Р Е Ш Е Н И Е
№ 310/20.07.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 239 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от В.А.В. ***, срещу заповед № ЧР- СП-477/01.06.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура“ /УС на АПИ/, с която са прекратени служебните му правоотношения като директор на окръжно пътно управление /ОПУ/ Монтана. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.Димитров поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена, т.к. не е ясно в какво се изразява посоченото в заповедта основание „обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения..“ Записаните бланкетни основания са неясни и няма реално никакви доказателства в твърдяната насока..
Ответникът – председател на УС на АПИ, чрез пълномощника юрк.П., в писмено становище оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Монтана, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.
В производството не се спори, че жалбоподателят В. е държавен служител, с ІІ младши ранг, заемал длъжността директор на областно пътно управление Монтана. Същият е назначен на тази длъжност след проведен конкурс със заповед № ЧР-Мн-21/06.10.2021 г. от и.д. председател на УП на АПИ/л.62 от делото/. На същия е издадена заповед № РД-11-1201/22.10.2021 г., с която са му възложени конкретни правомощия по трудови правоотношения със работници и служители в ОПУ Монтана./л.63 от делото/, пълномощно № П-365/12.11.2021 г. за други конкретно изброени случаи/л.42-43 от делото/, длъжностна характеристика/л.36-41 от делото/ и друго пълномощно № РД-11-68/24.01.2022 г./л35 от делото/, копие от служебна книжка и декларации. В административната преписка се съдържа и формуляр за оценка за изпълнението на длъжността/от 12.10.2021 до 31.12.2021 г./, но същият има само попълнен индивидуален работен план, оценка за изпълнение не е представена, а по думите на жалбоподателя не му е и правена такава оценка.
На 01.06.2022 г. със заповед № ЧР-СП-477, издадена от председателя на УС на АПИ, е прекретено служебното правоотношение на В. *** на основание чл.107, ал.1, т.5 във вр.с чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Като причина е посочено: “Налице е обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ат. 1, т. 3, изразяващи се в липса на качества да изпълнява длъжността директор на ОПУ. На служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията.“Заповедта е връчена при отказ на 02.06.2022 г./л.10 от делото/.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Заповед № ЧР –СП-477/01.06.2022 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл – председател на УС на АПИ, който е орган по назначаването за жалбоподателя, в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобия ранг.
Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съгласно която норма органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Безспорно не е налице случай по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения – на служителя липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Чрез действията си/бездействията си служителя възпрепятства качеството и сроковете при изпълнението на спешни и неотложни задачи. Неглижира съществени събития и процеси, които имат ключово значение за дейността на Агенцията.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са налице три предпоставки, а именно: да е създадена нова фактическа обстановка, тази обстановка да води до невъзможност лицето да изпълнява задълженията си за конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото не зависят от тяхната воля.
Жалбоподателят е бил назначен на длъжност „директор“ на ОПУ Монтана на 12.10.2021 г., съгласно приложена заповед№ ЧР-Мн-21/06.10.2021 г. от и.д. председател на УП на АПИ, след проведен конкурс. В хода на производството не е възможно да се установи такава обективна невъзможност, предвид посочените бланкетни твърдения за такава обективна невъзможност - инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Не са посочени абсолютно никакви конкретни факти и обстоятелства от които да се установят тези твърдения. Въпреки неколкократно дадените указания от съда, ответникът не представи и не посочи никакви факти и обстоятелства, с които да обоснове тези свои изводи и заключения.
В случая служебното правоотношение на оспорващия е прекратено с правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, при бланкетно посочени характеристики, които обаче така посочени са субективни, същите не са подкрепени с никакви факти.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на понятието „обективна невъзможност“, прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право.
В съдебната практика константно е прието, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. Да е създадена нова фактическа обстановка; 2. Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3. Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото не зависят от воля им. Прието е, че „обективната невъзможност“ следва да е поставена извън волята и действията на административния орган, респ. същата да се налага като резултат от субективното поведение на служителя.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че в настоящия случай предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия не са осъществени, тъй като реално липсва годно фактическо основание. Изложеното като основание, на първо място е твърде субективно, липсва ясно и точно посочване кои задължения не е възможно да изпълнява, кои факти и обстоятелства доказват или поне навеждат на този извод, не е ясно с кои свои действия/бездействия е възпрепятствал качеството и сроковете и на кои спешни и неотложни задачи.
В конкретния случай въведените изисквания за изпълнение на длъжността, очевидно са покрити от В., след като през 10.2021 г. е назначен на тази длъжност след проведен конкурс. В представената преписка липсват данни за въвеждане на нови изисквания за длъжността, на които В. да не отговоря. Въобще не са представени никакви доказателства които да подкрепят изложените според ответника фактически основания, а по разбиране на съда бланкетни и необосновани характеристики за служителя- инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения. Следва ясно да е посочено защо служителят не може да изпълнява длъжността, за кои въведени изисквания водят до твърдяната обективна невъзможност за изпълнение на изискванията. В конкретния случай следва да се обърне внимание, че за изпълнение на длъжността“ директор“ и възложените с длъжностната характеристика задължения очевидно лицето е отговаряло през м.октомври 2021г., назначен на тази длъжност след проведен конкурс. Какво всъщност се е променило и как органът по назначението е установил тази обективна невъзможност, не може да се проконтролира, т.к. липсват каквито и да било факти и обстоятелства в подкрепа на този извод, посочените причини във заповед № ЧР-СП-447/01.06.2022 г. на председателя на УС на АПИ, не е обосновано и не е достатъчно да обоснове твърдението „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения.“ .
По делото не се установява какво конкретно води до невъзможност лицето да изпълнява служебните си задължения, като мотиви за това освен, че не са изложение в обжалваната заповед, но и не се установяват от приложената административна преписка. Като по делото не са ангажирани доказателства това твърдение „ липсват инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения“ в какво се изразява и да води до пълна или частична невъзможност лицето да изпълнява задълженията си, нито конкретно кои от посочените в длъжностната характеристика.
Безспорно е, че за да бъде назначен за държавен служител, жалбоподателят е отговарял и отговаря на минималните изисквания предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, като не се твърди и не се установява да са налице специфични изисквания за заемане на длъжността предвидени в нормативен акт, на които той да не отговаря.
Следователно, законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание изисква наличието на изброените три предпоставки, което в случая не е установено, защото такива не се сочат, а оттам има и пряко нарушение на изискването по чл. 35 и 36 от АПК – приложими в производствата по
ЗДСл, доколкото административния произвол следва да е формално ограничен.
В оспорения административен акт липсва описание на фактите, довели до състоянието на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл изрично предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посочените основания в заповедта - наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, не са достатъчни за мотивиране волята на административния орган. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като не е изпълнено изискването на закона относно задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Също така, е нарушено правото на адресата на акта да се информира за съображенията на административния орган, с което се подпомага при избора на правни средства в производство по оспорване законосъобразността на заповедта, с която пряко се засягат правата му. Възможността на страните в производството по издаване на административния акт да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита и липсата на мотиви възпрепятства това право. Посредством приети обстоятелства за възникнала обективна невъзможност да съществува служебното правоотношение, които в случая са задължителен реквизит, се осигурява установяването и отразяването на материалноправните изисквания към акта и се обосновава неговата законосъобразност. В случая, жалбоподател не може да противопостави съответни на органа по назначаване доводи спрямо заповедта, по причина, че самият орган не излага такива. Като не е изложил конкретните фактически основания, които обуславят извода за невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения и не е посочил доказателства в подкрепа на това свое изявление, председателят на УС на АПИ е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с пълномощника адв.Димитров, заявил е искане за разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК за 500 лева адвокатски хонорар. Предвид което съдът намира, че същите следва да бъдат присъдени.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЧР- СП-477/01.06.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура“ /УС на АПИ/.
ОСЪЖДА Агенция“Пътна инфраструктура“, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, гр.София, бул.Македония №3, да заплати на В.А.В. ***, сума в размер на 500/петстотин/ лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: