МОТИВИ
Към присъда № 166 от 30.09.2009
година постановена по НОХД № 59 по описа за 2009 година на Окръжен съд – Хасково
Окръжна прокуратура – Хасково е
повдигнала обвинение против подсъдимият П.М.Л. *** за това, че на 02.04.2005г. на ГКПП „Кап. Петко Войвода„
в съучастие като съизвършител с Р.Д.К. *** ,с микробус „ Мерцедес„ с рег. --- и ремарке с рег. № ----, управляван от П.М.Г. направил опит да пренесе
през границите на страната ни, без знанието и разрешението на митниците, стоки за търговски
цели в големи размери а именно: 9400 кутии цигари „ Виктори
„ и 2510 кутии цигари „Мемфис„ на обща стойност 21 723 лв., като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл.242
ал.1 б."д" предл.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК.
Обвинение за същото престъпление е повдигнато и
по отношение на Р.Д.К.,
но спрямо него наказателното производство е
приключило с одобрено от друг състав на съда споразумение с което е признат за
виновен и осъден за престъплението по чл.242 ал.1 б. „д” вр. чл. 20 ал.2 вр.
чл. 18 ал.1 от НК и пред настоящият състав на съда разглеждащ наказателното
производство по отношение на подсъдимият П.М.Л. , Р.К. участва в качеството на
свидетел .
Окръжна прокуратура Хасково изпраща
представител който поддържа повдигнатото против подсъдимия Л. обвинение и
счита същото за доказано. Прокурорът иска подсъдимия да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено минимално наказание „ лишаване
от свобода „ и глоба в размер на 20 000
лв.
Подсъдимият П.М.Л. заявява, че
разбира обвинението , не се признава за виновен, дава обяснения в които отрича да
е извършвал престъплението в което е обвинен . В последната си дума иска да
бъде оправдан.
Защитниците му
оспорват обвинението. В пледоарията си посочват, че от събраните доказателства не можел да се направи категоричен извод за вината на подсъдимия поради
което искат да бъде оправдан.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Л. и свидетелите Р.К.,
П.Г., Н.Й. и Г.Г. се познавали понеже били
от гр. Лом. В началото на 2005г. св. Н.Й. запознал св. П.Г. с подсъдимият Л.
пред когото го представил като новият шофьор на микробуса. От своя страна подсъдимият
Л. запознал св. Г. със св.Р.К., като им казал, че ще пътуват в чужбина. С
нотариално заверено пълномощно от 10.01.2005г. /л.16т.І сл.д./ св. Й. упълномощил
св. Г. с правото да управлява собственият му микробус „ Мерцедес 209 Д „ с рег.
****в страната и чужбина, както и с правата посочени в пълномощното. Св. Й. и
св. Г. посетили св. Г.Г., който притежавал товарно ремарке на което извършил
козметичен ремонт и отдавал под наем , ремаркето се водело на името на синът
му. Двамата свидетели – Й. и Г. поискали от св. Г. да им предостави ремаркето под
наем като му обяснили, че ще превозват с него техника втора употреба от
чужбина. След като се снабдили с ремаркето , св. П.Г. заедно със св.Р.К. започнали
да пътуват извън страната по указание на подсъдимият Л., който им давал
средства за пътуванията. В началото на месец април на 2005г. подсъдимият Л. решил
да пренесе контрабандно цигари през границата на страната ни и ги продаде в
Италия. За целта се договорил със св. Р.К., цигарите да бъдат превозени от него
и св. Г. с микробуса на св. Й. и ремаркето взето под наем от св. Г. до Италия,
където трябвало да бъдат продадени и след това св. К. да му донесе парите от продажбата на
цигарите. Св. К. се съгласил понеже и друг път извършвал подобна „дейност„ за
подсъдимият. Предвид обстоятелството, че св. К. вече веднъж бил заловен с
подобна пратка цигари и осъден на „лишаване от свобода„ чието изпълнение било
отложено и все още изпитателният по това осъждане срок не бил изтекъл и понеже подсъдимият се притеснявал този факт
да не доведе до по – голямо внимание на митническите органи към св. К. и
затрудни преминаването през границата, му казал , че трябвало да слезе от
микробуса и премине границата пеш, а св. Г. с микробуса както били правили и
преди и след преминаването на границата св.К. пак трябвало да продължи
пътуването си с микробуса. При уговорката си със св. К. , подсъдимият не му
казал къде и от кого се товарят цигарите . Задачата на св. К. била единствено
да придружава цигарите по пътя и служи като водач на св. Г., а след
реализацията им в чужбина да донесе и предаде сумата от продажбата на цигарите на
подсъдимият. За пренасянето на цигарите ремаркето взето под наем от св. Г. било
пребоядисано, направена му била надстройка покрита с бризент и му бил поставен нов
теглич, а на 01.04.2005г. било пререгистрирано на името на св.Г. на когото било
обяснено , че ремаркето ще се използва за пътуване в чужбина и разходите по
ремонта няма да са за сметка св. Г. , който не знаел , че ремаркето ще се използва
за контрабанда на цигари. Св. Г. не знаел за направената между подсъдимият и
св. К. уговорка свързана с пренасянето на цигарите. На 02.04.2005 год.
сутринта с микробуса „ Мерцедес 209 Д „ с рег. ****св. Г. отишъл
до Събрия за да вземе от там работници. След като се върнал , същият ден около 10.00
часа сутринта му се обадил св. Н.Й. и му казал, че трябва да пътува заедно със
св. Р.К. до Италия с микробуса и ремаркето което било оставено в гр.Монтана на
платен паркинг. Св. Г. се учудил, че ремаркето е в гр. Монтана, но св. Й. му казал
, че било там защото било пререгистрирано. Св. Г. *** и на въпросният платен
паркинг до бензиностанция в града видял ремаркето което било с ******, като не
знаел , че в същото са укрити цигари. От своя страна св. Й. закарал до този
паркинг св. К.. Двамата свидетели – Г. и К. закачили ремаркето за микробуса и по
указания на подсъдимият Л. които дал предварително на св. К., който знаел ,че в
ремаркето има укрити цигари, потеглили към ГКПП
„Капитан Петко Войвода„ за да пресекат границата ни с Р. Гърция и да
отидат до Италия , където цигарите трябвало да бъдат продадени, а сумата
върната и предадена на подсъдимият. Преди пътуването, подсъдимият дал на св.К.
сумата от 1000 евро за пътни разходи , като му обяснил, че трябвало да даде
половината от тази сума – 500 евро на св.Г. за да имат двамата пари в себе си
при преминаването на границата. По време на пътуването св.К. водел разговори по
мобилният си телефон с подсъдимият Л. , понеже последният искал от него
информация за пътуването и св.К. му съобщавал
къде се намират и кога ще пристигнат на граничният пункт. От своя страна
подсъдимият дал указания на св.К. , че трябва да преминат през пункта разделени
, като св.К. трябвало да премине пеш ,а св.Г. с микробуса за да не бъде установено, че пътуват заедно и предвид предходното осъждане
на св.К. за конрабанда. След като пристигнали на паркинга
преди граничният пункт и заредили гориво, св. Г. попитал св.К. къде е
подсъдимият, понеже обикновено при предходните им преминавания
през ГКПП „Капитан Петко Войвода „
подсъдимият ги чакал на паркинга и им давал пари за пътуването, а в
настоящият случай го нямало. От своя страна св.К. отново провел
разговор по мобилният си телефон с подсъдимия след което заявил на св.Г., че
подсъдимият този път няма да дойде и съгласно неговите указания дал на св.Г.
сумата от 500 евро , казал му да преминава през пункта и слязъл от микробуса за
да премине през границата пеш, след което двамата трябвало да се срещнат и
продължат отново заедно по пътя през Р .Гърция към Италия. Св. Г. влязъл с
микробуса и ремаркето в ГКПП „Капитан Петко Войвода„ , от своя страна св. К.
изчакал около половин час и също влязъл в граничният пункт. През това време св.
Г. преминал през митническият контрол при който св.М.Д. видял, че управляваният
от св.Г. микробус с прикаченото към него ремарке са празни и в стоковата си
митническа декларация / л.3 сл.д.т.І/ св. Г. декларирал, че не пренася нищо, а
във валутната си декларация / л.4 сл.д.т.І / декларирал сумата от 500 евро.
След като отишъл на гишето за паспортен контрол св.Г. заварил там св.Р.К.,
намиращата се на гишето митническа служителка ги попитала дали пътуват заедно, при
което св.К. отговорил , че не пътуват заедно и не се познават. Въпреки това микробуса
и ремаркето бил отклонени за щателна митническа проверка извършена от св. Д. и Г.С.Г.,
възложена им от гранична полиция. При проверката за която е съставен протокол
/л.6 сл.д.т.І/, в тавана и предната стена на ремаркето се открили тайници с
поставени в тях 9400 бр. кутии цигари „ Виктори „ и 2510 кутии цигари „
Мемфис„. На св. Г. му бил съставен акт за установено митническо нарушение , а
при извършеният му личен преглед / л.7 сл.д.т.І/ били намерени лични документи
и сумата от 500 евро. В личните си обяснения дадени по време на проверката /л.8
сл.д.т.І/ св.Г. посочил, че пътувал за Италия по поръчка на К. *** на когото
карал мотопеди и не знаел нищо за намерените цигари. С разписки / л.9 -10 сл.д.т.І
/ били задържани намерените цигари, микробуса и ремаркето. По време на
проверката св. Р.К. се обадил по мобилният си телефон на подсъдимият Л. и му
съобщил за случилото се, като подсъдимият му казал да не казва на
никой нищо , както и версията която трябвало да изложи св. Г..
Св. К. изпълнил дадените от подсъдимият указания, като казал на св. Г. версията
която трябвало да изложи и го заплашил да внимава какво говори. В резултат на това
- защото бил принуден да излъже от св. К. който действал по указание на
подсъдимия , първоначално св. Г. изложил невярна версия , че извършвал превози
в чужбина за лице на име К. от Бургас. В последствие в показанията си пред съда
св.Г. е категоричен , че не познава лице на име К. от Бургас и никога не е
извършвал превози за такова лице. От
заключението на назначената по досъдебното производство оценителна експертиза
изготвена от вещото лице К.Г. / л. 45-49 т. І сл.д./, която съдът изслуша и
прие в съдебно заседание се установява , че общата стойност на намерените
цигари „ Виктори „ и „ Мемфис „ е 21723 лв.
На досъдебното
производство е назначена автотехническа експертиза изготвена от вещото лице С.П. /л.52-57 т. І сл. д./, чието заключение съдът изслуша и прие и според което цигарите са били
укрити в кухина в предната стена на ремаркето оформена от допълнителна напречна
метална преграда в основната товарна бордова
каросерия на ремаркето , както и в кухина в тавана на надстройката на
ремаркето, оформена от конструкцията на двоен таван изпълнена от дъски, като бризента
на ремаркето затваря местата на укриване отвън. Според вещото лице посочените места са специално изработени
тайници, могат да се изпълнят при обикновени условия и общото ориентировъчно
време за изработката им е 2-3 часа. За изваждането на укритите цигари вещото
лице сочи , че е необходимо единствено
да се свали бризента , а времето необходимо
за поставянето или изваждането на цигарите е около 90 – 120 минути.
Според вещото лице пазарната стойност на микробуса „ Мерцедес 209 Д” с рег. ****е 6 500 лв., на товарното ремарке с
****е 2 800 лв. , а общата им стойност е
9300 лв.
Описаната и приетата от съда фактическа
обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства а именно показанията на свидетелите М.Д., Г.В. ,Г.К., Р.К.,
П.Г., от прочетените след съгласието на подсъдимият и неговите защитници по реда на чл. 281 ал.3 вр. ал.1 от НПК показанията на св. Н.Н.Г. дадени пред органа на досъдебното призводство.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, като намира, че същите са
ясни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, подкрепят се от останалите събрани
и кредитирани от съда доказателства, включително и изслушаните и приети заключения
на вещите лица по назначените оценителна и автотехническа експертиза и прочетените
и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства приложени по сл.д.
№ 195/2005 г. по описа на ОСС – Хасково – ТО – Свиленград . Съдът не кредитира
показанията на св. Н.Й. в частта им в която сочи , че заедно със св. Г.
присъствало и лице на име К. в момента
на вземането на ремаркето от св. Г.. В тази им част показанията на този
свидетел са в противоречие с показанията на св. Г. който сочи , че не познава лице
на име К. от Бургас и никога не е извършвал превози за такова лице , а го
посочил в обясненията си под заплахата на св. К.. От своя страна св. К. също в
показанията си заявява , че по указание на подсъдимият казал на св. Г. версия
която последният първоначално изложил. Освен това св. Г. сочи , че именно св.Й.
му казал ,че ремаркето е в гр. Монтана и е пререгистрирано. В тази насока
показанията на св. Й. са в противоречие и с показанията на св. К. , който сочи
, че Й. го закарал до мястото където било ремаркето , както и , че при
предходните си пренасяния на цигари през границата получавал пари и от св. Й..
Предвид изложеното съдът намира, че св. Й. е заинтересован свидетел и в посочените
им части показанията му не следва да бъдат кредитирани. По отношение на
изложеното в показанията на св. Г. , че дал ремаркето на въпросното лице К. и го упълномощил , съдът намира , че в тази им част показанията на този свидетел
също не следва да бъдат кредитирани. Безспорно се установи от показанията на св.Г.,
че последният не е работил за лице с името „ К. *** е извършвал превози за
подсъдимият. Освен това по делото не се установи наличието на пълномощно за
което твърди св. Г. и показанията му в тази им част не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът намира , че обясненията на
подсъдимия дадени пред съда и тези изложени по време на проведената между него
и св. К. очна ставка, представляват защитна версия която не следва да бъде
кредитирана понеже не се се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства. Предвид дадените от св. Р.К. и св. П.Г. показания съдът намира ,
че не се касае за „оговор„. Това е така защото
показанията на посочените свидетели /макар и св. Р.К. да е участвал в същото
производство в качеството на подсъдим и
наказателното производството спрямо него е приключило с одобрено от друг състав
на съда споразумение с което е осъден за това престъпление / се подкрепят от
останалите събрани и кредитирани от съда доказателства. Така в показанията
си тези свидетели посочват , че
осъществили три преминавания през границите на страната , две от които през
ГКПП „ Капитан Петко Войвода „ и при третото преминаване през този граничен
пункт били заловени , като св. К. сочи , че по указания на подсъдимият слизал
от микробуса и пресичал границата пеш, а св. Г. преминавал с микробуса и след
това продължавали заедно по пътя. Посоченото се правело за да не бъдат заловени
заедно и предвид обстоятелството , че св. К. бил осъждан преди това за
контрабанда на цигари което също можело да попречи при преминаването , като за
това предходно осъждане св. К. твърди, че било за идентично деяние за което било
осъден в гр.Петрич. Изложеното в показанията по отношение на предходното
осъждане на св. К. се подкрепя от приложената справка за съдимост на св.Р.К. от
която се установява, че по НОХД №
1053/2003г. на РС – Петрич е осъден за
престъпление по чл.242 ал.1 б. „д” вр.чл. 18 ал.1 от НК като му е наложено
наказание от 6 месеца „ лишаване от свобода „ чието изпълнение е отложено за
срок от три години и деянието предмет на настоящото производство е извършено в
рамките на този изпитателен срок . На следващо място показанията на тези
свидетели и конкретно на св. К. относно начина на преминаване през ГКПП - поотделно единият пеш а другият с
превозното средство, се подкрепят от приложената справка за задграничните им пътувания / л. 205-209 за св. К. и л. 210 за св.
Г. т. І сл.д./. В посочените справки е отразено , че св. Г. е напуснал страната
през ГКПП „Капитан Петко Войвода„ на 12.01.2005г. в 19.00 ч.със същият микробус
„ Мерцедес „ с рег. ****. На същата дата
и час през същият граничен пункт, страната е напуснал и св. К. но пеш. След
това в справката за св. Г. е отразено, че напуснал страната на 01.02.2005г.в
18.00часа отново през този граничен пункт но заедно със св.К.. В справката за
св. К. е посочено , че е напуснал страната на същата дата и час но пеш. След
това двамата са напуснали страната на
21.02.2005 г. през ГКПП „ Брегово „ ,този път с друг микробус марка „ Мерцедес
„ с ****с който св. К. е преминал през
границата ,а св. Г. е преминал пеш.
Двамата са се завърнали на 27.02.2005 г. и заедно са влезли в страната . Последното
им пътуване е на инкриминираната дата – 02.04.2005 г. Посочените обстоятелства
са в подкрепа на показанията им , че два пъти са преминавали през ГКПП „
Капитан Петко Войвода„ и при третото преминаване били заловени. Освен това ,
показанията на свидетелите и конкретно на св. К. , че получил сумата от 1000
евро от подсъдимият като дал половината от нея на св. Г. преди преминаването на
границата, се подкрепят и от обстоятелството , че във валутните си декларации /
л. 4 т. І сл.д. – декларацията на св. Г. и л. 109 т. І сл.д. – декларацията на
св. К. / и двамата са декларирали суми от по 500 евро при преминаването си през
ГКПП „Капитан Петко Войвода”. Съдът намира, че в случая показанията на св. К. в
частта им в която твърди , че св. Г. е знаел за укритите в микробуса цигари не
следва да бъде кредитирана . В случая в тази им част показанията на този
свидетел са в противоречие с показанията на митническите служители – св. Д.
който сочи, че св.Г. при намирането на цигарите заявил , че не знае нищо . В
подкрепа на това са и показанията на св. В. който заявява, че при проверката се
установило , че единият от пътуващите който знаел за укритите цигари, е слязъл
преди бариерата и преминал пеш.. Показанията на този свидетел са в подкрепа на
изложеното от св. Г. , че не е знаел за наличието на укритите в ремаркето
цигари , както и в подкрепа на действията извършени от св. К. във връзка с
преминаването на граничният пункт. От горното
може да се направи извод, че св. Г. не е знаел за укритите цигари което
обстоятелство обаче е било известно на св. К. .
При така установената фактическа обстановка
съдът намери , че е
налице верига от взаимно свързани и допълващи се доказателства от които може да
се направи единственият възможен и категоричен извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.242 ал.1
б."д" предл.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК , като на 02.04.2005г. на ГКПП „Кап. Петко Войвода„
в съучастие като съизвършител с Р.Д.К. *** с микробус „ Мерцедес„ с рег. ****и
ремарке с ***, управляван от П.М.Г.,
направил опит да пренесе през границите на страната ни без знанието и
разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери
а именно: 9400 кутии цигари „ Виктори „ и 2510 кутии цигари „ Мемфис„ на
обща стойност 21 723 лв. и деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини.
От обективна страна се установи ,
че в началото на
месец април на 2005г. подсъдимият Л. решил да пренесе контрабандно цигари през
границата на страната ни с въпросният микробус собственост на св. Й. и ремаркето собственост на св. Г.. За
целта подсъдимият се договорил със св. К.. На 02.04.2005г. св.Г. като не знаел за укритите в
ремаркето цигари, потеглил с него и микробуса ,
заедно със св. К. *** към ГКПП „ Капитан Петко Войвода
„ по указания на подсъдимият. По време на пътуването подсъдимият давал указания
на св.К. и получавал от него данни свързани с пътуването. Преди граничният пункт по указания на подсъдимият св. К.
слязъл и предприел преминаването на границата пеш,
а св.Г. продължил с микробуса и ремаркето с укритите в същото цигари, които при извършената щателна митническа проверка били открити от митническите служители. По този начин подсъдимият Л. в съучастие със св. К. и
чрез несъзнаваното участие на св.Г.,
предприел осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл.242 ал.1 б. „д” предл.1-во от НК, а именно пренасянето през границата на страна ни без знанието
и разрешението на митниците на стоки – цигари 9400 кутии „ Виктори „ и 2510
кутии „Мемфис„. В случая св. К. , който е знаел за наличието на укритите цигари
също не е декларирал същите в подадената от него стокова митническа декларация /
л.112 т. І сл.д. /, цигарите не са декларирани и от самият подсъдим и това не е могло да бъде извършено предвид
обстоятелство , че не е присъствал на граничният пункт, а е предприел
извършването на престъплението чрез св. Г. който не е знаел за наличието на укритите
цигари и е използван от подсъдимият като оръдие на престъплението. Единствено
отриването на цигарите от митническите служители е възпрепятствало пренасянето
им през границата на страната и по този начин изпълнителното деяние на престъплението
е останало недовършено поради независещи от дееца причини. Касае се за опит по
смисъла на чл.18 ал.1 от НК останал както бе отбелазано недовършен по
независещи от дееца причини. Установената стойност на контрабандираните стоки
е 21 723 лв. и надхвърля 70 пъти минималната работна заплата установена за страната
към момента на деянието което обуславя и признака на големи размери съобразно практиката
на ВКС. Освен това предвид количеството на цигарите 9400 кутии „Виктори” и 2510 кутии „Мемфис „, безспорно обосновават извода , че те са били предназначени за търговски цели. Това са и
обективните елементи от състава на посоченото престъпление.
От субективна страна деянието е извършено
от подсъдимият умишлено при условията на общ пряк умисъл със св.К.. Събраните по делото доказателства сочат,
че подсъдимият и св.К.
предварително са постигнали
съгласие да пренесат през границата на страната ни намерените в ремаркето цигари без
знанието и разрешението на митниците. Именно за постигане на тази цел е била
поставена и покрита с бризент допълнителната конструкция на ремаркето на св. Г.,
по този начин са били оформени и тайниците в които са били поставени
цигарите.Самото ремарке е било пререгистрирано на 01.04.2005г. – деня
предхождащ датата на деянието -
02.04.2005 г. Всичко това
е било извършено като подготовка за улесняване на безпрепятственото преминаване
на държаваната граница с укритите цигари.Обстоятелството, че подсъдимият
дал средства и указания на св.К. относно начина на преминаване на граничният
пункт също говорят за наличието на общият им умисъл за извършване на деянието.
В случая подсъдимият не е участвал в самото преминаване през граничният пункт,
в което е участвал св. К., но подсъдимият е действал като съизвършител по
смисъла на чл. 20 ал.2 от НК със св. К., понеже е предприел действия по
пренасянето на цигарите през границата на странатачрез несъзнаваното участие на
св.Г. който не е знаел за наличието на укритите в ремаркето цигари . По този
начин подсъдимият е действал като посредствен извършител в изпълнителното
деяние и като съизвършител на св. К. .
Подбудите и причини за извършване на
деянието са стремежът на подсъдимият за бързо и лесно
облагодетелствуване , незачитане на установеният правов ред свързан с пренасянето на стоки през държавната ни граница и задължението за
тяхното деклариране .
Подсъдимият П.М.Л. с ЕГН ********** е роден на ***г.
в с.Дъбова махала
обл. Монтана, по народност е българин, български
гражданин, женен, със средно образование, живущ ***. В декларацията си за семейно и имотно състояние е
посочил, че има доходи от наеми и хонорари в размер на 14850 лв. и притежава
недвижими имоти и МПС . Характеризира се положително. При определяне на наказанието съдът отчете смекчаващите
вината на
подсъдимият обстоятелства за
каквито прие чистото му съдебно минало и положителните характеристични
данни. Като отегчаващи вината му обстоятелства съдът прие значителното количество на пренасяните през границата на
страната стоки, високата им стойност, обстоятелството ,че
деянието е улеснено от една предварителна подготовка и създаването на тайници в които
са били укрити цигарите, създадената от подсъдимият организация за извършване
на деянието, поради което намери че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и му определи наказанието при условията на чл.
54 от НК , като отчете , че в санкционната част на нормата на чл. 242 ал.1 от НК е предвидено наказание „ Лишаване от
свобода „ до 10 години – т.е без долен минимум
, съдът наложи на подсъдимият наказание от 3 месеца „лишаване от свобода„ при
превес на смекчаващите вината му обстоятелства, наред с това наказание му
наложи и кумулативно предвиденото наказание „Глоба „ в минималният размер от 20
000 лв. предвиден в нормата на чл. 242 ал.1 от НК. След определяне на
наказанието съдът като взе впредвид ,
размера на същото – 3 месеца „лишаване от свобода” и отчете , че
подсъдимият не е осъждан, намери , че за постигане целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия не е необходимо то да бъде изтърпявано ефективно,
поради което приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК и отложи изпълнението на
това накаазание за срок от три години .
Предвид разпоредбата на чл. 242 ал.7 от НК съдът отне в полза
на държавата предметът на контрабандата, а именно: 9400 кутии цигари „ Виктори
„ и 2510 кутии цигари „ Мемфис „ на обща стойност 21723 лв. намиращи се на
съхранение в Митница „ Свиленград „ , а на основание чл.242 ал.8 от НК отне в
полза на държавата и превозното средство послужило за превозване на стоките
предмет на контрабандата- микробус „Мерцедес„ с рег.№ ****собственост на Н.И.Й. и ремарке с
****собственост на Г.В.Г. *** , находящи се също на съхранение в Митница „
Свиленград „ , като взе впредвид , че стойността
им е значително по – ниска от стоките предмет на контрабандата. Предвид
постановената присъда съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото
разноски .
С така постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат целите на личната
и генерална превенция както по отношение на подсъдимият, така и по отношение на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Съдия: