РЕШЕНИЕ
№ 1399
гр. Варна, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110204019 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от адвокат З. Й. от
Адвокатска колегия Варна, като процесуален представител на М. С. Т. от гр.Варна,
срещу наказателно постановление № 483/29.11.2022 г. на заместник-мета на Община В.
Т. В. И., с което на Т. било наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева на основание чл.178е от Закона за движението по пътищата ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като за едно и също нарушение са били съставени два акта за установяване на
административно нарушение и издадени две наказателни постановления, като по този
начин е нарушен принципа non bis in idem. Също така се твърди, че е нарушена
разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН като административно-наказващият орган не е
преценил дали деянието не представлява маловажен случай и се моли съда да го
отмени и да им бъдат присъдени разноски по делото.
Първоначално по жалбата е образувано административно-наказателно дело №
628/2023 г. по описа на Районен съд Варна. С решение № 1067/11.07.2023 г. на 37
състав на Районен съд Варна е потвърдено наказателно постановление №
1
483/29.11.2022 г. на заместник-кмета на Община Варна, с което на М. С. Т. от гр.Варна,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.178 е от ЗДвП
и е осъден М. С. Т. да заплати на Община Варна сумата от 80 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С решение № 10188/09.10.2024 г. на Административен съд Варна, втори
тричленен състав, по КАНД № 1533/2024 г. е отменено решение № 1067/11.07.2023 г.
на 37 състав на Районен съд Варна по административно-наказателно дело № 628/2023
г. по описа на Районен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд Варна.
Така е образувано настоящето административно-наказателно дело №
4019/2024 г. по описа на Районен съд Варна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание е постъпила молба от адвокат С. Й.
като процесуален представител на М. С. Т., с която не се възразява делото да се гледа в
тяхно отсъствие, поддържа се жалбата, излага се становище по същество и се моли
съда за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски пред трите
съдебни инстанции. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие
от 11.11.2024 г. между М. С. Т. и адвокат Светослав Й. за процесуално
представителство по АНД № 4019/2024 г. по описа на Районен съд Варна и списък на
разноските по АНД № 4019/2024 г.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се в
съдебно заседание от процесуален представител – главен юрисконсулт С. Н., редовно
упълномощен. По същество Н. поддържа издаденото наказателно постановление и
моли съда да го потвърди. Посочва, че на жалбоподателя на дата 07.10.2022 г. са
съставени два акта за установяване на административно нарушение, но са съставени за
две различни нарушения. За първото нарушение е издадено наказателно
постановление, което е влязло в сила и са представили доказателства, че
жалбоподателят е заплатил наложената му глоба, а по второто наказателно
постановление, което е предмет на оспорване счита, че отговорността му е ангажирана
по друг състав от Закона за движение по пътищата, че административно-наказващият
орган е издал един законосъобразен и правилен санкционен акт, поради което моли
съда да го потвърди.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
2
На 07.10.2022 г. около 12:10 часа в гр.Варна, жалбоподателят М. С. Т. като
водач на МПС – товарен автомобил „Пежо“ с рег.*, собственост на Нов Дизайн 82
ЕООД, ЕИК *1, паркирал превозното средство върху тротоара на ул.Битоля срещу №
19. Това обстоятелство било забелязано от полицейските служители в Сектор
Общинска полиция при ОД на МВР Варна С. П. и В. Н. Бил извикан още един
автопатрул на Общинска полиция в състав К. К. и Йордан Павлов. Станислав Петров
направил няколко снимки с мобилния си телефон на нарушението.
На 07.10.2022 г. Й. И. П. – старши полицай в сектор Общинска полиция при
ОД на МВР Варна, съставила акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия ОВ № 00000475/приложено заверено копие/ против М. С. Т.
за това, че на 07.10.2022 г. около 12:10 часа в гр.Варна, на ул.* срещу № 19 е паркирал
товарен автомобил Пежо с рег.№ В 86-11 СА, собственост на * с Булстат * в зоната на
действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в движението.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. АУАН е предявен
на същата дата на Т., който записал като възражение „Пътното превозно средство е
спряно временно за разтоварване на товари на повече от 1.5 метра от сградата“,
подписал акта и получил копие от него.
На 07.10.2022 г. К. Х. К. – старши полицай в сектор Общинска полиция при ОД
на МВР Варна, съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия ОВ № 00001342/приложен оригинал/ против М. С. Т. за това, че на 07.10.2022 г.
около 12:10 часа в гр.Варна, на ул.* срещу № 19 е паркирал товарен автомобил Пежо с
рег.№ В 86-11 СА, собственост на *ЕООД с Булстат * върху тротоар на неопределено
от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците. Актосъставителят квалифицирал нарушението по
чл.94 ал.3 от ЗДвП. АУАН е предявен на същата дата на Т., който записал като
възражение „Автомобила е спрян частично на тротоара за разтоварване на техника на
повече от 1.5 метра от сградата“, подписал акта и получил копие от него.
На 08.10.2022 г. с приемо-предавателен протокол/приложено копие/ е предаден
от началника на Сектор Общинска полиция Васил Начев във връзка с АУАН №
00001342 на младши инспектор Наталия Костадинова – старши полицай в Сектор
Общинска полиция 1 брой CD-диск с надпис „silverfirst/М. Т., ул. „Битоля“ с/у № 19
т.а. Пежо –*.
Към административната преписка е приложен компакт-диск CD-R silverfirst с
надпис „М. Т. ул „*“ с/у № 19 т.а. Пежо – *“.
Въз основа на съставения АУАН серия ОВ № 00000475/07.10.2022 г. е издадено
и наказателно постановление № 482/29.11.2022 г., издадено от Т. В. И., заместник-кмет
на Община Варна/приложено заверено копие/. Като описание на фактическата
обстановка, свързана с нарушението, в наказателното постановление фигурира, че Т.
3
на 07.10.2022 г. около 12:10 часа в гр.Варна, на ул.Битоля срещу № 19 като водач на
МПС е паркирал товарен автомобил Пежо с рег.№ *, собственост на * ЕООД с Булстат
*1 в зоната на действие на пътен знак В-27, с което затруднява останалите участници в
движението. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението на
въззивника по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП му наложил
административно наказание глоба в размер на 20 лева. В постановлението е посочено,
че може да се заплати в 14-дневен срок глобата 80 на сто от нейния размер, а именно
16 лева. От приложената разпечатка от Община Варна/л.29 от АНД № 4019/2024 г./ е
видно, че с банков превод на 29.11.2022 г. от З. Й. като наредител е преведена по
сметка на Община Варна сумата от 16 лева с основание глоба НП 482/29.11.2022 г. за
задълженото лице М. С. Т.. Към административната преписката е приложено копие от
банковия превод.
Въз основа на съставения АУАН серия ОВ № 00001342/07.10.2022 г. е издадено
и обжалваното наказателно постановление № 483/29.11.2022 г., издадено от Т. В. И.,
заместник-кмет на Община Варна/приложен оригинал към административно-
наказателната преписка/. Като описание на фактическата обстановка, свързана с
нарушението, в наказателното постановление фигурира, че Т. като водач на МПС на
07.10.2022 г. около 12:10 часа в гр.Варна, на ул.Битоля срещу № 19 е паркирал товарен
автомобил Пежо с рег.* собственост на * ЕООД с Булстат * върху тротоар на
неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава
пречки за преминаването на пешеходците. Административно-наказващият орган е
квалифицирал нарушението на въззивника по чл.94 ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.178е от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя К.
Х. К.. Според неговите показания към датата на акта през 2022 г. работел към
Общинска полиция Варна на длъжност старши полицай, няма спомен за случая. След
предоставяне на свидетеля за запознаване АУАН № 00001342/07.10.2022 г. също няма
спомен, посочва че тогава на ден са съставяли над 10 АУАН. През последните няколко
месеца, в които работел там, била въведена практиката да фотографират нарушенията.
Според служебно изисканата и приложена по делото справка за
нарушител/водач на М. С. Т. той притежава свидетелство за управление на МПС от
2007 година за категориите В, М и АМ, до този случай има издадени 8 броя
наказателни постановления и 4 броя фиша за наложени наказания за нарушения по
Закона за движението по пътищата.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетеля К. Х. К., както и от писмените доказателства, подробно изброени по-горе
и приобщени на основание чл.283 от НПК.
4
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира принципно свидетелските показания на К. Х. К. като
обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства, като отчита
факта, че той единствено е съставила АУАН, без да има спомен за събитието.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
Съдът кредитира и вещественото доказателство средство компакт-диск
относно фактите, съдържащи се в снимките в него - наличието на знак пътен знак В-27
и паркиран товарен автомобил Пежо с рег.№ * в зоната на действие на знака. Съдът
кредитира компакт-диска като годно доказателствено средство, тъй като снимките и
видеоклипа в него са изготвени от полицейските служители в хода на проверката и
отразяват обективно фактическата обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на М. Т. на 31.01.2023 г., видно
от известието за доставяне/приложен оригинал/, жалбата срещу него е входирана в
Община Варна на 08.02.2023 г., видно от печата върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган – К. Х. К. – старши полицай в сектор
Общинска полиция при ОД на МВР Варна. Съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от
ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Със заповед №
4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна/приложено копие/ е определена като
служба за контрол по чл.167 ал.2 от ЗДвП звено/група/ Общинска полиция. От
служебното изисканото и приложено по делото удостоверение УРИ 365000-
72935/29.10.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че към дата 07.10.2022 г. К. Х. К. е заемал длъжността „старши полицай“ в
5
Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна. Като служител в Сектор Общинска
полиция К. е бил компетентен да съставя АУАН по ЗДвП.
Наказателно постановление № 483/29.11.2022 г. е издадено от компетентен
орган – Т. В. И., заместник-кмет на Община Варна. Съгласно изискванията на чл.189
ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Със заповед
№ 0506/07.02.2020 г. на кмета на Община Варна/приложено копие/ е възложено на Т.
В. И. – заместник-кмет на Община Варна да подписва наказателни постановления по
актове, съставени за установени административни нарушения по Закона за движението
по пътищата. От писмо рег.№ РД24028388ВН_003ВН от 01.11.2024 г. на кмета на
Община Варна е видно, че към дата 29.11.2022 г. Т. В. И. е заемал длъжността
„заместник-кмет“ на Община Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, но неправилно е
приложен материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци при установяване на
нарушението, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по
законоустановения ред.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми. Наказателното
постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и
наказателното постановление отговарят на чл.42 и респективно чл.57 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
6
Съдът счита, че неправилно е приложен материалния закон.
От събраните по делото доказателствени материали се установи, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП, но неправилно
контролният и наказващият орган са приели в актовете и наказателните
постановления, че е извършил и нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП.
В случая е извършено нарушение по чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП – има забранителен
пътен знак В 27, в зоната на който е бил жалбоподателят с процесния товарен
автомобил, като действително товарният автомобил е бил в престой. В случая в двата
акта за установяване на административно нарушение и в двете наказателни
постановления от фактическа страна са посочени две нарушения, свързани с престоя
на МПС. В първия случай МПС е било в зоната на действие на забранителен знак, а
във втория случай е прието, че жалбоподателят като водач на МПС е паркирал товарен
автомобил Пежо с рег.№* върху тротоар на неопределено от собственика на пътя или
администрацията място. Безспорно от събраните по делото доказателствени материали
се установява, че има извършено административно нарушение, но от внимателния
анализ на визираните повелителни норми от ЗДвП може да се направи извода, че
водачът на процесния товарен автомобил е можел да извърши само едно от посочените
нарушения. При сравняване на двата състава на описаните в актовете за установяване
на административно нарушение и наказателните постановления нарушения може да се
приеме, че е извършено само нарушението по чл.6 т.1 пр.3 от ЗДвП, т.к.
жалбоподателят не само е нарушил правилата за престой или паркиране, а е нарушил
и забранителния знак В 27. Ако на мястото, където престояваше товарния автомобил,
управляван от жалбоподателя, го нямаше пътния знак В 27, тогава трябваше да се
приеме, че е извършено само нарушението по чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП, т.е. състава на
нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП изключва състава на нарушението по чл.94 ал.3
изр.2 от ЗДвП, но не и обратното. Ето защо, когато има нарушение и на двете
материални норми, както е в процесния случай, наказание следва да се наложи само по
чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, т.к. с визираната санкционна норма се наказват не само
водачите нарушили забраната, въведена с пътен знак В 27, дори да са спазили
нормативните изискванията на чл.94 ал.3 изр.2 от ЗДвП, а и тези, които са нарушили
посочените изисквания.
Неправилното приложение на материалния закон води до незаконосъобразност
на наказателното постановление и е самостоятелно основание за отмяна му.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
1. Съдът не приема възражението на въззивника, направена с въззивната жалба, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като за едно и също
нарушение са били съставени два акта за установяване на административно
нарушение и издадени две наказателни постановления, като по този начин е
нарушен принципа non bis in idem.
Правният принцип non bis in idem е прокламиран в наказателното право и
застъпен като безусловно основание за прекратяване на наказателното производство с
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, повеляваща, че наказателното производство се
прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление на прокурор,
респективно влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
Това правило е намерило своето отражение и в производствата, развиващи се
7
по ЗАНН, когато дадено лице е заплашено да бъде наказано два пъти за едно и също
административно нарушение.
Според настоящия съдебен състав в случая не се касае за едно нарушение, а за
две отделни нарушения на ЗДвП, независимо, че те са извършени от едно лице, по
едно и също време и на едно и също място. АУАН № 00000475/07.10.2022 г., съответно
наказателно постановление № 482/29.11.2022 г. касаят нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.
АУАН № 00001342/07.10.2022 г., съответно наказателно постановление №
483/29.11.2022 г. касаят нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Налице са две
административни нарушения, наложени са за всяко от тях отделни административни
наказания, поради което в случая няма нарушение на чл.18 от ЗАНН и съответно на
принципа non bis in idem.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната
жалба, че е нарушена разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН като административно-
наказващият орган не е преценил дали деянието не представлява маловажен случай,
тъй като съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28
от Закона за административните нарушения и наказания за маловажен случай на
административно нарушение, поради което съдът не дължи произнасяне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалния представител на въззивника е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред трите съдебни инстанции, включително и на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата.
В хода на съдебното производство са представени следните писмени
доказателства за осъществена правна помощ:
договор за правна помощ и съдействие № 55/06.02.2023 г. – л.5 от АНД №
628/2023 г. между М. С. Т. и адвокат З. Й. от Адвокатска колегия Варна за
процесуално представителство пред Районен съд Варна с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер 400 лева, платени в брой при подписването на
договора;
молба-упълномощаване от М. С. Т. за адвокат З. Й. по канд № 1533/2024 г. по
описа на Административен съд Варна/л.9/ и договор за правна помощ от
16.09.2024 г. между М. С. Т. и адвокат З. Й. /л.18/ за правна помощ при условията
на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и молба за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществено по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата безплатно процесуално представителство и
договор за правна защита и съдействие от 11.11.2024 г. между М. С. Т. и адвокат
С. Й. за процесуално представителство по АНД № 4019/2024 г. по описа на
Районен съд Варна/л.21 от АНД № 4019/2024 г./ за осъществяване на безплатна
адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата и молба за
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38 ал.1
т.3 от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство в размер
на 400 лева на основание чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения
По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производства пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл.143 ал.1 е регламентиран случая, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт - тогава
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ на роднини, близки или на друг юрист, като според ал.2
на същия член съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. В случая това се явява Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/наричана по-нататък Наредбата/.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38
ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът
присъжда на адвоката. Съгласно константната съдебна практика, за да упражни
адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Следователно в случая съдът следва да определи размера на адвокатското
възнаграждение.
В чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е посочено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева възнаграждението е
400 лева.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
9
един адвокат е 400 лева. Според спецификата на настоящия случай – отмяна на
наказателното постановление, участието на адвокат в едно съдебно заседание по АНД
№ 628/2023 г. с разпит на свидетели, а по АНД № 4019/2024 г. адвокат не е участвал в
съдебното заседание, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и
усвояване на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за
разумно остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и
фактическа сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева, която сума следва да се присъди на въззивника
като разноски по АНД № 628/2023 г. и на адвокат Светослав Златев Й. по АНД №
4019/2024 г. по описа на Районен съд Варна.
Относно молбата на адвокат С. Й. за присъждане на адвокатско
възнаграждение и по канд № 1533/2024 г. по описа на Административен съд Варна,
съдът счита, че молбата в тази част е недопустима. От съдържанието на канд №
1533/2024 г. по описа на Административен съд Варна е видно, че по това дело М. С. Т.
е бил представляван от адвокат З. С. Й.. Действително на л.17 от делото фигурира
молба от адвокат С. Й. като процесуален представител на М. С. Т. със становище по
същество на делото, като е посочено, че с молбата се представят договор за правна
помощ и списък с разноските. Действително е представен такъв договор за правна
защита и съдействие от 16.09.2024 г. за процесуално представителство пред
Административен съд Варна, но договорът е сключен между и адвокат З. С. Й..
Адвокат С. Й. не е бил упълномощен да представлява М. С. Т. по канд № 1533/2024 г.
по описа на Административен съд Варна, той не е взел участие в това производство,
поради което искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение по това дело
се явява недопустимо. Адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ се присъжда на адвоката, осъществил тази помощ и съдът следва да
се произнесе по нея единствено при направено искане от този адвокат, в случая това е
адвокат З. Й., не може такава молба да изхожда от друг титуляр, поради което съдът
счете молбата в тази част за недопустима и я остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 483/29.11.2022 г., издадено от Т. В. И.,
заместник-кмет на Община Варна, с което на М. С. Т. ЕГН **********, на основание
чл.178е от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от Закона за
движението по пътищата.
Оставя без разглеждане молбата от адвокат С. Й. като процесуален
представител на М. С. Т. в частта относно присъждане на адвокатско
10
възнаграждение по канд № 1533/2024 г. по описа на Административен съд Варна като
недопустима.
Осъжда Община Варна да заплати на заплати на М. С. Т. ЕГН **********
сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение по АНД № 628/2023 година по описа на
Районен съд Варна.
Осъжда Община Варна да заплати на заплати на адвокат Светослав Златев Й.
от Адвокатска колегия Варна, личен номер ********** сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение за оказана адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата по АНД № 4019/2024 г. по описа на Районен съд Варна.
Да се изпратят съобщения на М. С. Т. чрез адвокат С. З. Й. и на Община Варна,
че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Административен съд Варна по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Община Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11