№ 2183
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110145661 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78-ми с-в, в открито
заседание на четиринадесети февруари 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Петър Савчев
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
45661/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на
16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. ,
920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски.
1
Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на 3 968 лв.
Ищецът И. С. А., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „. твърди, че спрямо него е
проведено производство по чл.410 и сл. ГПК, като въз основа на заповед за изпълнение от
17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти с-в, е издаден изпълнителен
лист от 17.08.2010 г. , по който били присъдени на „. съответните суми. Присъдените суми
били цедирани на ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, .. Въз основа на изпълнителния
лист било образувано изп.дело № 5048/2010 г. пред ЧСИ за сумите: 16 531,53 лв. главница,
3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна
лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. По посоченото
изпълнително дело били събрани суми от ищеца, като последното плащане било от
02.09.2013 г. През 2018 г. изпълнителното дело било преобразувано в изп.дело № 565/2018 г.
пред ЧСИ отново за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода
05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010
г. , 1 084,08 лв. разноски. Първото плащане по новообразуваното изп.д. № 565/2018 г. било
от 05.03.2019 г. – след изтичането на 5-годишната погасителна давност на 02.09.2018 г. ,
считано от последното плащане, посочено по-горе, от 02.09.2013 г. По изпълнителното дело
№ 565/2018 г. неоснователно били събрани погасени по давност 3 968 лв.
Предвид гореизложеното, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че
не се дължат, като погасени по давност, следните суми: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв.
договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за
периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски.
Моли присъждане на сумата от 3 968 лв. – събрана без основание по изп.дело № 565/2018 г.
, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски по делото.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а е видно и от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 66-74/, че
спрямо ищеца е проведено производство по чл.410 и сл. ГПК, като въз основа на заповед за
изпълнение от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на СРС, Второ ГО, 75-ти с-в, е издаден
изпълнителен лист от 17.08.2010 г. , по който са били присъдени на „. съответните суми.
Присъдените суми са били цедирани на ответника. Въз основа на изпълнителния лист е било
2
образувано изп.дело № 5048/2010 г. пред ЧСИ за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв.
договорна лихва за периода 05.01.2009 г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за
периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв. разноски. По посоченото изпълнително
дело са били събрани суми от ищеца, като последното плащане било от 02.09.2013 г. През
2018 г. изпълнителното дело е било преобразувано в изп.дело № 565/2018 г. пред ЧСИ
отново за сумите: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009
г. – 07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08
лв. разноски. Първото плащане по новообразуваното изп.д. № 565/2018 г. било от 05.03.2019
г. – след изтичането на 5-годишната погасителна давност на 02.09.2018 г. , считано от
последното плащане, посочено по-горе, от 02.09.2013 г. По изпълнителното дело № 565/2018
г. са били събрани погасени по давност 4 088,96 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК относно недължимост на главницата:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти-
такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното
право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се
намирал като ищец по иск за защита на оспореното право-той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото
проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от
правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита
недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на
твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Страните по делото не оспорват възникването на процесните вземания в полза на ответното
дружество в посочените в исковата молба размери.
Възражението за изтекла погасителна давност е основателно, поради следното: в конкретния
случай вземанията по изпълнителното дело са съдебно потвърдени с влязла в сила заповед
за изпълнение – арг. от чл. 404 ГПК и чл. 424 ГПК. Следователно съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
приложим за тях е 5-годишният срок на погасителна давност, която е започнала да тече от
влизането в сила на заповедта за изпълнение. Всяко предприето от взискателя действие за
принудително изпълнение прекъсва давността на основание чл.116, б.”в” ЗЗД. В случая
последното изпълнително действие преди преобразуване на изпълнителното дело пред ЧСИ,
3
е от 02.09.2013 г. – събиране на суми, с което отново е прекъсната давността за процесните
вземания, като новата 5-годишна давност е изтекла на 02.09.2018 г. Следователно,
следващото поред събиране на суми от ищеца по изп.д. № 565/2018 г., на 05.03.2019 г. , е за
погасени по давност вземания.
По въпроса от кога започва да тече погасителната давност е налице задължителна
тълкувателна практика на ВКС / Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ/, според която погасителната давност за вземането започва да тече
от датата на последното изпълнително действие.
Предвид гореизложеното, вземанията по изп.д. № 565/2018 г. са изцяло погасени по давност,
поради което искът е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга такава извън валидно
правоотношение. В конкретния случай се установи, че по изп.д. № 565/2018 г. от ищеца са
събрани погасени по давност – следователно без основание, 4 088,96 лв. – повече от
претенцията от 3 968 лв. Предвид изложеното до тук, искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски от 2
546,23 лв.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца И. С. А., ЕГН: **********, адр.
гр. София, ж.к. „. срещу ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, ., при условията на
обективно кумулативно съединяване, отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1
ГПК, че ищеца не дължи на ответника следните суми по изп.д. № 565/2018 г. , като погасени
по давност: 16 531,53 лв. главница, 3 701,79 лв. договорна лихва за периода 05.01.2009 г. –
07.06.2020 г. , 920,48 лв. законна лихва за периода 05.02.2009 г. – 04.08.2010 г. , 1 084,08 лв.
разноски , за които задължения е издаден и.л. от 17.08.2010 г. по гр.д. № 39405/2010 г. на
СРС, 75-ти с-в, на основание чл. 410 и сл. от ГПК /събраните суми по предходното изп.д. №
5048/2010 г. са събрани законно/.
ОСЪЖДА ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, . да заплати на ищеца И. С. А., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 3
968 лв. – събрани по изп.д. № 565/2018 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.08.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
4
ОСЪЖДА ответника „. офис-сграда „Лабиринт“, . да заплати на ищеца И. С. А., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2 546,23 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5