Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.03.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 24.02.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА Т.
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Т.
т.дело № 219 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./.
В исковата молба се посочва, че ищците са
баби и дядо на починалия, вследствие на ПТП П. С. П., на 18 години.
Сочи се, че на
06.09.2013 г. около 19.30 ч., по републикански път Ш-5701, километър 15+600м. с
посока от с. П.М. към с. П. се движил л.а. ***с peг. № ***, управляван от водача В.Й.М., който в
района южно от кръстовището с път II-66 нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движил с несъобразена скорост, при което
загубил контрол над управляваното от него МПС. В резултат на това управляваният
л.а. излязъл от пътното платно вляво по посоката му на движение и реализирал
удар в крайпътно дърво. Вследствие на ПТП е причинена смъртта на П. С. П.,
който е пътувал на предната дясна седалка в л.а. „***“.
Посочва се, че по
случая е образувано НОХД №162/2016 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора,
водено срещу В.Й.М. за престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1 и предл.
предпоследно, вр. с.чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, предл.3 от НК. Наказателното производство е приключило с влязла в сила Присъда №
4/26.01.2017 г., с която водача на увреждащия автомобил В.Й.М. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на делото е установено, че
техническата причина за настъпване на произшествието е движението л.а. ***с
висока скорост, като преди удара л.а. е било неконтролируемо, и поради
внезапното завъртане волана наляво от водача, последвало навлизане на л.а. в
лентата за насрещно движение и завъртането му в посока обратна на часовниковата
стрелка. Преди да се удари в крайпътното дърво л.а. е започнал пропадане в
затревена крайпътна ивица. Ударът в крайпътно дърво е бил с дясната предна
страница пред предна дясна колонка/окачване на предна дясна врата/. Вследствие
на удара автомобила се разцепва на три основни части - предницата на автомобила
с арматурното стъкло се е откъснала напълно от купето в една част на пътя, двигателят
е отделен от купето и предницата, купето под действието на инерционните сили
заедно с пътниците се е отделило от предната част на л.а Настъпилото
произшествие се дължи на допуснатите от М. нарушения на правилата за движение
по пътищата, водачът е управлявал МПС в пияно състояние и с несъобразена
скорост. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на водача В.Й.М. и настъпилите обществено опасни последици - смъртта
на П. С. П., на 18 години.
В исковата молба се
посочва, че задължителната застраховка ’’Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС. Съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционен
фонд - гр. София изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди, ако пътнотранспортното
произшествие е причинено от МПС без сключена задължителна застраховка ГО,
какъвто е настоящия случай. По силата на договора за застраховка “Гражданска
отговорност” за 2013г., застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във
връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., при
едно увредено лице, като тази сума е и лимита, до който Гаранционен Фонд
отговаря.
Сочи се, че след
инцидента на 05.06.2013г. пострадалия П. С. П. е бил хоспитализиран по спешност
в МБАЛ - Ст. Загора, където въпреки проведеното лечение в резултат на инцидента
е починал на 11.09.2013г. Същият е получил: тежка черепно-мозъчна травма със
счупване на черепната основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, оток на
белите дробове, гръдна травма - дълбоки кръвонасядания в областта на гърба,
контузия на двата бели дроба, счупване на лявата лопатка, охлузвания и
кръвонасядания в дясната хълбучна област, лявата мишница и долните крайници.
Причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма.
В исковата молба се
посочва, че ищците Н.С.Т. и И.Х.Я. са баби, а ищеца П.П.Я. е дядо на загиналия П.П..
Починалия е бил само на 18 г. - в началото на съзнателния си житейски път,
здрав и жизнен млад мъж, бил е деен, енергичен, с добро здравословно състояние.
Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя внук, между тях и внука им
е съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, надявали са се внукът
им да ги дари с внуци, а родът им да бъде продължен. Загубата на П. се отразява
изключително тежко на здравословното и емоционалното състояние на бабите и дядо
му. С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа, която
са имали в лицето на загиналия П. и на която са разчитали за в бъдеще.
Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Сочи се, че с оглед
на изложеното, причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и
изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Съгласно чл.226 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но тъй
като в случая за увреждащия автомобил не е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, са налице основанията за ангажиране отговорността на
Гаранционен фонд - София. Предявения иск е съобразен от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание на ищците
от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователните компании по ЗГО за 2013 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда, да
постанови решение, с което да приеме, че предявения граждански иск е
основателен и доказан по размер и да осъди ответника Гаранционен фонд-София, да
заплати на ищците Н.С.Т., И.Х.Я. и П.П.Я. сумата от по 50 000 лева за всеки
един от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния внук П. С. П..
Претендира се
законната лихва върху всяка една от сумите от датата на непозволеното увреждане
- 06.09.2013г. до окончателно им изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът
заявява, че Гаранционен фонд е създаден през 1997 г., като основна цел на
законодателя е била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се
разчита само на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП
лица/имущество да не бъдат репарирани. Функциите на Фонда са - обезщетителна,
обезпечителна, социална и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и
обезпечителната функция, които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице
отговаря както делинквентът, така и Гаранционен фонд в случаите на липса на
застраховка „Гражданска отговорност“, който по правило е платежоспособен и може
да посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се
осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение
на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ н автомобилистите, в което се изразява и неговата социална
функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно
от същите липсва каквато и да била търговска дейност.
Ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.
Заявява, че не е
спорно по делото, че в изпълнение на процедурата по чл.288 ал.9 от Кодекса за застраховането
(отм.) Фондът е отказал да изплати обезщетение за неимуществени вреди на
ищецът. Не се представени доказателства, че ищците и загиналият са били силно
привързани един към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките на загиналия.
Ето защо, счита исковите претенции
на Н.С.Т., И.Х.Я. и П.П.Я. за
неоснователни.
Твърди, че липсват
каквито и да е доказателства относно твърдението на ищците, че те и загиналият
са били силно привързани един към друг и че са получавали житейска подкрепа и
опора. В разглеждания случай няма как да се установени наличието на конкретни
житейски обстоятелства, които да се направили привързаността между ищците и
починалия им внук толкова силна, така че смъртта на последния да е причинила на
ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Заявява, че
изложените от ищците твърдения не разкриват наличието на особено близка
привързаност между тях и покойния им внук по смисъла, посочен в ТР № 1/21.6.2018г.
на ВКС - връзка, която да е изключително силна и то до степен, надхвърляща
естествената житейска привързаност между баба, дядо и внук. Смята, че
отношенията между двамата не са се различавали от нормалните между баба, дядо и
внук. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“
В този ред на мисли, напълно естествено е бабите и дядовците да подкрепят своя
внук в неговото ежедневие. Напротив, изключение от традиционните семейни
отношения би било обратното - дядото, бабите и внукът да не са близки и да не
се подкрепят взаимно.
Твърди, че видно от
представените от ищците доказателства, не се установява между починалия и
неговите баби и дядо да е имало толкова дълбоки емоционални връзки. Техните
взаимоотношения са били абсолютно нормални, като между родственици.
Претърпените болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. Именно по тази причина смята, че
искът е неоснователен изцяло.
Досежно размера на
предявената претенция от по 50 000.00 лева (или общо в размер на 150 000.00
лева) за неимуществени вреди счита същия за изключително завишен, тъй като не
отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП - 06.09.2013г. Отделно от това,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4
във връзка с § 96. (1) от КЗ, се определя в размер до 5 000.00 лв.
Твърди, че исковата
претенция не кореспондира със задължителната практика - Постановление № 4/1968
г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна
практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г.
по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011
г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и
др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по
реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД,
която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди
изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондират нито с трайната
съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Оспорва изцяло
претенцията за лихва от датата на процесното ПТП.
Твърди, че Фондът не
е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор,
а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на
закона, при определени в него случаи и след изпълнението на специална
процедура, поради което съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и
трайната съдебна практика задължението за лихва възниква след изтичане на срока
за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Във връзка с процесното ПТП е
образувана щета, по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок.
Във връзка с
гореизложеното моли съда да вземе предвид, че явно ищците не са отчели
обезщетителната, обезпечителната, социалната и защитната функции на Фонда.
Предявяването на претенцията пред ОС Стара Загора, за сумата от 50 000.00 лева
(или общо в размер на 150 000.00 лева) цели с присъждане на едно бъдещо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, единствено да промени стандарта
на живот на ищеца и да го облагодетелства в икономически план, а не да репарира
причинените му вреди.
В допълнителната искова молба ищците твърдят,
че в отговора на исковата молба напълно неоснователно се оспорват моралните им
болки и страдания поради загубата на внука им вследствие ПТП,
както и кръга лица, които имат право на обезщетение при смърт на техен близък.
Всички описани в исковата молба травматични увреждания са в резултат на
реализираното ПТП.
Твърдят, че е невярно
твърдението на ответника, че в разглеждания случай нямало как да се установило
наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да са били направили
привързаността между ищците и починалия им внук толкова силна, че смъртта на
последния да било причина за техните морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка.
Считат, че
неоснователно се оспорват и претендиралите размери на обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди. Предявените искове са съобразени от
една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени
вреди на ищците от претърпяната смърт на своя внук, а от друга страна - с броя
на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2013 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Във връзка с възражението на ответника за заплащане на суми в размер
над 5 000лв., считат същото искане за неоснователно и незаконосъобразно, тъй като процесното ПТП е
настъпило на 06.09.2013 г., на територията на Република България и по силата на
§ 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесният случай, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни
няма. В тази връзка при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т, 2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за
всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.
Сочат, че дори да се
приеме, че разпоредбата на § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018
г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо
от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователно
събитие, следва да се има предвид, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9.
ал.1 предвижда. следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя
на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Посочват, че при
констатиране на това противоречие между европейското и националното право
следва съдът, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните
разпоредби от вътрешното право, които му противоречат без оглед на това дали те предхождат
или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред.
В допълнителната
искова молба се посочва, че в тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013г.
по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16
май 2012 г„ постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК решенията по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България.
Ищците посочват, че
във връзка с изложеното по-горе и при зачитане горните актове и решения, за да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за
процесния период - септември 2013г., които съгл. §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ
са: за всяко събитие при едно пострадало лице на 2 000 000 лв.
Считат, че
неоснователно ответното дружество оспорва иска за присъждане на лихва. Въпреки
изложените в отговора на исковата молба доводи относно функцията на Гаранционен
фонд, съгл. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, същият изплаща по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените имуществени и неимуществени
вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без сключена
задължителна застраховка, какъвто е настоящият случай. Съответно същото дължи и
лихва за забава върху тази сума.
В допълнителният отговор ответникът
заявява, че поддържа възражение си по чл.369, ал.1 ГПК. Счита, че настоящия
спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с
търговска сделка.
Поддържа искането си на основание чл.129, ал.1 от ГПК съдът да прекрати
настоящото производство.
Поддържа депозирания
си отговор, като оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер.
Поддържа възражението
си относно размера на претенцията от 150 000 лв., като счита същата за
изключително завишена, неотговаряща на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 06.09.2013г. Отделно от това, заявява, че обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал. 4 във връзка с § 96,
(1) от КЗ, се определя в размер до 5000 лв.
Смята, че напълно неуместно и неправилно процесуалния представител на
ищците се е позовал на Решение на Съда (втори състав) от 24 октомври 2013
година по дело С-277/12 (Vitalijs Drozdovs
срещу Baltikums AAS), както и с Директива 2009/103/ЕО (която кодифицира
отменените понастоящем директиви 72/166/ЕИО, Втора директива 84/5/ЕИО, Трета
директива 90/232/ЕИО на Съвета, Директива 2000/26/ЕО както и Директива
2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.), но те не
обуславят възможност за присъждане на обезщетение в по- висок размер, като
излага подробни съображения.
Поддържа възражението
си за началния момент на законната лихва и моли Гаранционен фонд да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Счита за напълно неоснователни
останалите възраженията на процесуалния представител на ищците.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 06.09.2013 г. около 19.30 ч., по републикански път Ш-5701, километър
15+600м. с посока от с. П.М. към с. П. се движил л.а. ***с peг. № ***, управляван от
водача В.Й.М., който в района южно от кръстовището с път II-66 нарушил правилата за движение по пътищата, при което загубил контрол над управляваното
от него МПС. В резултат на това управляваният л.а. излязъл от пътното платно
вляво по посоката му на движение и реализирал удар в крайпътно дърво.
Вследствие на ПТП е причинена смъртта на П. С. П., който е пътувал на предната
дясна седалка в л.а. „***“.
Видно от приложеното НОХД
№162/2016 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора с влязла в сила Присъда №
4/26.01.2017 г., водачът на л.а. ***с peг. № ***
В.Й.М. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.3, предл.1 и предл.
предпоследно, вр. чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, предл.3 от НК за
това че е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно : чл.5, ал.3,
т.1, предложение 1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.21, ал.1, предложение второ
от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил смъртта на П. С.
П..
Ищците са предявили писмена претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди видно от приложената
известие за доставяне, получено от ответника на 26.07.2018 г. С писмо
изх.№24-01- 567.1/31.07.2018г., Гаранционният фонд е указал на ищците да
представят доказателства за особена близост с пострадалия, както и че
вследствие на неговата смърт, ищците са понесли морални болки и страдания.
От разпита на свидетеля Марин
Желев Момчилов се установява, че той познава ищците и е семеен приятел с
техните деца /родителите на починалия П./. Децата на Момчилов и по - специално
синът му Милен бил приятел с П.. Свидетелят
е живеел в един квартал и с бабите и дядото. Те са приемали своя внук като
тяхно дете, такива с впечатленията на свидетеля относно отношенията, които са
имали помежду си. Става ясно, че на момчето му е предстояло бал, имал мечти и
искал да учи, да стане студент, да стане зъботехник. Ищците П. и И. много се
радвали за това и даже искали да го издържат когато стане студент. П. живеел
при родителите си в Стара Загора, в кв. Самара 3 и бил единствено дете. Ищците
също живеели в кв. Самара 3, но отделно от тях, в отделни жилища. А това
свидетелят знае, защото той също живее в квартала и казва, че заедно са си
гледали децата. П. и неговото дете са ходели в една детска градина като малки,
а дядото и бабите вземали П. от градината. След това го водели да играе. Те
помагали в отглеждането му, грижели се за него. Свидетелят казва, че по - често
се вижда с И. и П.. Впоследствие те заживяват в с. Хан Аспарухово и П. всяка
събота и неделя ходел при тях. Като пораснал също ги посещавал често и им
помагал. Другата ищца - Н. живее в кв. Самара. Тъй като са приятелски
семейства с родителите на П., свидетелят често им е ходил на
гости като понякога са присъствали и ищците И., П. и Н., например на рождените
дни, на празниците. На рождените дни на П., всяка година свидетелят е
присъствал. Починалото дете било много лъчезарно, усмихнато, трудолюбиво, било
кръстено на дядо си П.. Свидетелят посочва, че П. започнал работа, взел първата
заплата, оставил бонбони за почерпка и тръгнал за баба си и дядо си на село и
тогава е станало ПТП. Пострадалият П. е посещавал и другата си баба - ищцата Н..
Ищците много зле са приели загубата. И към момента присъстват постоянно на
помените, били съсипани и се чувствали много зле. Свидетелят ги е виждал на
помени, на Задушница когато е минал да оставя цветя, а като има възпоменания на
детето и той, и бабите, и дядото ходят до гроба. Като идват на пазар ищците И. ***
задължително минават през гробищата, посочва свидетеля. Цялата кола на дядото е
в снимки на починалото дете. Загубата се отразила и на здравословното състояние
на дядо П., който след инцидента получил инсулт. Според свидетелят Момчилов ищците се състарили, не можели да преживеят
загубата на внука си. Оттогава, след
смъртта на детето, не се събират семейно, веселието в семейството изчезнало.
От разпита на Галя Д. Русева се
установява, че познава ищците, както и цялото семейство, приятелка и съседка е
на родителите на починалия П. - Дида и Сашо. Нейното дете също е на възрастта
на П. и заедно са играели на детската площадка в квартала. Тя казва, че още от
раждането на П. бабите и дядото въпреки че са работели, се грижили много за
него. П. бил или с едната баба или с другата баба. Те вземали често детето от
яслата и играели с него. Като тръгнал на детска градина бабата и дядото винаги
го взимали. П. тръгнал на училище и те продължили да го взимат. Свидетелката е
присъствала на семейни тържества, на рождените дни на П.. Той, заедно с
родителите си са живеели в началото с ищците И. и П.. След като П. тръгнал на
училище, те си купили друго жилище, пак в кв. Самара. Свидетелката казва, че е
виждала бабата и дядото на П.,***. След смъртта на П. те не празнували вече.
След пенсионирането на ищците И. и П., внукът им много често ги посещавал, бил
е 4-5 клас. Те си имат къща на Хан Аспарухово. П. постоянно бил там, хубаво му
било да прекарва времето с баба си и дядо си. Те от своя страна се грижели за
него. Свидетелката уточнява, че каквото е казала за И. и П., това важи и за Н..
Повече от близки били двете баби и дядото с детето. Родителите работили и
бабата и дядото много помагали. П. посещавал и двете си баби. Родителите на П.
купили апартамент на Аязмото и детето и там се виждало с двете си баби и дядото и заедно
играели. Когато П. пораснал, той продължил да поддържа отношения с ищците.
Ходел на село при И. и П., като свидетелката посочва, че когато го е питала
защо ходи толкова често там той казвал, че там има занимания, приятели и
предпочита в почивните дни да ходи там. Става ясно, че при баба си и дядо си
той се е чувствал много добре. Те били много грижовни към него. Другата му баба
Н. живее в града и много често е ходила в жилището на Дида и Сашо за да вземе
детето. След като се преместили от квартала, той вече не учел в кв. Самара и Н.
е ходила да го взима от училище. На погребението на П. св. Русева казва, че
бабите и дядото били съсипани. Дядото получил инсулт малко след това. След
инцидента се променили, затворили се в себе си. Колата на дядо П. е цялата в
снимки на внука му. Ищцата И. не била същата, нямало събирания, нямало веселба.
Н. изживявала загубата по същия начин. Не са преживяли загубата. От Хан
Аспарухово като идват в Стара Загора, редовно минават покрай гробищата. Те са й
казвали и родителите на П. също са споделяли това с нея. Като били малки
децата, и ги питали какви искат да станат, П. казвал, че иска да стане
зъботехник и до последно си държал, че такъв иска да стане. Баба му И. и дядо
му П. му били обещали, че ще го издържат, само да стане зъботехник, че ще му
дават пари докато учи. Свидетелката продължава да поддържа отношения с родителите
и бабите и дядото. Става ясно, че Д. и С. имат и друго дете, което няма същите
отношения с дядо си и бабите си, няма същата връзка между тях като тази, която
са имали с внука си П., който е бил кръстен на дядо си П..
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща
по застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди вследствие телесни увреждания, ако причинителят не е имал
сключена застраховка "Гражданска отговорност".
По делото е безспорно
установено, че смъртта на П. С. П. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – В.Й.М., което е
установено с влязла в сила Присъда № 4/26.01.2017 г., постановена по НОХД №162/2016 г. по описа на Окръжен
съд - Стара Загора, която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд. Безспорно е установено, че за л.а. „***“, с peг. № *** не е имал
сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Следователно
отговорността на Гаранционният фонд по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./ следва да бъде ангажирана,
като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството на пострадали от
процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка
на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен
кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е
изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и
дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези
случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия
или сред най-близките на починалия, а не съпруга, низходящите или възходящите
му. Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките - съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не са сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалият
и ищците е създадена трайна и дълбока емоционална връзка от самото му раждане. Действително
в българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си. По
делото се установи, че отношения между тях се характеризират с по-голяма от
обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Благодарение на
всеотдайността, вниманието и грижи на ищците от една страна, както и на
привързаността, обичта и доверието на пострадалия от друга между тях
действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до
отношенията между родители и дете. От ранна детска възраст ищците полагали
грижи за П. С.
П., водели го на детска градина, да играе на детски площадки, на разходки.
Когато П. пораснал продължили да го водят и вземат от училище. Ищците И. и П. имат къща в с. Хан Аспарухово и П. ***
тях. Тези отношения на близост, взаимопомощ и споделяне на радости и грижи, не
само са оказвали благотворно влияние върху характера на момчето, но и са се
превърнали в източник на положителни емоции, на радост от живота, на чувства на
взаимно уважение и привързаност. Смъртта на П. С. П. се отразила крайно
негативно на живота и ищците, вследствие стреса и мъката от загубата на любимия
внук, са се появили и здравословни проблеми - П.П.Я. получил инсулт.
С
оглед изложеното съдът намира, че между починалия П. С. П. и ищците е
изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и
търпени болки и страдания на ищците от смъртта на внука им следва да се
определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени
в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за
които е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди
и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните
доказателства ищците са провели пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради
това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на всеки от
ищците би била справедлива сума в размер на
по 10 000 лв.
Възражението
на застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да
приложи чл. 493а КЗ и в частност
ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000
лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16. 09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност".
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12
с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "гражданска отговорност" да покрива
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ
настоящия спор, в какъвто смисъл се оплаква въззивникът, тъй като СЕС вече е
бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като
решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма
основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под действителния
размер на претърпените неимуществени вреди.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 288, ал. 7 от КЗ
/отм./ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. По този начин КЗ /отм./ е установил, че в хипотези като настоящата
фондът не дължи лихва от датата на увреждането, тъй като неговата отговорност,
за разлика от тази на застрахователя при застраховките "Гражданска
отговорност", не е функционална на отговорността на деликвента, а е
самостоятелно законово установена и се предпоставя от наличието на някои от
фактическите състави, установени от 288, ал.1 до ал. 5 КЗ /отм./. Затова и
претендираната лихва се дължи не от датата на увреждането, а от дата, на която
фондът се е произнесъл по предявената пред него претенция или, ако не го е
направил, при изтичане на срока за произнасяне, който не може да е по-дълъг от
три месеца. В случая няма спор между страните, че фондът се е произнесъл на
31.07.2018 г. като е посочил, ищците да представят доказателства за особена
близост с пострадалия. В тази връзка съдът намира, че следва да се присъди
законна лихва върху всяка от главниците за неимуществени вреди от 31.07.2018 г.
до окончателното им изплащане, като за
периода от 06.09.2013 г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
|
|
|
|
|
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Гаранционен фонд следва да заплати на Н.С.Т. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013
г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г.
до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 10 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на
законна лихва от 06.09.2013
г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г. като неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Гаранционен фонд следва да заплати на И.Х.Я. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013
г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г.
до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 10 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на
законна лихва от 06.09.2013
г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г. като неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че Гаранционен фонд следва да заплати на П.П.Я. сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната
лихва от 31.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 10 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на
законна лихва от 06.09.2013
г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г. като неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото
доказателства се установява, че ищците са материално затруднени лица, поради
което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията
за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1
от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на всеки от ищците е в размер на по 2 030 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите
адвокатски възнаграждения на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска
помощ на всеки един от тримата ищци са в размер на по 2 436 лв. /2 030 лв.
х 20 % = 2 436 лв. х 3 = 7 308 лв.
С оглед
изхода на делото Гаранционен фонд следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на всеки един от
ищците в размер на по 487, 20 лв. или в
общ размер на 1 461, 60 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед
изхода на делото ищците следва да заплатят на Гаранционен фонд
направените по делото разноски за държавна такса за съдебно удостоверение в
размер на 4 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Гаранционен фонд следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 1 200 лв. за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд
със седалище и адрес на управление : гр. /АДРЕС/да заплати на Н.С.Т., с ЕГН ********** с адрес: /АДРЕС/ със съдебен адрес* – адв. П.К. от САК сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена
при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната лихва от
31.07.2018 г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.
като неоснователен и искът за присъждане на законна лихва от 06.09.2013 г.
/датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд
със седалище и адрес на управление : гр. /АДРЕС/да заплати на И.Х.Я., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, * – адв. П.К. от САК сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната
лихва от 31.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 10 000 лв. до
претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на
законна лихва от 06.09.2013
г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд
със седалище и адрес на управление : гр. /АДРЕС/да заплати на П.П.Я., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/
със съдебен адрес:***, * – адв. П.К. от САК сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013
г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г.
до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 10 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на
законна лихва от 06.09.2013
г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд със седалище и адрес на управление : гр. /АДРЕС/да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: ***, офис № 1
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на всеки
един от ищците в общ размер на
1 461, 60 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Н.С.Т., ЕГН ********** с адрес: /АДРЕС/, И.Х.Я., ЕГН
********** с адрес: *** и П.П.Я., ЕГН **********,
с адрес: гр.*** да заплатят на Гаранционен фонд със седалище и адрес на
управление : гр. /АДРЕС/направените по делото разноски за държавна такса за
съдебно удостоверение в размер на 4 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на
управление : гр. /АДРЕС/да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 200 лв. за държавна такса съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач В.Й.М.,
ЕГН ********** *** страната на ответника Гаранционен фонд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :