Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 18.12.2019
г. гр.Плевен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІII-ти въззивен наказателен
състав
На единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Л.
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА КАЛОЯН ГЕРГОВ
Секретар : Евгения Луканова
Прокурор : ……………………….
Като разгледа докладваното от член - съдията КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВНЧХД № 822 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производство по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по въззивни жалби подадени от адвокат П.П. от ПАК като повереник на К.А.П. ***, и последния в
качеството му на тъжител срещу Присъда № 129/3.10.2019г., постановена по НЧХД №
927/2018г. по описа на РС-Плевен.Въззивният
жалбоподател К.П. изразява недоволство от постановения съдебен акт като
оплакванията в личната му жалба могат да бъдат групирани в две части – първата
материализира всеобхватно недоволство от подсъдимите Р.Д.Р. и К.С.Л. във връзка
със заявени от подсъдимия неправомерни преустройства на конструктивни елементи
в ЖСК“***“, „кражба“ на електрическа енергия,питейна вода и данъчни провинения,оплаквания
от произнасяния на РП-*** и в частност на конкретен прокурор,а във втората част
се навеждат довод за неправилна оценка на доказателствената съвкупност от
страна на първоинстанционния съд,нарушение на процесуалните правила при
разглеждане на делото свързани с недопускане на тройна съдебно – медицинска
експертиза за установяване на здравословното му състояние след нанесения му
побой и предубедено отношение на съдията-докладчик.В контекста на направеното
пространно изложение по същество се отправя искане за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав от първоинстанционния съд,респективно
за упражняване от въззивната инстанция на правомощията `и по чл.334,т.2 от НПК.
В
подадената от адвокат П.П. въззивна жалба се изразява
бланкетно недоволство от постановената присъда като
се отправя искане за нейната отмяна /РС-Плевен не е коригирал нейната
нередовност, упражнявайки правомощията си по чл.323,ал.1,т.1 от НПК,бел.с.с./.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател редовно призован не се явява и не
ангажира допълнително становище по предмета на делото.
Служебният повереник – адвокат
П.П. от ПАК предлага собствен прочит на
доказателствената съвкупност в пряка тангенция с
института на реторсията и в тази насока моли за
отмяна на първоинстанционната присъда.
Подсъдимите Р.Д.Р. и К.С.Л.
редовно призовани не се явяват.Защитникът им – адвокат Р.К. *** моли съда за
отхвърляне на въззивните жалби и потвърждаване на първоинстанционната
присъда.Навежда доводи за бланкетност на жалбата на
служебния повереник,липса на доказателства за извършено престъпление от страна
на подзащитните му и недопустимо обвинение допуснато
за разглеждане от първостепенния съд по отношение на подзащитната му К.С.-***.Моли
съда за потвърждаване на атакуваната присъда и присъждане на направените
деловодни разноски.
С атакувания съдебен акт Плевенски
районен съд е признал:
- подсъдимия Р.Д.Р., роден на *** ***, образование висше, работи в
системата на МВР, женен, неосъждан, ЕГН ********** за невинен в това, че на
30.08.2017 година в гр. *** е нанесъл средна телесна повреда на К.А.П.,
изразяваща се в множество рани в областта на главата и долните крайници, които
са причинили временно и неопасно за живота му разстройство на съзнанието,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 и 2 от НК.
- подсъдимата К.С.Л., родена на 12 август
Със същият съдебен акт първоинстанционния съд осъдил на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител К.А.П. да заплати на
подсъдимите Р.Д.Р. и К.С.Л. направените от тях деловодни разноски общо в размер
на 620,00 лева, от които 500,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение и
120,00 лева разноски за възнаграждение на вещо лице.
Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните
по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложението по жалбите, и доводите на страните, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК с необходимото уточнение,че тази на
адвокат П.П. следва да бъде разгледана в светлината
на изложените от него доводи в хода на пренията пред въззивния състав,а тази на
въззивния жалбоподател К.П. – в рамките единствено на втория пункт от същата
относим към предмета на делото,т.к. по първия такъв същата касае други спорни
въпроси интересуващи вниманието на жалбодателя, но неотносими към делото.
При цялостната проверка на правилността на обжалваната
присъда, на основание чл.313 от НПК, независимо от основанията, наведени от
страните, въззивната инстанция намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждане на делото и постановяването на присъдата.Същите
представляват абсолютно основание за отмяна на последната и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстан-ционния
съд.
Констатираните нарушения са неотстраними от въззивния
съд и се изразяват в следното:
Разпоредбата на чл.14 от НПК ясно сочи,че съдът следва да вземе
решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Всяко
отклонение от този принцип компрометира изводите както по фактите,така и по
правото и очертава допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
липса на възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на
първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения за
това формален процес – виж Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г. и
Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС.
РС-Плевен е признал
подсъдимия Р.Р.
за невинен в това, че на 30.08.2017 г. в гр. *** е нанесъл средна телесна
повреда на К.А.П., изразяваща се в множество рани в областта на главата и
долните крайници, които са му причинили временно и неопасно за живота му
разстройство на съзнанието, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 и 2 от НК.Особената разпоредба на чл.161 от НПК ясно
сочи,че за телесни повреди по чл.130 от НК и за телесни повреди по чл.132,133 и
134 от НК,причинени на съпруг,брат,сестра,възходящ и низходящ наказателното
преследване се преследва по тъжба на пострадалия, а за телесна повреда на
същите лица с характеристиките по чл.129 от НК наказателното преследване се
възбужда по тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати по
негово искане.Тъжителят П. и подсъдимите няма данни да се намират в някоя от
посочените семейни или родствени връзки,така щото да се счете,че обвинението за
средна телесна повреда следва да бъде разгледано от първоинстанционния съд по
реда на частното обвинение.Ако РС-Плевен е имал съмнения в тази посока,то би
следвало да констатира нередовност в тъжбата,след което прецени налице ли са
условия за разглеждане на делото по този особен ред като при положителен извод
най-малкото,което следва да стори е да осигури съдебни заседатели с оглед
тежестта на предвидената санкция по чл.129 от НК.От друга страна
първостепенният съд е оправдал ответника по въззивната жалба Р.Р. не само по това обвинение,но и едновременно с това и
по обвинения за престъпления по
чл.130,ал.1 и ал.2 от НК.ВКС не е отстъпил от разбирането си,че това са отделни
състави на престъпления и очевидно,е че няма как във връзка с едно деяние да
бъдат вменени три различни престъпни посегателства върху личността.Вписването в
диспозитива на присъдата,че подсъдимия е причинил разстройство на съзнанието на
тъжителя,което е елемент на тежката телесна повреда по чл.128 от НК,усложнява
допълнителна направата на извод по каква телесна повреда РС-Плевен е приел,че Р.Р.
следва да отговаря.
Налице е флагрантно нарушение на процесуалните
правила и паралелно с това тежко нарушение на задълженията на съдията – докладчик
по чл.247а,ал.2,т.2 от НПК.Няма съмнение във върховната съдебна инстанция,че
частният тъжител не определя квалификацията на престъплението като същия е
длъжен да посочи само фактическите обстоятелства,при които е извършено
престъплението.Този въпрос вече е бил дискутиран по настоящето дело и ако
РС-Плевен е имал съмнение е могъл да поиска тъжителя да проправи тъжбата
си,макар че в конкретния случай той дори не е имал и това
основание.Практически е следвало да се
даде квалификация от съда на обвинението съобразно дадената фактология,а
ако е имал съмнение за деятелност,която изисква участие на държавното
обвинение,то е следвало същия да отдели, при наличие на законово основание,
съответните материали по делото,които прати на прокурора като продължи
разглеждането на делото.Вариациите в правната квалификация и възможните
последици за хода на делото са били регистрирани и от защитата,но не са
получили дължимия отговор така щото въпроса да бъде решен съобразно закона.В
тази насока могат да бъдат посочени Решение № 472/16.10.2001г. на ВКС по н.д. №
424/2001г.,II н.о.,съдия
***,Решение №93/23.03.2010г. на ВКС по н.д. № 751/2009г.,III
н.о.,НК,съдия ***и т.н.
Аналогично стоят нещата пренесени на плоскостта на
внесеното срещу К. *** - *** обвинение
по чл.170,ал.1 и ал.2 от НК,доколкото тези обвинения са за различни състави, с
различен субект,овластен да поддържа обвинителната
теза,което създава неяснота какво точно обвинение съда приема да разгледа и по
какво се произнася – мотивите впрочем не разрешават,а задълбочават този проблем
с оглед липсата на възприета от страна на първостепенния съд фактическа
обстановка.Останалите пороци при изготвяне на мотивите,както и другите
допуснати от РС-Плевен съществени нарушения на процесуалните правила при
разглеждане на делото не следва да се обсъждат от въззивната инстанция,т.к.
установените такива са флагрантни, неотстраними от този съд с оглед отсъствието
на хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК,но могат да бъдат коригирани от РС-Плевен
при връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав,който изпълни
възложените му от процесуалния закон задължения.
Коментираните нарушения на
процесуалните правила при разглеждането на делото и изготвянето на мотивите от
първата инстанция не са единствените,но при отчитане на тяхната тежест са
достатъчни, за да се счете,че е налице
абсолютно основание по смисъла на чл. 348, ал.
3, т. 1 и т.2 от НПК,което обуславя отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради тяхната
неотстранимост от въззивния съд.
Развитите
пред Плевенски ОС доводи от страните следва да се съобразят от първостепенния
съд при новото разглеждане на делото,ако са основателни, т.к. е безпредметно на
този етап контролиращия състав да взема становище по тях.
По изложените съображения и
на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК,
Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 129/3.10.2019г.,
постановена по НЧХД № 927/2018г. по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.