Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
Гр. Разград, 23 октомври 2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ……
разгледа докладваното от съдията дело № 154 по описа за 2023 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на С. И. С. от гр. Р. против Решение № 1012-16-45/2
от 17.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което са потвърдени
Разпореждане № 161-00-534-2 от 10.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица за прекратяване изплащането на отпуснато на жалбоподателя
парично обезщетение за безработица, считано от 15.05.2023 г., и Разпореждане №
161-00-534-3 от 10.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
за възстановяване на получено от жалбоподателя обезщетение за безработица за
периода от 15.05.2023 г. до 31.05.2023 г. в размер на 597,96 лв. главница и 5,21
лв. лихва.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че така постановените актове са неправилни
и незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалния закон. Сочи се, че през
периода, за който му е отпуснато обезщетението за безработица, жалбоподателят
не е работил по трудов договор и не е извършвал никаква трудова дейност, поради
което и правомерно и добросъвестно е получавал определеното му обезщетение за
безработица, съответно не дължи възстановяване на сумата. С оглед на това моли
съда да отмени оспорените актове, ведно с произтичащите от това законни
последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
Между
страните няма спор по фактите. Те сочат, че със Заявление вх. № 161-00-534 от 03.08.2022
г. на ТП на НОИ- Разград/вх. № 708-827 от 03.08.2022 г. на ДБТ- Разград (л. 38-
л. 39) С. С. се е регистрирал като безработно лице в Агенцията по заетостта и е
поискал да му се изплаща парично обезщетение за безработица (ПОБ), считано от
02.08.2022 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение с
ЦПРЛ-Ученическо общежитие- гр. Разград. В заявлението е отразено, че е известен
за задължението да подаде ново заявление в срок от 7 работни дни при промяна на
декларираните обстоятелства и че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО дължи
връщане на неправомерно получените суми, заедно с дължимата лихва. С Разпореждане
№ 161-00-534-1 от 05.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ – Разград на заявителя е отпуснато ПОБ за срок от 02.08.2022 г. до
01.08.2023 г. в размер на 49,83 лв. дневно. На 15.08.2022 г. между него и Министерството на отбраната е сключен Договор
№ ДСДР-15/15.08.2022 г. за служба в доброволния резерв на въоръжените сили на
Република България (л. 22- л. 26). Съгласно този договор С. се задължава да
изпълнява служба в доброволния резерв за срок от три години с всички произтичащи
от това правни последици, сред които да участва в подготовки и обучения за
повишаване на квалификацията и преквалификация, включително ежегодна подготовка
в състава на военното формирование/структура, където се изпълнява договора, за
което да получава основно и допълнително месечни възнаграждения или част от
такива, пропорционално на продължителността на активната му служба. С писмо
рег. № 3НК-26 от 05.01.2023 г. жалбоподателят е бил уведомен на основание чл.
52 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ) и
чл. 43, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗРВСРБ, че в рамките на пет дни, в периода
от 15.05.2023 г. до 19.05.2023 г. ще се проведе колективна подготовка на
резервистите, сключили договори за служба в доброволния резерв, с
продължителност пет дни. Подготовката била проведена с участието на жалбоподателя,
за което му било изплатено възнаграждение съгласно заеманата от него длъжност, което
формирало осигурителен доход в размер на 437 лв., върху който били начислени и
внесени осигурителни вноски за ДОО в размер на 60,30 лв.. Тези обстоятелства са
установени при извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ в регистъра
на осигурените лица, където имало данни за осигуряване на С. С. по реда на чл.
4, ал. 1, т. 4 от КСО с осигурител Министерство на отбраната за посочения период. В ТП на НОИ – Разград не е постъпвало заявление от него
за промяна в декларираните обстоятелства
при отпускане на ПОБ.
При тези
данни длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Разград, е приело, че от 15.05.2023 г. жалбоподателят
е започнал да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване, поради което и на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО със свое Разпореждане
№ 161-00-534-2 от 10.07.2023 г. е прекратило изплащането на отпуснатото
обезщетение за безработица. С последващото Разпореждане № 161-00-534-3 от
10.07.2023 г. на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено и възстановяване
на полученото ПОБ за периода от 15.05.2023 г. до 31.05.2023 г. в размер на
597,96 лв. главница и 5,21 лв. лихва, като е прието, че той го е получил недобросъвестно,
тъй като в предвидения 7-дневен срок по чл. 54д, ал. 3 от КСО не е декларирал
обстоятелството, че е започнал да упражнява трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване.
Двете
разпореждания са обжалвани по реда на чл.117 от КСО и с процесното Решение №
1012-16-45/2 от 17.08.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград са
потвърдени, като изложените в тях фактически
и правни основания са възприети изцяло от административния орган. Това решение
е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът
намира, че то се явява валиден административен акт, който е издаден в надлежна
писмена форма от оправомощен орган, в кръга на неговата материална и
териториална компетентност. В хода на административното производство са спазени
процесуалните правила и норми. Решението е издадено и в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел.
Съгласно приложената
норма на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО изплащането на ПОБ се прекратява при започване на трудова дейност, за
която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение
на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ, или законодателството на друга държава. В
казуса спорът между страните е дали по време на
службата му като резервист жалбоподателят е осъществявал „трудова
дейност“ по смисъла на КСО.
В чл. 4, ал.
1, т. 4 от КСО е посочено, че задължително осигурени лица са резервистите
на активна служба и резервистите на срочна служба в доброволния резерв по
Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ). В чл. 35,
ал. 1 и ал. 2 от ЗРВСРБ изрично е предвидено, че за времето на активната служба
резервистът от доброволния резерв на въоръжените сили има статус на
военнослужещ и този период се зачита за трудов стаж от първа категория. За този
период той получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата
длъжност и присвоеното военно звание и допълнителни възнаграждения или част от
тях пропорционално на продължителността на активната служба ( чл. 36, ал. 1 от
ЗРВСРБ). За начало на активната служба се смята явяването на резервиста за
изпълнение на задачи в състава на военно формирование от въоръжените сили за
придобиване на военна подготовка или за обучение в курсове за придобиване и
повишаване на квалификацията или за преквалификация (чл. 34, ал. 1 от ЗРВСРБ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В
чл. 4 и чл. 4а са изброени многобройни хипотези, при които е предвидено
задължително осигуряване. Анализът на тези норми сочи, че в КСО понятието
"трудова дейност" се използва в по-широк смисъл, като не се обвързва единствено
и само с полагането на труд по трудово правоотношение, възникнало по Кодекса на
труда. С оглед на това изразът "трудова дейност, за която лицето подлежи
на задължително осигуряване по този кодекс", употребен в чл. 54д, ал. 1,
т. 1 от КСО, следва да се разбира като осъществяване на всяка една от
дейностите, предвидена в хипотезите на чл. 4 и чл. 4а от КСО, за които лицето е
задължително осигурено.
Доказателствата
по делото установяват, че жалбоподателят има качеството на резервист и в
изпълнение на поставените му задачи се е явил на 15.05.2023 г. за обучение,
което е проведено в рамките на пет дни. През този период той е бил на активна
служба по смисъла на ЗРВСРБ, за която е получил възнаграждение и и е бил
осигурено лице по силата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО. С оглед на това съдът
приема, че са били налице фактическите и правни основания да се прекрати
изплащането на ПОБ на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което
оспореното решение на ръководителя на ТП
на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 161-00-534-2/ 10.07.2023
г. на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени при правилно
тълкуване и прилагане на материалния закон в тази част.
С оспореното
решение е потвърдено и Разпореждане № 161-00-534-3/ 10.07.2023 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал.
1 от КСО е разпоредено на жалбоподателя да възстанови получената сума, заедно с
дължимата лихва. Съгласно приложената разпоредба на чл.114, ал.1 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от кодекса. Спорът
между страните е дали С. С. е получил недобросъвестно ПОБ през спорния период.
В КСО не се
съдържа легална дефиниция за понятието "недобросъвестност" при
получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването
на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето,
въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват
пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на
релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причисляват
и случаите, когато не се предостави относима информация на съответния
административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или
затаяване на истината относно релевантните факти.
От доказателствата
по делото се установява, че през периода от 15.05.2023 г. до 19.05.2023 г. жалбоподателят
реално е упражнявал дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Този
извод произтича пряко от цитираните по-горе разпоредби на ЗРВСРБ и КСО, които жалбоподателят е следвало да знае и спазва, предвид основния правен
принцип, че незнанието на закона не го оправдава. Наред с това, в този смисъл
са и условията по договора за служба в доброволния резерв, където също е
предвидено, че за времето на активна служба резервистът има статус на
военнослужещ и ще получава предвидените основно и допълнителни месечни
възнаграждения, пропорционално на продължителността на активната му служба.
Следователно
С. е съзнавал, че през спорния период е бил на активна служба по смисъла на
ЗРВСРБ, ведно с произтичащите законови последици. Той е получил възнаграждение
за това, като са заплатени и дължимите осигурителни вноски. Тези факти са
пречка да се получава ПОБ.
Според чл.
54д, ал. 3 от КСО лицето е длъжно да декларира пред съответното ТП на НОИ за
настъпването на такива обстоятелства в срок до 7 работни дни. С. не е
декларирал постъпването на активна служба в резерва, поради което не може да се
приеме, че той добросъвестно е получил ПОБ. Добросъвестността е
правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на
права и задължения в съответствие със законовите норми. Доказателствата по
делото не установяват добросъвестно поведение на лицето.
Твърденията,
че след приключване на военната подготовка, той продължава да бъде безработен
са неотносими към настоящия спор. Законодателят е регламентирал тези хипотези,
като в чл. 54д, ал. 5 от КСО е посочил, че ако по време на получаване на ПОБ лицето
започне да упражнява дейност, която е основание за задължително осигуряване и
тази дейност бъде преустановена след
по-малко от 12 месеца, изплащането на ПОБ се възстановява за оставащия към
датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по
заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата
дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини,
изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата
регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.
Жалбоподателят
обаче не е уведомил за настъпилите промени нито ДБТ, за да му бъде първоначално
прекратена регистрацията като безработен, а впоследствие да бъде отново
регистриран, нито ТП на НОИ – Разград, за да може органът по осигуряването за безработица
да възстанови изплащането на ПОБ. По този начин, с противоправното си бездействие
сам се е лишил от благоприятните последици, произтичащи от чл. 54д, ал. 5 от КСО. Следва да се отбележи, че производствата по отпускането, по прекратяването
и съответно по възстановяването изплащането на ПОБ са отделни, самостоятелни и
независими едно от друго. Единствено жалбоподателят, в качеството си на лице,
на което е отпуснато и прекратено изплащането на ПОБ, може да предприеме
съответните действия и да инициира процедура по възстановяване изплащането на
обезщетението.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема,
че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него
жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. С. от гр. Р. против Решение № 1012-16-45/2 от 17.08.2023
г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ:/п/