№ 11
гр. Стара Загора, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Теодор В. Петков
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530101550 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София твърди в исковата си
молба, че на 27.08.2007г. в гр.Стара Загора между него, като кредитодател, и ответницата,
като кредитополучател, бил сключен договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-
8010/27.08.2007 г. („договор за кредитна карта“), по силата на който ищецът приел да издаде
кредитна карта VISA Classic и предоставил на ответницата банков кредит (овърдрафт по
разплащателна сметка) в размер на 1000 лева (т. 1 и 2 от договора за кредитна карта).
Договорът за кредитна карта бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1 ТЗ и неразделна
част от него били общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA
(„общи условия“) тарифата за такси и комисиони на ищеца („тарифа“) и бюлетин за лихвите,
начислявани от ищеца по банковите сметки в национална и чуждестранна валута („бюлетин
за лихвите“) (т. 9 и 11 от договора за кредитна карта). Срокът за ползване на кредитния
лимит (овърдрафт) бил до 27.08.2009 г. и се подновявал автоматично при условията и по
реда на общите условия (т. 3 от договора за кредитна карта). Срокът за ползване на
овърдрафта се удължавал автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че
кредитополучателят не е уведомил банката за прекратяване на договора за кредитна карта
най-малко 60 дни преди изтичане на срока, съответно банката не е уведомила
кредитополучателя за прекратяване на договора за кредитна карта най-малко 30 дни преди
изтичане на срока (т. 36.1 от общите условия). Последното автоматично удължаване на
срока за ползване и погасяване на овърдрафта по разплащателна сметка било до
1
27.08.2021г., тъй като ответницата не уведомила банката за прекратяване па договора за
кредитна карта. Банката подновявала срокът на валидност на картата служебно, доколкото
бил продължен срокът на овърдрафта. Ако кредитополучателят не желаел картата да бъде
подновена, той трябвало да уведоми банката за това в писмена форма не по-късно от един
месец преди датата на изтичане на срока на валидност на картата (т. 36.4 от общите
условия). Ответницата не заявила, че не желае кредитната карта да бъде подновена.
Кредитополучателят бил длъжен всеки месец на 5-то число да внася по сметката си в
„Първа инвестиционна банка“ АД минимална погасителна вноска в размер на 5 % от
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка (т. 18 във връзка с т.1.6 „з“ и „к“ от
общите условия). Кредитополучателят имал право да извършва разплащания с картата само
до разрешения кредитен лимит, като при надхвърляне на кредитния лимит по сметката,
независимо от причината за това, кредитополучателят бил длъжен незабавно да погаси
сумата, с която бил надхвърлен лимитът (т. 23 от общите условия). При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано в края на последния
отчетен период, кредитополучателят заплащал на банката, след изтичане на първите три
отчетни периода, годишна възнаградителна лихва в следните размери: 16 % за извършване
на безналични плащания на ПОС-терминал и 18 % за всички останали трансакции (т. 7 от
договора за кредитна карта). При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит, банката начислявала годишна наказателна лихва за забава в
размер на годишната възнаградителна лихва, увеличена с надбавка от 12 % (т. 8 от договора
за кредитна карта). За ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт
кредитополучателят заплащал на банката такси и комисиони съгласно тарифата (т. 10 от
договора за кредитна карта). Годишната такса за поддържане на първа карта VISA Classic
към сметка на физическо лице била 39 лева (чл. 3, т. 4.1 от глава първа на тарифата). Банката
имала право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за кредитна карта и
общите условия повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо (т. 28, б. „а“ от общите условия). На 19.11.2009 г. ответницата превишила
разрешения овърдрафт по разплащателна сметка от 1000 лева и сумата на превишението не
била незабавно погасена. От 19.11.2009 г. ответницата била в забава на плащанията по
договора за кредитна карта и по силата на т.28, б.„а“ от общите условия „Първа
инвестиционна банка“ АД обявило на кредитополучателя предсрочната изискуемост на
банковия кредит (овърдрафт по картова разплащателна сметка) с писмено предизвестие с
изх.№231-151/10.03.2020г. и банковият кредит (овърдрафт по картова разплащателна
сметка) бил направен предсрочно изискуем на 22.10.2020 г. При настъпване на
предсрочната изискуемост на банковия кредит на 22.10.2020 г. ответницата не погасила
всички свои задължения по договора за кредитна карта и към 02.11.2020 г. общият размер на
просрочената и непогасена сума по договора за кредитна карта възлизала на 7783.05 лева, от
които: 1000 лева - главница, 4121.74 лева - възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до
12.03.2020г., 2237.72 лева - наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., 32.10
2
лева - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 83.36 лева - възнаградителна
лихва от 14.05.2020 г. до 21.10.2020 г., 128.08 лева - наказателна лихва за забава от
14.05.2020 г. до 21.10.2020 г., 3.05 лева - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
предсрочна изискуемост 22.10.2020 г. до 01.11.2020 г., 117 лева - начислена на
02.08.2010г., на 01.08.2011г. и на 31.07.2012г. годишна такса за поддържане на кредитна
карта, и 60 лева - начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси на ЧСИ Гергана
Илчева за връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
(овърдрафт по картова разплащателна сметка). На 02.11.2020 г. ищецът подал до Районния
съд - Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу
кредитополучателя Н. М. М. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. На
04.11.2020г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 260566/04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 4479/2020 г. по описа на
Районния съд - Стара Загора, с която било разпоредено длъжникът Н. М. М. да заплати на
„Първа инвестиционна банка“ АД следните суми по договора за кредитна карта: 1000 лева -
главница, ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020г. до погасяване на
олихвяемото вземане, 4121,74 лева - възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до 12.03.2020г.,
2237,72 лева - наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., 32,10 лева -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 83,36 лева - възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 21.10.2020г., 128,08 лева - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до
21.10.2020 г., 3,05 лева - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 22.10.2020г. до 01.11.2020г., 117 лева - начислена на 02.08.2010 г., на
01.08.2011 г. и на 31.07.2012 г. годишна такса за поддържане на кредитна карта, и 60 лева -
начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси за връчване на предизвестие за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита (овърдрафт по картова разплащателна
сметка), както и разноските по делото, от които: 155.66 лева - държавна такса и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение. След 02.11.2020г. от ответницата не било извършвано
доброволно погасяване на дължими суми по договора за кредитна карта. На 10.03.2021г. в
„Първа инвестиционна банка“ АД било получено съобщение от Районния съд - Стара
Загора, че било постъпило възражение от длъжника Н. М. М. срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №4479/2020г. по описа на Районния съд Стара Загора. Предвид на
изложените обстоятелства, за ищеца бил налице правен интерес да предяви срещу
ответницата при обективно и кумулативно съединяване искове по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване на вземанията на банката, за които била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260566/04.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 4479/2020 г. по описа на Районния съд - Стара Загора.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумата 1000 лева главница от невърнат кредит по договора,
с 4121,74 лева възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до 12.03.2020 г., с 2237,72 лева
наказателна лихва от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., с 32,10 лева възнаградителна лихва от
13.03.2020г. до 13.05.2020г., с 83,36 лева възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до
21.10.2020г., с 128,08 лева наказателна лихва от 14.05.2020г. до 21.10.2020г., с 3,05 лева
3
законна лихва от датата на предсрочна изискуемост на 22.10.2020г. до 01.11.2020г., с 117
лева начислена на 02.08.2010г., на 01.08.2011г. и на 31.07.2012г. годишна такса за
поддържане на кредитна карта, и с 60 лева начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени
такси за връчване на предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
(овърдрафт по картова разплащателна сметка), и законна лихва върху главницата от
02.11.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 4479 описа за 2020 г. на Старозагорския районен
съд. Претендира за направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Н. М. М. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че по отношение основателността на иска изявленията на ищеца за
действителното фактическо положение са неправилни, поради което искът е неоснователен
и недоказан, поради недължимост на исковата претенция, поради изтекла погасителна
давност по отношение на главницата и лихвите, на която давност се позовавала. На
27.08.2007 г., в качеството й на кредитополучател, действително сключила договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт
по разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007 г., по силата на който банката се
задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 1000 лева. За
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края
на последния отчетен период, съгласно условията на банката се задължила да заплаща на
кредитора след изтичане на първите 3 отчетни периода годишен лихвен процент на Банката
в размер за извършвани на безналични плащания на ПОС терминал - 16 %, а за всички
останали трансакции - 18 %. При неплащане на месечна погасителна вноска - наказателна
лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка 12 %. Срокът за ползване на
овърдрафта и за погасяване на кредита бил 27.08.2009 г. Едва с писмо с изх. № 231-
151/10.03.2020 г., връчено от ЧСИ Гергана Илчева, разбрала за задълженията й към банката,
вследствие на тяхното бездействие и били начислили просрочени според тях задължения и
лихви (възнаградителна, наказателна и законна). От запорно съобщение до работодателя й
разбрала за стартирало заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК и издадена заповед
№ 260566/04.11.2020 по ч.гр.д. № 4479/2020 по описа на PC Стара Загора. Веднага, след като
получила надлежно заповедта на основание чл. 414 ГПК, подала възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, както и че е погасено по давност. Въпреки това
получила препис от исковата молба на ищеца, заедно с приложенията към нея. Заявява
категорично, че не дължи претендираната сума, като задължението й е погасено по давност,
както по отношение на главницата, така и по отношение на лихвите, и не са отразени
плащанията й, кога и в какъв размер са правени. В исковата си молба ищецът посочил, че от
19.11.2009 г. кредитополучателката М. превишила разрешения овърдрафт по
разплащателната сметка и от 19.11.2009 г. била в забава на плащанията по договора за
кредитна карта от 1000 лева и сумата на превишението не била незабавно погасена. Почти
12 години след датата на падежа не били предявявани претенции от ищеца - „ПИБ” АД към
кредитополучателката и по този начин счита, че умишлено я е увредил, начислявайки лихви
4
без реално да има движение по картата. Същата била деактивирана. Тъй като при
позоваването на давността по чл. 120 ЗЗД било необходимо само за констатиране и зачитане
на последиците й, то моли, поради констатирането на давността, да бъдат зачетени
последиците й. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД - „С изтичане на 5 г. давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок”. С оглед
обстоятелството, че се касаело за вземания от договор за кредит, следвало да се приложи
общата давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД. До същия извод се стигало и за вземането за
мораторна неустойка, по отношение на което била приложима специалната тригодишна
давност по чл. 111, б. „б” ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД - „Давността се
прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение
срещу предявен иск”. В конкретния случай подобни правни действия не били предприети от
ищеца. Следователно, към датата на подаване на възражението общият петгодишен
давностен срок бил изтекъл по отношение цялото претендирано вземане. По отношение на
претендираните лихви следвало да се приложи разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и лихвите
да бъдат изчислени съобразно изтеклата погасителна давност и по отношение на лихвите
(възнаградителната и наказателната). По изложените съображения бил настъпил
юридически факт с погасителни последици по отношение на предявените претенции за
заплащане на претендираните суми, тъй като след изтичането на давността се преклудирало
правото на ищеца да иска принудително осъществяване на вземанията си и материалното
право на ищеца не се ползва с държавна защита. Отделно от това оспорва изцяло
претендирания установителен иск, поради липсата на погасителния план към договора за
кредитна карта, конкретизиращ начините и сроковете за връщане на средствата по
кредитната карта, липсвали предмет и съгласие на кредитополучателя по отношение на тези
съществени елементи от съдържанието на договора. Представеното с исковата молба
извлечение от счетоводните книги на банката било нередовно, тъй като в него липсвали
отразени направени плащания от страна на ответницата. В частта извън уговорките, касаещи
валутата, размера и срока на кредита, клаузите в договора и в общите условия към него
били нищожни, тъй като ответницата, в качеството си на потребител, не е могла да влияе
върху съдържанието им. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007 г.
противоречал на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. и договорът бил
недействителен, поради неспазване на чл. 11 ЗПК относно задължителните реквизити на
договора - в него липсвала съществена информация за лихвените проценти, ГПР,
основанията за промяната им, общата сума, която подлежала на връщане в края на периода
на договора. На ответницата не бил връчен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Общите условия не
били подписани от ответницата, поради което не я обвързвали. Клаузите в общите условия,
отнасящи се до начина на определяне на лихвата, били неравноправни, поради което моли
съда да отхвърли предявените искове. От съдържанието на приложения договор се
5
установявало единствено препращащи към Общите условия на банката разпоредби, без те
да били инкорпорирани като част от самия договор. В този смисъл липсвало уточняване на
сроковете, в които предоставеният кредит следвало да се погасява. Оспорва приложените с
исковата молба Общи условия и тарифата на банката, действително те били в публичното
пространство, в сайта на банката и всеки можел да ги прочете, но банката имала задължение
да запознава страните включително и за последните промени. Приложените общи условия
нямало отразяване към датата на образуването на настоящето производство актуални ли
били и действали ли били към датата на подписване на договора. Счита сключения с
ответницата договор за такъв в нарушение на чл. 24 ЗПК, съгласно който се прилагали и
разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите. Била нарушена
разпоредбата на чл. 143, т. 9 и т. 10 ЗЗП, съгласно които на ответницата било наложено с
договора приемането на клаузи, с които тя не е имала възможност да се запознае преди
сключването на договора, както и че банката била променила едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Процесният договор почти всяка
разпоредба препращала към Общите условия, които можели и се изменяли без съгласието
на ответницата. Сочените в договора Общи условия всъщност представлявали едностранно
създадени предварително от банката условия, които не били самостоятелно договорени и
потребителят не е имал възможност да повлияе на съдържанието им. Така сочените от
ищеца Обши условия можели да се определят като клаузи, които не били уговорени
индивидуално, подготвени били предварително и поради това потребителят, в случая
ответницата, не е имала възможност да влияе върху съдържанието им. С оглед горното,
исковете с правно основание чл. 422 ГПК се явявали неоснователни и като такива следвало
да се отхвърлят. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от ищеца обективно съединени установителни искове за
заплащане на сумата от общо 7 783.05 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска 02.1.2020 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които
имало издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 260566/04.11.2020 г. по ч.гр.д. № 4479/2020 г. по описа на Районния съд -
Стара Загора, както и направените от ищеца съдебни и деловодни разноски, като
неоснователни, необосновани и недоказани, поради недължимост на ищцовата претенция,
ведно с всички законни последици от това.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №4479/2020г. по описа на СтРС се
установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 260566/04.11.2020 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Н.
М. М. да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка" АД следните суми: 1000 лева -
главница, представляваща изискуемо вземане по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
6
№ 13РКО-А-8010/27.08.2007г., с 4121,74 лева - възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до
12.03.2020г., с 2237,72 лева - наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., с
32,10 лева - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., с 83,36 лева -
възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 21.10.2020г., с 128,08 лева - наказателна лихва за
забава от 14.05.2020 г. до 21.10.2020 г., с 3,05 лева - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на предсрочна изискуемост 22.10.2020г. до 01.11.2020г., с 117 лева - начислена на
02.08.2010 г., на 01.08.2011 г. и на 31.07.2012 г. годишна такса за поддържане на кредитна
карта и 60 лева - начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси за връчване на
предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита /овърдрафт по картова
разплащателна сметка/, ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020г. до
изплащане на вземането. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал възражение,
че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представения Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007г., че на 27.08.2007г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София и Н. М. М. е сключен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип, по силата на който банката е приела да
открие и води на името на ответника Н. М. М. картова разплащателна сметка, да издаде към
нея револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic и предостави на
ответницата банков кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 1000 лева. В
чл.3 на договора страните са уговорили, че срокът на ползване на овърдрафта е до
27.08.2009г., като същия се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в
общите условия. Съгласно чл.6 от договора за ползвания овърдрафт титулярът ползва
гратисен период със срок до 45 дни. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер
на дебитното салдо, формирано в края на последния отчетен период, кредитополучателят
заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен
процент в следните размери: 16 % за извършване на безналични плащания на ПОС-
терминал и 18 % за всички останали трансакции /т.7 от договора/. При неплащане на
месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката
начислявала наказателна лихва за забава в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12 % /т.8 от договора/. За ползване на кредитната карта и предоставения овърдрафт
кредитополучателят заплаща на банката такси и комисиони съгласно тарифата /т. 10 от
договора/.
Съгласно Общите условия, приети с Решение на Управителния съвет на ПИБ АД от
17.04.2007г., изменени и допълнени с Решение от 24.07.2007г., валидни към датата на
сключване на договора, чл.36.1, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично
всеки път за нов едногодишен период, при условие че кредитополучателят не е уведомил
банката за прекратяване на договора за кредитна карта най-малко 60 дни преди изтичане на
7
срока, съответно банката не е уведомила кредитополучателя за прекратяване на договора за
кредитна карта най-малко 30 дни преди изтичане на срока. Съгласно чл.36.3 от ОУ във
всички случаи на прекратяване на договора, титулярят е длъжен да върне издадените му
карти и да погаси изцяло дебитното салдо по сметката си и да изпълни всички останали
задължения към банката. В чл.18 от ОУ е регламентирано задължение на титуляра всеки
месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, да внася по
сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В т.24 от ОУ е
предвидено, че ако титулярът не извърши което и да е плащане по овърдрафта повече от 5
работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо, банката има право
да блокира картата, а съгласно т.25 от ОУ ако в дадения от банката срок титулярят не погаси
всички изискуеми задължения, банката има право да деактивира картата, да обяви всичките
му задължения за изцяло и предсрочно изискуеми и да прекрати едностранно договорните
си отношения с титуляря. В т.28а от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви
овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до титуляря, в
случай, че последният не извършва което и да е плащане по Договора повече от 5 работни
дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от страните по делото се установява, че
предоставения с подписания между страните договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 13РКО-А-8010/27.08.2007 г. кредитен лимит е в размер на 1000лв.; усвояването на
овърдрафта започва на 28.08.2007г., когато ответницата е изтеглила сумата от 300 лв. от
АТМ, като заедно с начислените такси в размер на 4,15лв. общия размер на усвоения на
тази дата овърдрафт е 304,15лв. Вещото лице сочи, че усвояването е продължило през целия
период на поддържане на картовата разплащателна сметка, като последната изтеглена сума
в размер на 20,00лв. е с дата 14.07.2009г. За погасяване на задълженията си по договора
ответницата е извършила 22 бр. плащания в общ размер на 1052лв., подробно посочени по
дати и суми от вещото лице в табличен вид, като последното плащане е на 13.01.2010г.
Вещото лица дава заключение, че на 19.11.2009г. задълженията на ответницата по картовата
разплащателна сметка са в размер на 1044,58лв.; надвишението над разрешения овърдрафт е
било с 44,58лв. и не е било незабавно погасено в съответствие с чл.23 от Общите условия.
Кредитополучателя Н. М. М. е в забава на плащанията по договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007г., считано от 19.11.2009г. Договора от
27.08.2007г. е счетоводно записан за предсрочно изискуем на 22.10.2020г. В тази връзка по
делото са представени писмо с изх.№231-151/10.03.2020г. и Протокол от 01.09.2020г. на
ЧСИ Г.Илчева, съгласно които ответницата е уведомена за обявяване на вземанията по
договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007 г. за предсрочно
изискуеми на 08.07.2020г. Вещото лице дава заключение още, че по процесния договор са
8
издавани 3бр. кредитни карти: на 30.07.2007г. с валидност 3 години; на 21.01.2009г. с
валидност до м.03.2012г. и на 23.02.2012г. с валидност до м.03.2015г. Вещото лица дава
заключение и за размера на задълженията на ответницата.
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като съгласно същия е предоставил банков кредит - овърдрафт по разплащателна
сметка на ответницата в размер на 1000 лв. със срок за ползване до 27.08.2009г., който срок
се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия.
Установено е също по делото, че усвояването на овърдрафта от ответницата е започнало на
28.08.2007г., ответницата е ползвала суми по предоставения й овърдрафт и е погасявала част
от дължимите такива, като последното плащане е на 13.01.2010г. Установено е също, че на
19.11.2009г. задълженията на ответницата по картовата разплащателна сметка са в размер на
1044,58лв., като надвишението над разрешения овърдрафт - 44,58лв. не е било незабавно
погасено в съответствие с чл.23 от Общите условия. С писмо с изх.№231-151/10.03.2020г.
ищецът е уведомил ответника за размера на дължимите по договора суми, предоставил е
срок за доброволно плащане и е уведомил длъжника, че същото следва да се счита за
предизвестие за обявяване на задълженията по сключения между тях договор за предсрочно
изискуем. По делото не е спорно и се установява от заключението на вещото лице, че
задълженията не са били погасени от ответницата в предоставения й срок. На 22.10.2020г.
Договора от 27.08.2007г. е счетоводно записан за предсрочно изискуем.
Ответницата е направила възражение, че вземанията на ищеца за главница и лихви са
погасени по давност. По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично
плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на
части /в този смисъл решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се
отнася до вземанията за лихви, по отношение на тях е приложима кратката тригодишна
давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането стане изискуемо. Въпроса от кой момент е изискуемо
вземането по процесния договор е спорен по делото. Ищецът счита, че датата на
предсрочната изискуемост 22.10.2020г. е началото на погасителната давност на вземанията
му към ответницата по Договора за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-8010/27.08.2007г.
Ответницата счита, че това е датата, на която е превишила разрешения овърдрафт и е в
забава на плащанията по договора – 19.11.2009г.
Съгласно разясненията, дадени в решение №45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. на ІI
т.о. на ВКС, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта
9
на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.
д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и
целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано
с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането.
От представените по делото Общи условия, валидни към датата на сключване на
договора е видно, че съгласно раздел I, т.1з „Падеж“ е датата, до която титулярят е длъжен
да погаси изцяло задълженията си по сметката или минималната погасителна вноска; за дата
на падежа се счита всяко 5 - то число от месеца, а ако то е неработен ден, датата на падежа е
първият следващ работен ден.
По същността си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по
разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката
надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната
сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се
погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен
10
да осигурява средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т. к. няма
как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и
при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата /решение №1559
от 13.07.2015г., постановено по в.гр.д. №1111/2015г. по описа на Софийски апелативен съд/.
От приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза се
установява, че последната дата, на която ответницата М. е изтеглила сума в размер на 20 лв.
е 14.07.2009г. При тези обстоятелства и съобразно посочените разпоредби на действащите
Общи условия, изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ по процесния договор
е настъпила с определената месечна падежна дата – 05.08.2009 г.
Предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД срокът, с който се
погасяват дължимите суми е петгодишен, вземането за главница на ищеца спрямо
ответницата М. се е погасило на 05.08.2014г. Както беше посочено по-горе за вземанията,
произтичащи от договор за кредит какъвто е и овърдрафтът, важи петгодишната давност,
която започва да тече от падежа на съответната вноска и която давност в настоящия случай
към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.11.2020г. е изтекла.
Твърдението на ищеца, че съгласно клаузата на т.36.1. от Общите условия е договорено
между страните автоматично подновяване на договора с нов едногодишен срок след
изтичане на първоначално определения, не е обстоятелство от тези, които спират или
прекъсват действието на погасителната давност. Съдът не споделя становището на ищеца, че
от датата на предсрочната изискуемост – 22.10.2020г., започва да тече погасителната
давност. Това, че банката не е предприела своевременно действия по прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по същия и е
упражнила правомощията си да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем едва на
22.10.2020г., т. е. след изтичане на петгодишната погасителна давност за вземанията за
главница по договора, не обуславя изискуемост на вземанията, считано от тази дата.
Подобно разбиране би означавало на практика да се предостави възможност на кредитора
едностранно да удължава периода на погасителната давност на вземането, като „обявява“
предсрочна изискуемост дълго след изтичането на давността, което би довело до
неравнопоставеност на страните, в частност на кредитополучателя като икономически по -
слабата страна в правоотношението. В този смисъл е становището на много съдебни
състави, намерило израз в практиката им.
Съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че вземането на ищеца за
главница е погасено по давност, то погасени по давност са и акцесорните вземания, касаещи
възнаградителната, наказателна лихви и такси.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за установяване вземанията на
ищеца за главница и лихви, е неоснователен, поради изтичане на погасителната давност за
11
тези вземания и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул. Драган
Цанков №37 против Н. М. М., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, бул.Цар Симеон Велики №28
вх.В ет.7 ап.82, иск за установяване дължимостта на вземанията на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София за следните суми: 1000 лева - главница,
представляваща изискуемо вземане по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 13РКО-А-
8010/27.08.2007г., с 4121,74 лева - възнаградителна лихва от 19.11.2009г. до 12.03.2020г., с
2237,72 лева - наказателна лихва за забава от 19.01.2010г. до 12.03.2020г., с 32,10 лева -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., с 83,36 лева - възнаградителна лихва
от 14.05.2020г. до 21.10.2020г., с 128,08 лева - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до
21.10.2020 г., с 3,05 лева - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 22.10.2020г. до 01.11.2020г., с 117 лева - начислена на 02.08.2010г., на
01.08.2011г. и на 31.07.2012г. годишна такса за поддържане на кредитна карта и 60 лева -
начислени на 15.05.2020 г. разноски за платени такси за връчване на предизвестие за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита /овърдрафт по картова разплащателна
сметка/, ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2020г. до изплащане на
вземането, за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София против Н. М. М. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №260566/04.11.2020г. и
изпълнителен лист по ч.гр.дело №4479/2020г. по описа на СтРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД София, с п.а. да заплати на Н.
М. М., с п.а. направените по настоящото дело разноски в размер на 900,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12