Решение по дело №59277/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11475
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110159277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11475
гр. С.я, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И И.А
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И И.А Гражданско дело №
20221110159277 по описа за 2022 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу П. Б. П. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва, както следва: 2961,99 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане, 348,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.05.2022 г., 73,08
лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и 13,59 лева –
мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 05.05.2022 г., за топлоснабден имот в гр. С.я, ж.
к. Т.С.“, бл. ..., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 35470/2022 г.
на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването на дължимите суми на интернет страницата на
дружеството.
В срока за отговор ответникът оспорва да е собственик или носител на вещно право
на ползване на процесния имот. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение с
1
ищеца. Намира, че не е изпаднал в забава по отношение на претендираните суми за лихва за
забава. Счита, че няма основание за претендиране на сумата за дялово разпределение,
доколкото ищецът е претендирал чуждо вземане, без да има основание за това. Релевира
възражение за погасяване на процесните суми с изтичане на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. С.я, ж. к. Т.С.“, бл. 136, вх. В, ап. 39. От представените по делото
доказателства обаче не се установява ответникът П. Б. П. да е собственик или вещен
ползвател на процесния имот. Не е представен титул, от който да е видно дали ответникът е
придобил собствеността върху процесния имот.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
ответникът е била собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот следва да
бъде прието, че същият не притежават качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на
доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу
него искове за дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на
законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради изложеното съдът намира, че е безпредметно да обсъжда наведеното
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Процесуалният
представител на ответницата е претендирал адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА в общ размер на 1600 лева, което съдът намалява до 640 лева с оглед
направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, С.йски районен съд, 82 състав
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ... срещу П. Б. П., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 2961,99 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 30.06.2022
г. до окончателното изплащане, 348,87 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
05.05.2022 г., 73,08 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2019 г. – 04.2021 г. и
13,59 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. – 05.05.2022 г., за топлоснабден имот
в гр. С.я, ж. к. Т.С.“, бл. ..., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
35470/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Н. И.а И., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 640 лева - адвокатско възнаграждение за исковото и
заповедното производства.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” EООД.
Решението подлежи на обжалване пред С.йски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
3