№ 230
гр. П., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединени
искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от същия
закон.
Ищецът – „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, ЕИК ***, твърди, че в периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г. се е намирал в
облигационно правоотношение с ответниците, по силата на което им е доставил
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет.
3, ап. 1, с аб. № 390415. Пояснява, че общата стойност на незаплатената топлоенергия
за визирания период възлиза на 546,47 лв., като за времето от месец 09.2019 г. до месец
04.2022 г. се дължат и 36,10 лв., представляващи стойност за дялово разпределение на
топлинна енергия. Поддържа, че поради неплащане на тези главни задължения в срок
се следват и мораторни лихви, равняващи се на: 58,66 лв. – върху първия главен дълг,
за периода 15.09.2020 г. – 29.03.2023 г., и 6,32 лв. – върху второто главно задължение,
за същия период. Уточнява, че всеки от двамата ответници отговаря за по 1/2 част от
визираните суми. Признава, че в хода на процеса е получил плащане от тях, с което
вземанията са били погасени. Иска от съда произнасяне с решение, като се съобрази
извършеното плащане. Претендира и съдебни разноски.
Ответниците – К. Г. П.-П., ЕГН ********** и К. П., роден на ********** г. – и
двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, изразяват позиция, че не оспорват фактическите
1
положения, изложени от ищеца за възникването на претендираните вземания, но
действително са заплатили същите след започване на делото.
Третото лице – „Т.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.
К.“ № 5, ап. 6, ЕИК ***, конституирано като помагач на ищеца, не релевира
конкретно становище по съществото на делото.
Съдът приема следното:
1. Относно предявените искове:
В принципен план уважаването на главните искови претенции е предпоставено
от едновременното наличие на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/ валидно
облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на
който ищецът има качеството на доставчик (продавач) на топлинна енергия, а
ответниците – на потребители (абонати/купувачи); 2/ реално доставяне на
претендираното количество топлоенергия от доставчика на потребителите, както и
извършването на разходи за дяловото й разпределение, отговарящи на заявената
стойност; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на
доставката, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на абонатите за
заплащане стойността на доставената им енергия.
Основателността на претенциите за мораторните лихви пък е детерминирана от:
1/ съществуването на изискуемо главно вземане и 2/ допускане на забава в неговото
погасяване.
Общата стойност на паричните вземания, претендирани от ищеца, е 647,55 лв.
Съгласно преводно нареждане от 18.04.2024 г., приложено към писмения
отговор на исковата молба, от името на ответниците и в полза на ищеца е била
заплатена сумата от 724,44 лв.
С писмено становище от 04.06.2024 г., депозирано от процесуален пълномощник
на ищцовото дружество, се изтъква, че последното наистина е получило упоменатата
сума, която покрива задълженията по предявените искове, както и част от съдебните
разноски за платената държавна такса (7,59 лв.).
Коментираното плащане е обективен факт, имащ правопогасителен ефект
спрямо процесните вземания. Въпреки че той се е реализирал след завеждането на
исковата молба (подадена на 19.04.2023 г. в първоначално сезирания съд), подлежи на
отчитане, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Ето защо и разглежданите искове трябва да бъдат отхвърлени, като погасени
поради плащане, извършено в хода на процеса.
2. Относно съдебните разноски:
Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа
представлява облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото
2
на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с него задължение на
другата страна да й заплати разходите по производството, когато неоснователно е
предизвикала съдебния спор.
При това положение релевантен за разпределението на тази отговорност е
именно изходът от делото, при което ищецът има право на съдебни разноски при
уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при
прекратяването на производството (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).
Разноските се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция, ако
ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното завеждане
(чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал причина за
образуване на исковото производство, но в хода му е заплатил претендираната сума,
той няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за направените от него
съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 688/02.10.2014
г. по ч. т. д. № 2337/14 г., I т. о. на ВКС и Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д.
№ 992/15 г., II т. о. на ВКС).
С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, произтичащи от
облигационната връзка, предмет на делото, ответниците са тези, които са станали
причина за стартиране на исковата съдебна процедура.
В този контекст дружеството ищец има право на разноски. Те възлизат общо на
сумата от 292,41 лв., която е сбор от: 192,41 лв. – неплатена част от внесената
държавна такса, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса,
обективно (кумулативно) и пасивно (субективно) съединените искове на „Т. С.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***,
предявени срещу К. Г. П.-П., ЕГН ********** и К. П., роден на ********** г. – и
двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, с които се претендира последните двама да
бъдат осъдени да заплатят поравно на първото следните суми:
- 546,47 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за
доставена топлоенергия, за периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 1, с аб. № 390415, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до погасяването;
3
- 36,10 лв. – главница, представляваща стойност за дялово разпределение
на топлинна енергия, дължима във връзка със същия топлоснабден обект, за периода
месец 09.2019 г. – месец 04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г.
до погасяването;
- 58,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху първия главен дълг, за
периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., и
- 6,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху второто главно задължение,
за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Г. П.-П., ЕГН ********** и К. П.,
роден на ********** г. – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, да заплатят поравно
на „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***,
сумата от 292,41 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Т.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. К.“ № 5, ап. 6, ЕИК ***, което е
конституирано като помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4