2014 г. , както и разноски.

С оглед на така установените фактически обстоятелства по делото, въззивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. Съгласно чл. 3.2 от договора между страните, същият влиза в сила след осигурен¯ финансиране от страна на възложителя, превеждане на аванс по договора и избор на изпълнител за строителен надзор. Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че в представения разчет за капиталови разходи при Община К. за 2011 г., са разчетени средства в размер на 985 000 лв. за годишна задача „Възстановяване и укрепване на пешеходен мост на река А.”, предмет на договора. След сключването му, възложителят е уведомил изпълнителя, че е осигурено финансиране, както и че изпълнителят следва да представи фактура за предвиденото 30% авансово плащане съгласно т. 2.3 от договора. Непосредствено след сключване на договора на 23.06.2011 г., изпълнителят е изготвил и представил на възложителя фактура № **********/27.06.2011 г. на стойност 965 941.20 лв. с ДДС – сумата, представляваща аванс по процесния договор, подписана от представител на възложителя. По процесната фактура ответникът е превел на ищеца сума в размер на 25 000 лв., представляваща частично плащане по фактурата, която сума е осчетоводена като вземане – извършено плащане на 15.03.2012 година в полза на ищеца. По реда на чл. 410 ГПК, отново за частично дължима сума в размер на 25 000 лв., ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по посочения ред; срещу същата не е било подадено възражение от длъжника и е бил издаден изпълнителен лист по влязлата в сила заповед и е образувано изп.дело № 1018/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Сираков, рег. № 812г., район на действие ОС – К., по което ответникът е превел сумата, предмет на изпълнението. От това следва, че по влезлият в сила и непрекратен договор между страните, ответникът дължи авансовото плащане на частичната сума от 25 000 лв., предмет на настоящия установителен иск. Този извод се налага от установеното по делото, че ищецът е изпълнил изцяло задължението си, предхождащо извършването на договорените СМР, като е издал фактура за стойността на авансовата сума, надлежно я е осчетоводил в счетоводството на дружеството, включил я е в дневника за продажбите за съответния период, декларирал я е в справка-декларация по ДДС, внесъл е дължимото ДДС. От друга страна ответникът е осчетоводил частичното авансово плащане по фактурата в размер на 25 000 лв., извършено на 15.03.3012 година. При това положение, без значение е обстоятелството, че не е осчетоводил процесната фактура, след като е осчетоводил извършеното плащане. Извършеното частично плащане, както и неоспорената заповед за изпълнение за частичната сума от 25 000 лв., по която ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и извършеното плащане по него, представляват извънсъдебно признание за дължимостта на общата авансова сума по договора. В този смисъл, тълкувайки действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД - т. 3.1., т. 3.2 и т. 3.3 от договора, не може да се приеме, че липсва срок за превеждането на авансовото плащане. При такова тълкуване се налага извода, че са уговорени както момента на влизане в сила на договора, така и крайният срок за изпълнението му. Краткият срок за изпълнение – 91 дни, от които 7 дни за проектиране и 84 за строителство и осигурено финансиране по договора към датата на подписването му, издаването на фактура от страна на изпълнителя непосредствено след сключването му - на 27.06.2011 г., сочат, че същият е имал готовност фактически да пристъпи към изпълнение на задълженията си по договора, а именно извършване на договорените СМР. Превеждайки на 15.03.2012 година първата частична авансово дължима сума от 25 000 лева от общата такава, възложителят вече е бил в забава по отношение сроковете за изпълнение на договора. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че вземането не е изискуемо, като съгласно чл. 69, ал.2 ЗЗД, тъй като не бил уговорен конкретен срок за авансовото плащане, то изпълнението било поставено в зависимост от действията на длъжника – ответник, като следвало да бъде даден на длъжника достатъчен срок да изпълни, е неправилен и формиран в нарушение на закона.

Предвид изложеното дотук следва извода, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането е основателен и доказан по размер, а първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, вместо което да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника съществуването на задължението му спрямо ищеца в размера, описан в заповедта за изпълнение.

При този изход на делото, на жалбодателя се следват разноските, направени в заповедното производство и в двете съдебни инстанции в общ размер на 5 500 лева, както следва: в заповедното производство по ч.гр.д. № 1423/2014г. по описа на КРС 2 300 лв. /500 лв. - внесена държавна такса и 1 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение/; в първоинстанционното съдебно производство - разноски в общ размер на 2 580 лв. /500 лв. - внесена държавна такса, 280 лв. - платено възнаграждение на вещо лице и 1 800 лв. - платено адвокатско възнаграждение/ и във въззивното производство 1 220 лв. /500 лв. - внесена държавна такса и 720 лв. - платено адвокатско възнаграждение/.

Водим от изложеното, К. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 45/18.05.2015 година, постановено по гр.д.№ 184/2015 г. по описа на К.йския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА К., бул. „Б.” № 41, с ЕИК *********, съществуването на вземане на ЕТ „М. - И. М.”, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. "В. А." № 149, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Дж. В.”, комплекс „П.”, вх. Д, офис 10 в размер на 25 000 лв. с ДДС, представляващо част от стойността на аванс по Договор № 7749-03/23.06.2011 г. от 965 941.20 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/27.06.2011 г. по обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране и СМР мост на р.А., гр.К.”, ведно със законната лихва от 22.12.2014 г. до окончателното му изплащане, за което вземане е издадена заповед № 219/22.12.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1423/2014 г. на Районен съд, гр.К..

ОСЪЖДА ОБЩИНА К., с ЕИК *********, да заплати на ЕТ„М. - И. М.”, със седалище и адрес на управление грП., ул."В. А." № 149, ЕИК *********, сумата в размер на 5 500 лв., съставляваща разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.