№ 261
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000501646 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивни жалби от наследници на починал ищец по иск с правно
основание чл. 432 КЗ, предявен срещу ЗК Лев Инс Ад и главно встъпило лице – И. С.
М., претендираща въз основа на сключен договор за цесия с ищеца в спора сумата
80 000 лв.
С решение № 260 189/20.03.24 г., постановено по гр.д. 3643/19 г. по описа на
СГС, съдът е приел, че договорът за цесия, сключен между пострадалото лице Б. М.
Б. (наследник на загинали в катастрофа негов биологичен баща – М. Х. Р. и фактическа
съпруга на бащата Й. Х. Д.) и третото спрямо страните в спора лице И. М.
противоречи на морала и поради това е нищожно. Тъй като отношенията със
застрахователя ищецът е уредил с две поредни спогодби, с които е договорил по
размер обезщетението заради страданията му от смъртта на баща му и тези от смъртта
на съжителката на баща му, като е декларирал, че с постигнатото съгласие счита
отношенията за окончателно уредени и непререшаеми, има признание от ищеца, че е
получил обезщетителните суми, съответстващи на договорените със застрахователя
обезщетения, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 432 КЗ и акцесорните
такива с основание чл. 86 ЗЗД.
На мястото на починалия Б. Б. на основание чл. 227 ГПК са конституирани
наследниците му – роднини по втора съребрена линия: Х. М. Б., Е. М. Б., А. М. Р. и Ю.
М. Р..
С въззивната жалба на правоприемниците на ищеца се оспорва
правопрепятстващото действие на спогодбата, сключена между застрахователя и
ищеца онтосно обезщетяване на неимуществените му вреди от смъртта на баща му –
М. Р., тъй като възражението за това споразумение е направено след двойната размяна
1
на книга по делото, ден преди първото съдебно заседание. Относно споразумението за
обезщетяване на пострадалия за вреди от смъртта на Й. Д., за която е доказано, че е
отгледала ищеца, а след това – гледа детето му, е наведен необсъден от съда довод за
унищожаване на споразумението ( молба от 31.07.20 г.) като вид договор поради
сключването му в условията на крайна нужда и явно неизгодни условия. Изразено е
виждане за редовност на договора за цесия, но доколкото същото се отнася до вземане
на цесионер по договор за цесия, цедент, по който е наследодателя на ищците, САС
приема, че мнението е такова в защита на чужди права, от което въззивниците ищци
нямат правен интерес. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на
исковете в пълен размер (присъждане на обезщетения в размер на по 200 000 лв. за
възмездяване на вредите от смъртта на всяко от починалите лица).
Главновтъпилото лице – И. М. се позовава на договор от 29.03.17 г. за цесия
между нея, като цесионер, и ищеца Б. Б., като цедент, по чиято сила тя заплатила
сумата от 41 000 лв. срещу придобитото вземане на Б. от ЗК Лев Инс да го обезщети за
страданията от смъртта на баща му за сумата от 80 000 лв. Според М. съдът не е
конкретизирал моралните норми, които цесията е накърнила и изрежда причини, които
третира като общественополезни, в които субект на правото с право на иск по чл. 432
КЗ може да цедира вземането си на трето лице. Иска да се отмени постановеното
решение и вместо това спрямо правоприемниците на ищеца да се установи вземането
й в размер на 80 лв., които ответникът да бъде осъден да й заплати на основание
договора за цесия между нея и Б. Б..
В производството пред САС не са събирани нови доказателства. Всяка от
страните поддържа позицията си и оспорва тази на насрещната страна (и).
При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валидно и
допустимо. Съдът дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба. Липсва произнасяне
по предявения от главно встъпилото лице установителен иск срещу ищеца, но
доколкото искане за допълване на непълно съдебно решение могат да правят само
страните, тази претенция не може да бъде предмет на въззивното производство.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, събран в рамките на първоинстанционното производство, САС прави
следните изводи:
Хронологията на събитията, свързани с фактическата обстановка и
процесуалните усложнения е следната:
На 25.11.2016 г. при челно-ексцентричен удар на място загинали шофьорът на
МПС М. Р. и спътничката му от задна пасажерска седалка Й. М.. Не е спорно, че М. Р.
е баща на ищеца, а със свидетелски показания на разпитан по делегация свидетел – Б.
И. (л. 313) се установява, че житейската спътничка на Р., загиналата при същия пътен
инцидент Й. Д., е полагала грижи за ищеца, а след израстването му, когато неговата
съпруга го напуснала от М. и Й. били поети грижите за дете на ищеца Б. Б.. Не се
спори, че вина за катастрофата има водач на лек автомобил, надлежно застрахован при
ответника по риска гражданска отговорност на автомобилистите и застрахователното
покритие се отнася за момента на катастрофата. Вината на водачката Т. П. е
установена с влязла в сила присъда (л. 514 - 548). Свидетелят И. твърди, че след
загубата Б. се променил – станал груб и избухлив, пропил се, не можел да се справя с
детето.
На 23.03.17 г. Б. сключил договор за цесия с И. М., за която в осз обяснява, че
същата е адвокат, съветвала го, но не била упълномощена да го представлява относно
2
претенциите му към ответника в настоящото производство. Записано е, че за разликата
над 80 000 лв. до полагаемите се според ищеца 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, той запазва правото си на претенция.
На 30.03.17 г. Б. уведомил ЗК Лев Инс Ад за сключената цесия, но едва на
07.04.17 г. предявил претенция за изплащане на обезщетение.
На 09.07.2018 г. бил предявен иск от Б. Б. на основание чл. 432 КЗ с претенция
за присъждане на обезщетения, в размер от по 200 000 лв. за възмездяване на вредите
му от смъртта на биологичния и фактическия му родител.
На 30.10.17 г. Б. Б. подписал споразумение с ответното застрахователно
дружество за това, че размерът на вредите му от смъртта на баща му М. Р. е с паричен
еквивалент 65 000 лв. и с получаване на сума в такъв размер се погасяват всякакви
негови претенции за обезвреда ан същото правно основание.
Подобно споразумение за вредите по повод смъртта на Й. Д. ищецът сключил с
ответника на 12.12.19 г. Като размер на обезщетението се постигнало съгласие за сума
от 20 000 лв.
При така събраните доказателства и с оглед доводите във въззивните жалби
следва да се приеме, че:
Правоизключващото възражение на ответника в спора за извънсъдебно уредени
отношения с ищеца по повод смъртта на баща му е направено преди първото по
делото осз, в което все още не е приет докладът на съда относно спорния предмет,
възраженията на страните и подлежащите на доказване обстоятелства. Чл. 10 ГПК
изисква участие на съда при изясняване на фактическата обстановка, позволяващо
разкриване на действителните факти по делото. На това основание, като е зачел
направеното от ответника правоизключващо възражение, първоинстанционният съд не
е допуснал процесуално нарушение.
Относно спогодбата, уреждаща претенциите на Б. за обезщетяване на
страданията от смъртта на Й. Д. САС приема, че липсва приложимост на разпоредбата
на чл. 33 ЗЗД поради няколко съображения. От една страна с оглед разпоредбата на чл.
52 ЗЗД неимуществените вреди се съизмеряват в пари по справедливост. Те следва да
съответстват на интензивността и продължителността на индивидуалните страдания от
неимуществено естество. Единствен ищецът може да определи с каква парична
равностойност като негова претенция се съизмеряват страданията му, които следва ад
обоснове. Изявлението, че записаната сума го удовлетворява, означава, че тя
съответства на чувството му за справедливост на паричното съизмеряване на
претендираните вреди. Няма обективен критерий извън изявленията на пострадалия,
към който да се съотнесе цената на обезщетението за конкретните неимуществени
вреди, за де се заключи, че сумата е несъразмерна, определена във вреда на
обезщетения. Няма доказана крайна нужда на ищеца като състояние на финансови
затруднения, изискващи набавяне на средства чрез неизгодна сделка. Самото естество
на спогодбата е сделка, при която на база на взаимни отстъпки страни уреждат
възвикнал помежду им спор. Единствен правоимащият да сключи спогодба може да
прецени вида и обема на отстъпките. Веднъж постигнато съгласие не подлежи на
корекция, ако е уговорено, че с неговото подписване се урежда по непререшаем начин
възникналият спор.
Предвид горното САС приема, че представените като доказателства спогодби,
сключени между ищеца и ответника, уреждат спор, основан на разпоредбата на чл. 432
КЗ относно обезщетяване на ищеца като пострадало от ПТП лице, търпящо
3
неимуществени вреди от смъртта на близки хора.
САС споделя извода на СГС, че договор за цедиране на вземане с източник
право на пострадало лице да бъде обезщетено за страдания от смъртта на близки хора
противоречи на правилата на морала. Макар, съизмеримо с пари по силата на закона,
това право не е типично имуществено. Размерът на обезщетението не може да се
определи според обективен критерий – степен на родство, възраст на пострадалия и
загинало лице, наличие или отсъствие на съвместно съжителство и други. Преценяват
се дълбоко психологично състояние, на база комплекс индивидуализиращи
дълбочината и продължителността на страданието фактори. Самият акт на
прехвърляне на паричния еквивалент на трето лице опровергава нуждата от
обезщетяване на конкретните неимуществени вреди и превръща паричната сума, която
следва да ги възмезди, в разменно средство в рамките на други отношения. Искът по
чл. 432 КЗ има за цел решаване на спор, чийто правопораждащ източник е договор за
застраховка. С цел да се отговори на обществена потребност е направено изключение
спрямо принципа, че договорните отношения се уреждат между страните по договора.
Чрез изрично законово нормиране се дава възможност на трето, пострадало, лице да
предяви иск към застрахователя за обезщетяване на лично понесени вреди. Ако
пострадалият почине, преди да упражни това свое право, то не се наследява.
Последното се дължи на строго личната преценка за конкретиката на вредите и
размера на обезщетението като претенция. Едва след упражняване на правото на иск
на основание чл. 432 КД личното право за обезщетяване на неимуществените вреди
добива материален еквивалент на претенцията и при смърт на носителя му,
упражняването му може да се наследи от правоприемниците. Към момента на
сключване на конкретната цесия ищецът не е бил предявил иска си срещу
застрахователя. Той не е бил концентрирал правото си, определяйки размера му като
свое твърдение за парична равностойност на страданията, които не са били вербално
изразени (какви лични чувства са били засегнати, какво е било проявлението на
засгането и колко време е продължило то с голяма интензивност). Това обосновава, че
към момента на сключване на договора за цесия ищецът е имал само предоставено от
закона право да предяви иск срещу застрахователя. Тъй като с договорът за цесия, на
който основава претенцията си главновстъпилото лице, е сключен към момент, към
който още няма спорно имуществено право, а има единствено неупражнено от ищеца
право на иск за подлежаща на строго лична преценка претенция, прехвърлянето на
парично остойностено задължение противоречи на добрите нрави и е съдържателно
отрицание на неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение.
Тъй като настоящият състав достига до изводи, идентични с направените от
първостепенния съд, постановеното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лв., разпределени помежду тях както следва – по 100 лв. всеки от
правоприемниците на първоначалния ищец и 140 лв. главното встъпило лице.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 189/20.03.24 г., постановено по гр.д.
4
3643/19 г. по описа на СГС.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.. 8 ГПК всеки от правоприемниците на
Б. М. Б., които са: Х. М. Б., Е. М. Б., А. М. Р. и Ю. М. Р. да заплати на ЗК Лев Инс АД
сума от 100 (сто) лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И. С. М. да заплати на основание л. 78, ал. 3, вр. ал.. 8 ГПК на ЗК
Лев Инс АД разноски за въззивното производство в размер на 140 (сто и четиридесет)
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5