№ 20747
гр. София, 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110157913 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците Ю.
П. Д., Б. А. Д. и П. А. Д., субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от
ответниците да заплати на ищеца суми както следва:
1/ Ю. П. Д. - 319.33 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ
се в – гр.София, *****; 66.13 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.; 1.19 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2021 г. до м.06.2021 г. и сумата от 0.30 лв. – мораторна лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 23.10.2023 г. до плащането; -
2/ Б. А. Д. - 159.67 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ
се в – гр.София, *****; 33.07 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.,; 0.59 лв.,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2021 г. до м.06.2021 г. 0.15 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.10.2023 г. до плащането;
3/ П. А. Д. - 479.00 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ
се в – гр.София, *****; 99.20 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.; 1.78 лв.,
1
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение за периода
от м.05.2021 г. до м.06.2021 г. и 0.46 лв. – мораторна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.10.2023 г. до плащането.
Ищецът навежда доводи, че ответниците притежават качеството
„потребител на ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ***** , като между страните по делото не бил подписан договор за
продажба на ТЕ при Общи условия (ОУ)
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са осъществили насрещната
парична престация – да заплатят установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
Сочи, че с потреблението на доставената топлинна енергия
ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, поради което
отправя искане към съда за тяхното осъждане. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Ю. П. Д., не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът П. А. Д., не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б. А. Д., не е депозирал
отговор на исковата молба. С писмена молба, извън преклузивния
едномесечен срок, страната сочи, че не оспорва предявените искове по
основание и размер, противопоставя се на допускането на експертизи и излага
твърдения, че процесните вземания са изплатени изцяло.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол” ООД не
взема становище.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по така предявените искове е да
установи: 1/ разместването на имуществените блага, произтекло от един общ
факт – в случая: доставянето на топлинна енергия в имота, която ответникът е
използвал, без да заплати; както и 2/ стойността обогатяването и обедняване,
които в конкретния случай се равняват на цената на потребената топлинна
енергия, която ищцовото дружество би получило, а ответникът би заплатил
при законосъобразно развитие на отношения.
В тежест на ответника по делото е да докаже, че в имота не е
доставяна топлинна енергия, че нейната стойност е различна или, в случай, че
2
е доставена – че същата не е потребена от ответника, т.е. че последният не е
материалноправно легитимиран да отговаря по иск за заплащане на
стойността й, или че е било налице законово основание за настъпилото
имуществено разместване, въз основа на което ищецът би могъл да
претендира правата си, респективно – че е погасил задълженията към ищеца.
За допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД, ищецът не следва да разполага
с друго правно средство за защита.
В конкретния случай, за допустимостта на предявения главен иск,
съдът съобрази следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на
производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба
период, се регулират със Закона за енергетиката.
Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба
на топлинна енергия, какъвто в случая се твърди, а и не оспорва от
ответниците, че не е бил сключен между страните за процесния период.
С оглед на това, съдът намира, че така предявеният иск за
неоснователно обогатяване е допустим.
Същият се явява и основателен по следните съображения:
Не е спорно между страните по спора, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че ищецът е доставил топлинна енергия в
процесния имот в соченото количество в рамките на исковия период.
Установява от събраните доказателства, че ответниците са собственици
на процесния имот. Не се оспорва от ответниците, че са ползвали доставената
от ищеца топлинна енергия.
Не е спорно между страните, че процесните задължения не са платени
на падежа им.
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното от
ответника Б. Д. платежно нареждане, че ответникът е извършил по сметка на
ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция в размер на
1478.87 лева – включваща сумите, претендирани като главница, закона лихва,
мораторна лихва и разноски за заплатена държавна такса в размер на 300 лева.
Изрично се поддържа в подадения отговор на искова молба, а и се
3
установява от представените банкови документи, че плащането е осъществено
след образуване на настоящото исково производство, поради което
ответниците заявяват готовност да заплатят претендираното и определено от
съда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Предвид изложеното, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и липсата на спор между страните относно подлежащите на
доказване факти, настоящият съдебен състав достигна до извод за
основателност на предявените искови претенции.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на
претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира,
че предявените осъдителни иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено
ищецът в производството.
Същият изрично сочи, че ответниците са заплатили сторените от него
разноски за заплатена държавна такса, поради което претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП,
ответниците следва да заплатят в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя общо на сумата от 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Ю. П. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите от: 319.33 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, *****; 66.13 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.; 1.19 лв., представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.06.2021 г. и сумата от 0.30 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г.
до 04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2023 г.
до плащането, с които ответника неоснователно се е обогатил – поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. А. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
4
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите от 159.67 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, *****; 33.07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.,; 0.59 лв., представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.06.2021 г. 0.15 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2023 г. до
плащането, с които ответника неоснователно се е обогатил – поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу П. А. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите от 479.00 лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за м.01.2021 г. – м. 04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, *****; 99.20 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 02.03.2021 г. – 04.10.2023 г.; 1.78 лв., представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до
м.06.2021 г. и 0.46 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до
04.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2023 г. до
плащането, с които ответника неоснователно се е обогатил – поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Ю. П. Д., ЕГН **********, Б. А. Д., ЕГН ********** и П.
А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от общо 100 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред първата
инстанция.
Решението е постановено при участието на „Топлоконтрол” ООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5