№ 97
гр. гр. Добрич, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20233200500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. Г. Г. от гр.Д. срещу решение №439/18.05.2022
г.,поправено с решение №890/09.09.2022 г. и допълнено с решение
№1175/06.12.2022 г.,по гр.д.№3762/2021 г. на Добричкия районен съд в
частта,с която са отхвърлени предявените от въззивницата срещу М. Д. П. от
гр.Д. искове за присъждане на издръжка в полза на децата им С. и Д. в частта
за горницата от 220 лв до 250 лв за детето С. и в частта за горницата от 200 лв
до 230 лв за детето Д.,и в частта на определения режим на лични контакти
между двете деца и баща им М. Д. П..Подадена е и частна жалба от С. Г. Г. от
гр.Д. срещу определение №1617/11.07.2022 г. по гр.д.№3762/2021 г. на
Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение молба на
жалбоподателката за изменение на решение №439/18.05.2022 г. по цитираното
дело на ДРС в частта за разноските.
В жалбата срещу първоинстанционното решение се сочи от
въззивницата,че съдът определил широк режим на лични контакти на бащата
с децата,без да се мотивира защо го определя по този начин и доколко са
защитени правата на децата.Неправилно било решението и в частта,с която
1
били отхвърлени частично исковете за издръжка в посочените
граници.Нуждите на децата били достатъчно доказани,като не било
отчетено,че детето С. е на 15 години и разходите му за издръжка
нарастват.Необосновани и в противоречие със събраните доказателства били
изводите,че бащата ежедневно полагал грижи за децата.Неправилно бил
изчислен размерът на брутното трудово възнаграждение на майката.Между
доходите на страните нямало съществена разлика.Съдът не отчел,че майката
полага ежедневните и непосредствени грижи за децата.Изобщо не били
обсъдени някои от доказателствата,като събраните такива не били преценени
цялостно.Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части и за
постановяване на по-ограничен режим на лични контакти с бащата-всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 16,00 ч. в
неделя,както и за присъждане на месечна издръжка в полза на детето С. в
размер на 250 лв,а в полза на детето Д.-в размер на 230 лв.Претендират се
сторените по делото разноски.
В писмен отговор на горната жалба и в хода на въззивното производство
въззиваемият М. Д. П. изразява становище за нейната неоснователност и
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните
части,като счита,че ДРС съобразил правилно възможностите на страните при
определяне размера на издръжката.
В частната жалба срещу определението по чл.248 ал.3 от ГПК
жалбоподателката Г. изразява недоволство от отхвърлянето на молбата й за
изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.Определението не било мотивирано.При спорна съдебна
администрация също се дължало разпределение на отговорността за
разноски.Цитирани са решения на ВКС на РБ в този смисъл.Настоява се за
отмяна на атакуваното определение и за изменение на решението на ДРС в
частта за разноските чрез присъждане на такива в полза на ищцовата страна
по спора.
В писмен отговор въззиваемият М. Д.П. изразява становище за
неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на
обжалваното определение.
Като постави на разглеждане депозираните жалби,Добричкият окръжен
съд установи следното:
2
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивницата е получила препис от първоинстанционното решение на
06.06.2022 г.,а жалбата й срещу решението на ДРС е подадена чрез куриер на
20.06.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
20.06.2022 г.;препис от атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК е
връчен на частната жалбоподателка на 15.07.2022 г.,а частната жалба е
подадена на 29.07.2022 г. при изтекъл срок за обжалване на 29.07.2022
г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част и на неизгодното за него определение по чл.248 ал.3 от ГПК.
По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в
частта,с която са отхвърлени предявените от въззивницата срещу М. Д.
П. от гр.Д. искове за присъждане на издръжка в полза на децата им С. и
Д. в частта за горницата от 220 лв до 250 лв за детето С. и в частта за
горницата от 200 лв до 230 лв за детето Д.,и в частта на определения
режим на лични контакти между двете деца и баща им М. Д. П.:
В откритото съдебно заседание на 01.03.2023 г. пред ДОС въззивницата
оттегли въззивната си жалба в частта срещу решението на ДРС в частта
относно определения режим на лични контакти между децата С. и Д. и техния
баща М. Д.П.,като на основание чл.264 от ГПК въззивното производство в
тази част е прекратено с протоколно определение от горната дата,влязло в
сила на 09.03.2023 г.Предвид горното ДОС поради десезирането му не дължи
произнасяне по правилността на първоинстанционното решение в частта
относно режима на лични контакти.В тази част решението на ДРС вече е
влязло в сила.Предмет на въззивното производство остава жалбата в частта
срещу решението на ДРС в посочената отхвърлителна част по исковете за
издръжка.Разгледана в тази част,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно в своята цялост и допустимо в
обжалваната част като постановено по предявените допустими искове за
издръжка.В атакуваната част относно издръжката същото е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3762/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№12127/02.12.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
3
искове на основание чл.127 ал.2 от СК от С. Г. Г. от гр.Д. срещу М. Д. П. от
гр.Д. за определяне местоживеене на родените от съвместното съжителство
на страните деца С. и Д. на адреса на майката и за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо тях на майката С. Г.,за
определяне режим на лични контакти между децата и техния баща М.
П.,както и за осъждане на бащата да заплаща на детето С. месечна издръжка в
размер на 250 лв,начиная от 01.11.2021 г.,до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска,респ. на детето Д. месечна издръжка в размер на 250
лв,начиная от 01.11.2021 г.,до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение местоживеенето
на двете деца е определено в дома на майката,като на последната е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата;определен е режим на лични контакти между децата и бащата;бащата е
осъден да заплаща на детето С. месечна издръжка в размер на 220 лв и на
детето Д. месечна издръжка в размер на 200 лв,считано от 01.11.2021 г.,до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.Първоинстанционното решение се обжалва в частта,с която исковете
за издръжка са отхвърлени в частта за горницата от 220 лв до 250 лв относно
издръжката на С. и в частта за горницата от 200 лв до 230 лв относно
издръжката на Д..В отхвърлителната част по иска за издръжка на Д. за
горницата от 230 лв до 250 лв решението на ДРС не е обжалвано и също е
влязло в сила.
Детето С. е към настоящия момент на 15 години,а детето Д.-на 11
години.Същите са в ученическа възраст,което предопределя нуждата им от
повече парични средства за осигуряване на учебни помагала,обучение,вкл. в
извънкласни форми.Според удостоверенията на лист 6 от делото на ДРС
двете деца учат в СУ „Св.Св.К.М..“-гр.Д..Нуждата при С. от повече средства
за издръжка се обосновава от особената й възраст-същата е в
пубертета,засилващ духовните потребности и потребностите от
храна,облекла и младежки развлечения.Според отразеното в социалния
доклад на ДСП-гр.Д. /на лист 20 от делото на ДРС/ децата нямат
4
здравословни проблеми.Същите имат сезонни извънкласни занимания /през
топлата част от годината/,които не изискват особено високи разходи-тренират
тенис с месечна такса от 60 лв общо за двете,като допълнителни средства за
облекло и ракети не се разходват.
Майката С. Г. Г. реализира доходи по трудово правоотношение като
„учител детска група“ в ДГ №**Р.“-гр.Д. и съгласно удостоверението на лист
59 от делото на ДРС през периода март 2021 г.-февруари 2022 г. е получила
средномесечен брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 1 676,79
лв.Еднократно е получила според неоспорените твърдения на ответника П. и
изявлението на нейния процесуален представител в съдебно заседание на
21.03.2022 г. пред ДРС сумата от 900 лв-възстановен от държавата данък
общо доход заради две деца /по 450 лв на дете/.Това е обаче еднократна
инцидентно получена сума,която не следва да се включва при изчисляване
регулярния месечен доход на майката.Сумите,получени от нея в брутен
размер за месец юни 2021 г.-430 лв за облекло,октомври 2021 г.-575 лв
диференцирано заплащане,декември 2021 г.-1 234,70 лв ДМС за 2021
г.,отразени в служебна бележка изх.№71/12.04.2022 г. /на лист 75 от делото на
ДРС/,не следва да се добавят като допълнителен доход към сумите в
удостоверение изх.№56/04.03.2022 г. /на лист 59 от делото на ДРС/,доколкото
същите очевидно са били калкулирани и в последното удостоверение предвид
значително по-високия доход,визиран в последното за горните месеци,в
сравнение с размера на заплащането през останалите месеци.Майката според
неоспорената й декларация на лист 60 от делото на ДРС не притежава
недвижими имоти и движимо имущество на значителна стойност.Притежава
лек автомобил,закупен за цена от 4 000 лв чрез получен потребителски
кредит /така договор за банков кредит от 14.09.2021 г. на лист 47 от делото на
ДРС/.От социалния доклад на ДСП-Д. става ясно,че майката и децата имат
решен жилищен проблем-живеят в четиристайно жилище,за което не
заплащат наемна цена.Майката не е задължена за издръжка към друго
ненавършило пълнолетие дете освен към С. и Д..
Бащата М. Д. П. работи като *** в „Ш.У.К. Д.“,като според
удостоверение изх.№ФД-04-75/14.03.2022 г. /на лист 46 от делото на ДРС/
през периода януари 2021 г.-декември 2021 г. е реализирал средномесечен
доход от трудово възнаграждение в размер на 1 532,80 лв.Същият е
5
собственик на жилището,в което живее-двустаен апартамент /така нотариален
акт за дарение №153,т.VІІІ,рег.№7464,нот.д.№1007/2009 г. на нотариуса Р.Г. с
район на действие ДРС на лист 45 от делото на ДРС/.Не притежава движими
вещи на значителна стойност.Не е задължен за издръжка към друго
ненавършило пълнолетие дете освен към С. и Д..Като майката финансовото
му положение е утежнено поради сключен договор за потребителски кредит
от 09.11.2021 г. на лист 24 от делото на ДРС.
Заемните правоотношения на двамата родители са ирелевантни при
определяне на техните податни възможности.Касае се за финансова
тежест,която всеки от тях е поел доброволно,съобразявайки материалните си
възможности,която тежест обаче няма приоритет пред задълженията им за
издръжка към двете деца.Задълженията за издръжка се ползват с привилегия
пред всички останали финансови задължения на страните.
Неотносими при определяне размера на дължимата издръжка са и
доводите,респ. събраните в тази насока гласни доказателства,относно факта
дали бащата доброволно е полагал грижи за децата и дали им е давал джобни
пари след раздялата на страните.Сумите за джобни и закупени учебни
пособия,дрехи и пр. са били заплащани от бащата по негово усмотрение и
давани под формата на дарение на децата,което е извън обема на съдебно
установеното му задължение и няма основание да бъде приспадано от размера
на присъжданата в настоящото производство издръжка.Съдът определя
принципно размера на дължимата издръжка,като,ако родителите имат
спорове някой от тях да е заплащал такава през процесния период в пари или
натура,тези възражения биха били относими за осъществяване на приспадане
на вече платените суми от размера на присъдената издръжка при
доброволното изпълнение на задължението от бащата или в хода на
принудително събиране на вземанията.
При установените от съда изравнени финансови възможности /месечни
доходи/ на двамата родители и предвид факта,че майката полага
непосредствените ежедневни грижи,съдът преценява,че двете деца /на 15 и 11
години/ се нуждаят с оглед обсъдените по-горе техни потребности и разходи
от около 450 лв месечно детето С. и 350 лв месечно детето Д.,като бащата
следва да поеме по-голям дял от издръжката на всяко дете-220 лв за С. и 200
лв за Д.,а разликата да се допълва от доходите на майката и получаваните от
6
нея семейни помощи за децата.До горните размери исковете за издръжка са
основателни и подлежат на уважаване,респ. в частта за претендираните
горници от 220 лв до 250 лв за С. и от 200 лв до 230 лв за Д. са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение №1617/11.07.2022 г. по гр.д.
№3762/2021 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение
молба на жалбоподателката за изменение на решение №439/18.05.2022 г.
по цитираното дело на ДРС в частта за разноските:
Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е постановено по повод молба вх.
№10574/21.06.2022 г. на С. Г. Г. за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските,подадена чрез куриер на 20.06.2022 г. при
получен от страната препис от първоинстанционното решение на 06.06.2022
г.Молбата е депозирана в рамките на срока по чл.248 ал.1 от ГПК /в
двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение/ и
изхожда от активно легитимирано лице-страна по делото.Ищцата е
представила по делото и списък на разноските по чл.80 от ГПК /приложен по
неясна причина към корицата на първоинстанционното дело/,който е условие
за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските
/т.9 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.Молбата
по чл.248 ал.1 от ГПК предвид горното е допустима,респ. и обжалваното
определение на ДРС е допустимо.
Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.С
решението,за чието изменение се настоява,ДРС е отказал да присъди
претендираните от ищцата Г. съдебно-деловодни разноски,сторени от нея в
първата инстанция,по съображения,че производството не е исково,а такова по
спорна съдебна администрация,като по тази причина правилата на чл.78 от
ГПК са неприложими.Тези доводи се съдържат и в мотивите на обжалваното
определение,с което молбата на Г. по чл.248 ал.1 от ГПК е оставена без
уважение.
Налице е противоречива съдебна практика относно отговорността за
разноски в производства по спорна съдебна администрация.Настоящият
състав споделя разбирането по въпроса,обективирано в определение
7
№385/25.08.2015 г. по ч.гр.д.№3423/2015 г. на І г.о.,ГК на ВКС.Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода от спора не може да намери
приложение в производствата по чл.127 ал.2 от СК пред първата
инстанция.Това разрешение следва от характера на производството на спорна
съдебна администрация,приложима при спор относно родителските права в
случаите,когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение.За разлика от исковото производство в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право,а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права,признати и гарантирани от закона,така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник.Съдебното решение,което следва да изхожда от правилото
за защита по най-добрия начин на интересите на децата,ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва
да понесе разноските,които е направила,независимо от изхода на спора.В този
смисъл С. Г. няма право на разноски за първата инстанция.Атакуваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивното производство отговорността за разноски се разпределя
по правилата на чл.78 от ГПК,доколкото от поведението на страните зависи
доколко основателно е сезирана въззивната инстанция за провеждане на
контрол за законосъобразност на първоинстанционното решение.Всяка от
страните е претендирала присъждане на разноски за настоящата
инстанция.Разноски се дължат само за производството по въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение.Отговорност за разноски за
производството по частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК не
се разпределя /в тази насока определение №74/25.04.2018 г. по ч.гр.д.
№1103/2018 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в него съдебна
практика/.Въззивницата С. Г. няма право на разноски за производството по
жалбата срещу решението на ДРС и такива не следва да й се присъждат
поради частичното прекратяване на производството по въззивната й жалба /в
частта относно режима на лични контакти/ и поради оставяне на жалбата й в
останалата част без уважение.Право на разноски по повод производството по
тази жалба има въззиваемият М. Д. П. и такива следва да му се присъдят в
размер на 200 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 22 от делото на ДОС.Съгласно последния
8
договор въззиваемият е изплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на
400 лв,но не е уговорено изрично каква част от това възнаграждение е за
производството по жалбата срещу решението на ДРС и каква част за
производството по частната жалба срещу определението по чл.248 от
ГПК,поради което следва да се приеме,че половината от платения адвокатски
хонорар /200 лв/ се отнася до първата жалба,а другата половина /200 лв/ се
отнася до частната жалба.Тъй като за производството по частната жалба
разноски не се присъждат по изложените по-горе съображения,в полза на
въззиваемия П. следва да се присъдят разноски само по повод въззивната
жалба срещу решението в размер на 200 лв адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №439/18.05.2022 г.,поправено с решение
№890/09.09.2022 г. и допълнено с решение №1175/06.12.2022 г.,по гр.д.
№3762/2021 г. на Добричкия районен съд в частта,с която искът за осъждане
на М. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул. „*** да заплаща месечна
издръжка на своето дете С. М. П. с ЕГН ********** със съгласието на
нейната майка С. Г. Г. с ЕГН **********,двете от гр.Д.,ул. „К.М..“ ***,е
отхвърлен в частта за горницата от 220 лв до 250 лв,както и в частта,с която
искът за осъждане на М. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул. „*** да
заплаща месечна издръжка на своето дете Д. М. П. с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законен представител С. Г. Г. с ЕГН **********,двете от
гр.Д.,ул. „К.М..“ ***,е отхвърлен в частта за горницата от 200 лв до 230 лв.
В останалата част решението на Добричкия районен съд не е обжалвано и
е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1617/11.07.2022 г. по гр.д.№3762/2021
г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул. „К.М..“ *** да заплати
на М. Д. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,бул. „*** сторени във въззивното
производство по повод жалбата срещу първоинстанционното решение
съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв /двеста лева/ адвокатско
възнаграждение.
9
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10