Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260089/9.12.2022г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети декември 2022 година

в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 92/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на П.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***9, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, без посочено правно основание, и цена от 15000 лева.

Ищецът сочи, че на 06.11.2020г. починала майка му С. П. С.. На 05.11.2020г., тя била приета в спешно отделение на ответника, но поради пропуски в проведените изследвания и лечение, не било преценено правилно състоянието ѝ. Считайки, че пропуските на ответни служители са в причинна връзка, с настъпилата смърт, в следствие на която претърпял вреди, иска осъждане на ответника, да му заплати 15000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва, от увреждането, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска неоснователен. Оспорва фактите на които се основава. Твърди, че сочените в исковата молба изследвания се назначават само при показания, каквито починалата, не е имала, при първото и посещение в лечебното заведение, те са се проявили, в периода, между него и второто и посещение, при което е била насочена, за лечение, в специализирана болница.

В съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговорите си.

Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и се установява от приложените писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че ищецът е син на починалата, на 06.11.2020г., С. П. С..

Смъртта ѝ, настъпила, в следствие на сърдечен арест, по време на процедура, по стентиране на коронарни артерии, в „СБАЛ по кардиология Мадара“ ЕАД – гр. Шумен, където е приета, с данни за остър миокарден инфаркт, с кардиогенен шок. Диагнозата ѝ, била поставена в „Спешно отделение“ на ответното лечебно заведение, на същата дата, където била приета в 9,25ч., с транспорт на ЦСМП. След постъпването и в отделението е извършен триаж, в съответствие и във времето на утвърден медицински стандарт „Спешна медицина“, с НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. на Министъра на здравеопазването/ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./, като е дефинирана триажна категория нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто-В2). Обслужването ѝ, е започнало по-бързо от предвиденото в стандарта време, извършени са инструментални и лабораторни изследвания, консулт с кардиолог. На посочената дата болната постъпва с оплаквания от стягане и затруднено дишане от снощи, а от сутринта с диспнея и тахидиспнея, с поставена работна диагноза остър миокарден инфаркт COVID 19.

          На 05.11.2020г. пациентката е прекарала 4 часа и 30 минути в „Спешно отделение“ на „***“ АД. Постъпва с транспорт на ЦСМП, в 16,00ч., с основно оплакване задух, измерена телесна температура /38,5/, измерено и отбелязано артериално налягане/120/80/. Във фиш за СМП на мобилния екип има запис за „доказан PCR(+), задух и отпадналост, при клиничния преглед е записано увредено общо състояние и работна диагноза „COVID 19“. Обслужването на болната, в отделението, е започнало незабавно /в  рамките на 1 минута/, като са назначени образни и лабораторни изследвания и ЕКГ. Вследствие резултатите им, основните оплаквания и клиничен преглед е приета диагноза - вирусна инфекция, неуточнена. Предписан ѝ е антибиотик.

          Според заключенията на трите приети СМЕ – две от вещи лица със специалност „кардиология и инвазивна кардиология“ и едно със специалност „анестезиология, интензивно лечение и спешна медицина“, и при двата престоя, в спешно отделение на ответната болница, на 05 и на 06.11.2020г., действията на медицинските специалисти обслужили пациентката са в съответствие с утвърдените медицински стандарти, при описаните за нея /на 05.11.2020г./ „…анамнестични /задух, болка в легнало положение, затруднено дишане/, клинични /ритмична сърдечна дейност, стабилно артериално налягане, фебрилитет/, образни /липсват патологични инфилтрати от ренгенографията/, електрокардиографски /без абнормалитети/ и лабораторни данни /констелация за възпалителен процес/, необходимостта от назначаване на допълнителен диагностичен тест ТТ/тропонинов тест/ за инфаркт и Ди-Димер/за БТЕ/ не е задължителна…“-стр.229, „…Назначаването на тестовете при липса на анамнестични, клинични, образни и инструментални данни за сърдечно-съдова или емболична патология може да се квалифицира като медицински неоправдано и донякъде излишно.“-стр.230, „..При липса на ЕКГ промени и неспецифични оплаквания, които да насочат вниманието на медика, не е задължително изследване на сърдечните биомаркери.“-стр.250, „Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, при консулт с кардиолог или ясни данни за остър съдов инцидент проследяването на биомаркерите е задължително, като при начален отрицателен резултат, изследванията се повтарят след няколко часа, с наблюдение на пациента в кардиологична клиника.“-стр. 251, „Тропониновият комплекс е протеин, отговарящ за свиването и кинетиката на сърдечния мускул. Той се увеличава тогава, когато настъпят некротични промени в сърдечните клетки и мускулни влакна вследствие на прекъснат кръвоток в съдовете…най-често при ОМИ…Това нарастване може да се установи след третия, до осмия час, от началото на ОМИ, като преди това може да бъде напълно нормален и без всякаква диагностична стойност.“-стр.188.

          Показанията на разпитаните свидетели детайлизират установените от писмените доказателства и заключения на вещите лица факти, като ответният подробно разяснява причините, поради които починалата е нямало възможност да бъде приета в лечебно заведение, на 05.11.2020г., съответно е насочена към домашно лечение, предвид обективното и състояние тогава – няма данни за изменение в белите дробове,   пневмония причинена от „COVID 19“, за да бъде приета в отделение или сектор за лечение на болни от „COVID 19“, или инфекциозно такова и няма ритъмни нарушения, за да бъде приета във вътрешно отделение, както и изключително бързите промени настъпващи в организма, при SARS-CoV-2 инфекция, засягащи жизнено важни органи, особено при пациенти с придружаващи заболявания и рискови фактори, налични при починалата, като в тази им част, показанията напълно се припокриват със заключенията на вещите лица. Ищцовите свидетели акцентират на състоянието на родственицата си, при търсенето на спешна помощ и приемането и в специализирана болница, отделяйки особено внимание на реплики на медици от мобилните екипи на ЦСМП и лекар от специализираната болница, за давността на констатирания на 06.11.2020г. остър миокарден инфарк, което се твърди и от последния приел болната на същата дата в специализираната болница-„давността на инфаркта е повече от 12 часа“. Вероятността за верността на това твърдение се отхвърля от вещите лица, при изслушването им, по причина, че според тях, не може да се изказва мнение за давността на инфаркта, освен ако, той е настъпил преди повече от месец/стр. 236-проф. д-р. С.М./.

          Като се изключи медицинско направление/стр. 10 от АД № 451/2020г., по описа на Административен съд – Шумен/, сочещо диагноза на ищеца – разстройство в адаптацията, по делото липсват доказателства за претърпени вреди, период и други обстоятелства обосноваващи размера им.

          Така приетата за установено от фактическа страна доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя, на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на друго лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на лице изпълнявало възложена му работа. Приетото за установено от фактическа страна, сочи липса на част от предпоставките – противоправно поведение на лицата изпълнили възложена им работа и причинна връзка между противоправното им поведение и вредата. Съдебната практика е последователна, по отношение тези два елемента на фактическия състав на непозволеното увреждане и отговорността за вреди настъпили при, или по повод медицинска помощ, в лечебно заведение, като свързва противоправността на действията, или бездействията, с качеството на медицинската помощ, основана на медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Според  чл. 80 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. В случая събраните доказателства сочат действия на ответните медици, в съответствие с утвърден стандарт „спешна медицина“, с НАРЕДБА № 3 от 6.10.2017 г. на Министъра на здравеопазването/ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./. Твърдените като бездействия – неназначаване на ТТ/тропонинов тест/ за инфаркт и Де Димер/за БТЕ/, според него, при данните за пациентката, не е било необходимо да се назначат, а медицински стандарт „кардиология“ към процесните дати 05 и 06.11.2020г., не е съществувал, тъй като утвърждаващата го НАРЕДБА № 2 от 25.01.2010г. на министъра на здравеопазването, е била отменена с Решение № 149 от 9.01.2017г. на ВАС на РБ /бр. 38 от 12.05.2017г./. Коментираните и споменати, в третото заключение на СМЕ от д-р. Д.К., препоръки на Европейското дружество по кардиология, от една страна, към релевантните дати, не са били утвърдени от министъра на здравеопазването по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина – т. 2.4. „Всички профилактични и лечебно-диагностични дейности се подчиняват и на алгоритмите за добра клинична практика, възприети в документите на Дружеството на кардиолозите в България и на Европейското кардиологично дружество, както и на съвместните документи между Европейското кардиологично дружество и Американската асоциация по кардиология.“, от отменената НАРЕДБА № 2 от 25.01.2010г., не е действала, а от друга, препоръката е условна – тестовете се назначават, при ясни данни за остър съдов инцидент, или при консулт с кардиолог, каквито данни, за съдов инцидент, пациентката на 05.11.2020г. е нямала, съответно не се е налагал и консулт с кардиолог, при обективното ѝ състояние /ритмична сърдечна дейност и стабилно артериално налягане/, само заради придружаващите заболявания и рисковите фактори. Втория твърдян пропуск на медиците от ответното спешно отделение – неправилен триаж, според стандарт „Спешна медицина“, при приемане на болната на 05.11.2020г., също не се установи. Действително липсва триажен лист, но пациентката е обслужена в рамките на една минута от постъпване в отделението, като пациент от категория „критичен спешен пациент (код червено-А1)/т.8.1 от Наредбата/, въпреки че обективно, не е отговаряла на нея, като, както сочи вещото лице, изпълнението на частична/непълна/ триажна оценка може да се квалифицира, като нарушение на стандарта, единствено при субтриаж – обслужването на пациента започва по-късно и съобразно асоцииран по-нисък триажен код, от реалния, което не е налице в случая-стр. 231.    

Изложеното налага отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.    

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника – „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1380 лева разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***9, срещу „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането му, да заплати сумата от 15000 лева обезщетение за непозволено увреждане, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА П.Д.В., ЕГН : **********, с адрес ***9, да заплати на „***“ АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1380 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: