№ 984
гр. София, 31.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601156 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на л. св. В. Т. Л., изтърпяващ наказание лишаване от свобода
в Затвора, гр. ***, срещу Определение № 451 от 05.10.2022 г., по чнд № 504/2022 г., по
описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
в размер на 1 година лишаване от свобода по нохд № 165/2022 г., по описа на PC-Враца, с
остатък 3 месеца и 1 ден.
В жалбата си пред въззивната инстанция л. св. Л. излага възражения, че не отговаря на
истината заключението на администрацията на затвора за склонност от негова страна към
интриги и конфликти и че същият е манипулативен – прикриващ вина и поставящ се като
жертва. Твърди също така, че той спазвал вътрешния ред, указанията на Началника на
затвора и издадените разпоредби. Нямал наложени наказания, проявил желание за работа и
за посещение на училище, посещавал курс по християнски ценности и курс за подготовка за
живот на свобода. Оспорва данните от доклада на затворническата администрация като
неверни.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
1
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално
допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С определение от 05.10.2022 год., Окръжен съд – Враца, по чнд № 504/2022 год., е оставил
без уважение молбата на л. св. В. Т. Л. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил
относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки, поради което
изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се
споделят от въззивния съд. Извършена е цялостна и всеобхватна преценка за наличието на
предпоставките, визирани в чл. 70 от НК.
Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е
констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като
към 05.10.2022 г. Л. фактически е изтърпял 8 месеца и 29 дни, от които 6 месеца и 21 дни
фактически, от предварителен арест 1 месец и 26 дни, а от работа 12 дни, във връзка с
наложеното му с одобрено споразумение по нохд № 165/2022 г., по описа на PC-Враца,
наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, тоест повече от 1/2 от това
наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения Л., съдебният
състав на Врачанския окръжен съд се е запознал със затворническото досие на осъдения Л. и
наличните по него писмени доказателства, със становището от началника на Затвора, гр.
***, ведно със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения
остатък, с доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и плана за
изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В мотивите на атакуваното с жалбата определение съдебният състав на първоинстанционния
съд е отчел наличието на всички позитивни факти, свързани с поправителния процес на
лишения от свобода - в т.ч. включването му в трудовия процес по негова молба от
23.08.2022 г., когато е назначен като чистач в затвора на основание чл. 80 ЗИНЗС,
записването му по негово желание като ученик в пети клас в СУ "Мито Орозов" към
Затвора-*** от 15.09.2022 г., участието му в курс "Християнски ценности" и успешното
завършване на корекционна програма "Подготовка за живот на свобода". Съдът е съобразил
и
2
данните от личното досие на осъдения, от които е видно, че формално спазва установените
правила, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания.
Същевременно, за да счете, че по отношение на осъдения не е налице основание да се
приеме наличието на доказателства за неговото поправяне, първостепенният съд е придал
значение на следните обстоятелства, а именно – претърпяната в рамките на средните
стойности негативна промяна на риска от рецидив през изтеклия период от изтърпяване на
наказанието и завишаването му от 72 точки на 77 точки, запазените средни граници на риска
от вреди за обществото, определящ се от характера на престъпленията в криминалното
минало на лишения от свобода, запазеният риск за останалите лишените от свобода в
границите на средните стойности, склонността му към конфликти и интриги, проявата на
манипулативност при разрешаване на спорове - умело прикриване на вината си и поставяне
себе си в позицията на жертва. Съдът е съобразил още и дефицитните зони при осъдения,
които не са претърпели особена промяна от началото на неговото наказание и от които е
видно, че той не осъзнава наличните проблеми и факторите, допринесли за криминалното
му поведение. Взел е предвид също така, че е податлив на негативно влияние и че не полага
достатъчно усилия за преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение.
Обосновано е извел извод, че представените от затворническата администрация доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по
чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите,
поведението и начина на мислене на лишения от свобода Л..
Съпоставяйки гореизложените обстоятелства първостепенният съд е счел, че към настоящия
момент не са настъпили положителни промени в съзнанието на осъдения Л., който с
цялостното си поведение не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно
чл.439а НПК.
Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и
намира за необходимо да посочи, че за да се приеме, че съществуват предпоставките за
условно предсрочно освобождаване/УПО/, лишеният от свобода следва да е доказал не
формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел
до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, зачитаща в бъдеще
установените социални и законови критерии. Институтът на условното предсрочно
освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява
изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание.
Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от
наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че
целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е
възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче
3
законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за
приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и
поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението
в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното
добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно
изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един
гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК
доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката
му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС
В случая, първоинстанционният съд е съобразил, че данните в докладите и досието на
лишения от свобода навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в
развитието му - участие в образователни, религиозни и трудови дейности, но тя е колеблива
и неустойчива. Фокусирането върху положителната промяна на осъдения не е единствено и
достатъчно основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова
ангажираност, добро поведение, спазване на реда и липсата на наложени наказания на
осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно
поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода, поради което не намират подкрепа
възраженията в жалбата, че Л. спазвал вътрешния ред в затвора и издадените разпоредби, че
нямал наложени наказания, че полагал труд и посещавал училище, че завършил курс по
християнски ценности и програма за подготовка за живот на свобода. От приложения
доклад е видно още, че предпазването от дисциплинарни нарушения до момента произтича
от пребиваването му в условия на ограничения и контрол.
Въз основа на данните, съдържащи се в становището от началника на Затвора, гр. ***,
доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, плана за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Л., правилно и
обосновано съдът е извел извода, че към настоящия момент с поведението си осъденият не е
дал убедителни доказателства за своето поправяне. В тази връзка са били оценени
повишените стойности на риска от рецидив - 77 точки, дефицитните зони при осъдения,
запазили се почти същите от началото на изтърпяване на неговото наказание, податливостта
му на негативно влияние и неполагането на достатъчно усилия за преодоляване на
утвърдения престъпен модел на поведение.
Настоящата инстанция взе предвид също така, че според доклада към момента поведението
на осъдения показва, че той няма трайни нагласи за позитивна промяна. Въпреки
проведената индивидуално-корекционна работа с него, направената преоценка е установила
дефицитни стойности при разделите -отношение към правонарушението, управление на
финансите и доходите, начин
4
на живот и обкръжение и умения за мислене, които зони на дефицит не са повлияни от
корекционно въздействие. Следователно на този етап това не е устойчив модел на
поведение и не може да гарантира съобразяване на собственото поведение в съответствие с
обществените норми в условията на неконтролирана среда. Нагласите за промяна на
досегашния начин на живот са формално заявени, без да са подкрепени с конкретно
поставени цели и стъпки за постигането им. В този смисъл е и даденото становището от
началника на Затвора, гр.***, което кореспондира и със заключението от доклада, че е
налице устойчиво криминална насоченост и утвърден престъпен модел на поведение, което
предполага вероятност от извършване на нови закононарушения. Всичко това от своя страна
налага извод, че опасността от рецидив все още не е изключена, а продължава да
съществува.
Неоснователно е възражението в жалбата на осъдения, че данните от доклада и становището
на затворническата администрация не отговаряли на истината. Настоящият състав намира,
че констатациите на администрацията на затворното заведение, формирани в хода на
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на Л., следва да бъдат кредитирани. Те
не са повлияни от становището на Началника на Затвора, дадено с оглед и за целите на
настоящото производство, а са били придобити от наблюдението на лишения от свобода
преди инициирането на процедурата за УПО от него. Всички доклади, оценки и становища,
приобщени към затворното дело на осъдения, са били издадени от компетентен орган в
кръга на правомощията му като административен орган по изпълнение на наказанията.
Освен това от мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът е ценил съдържанието
на горепосочените доказателствени източници след съвкупната им преценка и съпоставка
помежду им.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, даващи основание да се приеме наличието на
незавършен поправителен процес и базирайки се на оценката на затворническата
администрация, доколкото съдът не е орган, който може да придобие преки впечатления от
личността, съответно от поведението на осъдения, и настоящият състав стигна до извода, че
не може категорично и безусловно да се направи заключение, че Л. се е поправил до степен,
която да обезсмисля по нататъшното продължаване на изпълнението на наказанието.
Досежно изтъкваните в жалбата обстоятелства, свързани с добро поведение на осъдения,
следва да се има предвид, че спазването на режимните изисквания и съвестното изпълнение
на възложените му задачи са дължими по закон, като в противен случай възможността му за
полагане на труд ще бъде отнета, което обстоятелство би оказало негативно отражение
върху срока на остатъка от търпяното от осъдения наказание „лишаване от свобода“.
Сравнително малкият размер на остатъка от наказанието в случая също не е пречка за
осъществяване на работа по плана на присъдата.
5
Ето защо настоящият състав намира, че все още не е постигната такава
дълбока и трайна промяна в личността на осъденото лице, която да гарантира
законосъобразен начин на живот и извън въздържащите условия на затвора, поради което не
е налице изискуемото от чл. 70, ал. 1 от НК поправяне на дееца, въпреки че към момента е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното протоколно определение потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 451 от 05.10.2022 год. по описа на Окръжен съд - Враца
по чнд № 504/2022 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6