Р Е
Ш Е Н
И Е
№………22.03.2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА- XXXІІІ състав , в открито съдебно заседание на девети март две
хиляди и двадесет и втора година в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2562 по описа за 2021 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по повод на подадена жалба от К.Д.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 13 , срещу изричен отказ на „ВиК Варна ООД , обективиран в писмо от
09.11.2021 г. на ръководител ЕТР
„Източен“ към посочено търговско
дружество .
В жалбата се релевира материална
незаконосъобразност , тъй като в
съседния имот на притежавания от И. има
осигурено водоснабдяване и собственикът на същия е съгласен да се изгради ВиК
мрежа за водоснабдяването и на нейния имот.
Отправено е искане към съда за отмяна на изричния отказ поради преценка
за неговата незаконосъобразност .
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез проц. представител поддържа подадената жалба. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата- ВиК Варна , чрез проц.
представители твърди недопустимост на
жалбата, а в условията на евентуалност
се релевира нейната неоснователност.
Правната теза подробно се обосновава в
депозирани по делото писмени бележки . Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
Административното производство е
било образувано по заявление на К.Д.И. от дата 03.11.2021г. , адресирано до
управителя на „ВиК Варна „ООД.
От дадените обяснения от
ответника в съдебно заседание се установи, че попълнената от И. бланка е типова
такава , изготвена от „ ВиК Варна „ООД. Тази
типова бланка се използва за иницииране на две различни административни
производства. Едното е за изготвяне на справка за предварително проучване
относно възможност конкретен имот да се присъедини към ВиК мрежата на оператора
и за подобно проучване не се дължи такса. Другото производство е присъединяване
на недвижим имот към водоснабдителната
мрежа на дружеството , за която услуга се дължи такса от 40 лв. на основание
на основание чл. 13 от Наредба № 4/2004 г., като след тази адм. процедура се
сключва договор между собственика на
имота и ВиК оператора по ползване на
неговите комунални услуги.
Видно от съдържанието на попълнената типова
бланка от К.И. има вписана информация за
име и адрес на заявителя , посочване на номер и дата на издадена фактура
без данни за размер на извършено плащане
и за прилагане на скица на жилищна
сграда . Приложения на заявлението са копие на фактура за платени 40 лв. ,
нотариален акт за собственост и частична
графична извадка от ПУП-ПУР на с.о.
„Акчелар“-Варна. Заявлението е окомплектовано и с декларация за съгласие по
обработка на личните данни.
По цитираното заявление на К.И. е
изготвено съобщение от дата 09.11.2021 г. на ръководител ЕТР „ Източен“ към
„ВиК Варна „ ООД , наименувано „ Изходни
данни за изготвяне на инвестиционен проект за сградни ВиК отклонения“ ,
с което се уведомява „инвеститора на ПИ
2522.581, кв. 9 на плана на с.о. „Акчелар“
гр. Варна , че „ВиК Варна“ ООД
няма техническа възможност да осигури
нормално водоподаване и отвеждане на
отпадни води.
Според дадените обяснения от
ответника в съдебно заседание от попълнената от К.И. типова бланка е трудно да
се определи какво е било искането на заявителя , но ответникът счита, че се
касае за отправено искане по изготвяне на справка за предварително проучване на
техническа възможност по присъединяване
на имот към мрежата на ВиК оператора.
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :
Относно допустимостта на
съдебноадминистративното производство съдът се е произнесъл с нарочно протоколно определение от проведеното
съдебно заседание на 09.03.2022 г. и предвид преценката за допустимост на
жалбата , изследвайки нейната основателност съдът съобрази следното:
Преценка за законосъобразност на
атакувания адм. акт не се ограничава само от заявените оплаквания в
жалбата до съда / арг. чл. 168, ал.1 АПК/.
В тази връзка съдът отчете , че според предписанието на §1 т. 1 от ДР на АПК "Административен
орган" са организациите, предоставящи обществени услуги.
Съгласно §1 т.1 от ДР на Закона за
администрацията /ЗАдм/ "Административно
обслужване" е всяка дейност по извършване на административни
услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени
услуги.
"Обществени
услуги" са образователни, здравни, водоснабдителни,
канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни,
телекомуникационни, пощенски или други подобни услуги, предоставени за
задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по
повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги / §1
т. 4 от ДР на ЗАдм. /.
"Организация,
предоставяща обществени услуги" е всяка организация,
независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или
повече от услугите по т. 4./ §1 т. 5 от ДР на Закона за администрацията / ЗАдм
/
Според регламентацията на чл. 1 и 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните
предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък
"В и К оператори" са услугите
по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията
на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и други съоръжения.
Посочената правна
регламентация навежда на извод за характер на дейността на ВиК операторите,
какъвто е и ответника, по предоставяне на обществени услуги под формата на
водоснабдителни и канализационни услуги като административна дейност. За
нейното реализиране са относими условията и реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.2 от цитирания кодекс
задължителен реквизит на всяко едно заявление , което инициира административно
производство, е посочване на естеството на искането .
В настоящия случай от
съдържанието на писмената молба на К.И. не може да се установи естеството на
искането . Същата е попълнила типова бланка на ответника ,в която не е вписана
информация какво иска от „ВиК Варна „ ООД . Подобно писмено заявление е
нередовно такова , поради което е следвало ответникът да приложи чл. 30, ал.2
от АПК като предостави срок за точното и
ясно посочване на естеството на искането.
Волята на заявителя не може да се извежда по тълкувател
път, а следва да бъде точно и ясно формулирана , за да получи своя аргументиран
отговор от административния орган.
Допълнителен довод в насока
на гореизложените съображения са данните
по настоящия случай. Ответникът твърди ,че К.И. е подала молба за изготвяне на
справка за предварително проучване, но за
изготвянето на такава справка не се дължи такса, а към заявлението И. е приложила
фактура за платена такса от 40 лв., която обаче се дължи за произнасяне по
искане за присъединяване към ВиК мрежата на оператора, а освен това в жалбата
до съда същата излага доводи за липса на
пречки за присъединяване на нейния имот
към съществуваща водоснабдителна мрежа в района.
Процесуалното бездействие на
ответника по провеждане на
процедурата по чл. 30, ал.2 АПК съдът
счита за съществено процесуално
нарушение, защото ако не беше
допуснато ,би могло да се стигне до негово различно крайно решение по молбата .
За пълнота на изложението
съдът счита, че изготвянето на типова бланка от страна на ВиК оператора , която
да се предоставя на гражданите и
организациите, за добро административно решение , но след като операторът
предоставя различни по вид услуги , следва да изготви и различни по съдържание типови бланки , в които заявителят да може
точно и ясно да посочи естеството на своето искане.
На следващо място , съдът
счита че не е спазено изискването за форма на административния акт, защото
въпреки факта, че отказът е обективиран
в писмена форма, същият няма задължителните
реквизити , изброени в чл. 59, ал.2 АПК . След като законодателят е
въвел елементи на индивидуален административен акт, .същите следва да се съдържат във всеки
административен акт . В настоящия случай изричният отказ е обективиран в едно
единствено съобщително изречение . В него е изложено решението на
ответника за липса на техническа
възможност за нормално водоснабдяване и отвеждане на отпадни води, но няма посочване нито на фактическо
основание на отказа , нито има неговата
правна обосновка. Липсва посочване на
каквито и да било юридически факти или приложима нормативна уредба, които да
аргументират правилността на изричния отказ .
Произнасянето съдържа само разпоредителна част, но не и обстоятелствена
такава. Подобен подход на произнасяне не
само не убеждава адресата на отказа в неговата правилност, но също така и
препятства съдебната му проверка за законосъобразност.
Предвид изложените
пороци по чл. 146 от АПК на изричния
отказ е невъзможно да се изследва
неговата материална законосъобразност, спазването на целта на закона и
компетентността на органа, поради което на основание чл. 173, ал.1 АПК делото
следва да се върне на ответника за ново произнасяне , като първо се предостави
възможност на К.И. да посочи естеството на своето искане и едва след срочното
отстраняване на недостатъка на заявлението , да се пристъпи към издаване на
административен акт , който следва има
като реквизити , както са изброените в чл. 59, ал.2 АПК.
Предвид изхода правния спор на
основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да
се произнесе по срочно отправеното искане от жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски,
конкретизирани като платена държ. такса от 10 лв. и адв. хонорар от 100 лв. За вторият претендиран за
възстановяване разход жалбоподателят
депозира само писмен договор за правна защита от 23.02.2022г. , в който е вписан договорено за
плащане по банков път възнаграждение от
100 лв. , но няма представени никакви писмени доказателства за извършено
подобно плащане по банков път. На възстановяване подлежат само реално
направените разходи по водене на делото . Поради тази причина съдът следва да
удовлетвори молбата на оспорващото лице
само до сумата от 10 лв.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от К.Д.И. с ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 13 , изричен отказ на „ВиК Варна ООД , обективиран в писмо от
09.11.2021 г. на ръководител ЕТР
„Източен“ към посочено търговско
дружество .
ИЗПРАЩА преписката по заявление
3394/03.11.2021г. на „ВиК Варна“ ООД за
ново произнасяне при съобразяване с дадените
в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Варна „ ООД с ЕИК ********* и седалище гр. // , ул. „////“ №///да
заплати на К.Д.И. с ЕГН ********** сумата от 10 / десет/ лева
,представляваща съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните в едно с препис от съдебното решение.
Административен съдия: