НЧХД
№ 190/2016г.
МОТИВИ :
І. Обвинението
е против подсъдимия Н.П.К. *** за престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за
това, че на 21.01.2016г. в с.Пазарджик е казал нещо унизително за честта и
достойнството на А.В.П. ***, в нейно присъствие.
ІІ. Обвинението е срещу
подсъдимия Н.П.К. *** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на
21.01.2016г. в гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на А.В.П. ***,
изразяваща се в хематом с диаметър 3 см. в окосмената част на лявата
челнотеменна област на главата, кръвонасядане в лявата скула с размери 2х2 см,
както и оток на лявото коляно с размери 10х10 см.
Подс.Н.К. не се признава за
виновен, като в обясненията си твърди, че също е бил обиден от тъжителката и че
не я е хващал за косата.
Защитата пледира за реторсия по отношение на обвинението по чл.146 ал.1
от НК и оправдателна присъда по отношение на обвинението по чл.130 ал.1 от НК.
Повереникът на тъжителя пледира
за осъдителна присъда и уважаване на предявените граждански искове.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от пострадалата
А.В.П. против подс.Н.П.К. за сумата за сумата 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.146
ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 21.01.2016г. до окончателното
изплащане на сумата и е конституирана пострадалата А.В.П. като граждански ищец
по делото.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалата А.В.П. против подс.Н.П.К. за сумата за сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от
21.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата и е конституирана
пострадалата А.В.П. като граждански ищец по делото.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Тъжителката
А.В.П. работела във фирма „***“ АД с.Казичене, като всеки ден пътувала до
работното си място с автобус, който тръгвал от гр.Пазарджик. Подс.Н.К. работел
като шофьор на автобус, който превозвал работници на „***“ АД. Двамата се
познавали във връзка с работата им. Отношенията между тъжителката и подсъдимия
били напрегнати и влошени от няколко инцидента по време на пътуването до
работното място на тъжителката и неразбирателство между нея и пътуващите
работници в автобуса.
На 21.01.2016г. тъжителката А.П. и
св.Г.Г. нейна колежка пристигнали до мястото където бил паркиран автобуса на
паркинг до бившата Автогара в града към 10.00 часа. Тъй като било студено и
като разбрали, че автобуса е отворен, въпреки, че шофьора го нямало се качили
вътре в автобуса. Към 11.25 часа пристигнал подс.Н.К., който видял, че има
оставена бележка на таблото на автобуса, взел я и слязъл вън до вратата на
автобуса. В един момента тъжителката се обадила от автобуса и попитала подс.К.
защо закъснява. Тогава подсъдимия видял, че тъжителката и св.Г. са вътре в
автобуса и се качил при тях. Между него и тъжителката възникнал скандал относно
липсващо фенерче от автобуса.Като подс.К. обвинил тъжителката, че е откраднала
фенерчето. Тъжителката изпаднала в истерия и също започнала за обижда
подсъдимия и да го обвинява, че постоянно закъснява с автобуса. Подсъдимия от
своя страна също отправил обиди, като напсувал тъжителката с думите „Мамичката
ти мръсна, ако не спреш да говориш, ще те изхвърля от автобуса“. Подсъдимия
казал обидните думи, тъй като тъжителката го предизвикала с виковете си.
Тъжителката от своя страна нарекла подсъдимия „тъпанар“ и заявила, че ще го
съди за обида. Подсъдимият К. се приближил до седалката, на която била седнала
тъжителката А.П. и я хванал за яката и за косата и я повдигнал. В резултат на
което тъжителката изпитала сила болка и очите и се насълзили.Тъжителката казала
на подсъдимия, че ще го съди и той я пуснал. В резултат на насилието упражнено
от подсъдимия тъжителката не се чувствала добре и напуснала автобуса, като не
отишла да работа. На другия ден тъжителката посетила съдебен лекар, където била
прегледана и било издадено СМУ № 17-І/22.01.2016г. Видно от удостоверението, е
че при прегледа на тъжителката съдебния лекар констатирал следните наранявания
: в лявата челнотеменна област в окосмената и част се опипва хаматом с диаметър
3 см. Лявата скула е оточна и кръвонаседната с размери 2х2 см. В областта на
лявото коляно се вижда оток по цялата му повърхност и размери 10х10 см.
Тъжителката подала тъжба в съда и било образувано настоящото наказателно
производство. Видно от справката за съдимост на подсъдимия Н.К., е че същия е бил
осъждан, но към момента на извършване на деянието е реабилитиран.
По доказателствата :
Тази
фактическа обстановка възприе съдът въз основа на частично от обясненията
на подс.Н.К., показанията на св.Г.И.Г., показанията на св.г.д. М. и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост на подсъдимия, съдебно-медицинско
удостоверение № 17-І/2016г.
Съдът кредитира частично обясненията на подс.К., в частта, относно
влошените отношения между него и тъжителката и влошените отношения между
тъжителката и нейните колеги, пътуващи в автобуса. Тези обяснения на подсъдимия
К. се подкрепят и от показанията на св.Г.Г.. Съдът не дава вяра на обясненията
на подс.К., в частта, в която същия твърди, че е хванал тъжителката само за
яката, а не за косата, тъй като същите се опровергават от показанията на св.Г.Г.
и от СМУ. Също така съдът счита, че обясненията на подсъдимия в тази му част са
повлияни от защитната му позиция по делото и желанието да се оневини по
предявеното му обвинение. Съдът кредитира показанията на св.Г.Г., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от СМУ. Св.Г. е
безпристрастна и обективна и съдът дава вяра на нейните показания, като приема,
че същата отразява това което действително се е случило. Съдът кредитира СМУ, тъй като същото не е
оспорено от страните по делото. Съдът кредитира показанията на св.Георги М. в
частта, в която същия охарактеризира подс.К. като положителна личност, в
останалата част, тъй като св.М. не е бил очевидец на деянията съдът не
кредитира показанията на този свидетел.
От
правна страна :
При така изложената и
приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че в случая е
налице правния институт на реторсията по обвинението срещу подсъдимия за
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което съдът призна подс.Н.П.К. за
виновен в това, че на 21.01.2016 г. в гр.Пазарджик е казал нещо унизително за
честта и достойнството на А.В.П. *** в нейно присъствие, а именно нарекъл я
крадла и я напсувал, като обидената А.В.П. е отвърнала веднага с обида, като го
нарекла тъпанар – престъпление по чл.146
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.146 ал.2 от НК съдът освободи и двамата – Н.П.К. и А.В.П. от наказание.
В подкрепя на тезата, че в случая е приложим института на реторсията
съдът взе предвид събраните по делото доказателства анализирани по горе, които
взети в своята съвкупност водят до извода, че по делото е установено, че подс.К.
обвинил тъжителката, че му е откраднала фенерчето, като я нарекъл крадла, след
което провокиран от виковете на тъжителката, която изпаднала в истерия я
напсувал, от своя страна тъжителката нарекла подсъдимия тъпанар. Тези
обстоятелства се установяват от показанията на св.Г.Г., която е единствената
свидетелка, очевидка на случилото се. Съдът кредитира нейните показания, като
последователни, обективни и безпристрастни. В тази връзка съдът не давя вяра на
обясненията на подсъдимия, който отрича да е отправял обиди към тъжителката,
тъй като съдът счита, че са повлияни от защитната му позиция по делото и
желанието да се оневини по предявеното му обвинение.
Съдът призна подс.К. за невиновен и го оправда по обвинението, че е
отправил обидите публично, тъй като по делото се установи, че е присъствала
само св.Г.Г., поради което не са налице предпоставките на закона за публичност.
Ето защо съдът оправда подс.Кацалов по обвинението за престъпление по чл.148
ал.1 т.1 от НК.
При това положение съдът счете, че и двамата са си отправили обидни думи
и е налице хипотезата на чл.146 ал.2 от НК. Съдът намери, че прилагането на
института на реторсията в случая освен, че е съответно на събраните по делото
доказателства отговаря и на изискването за справедливост. В тази връзка следва да се отбележи, че както
подсъдимия, така и св.Г. установяват, че тъжителката е имала влошени отношения
не само с подсъдимия и но и с нейните колеги пътуващи за работа с автобуса.
Така, че нейното поведение не може да се определи като инцидентно. Това
пояснение е необходимо, тъй като от доказателствата по делото се установява, че
обидите от подсъдимия са били две, докато установената обида отправена от
тъжителката е една, но предвид поведението на тъжителката, която е крещяла и е
била изпаднала в истерия следва да се приеме, че обидите са били еднакви по
тежест и от двете страни.
Независимо от приложението на
института на реторсията в случая съдът счита, че според утвърдената съдебна
практика следва да се произнесе по предявения граждански иск от тъжителката към
подсъдимия.
По отношение на предявения граждански иск от тъжителката А.В.П. против
подс.Н.П.К. за деянието по чл.146 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен в размер от 500 лв., тъй
като по делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалата тъжителка А.В.П. е претърпяла неимуществени вреди – засягане на
честта и достойнството. По делото е безспорно установено извършването на
деянието, установено, е че тъжителката е присъствала и е възприела обидните
думи. В подкрепя на тази извод на съда са събраните по делото доказателства .
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост и
като съобрази тежестта и характера на обидите посочени по горе счете, че справедливия
в случая размер на иска е 500 лв. Следва да се отбележи, че при определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид и поведението на тъжителката, която
също е отправила обиди към подсъдимия. Ето защо съдът осъди подс.Н.П.К. да
заплати на тъжителката А.В.П. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 21.01.2016г. до окончателното изплащане на
сумата.
За размера от 500 лева до 1000 лева съдът счете, че искът е
неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Н.П.К. да
заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения граждански иск за
деянието по чл.146 ал.1 от НК в размер на 50 лв., платима по сметка на РС
Пазарджик.
При тези данни от правна страна съдът счита, че подс.Н.П.К. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като на 21.01.2016 г. в гр.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на А.В.П.
***, изразяваща се в хематом с диаметър 3 см. в окосмената част на лявата
челнотеменна област на главата.
Подс.К. е съзнал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване –
действал е при пряк умисъл. В подкрепа на горния извод са съда е поведението на
подсъдимия, който е съзнавал, че хващайки тъжителката за косата и повдигайки я
ще и причини наранявания и въпреки това е извършил деянието целейки да и
причини болка и нараняване. Умисълът в поведението на подсъдимия се извлича от
събраните по делото доказателства съдържащи се в показанията на св.Г. и СМУ.
По делото е безспорно установено
извършването на деянието от подс.К.. В подкрепа на този извод на съда са
показанията на св.Г.Г., която установява, че подсъдимия е хванал за яката и за
косата тъжителката и я повдигнал. В
резултат на което тъжителката изпитала сила болка и очите и се насълзили. Тези твърдения на св.Г. съдът счита за
достоверни, тъй като се потвърждават от обективните доказателства съдържащи се
в СМУ, където е констатиран от съдебния лекар
хематом с диаметър 3 см. в окосмената част на лявата челнотеменна област
на главата. Наличието на това нараняване в окосмената част на главата
обосновава извода,че подсъдимия е упражнил посоченото по горе физическо насилие
по отношение на тъжителката, което се твърди от св.Г. и се потвърждава от
констатираното от съдебния лекар нараняване в окосмената част на главата на
пострадалата. В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия,
който отрича да е хващал тъжителката за косата и да я повдигал, тъй като тези
негови обяснения се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Г. и
СМУ.
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.Н.П.К. са налице предпоставките на
чл.78а ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, при осъществяването
на посоченото деяние не са причинени
имуществени вреди, подс.К. не е осъждан за престъпление от общ характер /
реабилитиран е / и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание. Ето защо съдът счита, че подсъдимият Н.П.К. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК като му се наложи
административно наказание .
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимият съдът взе предвид разпоредбите на
чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете
тежестта на деянието и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази чистото му съдебно
минало, възрастта и добрите характеристични данни – по делото липсват данни за
противообществени прояви. Ето защо съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства определи на подс.Н.П.К. адм.наказание глоба в размер на 1000 лв.,
платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, както
и да заплати ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист,
платима по сметка на РС Пазарджик.
По отношение
на останалата част от обвинението по чл.130 ал.1 от НК съдът счита, че по
делото не е доказано по несъмнен начин, че подс.Н.К. е причинил на тъжителката А.В.П.
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лявата скула с размери
2х2 см., както и оток на лявото коляно с размери 10х10 см., поради което и на
основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимия по обвинението по чл.130 ал.1
от НК досежно горепосочените наранявания.
В подкрепа на горния извод на съда са събраните по делото доказателства.
Действително тази част от нараняванията са констатирани от съдебния лекар в
СМУ, но по отношение на тях липсват други доказателства, който да сочат, че
подсъдимия е причинил посочените наранявания на тъжителката. В тази връзка
свидетелката очевидка на случилото се св.Г.Г. не установява в показанията си
подс.К. да е причинил на тъжителката П. кръвонасядане в лявата скула с размери
2х2 см., както и оток на лявото коляно с размери 10х10 см. При това положение
съдът счита, че тази част от обвинението по чл.130 ал.1 от НК не е доказана по
несъмнен начин с оглед изискването на чл.303 ал.2 от НК и подс.К. следва да
бъде оправдан по това обвинение.
По отношение на предявения граждански иск от тъжителката А.В.П. против
подс.Н.П.К. за деянието по чл.130 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен в размер от 1000 лв., тъй
като по делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалата тъжителка А.В.П. е претърпяла неимуществени вреди–болки и
страдания. Видно от СМУ № 17-І/2016г., е че в резултат на деянието извършено от
подсъдимия на тъжителката е бил причинен хематом с диаметър 3 см. в окосмената
част на лявата челнотеменна област на главата. Тъжителката е претърпяла болки и
страдания. Посетила е съдебен лекар, където е било констатирано посоченото
нараняване. По делото е безспорно установено извършването на деянието,
причинените наранявания и причинната връзка между тях. В подкрепя на тази извод
на съда са показанията на св.Г.Г. и СМУ № 17-І/2016г.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която
обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост и
като съобрази тежестта и характера на нараняванията посочени СМУ, а именно, че
в случая става въпрос за хематом с диаметър 3 см. в окосмената част на лявата
челнотеменна област на главата чете, че справедливия в случая размер на иска е
1000 лв. Ето защо съдът осъди подс.Н.П.К. да заплати на тъжителката А.В.П. сумата
1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 21.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
За размера от 1000 лева до 2000
лева съдът счете, че искът е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед уваженият срещу него
граждански иск съдът осъди подс.Н.П.К. да заплати в полза на държавата държавна
такса върху уважения граждански иск за деянието по чл.130 ал.1 от НК в размер
на 50 лв., платима по сметка на РС Пазарджик.
С оглед изхода на делото съдът
осъди подс.Н.П.К. да заплати на тъжителката А.В.П. разноските по делото в
размер на 517 лева, от които 500 лева платен адвокатски хонорар и 12 лева ДТ и
5 лв. такса за призоваване на свидетел.
Доколкото в случая има оправдаване на
подсъдимия по част от обвиненията следва на основание чл.190 ал.1 от НПК също
тъжителката да бъде осъдена за заплати разноски по делото, поради което съдът
осъди тъжителката А.В.П. да заплати на подсъдимия Н.П.К. разноските по делото в
размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за адвокат.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :