О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№561 09.04.2020 година гр.Бургас
Административен съд – гр. Бургас VІІ-ми състав,
на девети април две хиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 627 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано е по жалба на М.А.А., ЕГН-********** и И.А.М.,
ЕГН-**********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат С.К. ***,
съдебен адрес:***, оф.2, тел.0889/434311, против разпореждането
за допускане на предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-А-051/24.03.2020г., издадена
от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)- гр.Бургас, с която
считано от 25.03.2020г. временно е продължено настаняването на малолетния П.* М.,
ЕГН-**********, в Център за настаняване от семеен тип за деца в ***, за срок до произнасянето на съда с
решение по чл.28 от ЗЗДет.
При проверка редовността на оспорването съдът
констатира липса на приложен документ за внесена държавна такса и липса на
категорични доказателства за представителната власт на пълномощника, поради
което с определение № 542/06.04.2020г. остави същата без движение. С молба от
днес жалбоподателите поискаха освобождаване от заплащането на държавна такса с
представени нарочни декларации, като беше представено и пълномощно за
потвърждаване на представителната власт.
По направено изрично искане от жалбоподателите за
освобождаване от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.2 от ГПК, приложима с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Съдът като взе предвид,
че жалбоподателите са многодетно семейство и видно от представените декларации,
не притежават имущество, не реализират доходи, счита, че искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса се явява основателно и следва да
бъде уважено и за двамата.
Жалбоподателите не са изложили самостоятелни мотиви към
искането си за отмяна на разпореждането с което е допуснато предварително
изпълнение на заповедта. Направили са множество възражения касаещи нейната
законосъобразност – неправилно възпроизведена фактическа обстановка, наличието
на средства за препитание, недопустимо позоваване в заповедта на непремерено
изказване, позоваване на предходни заповеди. Заявяват също, че не е вярно, че
живеят в с.Равнец, а още от лятото живеят в с.Кошарица, първоначално в къща на
Златка Стефанова, която не била незаконна, без ток и вода, но това било преди
няколко месеца, а сега – в друга законна къща, за което са представили
документи на 30.03.2020г.
В молбата с която са отстранени нередовностите,
жалбоподателите се позовават отново на тези свои твърдения и искат от съда да
се произнесе по спирането на предварителното изпълнение след установяването на
състоянието в което живее семейството, както и да се допусне техническа
експертиза за установяване законността на постройката.
Доколкото настоящото съдебно производство не е за
спиране на предварителното изпълнение по чл.166 от АПК, а за отмяна на
разпореждането с което то е допуснато – по чл.60 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че искането за установяване състоянието на жилището и извършване
на експертиза, не са направени конкретно по настоящото дело, още повече, че
съгласно чл.60, ал.6 от АПК съдът дължи незабавно произнасяне.
С подаването на жалбата беше представена и
административната преписка по която е постановено оспореното разпореждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна, като се приема,
че е подадена и в законоустановения срок, съгласно чл.3, т.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. Поради това тя е процесуално допустима.
При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Не е спорно между страните и видно от съдържанието на
процесната заповед и другите писмени доказателства приложени по преписката, П.*
М. е на 7 години, като е десето по ред от общо четиринадесетте деца на майката М.А..
Отглеждан е бил в семейна среда до 22.03.2019г., когато едно от децата в
семейството изчезнало и майката, изпадайки в криза заплашила, че ще се самоубие
и ще убие децата си. Незабавно компетентните органи предприели мерки, като
приложили полицейска закрила за срок от 48 часа, а след това малолетният Павле
бил настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца в *** със заповед на директора на ДСП-Бургас,
където той пребивава и понастоящем. Административната мярка била обжалвана от М.А.
по административен и съдебен ред. Постановено било и решение на Районен съд -
Бургас, за настаняване на детето в това специализирано заведение за срок от
една година – до 24.03.2020г.
Междувременно малолетният Павле бил припознат от
жалбоподателя И.А.М., като родителите отново се преместили и понастоящем живеят
в с.Кошарица. На 04.09.2019г. бащата И.М. *** реинтеграция на Павле, като социалните
органи дали становище в тримесечния социален доклад на ЦОП-Несебър, ДСП-Поморие,
че исканата реинтеграция в биологичното семейство не е в интерес на детето. Родителите нямали
работа и постоянни доходи, въпреки направената подготовка. Обитаваното жилище било
на тяхна близка, в което има добри условия, но без ток и вода. То било
незаконно построена и предстояло събарянето му. Родителите редовно посещавали
детето в специализираното заведение и не била прекъсната емоционалната връзка –
родител-дете.
На 23.03.2020г. собственичката на жилището което
обитавали родителите, поискала от социалните органи съдействие имотът й да бъде
освободен от М. и А.. Предоставила им го била за временно ползване, след което
отношенията им се влошили. Определила им срок в който да напуснат имота, след
което уведомила полицейските органи. Предвид това социалните органи изразили
категорично отрицателно становище по отношение реинтеграцията.
Административният орган съобразил в процесната заповед
и обявеното от Народното събрание извънредно положение в страната, въведените
от министъра на здравеопазването противоепидемични и дадени препоръки за
спазване на висока лична хигиена, с цел ограничаване разпространението на COVID-15. Поради
това намерил, че липсата на ток и вода в обитаваното жилище не показва
благоприятна и безрискова среда за отглеждане и не обосновава на този етап
връщане в биологичното семейство. Поради това работата по реинтеграцията на
детето била прекратена.
През настоящата година детето Павле е записан като
редовен ученик в 1-ви клас в училище в гр.Бургас, осигурени са му всички
учебници и учебни помагала, като детето ходи на училище с желание. Не са били
установени негови близки и роднини, които биха могли да се грижат за него в
семейна среда. Не открито и подходящо приемно семейство.
Всичко това мотивирало директорът на ДСП-Бургас да
издаде процесната заповед на основание чл.26, ал.1, изр.2, вр. чл.27, ал.1,
чл.25, ал.1, т.3, чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет, като на основание чл.60, ал.1 от АПК, разпоредил предварителното й изпълнение с цел опазване здравето и живота
на детето.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган, овластен по силата на закона – чл.27, ал.1 от ЗЗДет., като са налице
изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното
разпореждане.
Съгласно чл.60, ал.1 от АПК в административния акт се
включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага,
за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено
важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В чл.3,
т.8 от ЗЗДет, като един от основните принципи е въведен този за незабавност на
действията по закрила на детето, което означава, че предварителното изпълнение
е допуснато съгласно изискванията на закона.
Освен това органът се е позовал не само на преживяната
трагедия в семейството – изчезването на едното от децата и последвалите закани
от страна на майката към децата и суицидни нагласи. Позовава се на липсата на
подходяща семейна среда от страна на родителите, което между впрочем се
подкрепя и от твърденията в жалбата и декларациите за правна помощ – самите
жалбоподатели признават, че нямат средства и имущество, отново са сменили
жилището си след издаването на процесната заповед, което явно е сторено с оглед
и на производството. Позовава се в последна сметка и на обявеното извънредно
положение във връзка с разпространението на COVID-15 и предприетите мерки от
властите.
Всички тези обстоятелства и особено последното от тях,
водят неминуемо до извода, че е налице непосредствена нужда да се осигури
здравето и живота на малолетното дете по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с
превантивен характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за
постигане на крайната и́ цел – опазването на здравето и живота, следва да
се приеме, че разпореждането за предварителното и́ изпълнение е съобразено
с целта на закона. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Доводите на жалбоподателите за неточни възпроизведени
факти, наличието на средства за препитание, законност на жилището което
обитават, не са относими към предпоставките за допускане на предварително
изпълнение, установени в нормата на чл.60 от АПК, поради което не са обсъдени
от съда при формиране на изводите по съществото на спора.
Мотивиран от горното и на
основание чл.60 ал.5 АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав,
О П Р Е Д Е
Л И
ОСВОБОЖДАВА М.А.А., ЕГН-**********
от заплащане на държавна такса от 10лв., дължима по настоящото дело.
ОСВОБОЖДАВА И.А.М., ЕГН-**********
от заплащане на държавна такса от 10лв., дължима по настоящото дело.
ОСТАВЯ
без уважение
жалбата на М.А.А., ЕГН-********** и И.А.М., ЕГН-**********, против
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповед № ЗД/Д-А-051/24.03.2020г.,
издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :