Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 15.02.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Петър П., като разгледа докладваното от
съдията ПЕТРАКИЕВ в.гр.д.№ 941/2017г. по описа
на съда за 2017 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1876/06.11.2017година, постановено по гр.д.№ 4666/17г.,
Плевенския районен съд е признал за незаконно уволнението на М.Г.И., с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, извършено със заповед Заповед № 02 от 29.05.2017 г. на
Кмета на Кметство с.***, общ.Долни Дъбник, с което на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ трудовото правоотношение на М.Г.И. е прекратено, считано от 29.05.2017
г., като на основание чл. 344,
ал.1, т.1 КТ.
Отменил е Заповед № 02 от
29.05.2017 г. на Кмета на Кметство с.***, общ.Долни Дъбник, като
незаконосъобразна, възстановил на основание чл. 344,
ал.1, т.2 КТ М.Г.И., на заеманата преди уволнението длъжност
изпълнител „Стопански дейности“ в Кметство с.***.
Осъдил е Кметство с.***, общ.Долни
Дъбник, представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1, да заплати на М.Г.И., с ЕГН
********** сумата от 2129,83 лв. за периода 29.05.2017 г. –
02.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 26.06.2017г., до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ, като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 2925,60 лв. и за периода от
02.10.2017 г. до 29.11.2017 г.
Оставил е без разглеждане предявения
от М.Г.И., с ЕГН **********,***, представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1,
евентуален иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ за заплащане на сумата в
размер на 487,60 лв., представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ.
Осъдил е Кметство с.***, общ.Долни Дъбник,
представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1 да заплати на М.Г.И., с ЕГН **********
сумата от 261,11 лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и
уважената част от исковете.
Осъдил
е М.Г.И., с ЕГН ********** ***,
представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1 на сумата от 149,26
лв. направени разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК и отхвърлената част от
исковете. С решението си Плевенския районен съд е осъдил Кметство с.***,
общ.Долни Дъбник, представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1 да заплати по
сметка на ПлРС сумата в размер на 147,59 лв. държавна такса върху уважената
част от исковете, както и 90 лв. депозит за вещо лице.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Кметство с. ***,
община Долни Дъбник чрез кмета Й.К.Д. В
нея се правят оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Развиват
се подробни доводи в тази насока. Твърди се, изводът на първоинстанционния съд,
че компетентния орган да утвърждава длъжностна характеристика за длъжността на
въззиваемата в Кметство с.*** е на Общински съвет гр.Долни Дъбник е неправилен
и е в противоречие с определението за работодател, съгласно пар.1 от ДР на КТ и
чл.46,ал.1,т.4 ЗМСМА. Твърди се, че не е налице изменение на изискванията за образованието за
длъжността, а първоначално въвеждане на такова, тъй като до този момент
въззиваемата не е имала длъжностна характеристика. Заявява, че и съгласно
Устройствения правилник на Община гр.Долни Дъбник кметът на Общината не се
явява работодател и не може да утвърждава изисквания за длъжноститте в
кметствата, освен ако те не са част от общинската администрация, но изпълняват трудовите
си фуктции на работно място в кметството. Заеманата от въззиваемата длъжност не
е част от общинската администрация, а представлява самостоятелна трудова
функция в Кметство с.*** и нейните предели, както и изискванията за заемането й
се определят от Кмета на Кметството. Моли решението да бъде отменено, като се
отхвърлят обективно съединените искове, предявени от М. И. по чл.344 ал.1 т.1
т.2 и т.3 от КТ, ведно със законните от това последици. Претендира се и
присъждането на разноски за двете инстанции.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата М. И.
– ищец в първата инстанция. В него се навеждав доводи за неоснователност на
предявената жалба и законосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди
се, че изводите на съда са изцяло правилни, тъй като длъжността заемана от нея
преди уволнението е към общинската администрация и следователно, за да се
направи промяна в длъжностната характеристика, включително и в частта за
образованието е необходимо същата да бъде утвърдена не от Кмета на населеното
място, а от Секретаря на Община гр.Долни Дъбник в съответствие с чл.17 ал.5 от
Устройствения правилник. Също така се поддържа и твърдението, че промяната в
длъжностната характеристика е направена при недобросъвестно упражняване на
правата от страна на работодателя. Моли решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Следва
да бъде уточнено, че предмет на разглеждане в настоящето производство е
обжалваното решение, в частта, в която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1,2
и 3 от КТ и за разноските. В частта, в която са отхвърлени исковете по чл.344
ал.1 т.3 и чл.220 от КТ не е депозирана въззивна жалба и съдът не може да се
произнася при съблюдаване на ограниченията на чл.269 и чл.271 ал.1 изр.2 от ГПК.
Безспорно
по делото е, че въззиваемата И. е работила при въззивното Кметство с.*** от
21.01.2016 г. до 29.05.2017 г. по безсрочно трудово правоотношение на длъжността
изпълнител „Стопански дейности“, видно от представен трудов договор №
6/21.01.2016 г. и допълнително споразумение към същия от 03.01.2017 г.
Също
така не се спори, че със заповед от 19.05.2017 г. на кмета на кметство с.*** е
утвърдена длъжностна характеристика за заеманата от въззиваемата длъжтност
„Изпълнител стопански дейности“ в кметството, и като изисквания са въведени
средно специално образование с икономическа специалност и специфично изискване
– компютърна грамотност, удостоверена с документ за завършен курс на работа с
компютърни системи.
Безспорно
е, че длъжностната характеристика била връчена на лицето на 26.05.2017 г. по
пощата, а на 29.05.2017 г. й била връчена Заповед № 02 от 29.05.2017 г. на
кмета на кметство с.***, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
осн. чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ тъй като работникът или служителят не притежава
необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа.
Спорен по
делото е въпросът законосъобразно ли е уволнението, налице ли са материалните
предпоставки на описаното в заповедта основание за прекратяване на ТПО, следва
ли същото да бъде отменено. Дължи ли се обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ и
следва ли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност?
По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Това е
главния иск по делото за отмяна на уволнението, като незаконно. За да го уважи
РС-Плевен е приел, че измененията относно образователните и квалификационни
изисквания за длъжността изпълнител «Стопански дейности», заемана от въззиваемата
не са въведени от компетентния орган, а също и че доколкото промяната в
изискванията за заемане на длъжността е извършена от некомпетентен орган, работодателят
е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни
материални права и е действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8 ал.1 КТ.
Тези изводи
на първата инстанция се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.
Несъмнено
Кметът на Кметство с.*** има качеството на работодател, тъй като отговаря на
легалното определение по пар.1 от ДП на КТ : "Работодател" е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Това му качество произтича от
законовите разпоредби на чл.19 ал.3 т.2 от ЗА и чл.46 ал.1 т.4 от ЗМСМА, който
изрично оправомощава кметът на кметство да „назначава и освобождава служителите от общинската
администрация в района или кметството, които подпомагат неговата дейност, в
съответствие с утвърдената численост и структура“.
С оглед на тези законови
правомощия на Кмета Трудовото правоотношение между Кметството и въззиваемата е
валидно възникнало на 21.01.2016г. със сключването на трудов договор.
Действително към този момент в него е посочена длъжността, която ще заема И. „изпълнител
Стопански дейности“, но липсва длъжностна характеристика на функциите, които
следва да осъществява, а също и на евентуалните изисквания спрямо образователен
ценз и квалификация. С назначаването на И. на длъжността обаче следва да се
приеме, че към този момент работодателят е счел, че тя отговаря на минималните
изисквания, включително и за образование и квалификация за заемане на
длъжността, съгласно чл.14 от ЗА.
С
изготвянето и утвърждаване на длъжностна характеристика за длъжността „изпълнител Стопански дейности“ на
19.05.2017г. е въведено изискването за заемане на същата длъжност за средно специално образование с
икономическа специалност и компютърна грамотност, удостоверено с документ за завършен курс за
работа с компютърни системи. Длъжностната характеристика е утвърдена от Кмета
на Кметство с.***, който се явява работодател. Доколкото обаче неговите
правомощия са изрично уредени със закон и издадени въз основа на него
подзаконови нормативни актове, независимо от качеството му на работодател това
действие не е негова компетенция. Той има право да сключва и прекратява трудови
договори със служители, но същите са част от общинската администрация и
трудовите им характеристики следва да бъдат издавани и утвърдени по реда
предвиден в Устройствения правилник за общинска администрация при Община Дълни
Дъбник.
Съгласно чл.44 ал.1 т.3 от ЗМСМА,
който е специален по отношение на ЗА е предвидено изрично правомощието на Кмета
на Общината да “назначава и
освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината, кметските наместници,
ръководителите на звената на издръжка от общинския бюджет, началниците и
служителите в общинската администрация, с изключение на тези по чл. 46, ал. 1,
т. 4, налага предвидените от закона дисциплинарни наказания“. В изключението си чл.46 ал.1
т.4 от ЗМСМА е предоставил в правомощие на Кмета на Кметство да „назначава и освобождава служителите от
общинската администрация в района или кметството, които подпомагат неговата
дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура“.
Същественият термин използван от
законодателя в тези два текста е, че служителите, които се назначават и
освобождават от Кмета на Кметство са от общинската администрация.
След като законодателят изрично е предвидил че назначените от кметана кметство
служители са такива от общинската администрация, то по отношение на тях важат
всички изисквания, както и спрямо останалите служители на общинската
администрация, независимо от кой орган са назначени – дали от кметът на
общината или от кметът на кметството и къде е работното им място – в кметството
или района. Този принцип е преповторен и в чл.17 ал.4 от Устройствения
правилник за общинска администрация при Община Дълни Дъбник, в която се
предвижда, че кметовете на кметства ръководят, контролират, организират и носят
отговорност за цялостната работа на служителите, които назначават.
Детайлната уредба на чл.17 ал.5
от същия Устройствен правилник изрично предвижда, че „След съгласуване от
секретаря на общината, утвърждават изготвените от директорите на дирекции,
длъжности характеристики на служителите от Общинската администрация, които
осъществяват дейността си в кметствата.“ С тази разпоредба детайлно, точно и
ясно е определен редът за изготвяне, промяна и утвърждаване на длъжностни
характеристики, без да се отнема правото по закон на кмета на кметство да я
утвърди.
След като по силата на закона е
определено, че независимо дали осъществяват трудовите си функции в кметство или
в община служителите, независимо от кой кмет са назначени са служители от общинската
администрация, то за тях е приложима именно цитираната разпоредба на чл.17 ал.5
от Устройствения правилиник. Направените в тази връзка възражения от страна на
въззивника, че имало две отделни щатни разписания и че М. И. не е част от общинската
администрация не могат да бъдат споделени, защото веднага с нейното назначаване
по силата на чл.46 ал.1 т.4 тя става част от тази администрация, независимо, че
договорът е с кметство с.Петъница, в което изпълнява и длъжността си. Съгласно
чл.44 ал.1 т.17 от ЗМСМА правомощие на кмета на общината е да утвърди
устройствения правилник на общинската администрация. След като този действащ
устройствен правилник предвижда цитирания ред за изготвяне и утвърждаване на
длъжностните характеристики на служителите от общинската администрация, които
осъществяват дейността си в кметствата, то неговото неспазване води до извода,
че не е настъпила промяна в изискванията по отношение на образование и
квалификация в длъжностната характеристика на И.. Това е така, защото същата не
е нито съгласувана със секретаря на общината, нито изготвена от директор на
дирекция, независимо, че е утвърдена от кмета на кметство.
Неизготвената
и утвърдена по надлежния ред длъжностна характеристика не може да обуслови и
целяната промяна /или първоначално определяне, както твърди въззивника/ на
изискванията за заемане на длъжността, в това число образователен ценз и професионална
квалификация и следователно не установява наличието на законовото изискване към
датата на уволнението служителят да не е отговарял на тези изисквания. От това
следва, че липсва материално правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
така както същото е посочено в заповедта – чл.328 ал.1 т.6 от КТ.
Несъответствието на цитираното в заповедта основание за уволнение с
фактическите обстоятелства винаги е съставлявало основание за отмяна на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и правилно е
постановил РС-Плевен.
По
исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
С оглед
основателността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, то основателни са и
акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 за възстановяване на М. И. на заеманата
преди уволнението длъжност изпълнител «Стопански дейности» при Кметство с.*** и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение. Правилно съдът въз основа на заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза е присъдил сумата от 2129,83лв. за периода от
29.05.2017 г. – 02.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 26.06.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
В
отхвърлителната част на този иск няма депозирана жалба и съдът не може да се
произнася.
С оглед
на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на
Плевенски районен съд е валидно, допустимо, обосновано на доказателствата по
делото в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото
изменение или отмяна и поради това следва да бъде потвърдено. Предвид
подробността и обстоятелсвеността на изложените към първоинстанционното решение
мотиви въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съобразявайки
изхода на процеса и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Кметство с.***, общ.Долни Дъбник, представлявано от кмета Й.Д. следва да заплати на М.Г.И. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за настоящата инстанция, съобразно
предстванения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.272 от ГПК Решение №1876/06.11.2017година,
на Плевенски районен съд, постановено
по гр.д.№ 4666/17г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Кметство с.***, общ.Долни
Дъбник, представлявано от кмета Й.Д., ул. „***“ №1 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.И., с ЕГН ********** сумата от 400 лв. направени
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: