№ 458
гр. Бургас, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120201087 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИВ. Г. Д. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 21-0769-005690 от 17.02.2022 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор "ПП", с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание "глоба" в размер на 200
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Поддържа жалбата и
излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че не е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена. Моли НП да бъде
отменено и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, изпращат представител. В
съпроводителното жалбата писмо излагат становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.10.2021 г. жалбоподателя управлявала автобус *** в гр.Бургас по ул.Одрин. Около
12,20 ч. полицейски служители извършили проверка със служебен таблет. Те констатирали, че
управляваният от жалбоподателя автобус е със служебно прекратена регистрация, поради
незаплатена застраховка „Гражданска отговорност“. Установява се, че собствеността върху
автобуса е на ***, а основанието за служебно прекратена регистрация е чл.143 ал.10 ЗДвП, поради
изпратено електронно съобщение от гаранционен фонд за неплатена застраховка „Гражданска
отговорност“.В АУАН е посочено и второ нарушение – непредставяне на контролен талон към
СУМПС, но за него липсва фактическо описание.
За установеното нарушение по ЗДвП свидетелят М. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
1
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените от съда факти. Показанията на свидетеля са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи
(съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на
обжалвания акт.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателя е управлявала автобус, собственост на друго лице, който е бил със служебно
прекратена регистрация.
За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че управлява лек автомобил
със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е
било извършено виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод,
че по делото липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради
което се изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни.
Управляваният от жалбоподателя МПС е бил външно изряден, като тези обстоятелства сочат, че
обективно е било невъзможно при управлението на автобуса жалбоподателят да разбере, че
регистрацията му служебно е била прекратена. В тази връзка не се доказа субективният елемент от
състава на нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна.
За нарушението на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП по пункт втори в АУАН липсва каквото и да било
описание на това нарушение от фактическа страна, а фигурира само като цифрово изражение. Не
са приети никакви факти досежно това нарушение, поради което се нарушава правото на защита.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено в цялост.
Следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатски хонорар на осн. чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Същото не се явява прекомерно и
доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от
органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски.Така мотивиран, съдът
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0769-005690 от 17.02.2022 г., издадено
от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП".
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на ИВ. Г. Д. ЕГН********** сумата от 360 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3