№ 4015
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100506018 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя С. И. С., действаща лично и като
майка и законен представител на малолетното дете П. И. И., срещу решение № 7222 от
23.04.2025г., постановено по гр. дело № 13341/2024г. по описа на СРС, 91 състав, с
което е отхвърлена молбата им за защита от домашно насилие и е отказано издаването
на заповед за защита, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по
чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
необоснованост. Иска да бъде отменено решението и се уважи молбата за защита от
домашно насилие на С. И. С., действаща лично и като майка и законен представител на
малолетното дете П. И. И. срещу И. Г. И.. Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, лично С. И. С. и
като законен представител на малолетното дете, чрез представителя си по
пълномощие, поддържат въззивната жалба.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна И. Г. И. е подал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Не сочи нови доказателства.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от С.
И. С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете П.
И. И. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. Г. И. с
твърдението, че молителката С. И. С. и ответника И. Г. И. са живели във фактическо
съпружеско съжителство, като са родители на малолетното дете П..
С молбата за защита са описани няколко акта на домашно насилие, които са
осъществени съответно на 26.11.2023г. около 17.45 часа; на 10.12.2023г. около 17.40
часа; на 14.12.2023г. около 19.20 часа и на 21.01.2024г., всичките извършени след
осъществен режим на лични отношения на И. Г. И. с детето П. И. И., връщайки детето
на домашния адрес на молителите: в гр. София, кв. Хладилника, ул. „*********.
Изложени са твърдения, че актовете на домашно насилие се изразяват в психическо
насилие срещу молителите, които са конкретизирани в молбата до съда.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществени домашни насилия на
посочените дати.
С решение № 7222 от 23.04.2025г., постановено по гр. дело № 13341/2024г. по
описа на СРС, 91 състав, съдът е оставил без уважение молбата с правно основание чл.
8, т. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от С. И. С. и от малолетното дете П.
И. И., действащ чрез своята майка и законен представител С. И. С., с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие в тяхна полза срещу И. Г. И. и е
отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, като неоснователна.
2
Въззивният съдебен състав, като прецени относимите доказателства и доводи,
прие за установено следното:
Страните не спорят, че въззивникът С. И. С. и въззиваемият И. Г. И. са живели
във фактическо съпружеско съжителство и са родители на детето П. И. И., роден на
*********г. Последното се установява и от представеното заверено копие от оригинал
на удостоверение за раждане с № *********, издадено от Столична община, район
Лозенец. Следва извод, че молителите имат право да търсят защита по ЗЗДН, тъй като
ответникът е лице, което попада в хипотезите на чл. 3, т. 2, т.3 и т. 4 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния шестмесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН (изм. с ДВ бр. 66 от 2023
г., в сила от 01.08.2023 г.) от пострадали лица, което е видно от датата на входящия
номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на 08.03.2024г., а
твърденията са за актове на домашно насилие, извършени в периода от 26.11.2023г. до
21.01.2024г. Следва, че първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално
легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от 2023 г.)
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства. Не се установи да са събрани доказателства от
които да се формират изводи за осъществени актове на домашно насилие на
процесните дати в периода от 26.11.2023г. до 21.01.2024г., от въззиваемия срещу
въззивниците, описани в молбата за защита.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на
3
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като не са обсъдени многобройните по
делото доказателства. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви за правния
анализ на събраните по делото доказателства, като въз основа на тях е обосновал
изводите си за неоснователност на молбата за защита.
Останалите доводи във въззивната жалба касаят спортните отношения между
родителите на детето П. за носене на родителската им отговорност. За настоящия спор
последното няма правно значение. Релевантно е дали са доказани конкретните актове
на домашно насилие.
Неоснователни са възраженията на пълномощника на въззивника, поддържани
в представената писмена защита, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдържа
достатъчно данни за осъщественото домашно насилие.
С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН Доп. – ДВ,
бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) когато няма други доказателства за
конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът не кредитира представената от молителя С. И. С. декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН (лист 5 от делото на СРС), тъй като в хода на съдебното дирене са
събрани други писмени и гласни доказателства. Отделно от изложеното, в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се съдържат данни за мястото на извършване
на всяко от описаните твърдени насилия в периода от 26.11.2023г. до 21.01.2024г.,
поради което и не представлява годно доказателствено средство за установяване на
твърдените насилнически актове.
Първостепенният съд е обсъдил по отделно и в цялост доказателствената
съвкупност, като е достигнал до обосновани правни изводи, които въззивният състав
не следва да преповтаря, а на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в
молбата за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, не се установени при пълно и главно от въззивниците - молители, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Доколкото доказването на релевантните факти не е осъществено по делото, то
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за защита са
обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН. Предвид нормата на чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда въззивника С. И. С. да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 12.50 лв. за
въззивното производство. По молбата за защита на малолетния П. И. И., не се дължи
държавна такса, тъй като не е навършил 18-годишна възраст (арг. от чл. 11, ал. 3,
4
предл. 2 от ЗЗДН).
Въззиваемият не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 7222 от 23.04.2025г.,
постановено по гр. дело № 13341/2024г., по описа на Софийски районен съд,
91 състав.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и
петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 6018/2025г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5