Р Е Ш Е Н И Е
№ 783
гр.
Хасково, 25.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА -
ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Костова АНД (К) № 798
по
описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Й.Ж.Й. ***, подадена чрез адв. В.Л., с посочен съдебен
адрес: ***, против Решение №193 от 20.07.2020 г., постановено по АНД №353 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради нарушение
на материалния закон и необосновано – касационни основания за отмяна по чл.348
ал.1 т.1 и 2 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН. На първо място се сочи, че
така потвърденото с обжалваното решение НП за извършено нарушение по чл.25 ал.1
от ЗДвП не отговаряло на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като не било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението,
т.е. на обстоятелствата, които очертавали неговата обективна съставомерност.
Това било съществено процесуално нарушение, тъй като привлечения към
административнонаказателна отговорност не можел да научи конкретните факти,
очертаващи състава на нарушението и да изгради защитна теза срещу тях, т.е. не
можел адекватно да упражнява правото си на защита. Твърди се, че жалбоподателят
не осъществил вмененото му с АУАН административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, тъй като при
управление на процесния товарен автомобил при предприемане на маневра
„Включване в движението от ляво“ жалбоподателят бил сигурен, че не създава
опасност за другите участници в движението, защото такива нямало. В конкретния
случай, при управлението на товарния автомобил от жалбоподателя по посока – от
с. Узунджово – гр. Хасково, след като последния се уверил, че няма да създаде
опасност за автомобилите, движещи се по пътя, тъй като такива нямало, се
включил в основната лента за движение, там срещу входа на фирма „Ауто Глобъл“,
в посока към „Технополис“ – Хасково, линията, разделяща двете пътни платна на
пътя била непрекъсната /не се разрешавало пресичането ѝ/, а автомобилът,
който се движел зад автомобила на жалбоподателя – лек автомобил /фолксваген
пасат/, решил да го изпревари и предприел маневрата „изпреварване“, въпреки
непрекъсната линия на пътя в посочения участък в АУАН. След като преминава
„пасата“ в лявата лента по посока на движението, вече в тази лента имало друго
МПС, което се движело по посока – Хасково – с. Узунджово. С цел „пасата“ да не
се удари челно в движещия се в своята си лента автомобил, предприел рязко
маневра прибиране в платното си за движение, при което удря със задна дясна
врата по предната част отляво на бронята на товарния автомобил и предизвикал
ПТП. Това ПТП възникнало точно пред входа на фирма „Ауто Глобал“, където имало
и отклонение за последната, а не както посочил АНО в АУАН и в обжалваното НП,
издаденото въз основа на АУАН. За така възникналото ПТП вина имал водачът на
лекия автомобил фолксваген пасат, тъй като предприел неправилна маневра
„изпреварване“ в участък, където това действие не било разрешено. Фактическата
обстановка била неправилно отразена в акта и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, тя не кореспондирала с действителната такава, не
била безспорно установена, не съответствала и на събраните доказателства по
административната преписка, което от своя страна водело до нередовност на АУАН
по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП. Нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП не било
установено по несъмнен начин – предприемайки маневра създава опасност за
участниците в движението. На следващо място, отделно от изложените оплаквания,
издаденото наказателно постановление не съдържало в себе си всички необходими
реквизити, изискуеми от чл.57 ал.1 от ЗАНН, като в нарушение на т.5 от тази
законова норма не било описано нарушението, мястото, където било извършено,
обстоятелствата, при които било извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждавали. Процесуалните нарушения, допуснати при съставянето на акта, въз основа
на който било издадено обжалваното наказателно постановление, както и тези,
допуснати при издаването на самото наказателно постановление, били съществени и
водели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което правело
безпредметно по-нататъшното разглеждане на казуса от материалноправна страна.
Нещо повече, с АУАН, с който било сложено началото на
административнонаказателното производство, не било дадено описание на нарушение
с всички съставомерни елементи от обективна страна. А с него следвало да се
формулира обвинението, така, че да се определи предмета на доказване от гледна
точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в
него. Т. е. следвало да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на
деянието. Липсата им винаги съставлявала съществено нарушение на процесуалните
правила, защото във всяко положение водела до ограничаване правата на
санкционираното лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна,
поради което предлага да бъде оставена същата без уважение, а атакуваното
решение да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като се
съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора
касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и
служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу
неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното
Решение №193 от 20.07.2020 г., постановено по АНД №353/2020 г., Районен съд – Хасково
е потвърдил Наказателно постановление №19-1253-001701/05.02.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Й.Ж.Й.,
за нарушение на чл.25, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.179 ал.2, вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е, че
наложената на жалбоподателя глоба е правилно определена.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд.
Съгласно
разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В чл.179, ал.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с глоба в размер 150 лв.: 5 -
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението.
От
фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
се основава на това, че на
11.09.2019 г., в 18.21 часа в Община Хасково на път първи клас №5, като водач
на товарен автомобил „Мерцедес Атего“ 1217 с рег. №***, държава България, при
обстоятелства: по ПП I 5
срещу входа на фирма „Ауто Глобъл“ в посока към „Технополос“ Х., Й.Ж.Й. управлява товарен автомобил
марка „Мерцедес“ модел „Атего“ 1217 с ДКН ***, собственост на фирма „Н.“ ЕООД от гр. Х., ул. *** с Булстат ***, като започва
маневра „Включване в движението от ляво“, без да се убеди, че пътя зад него е
свободен и с предна лява част на управлявания автомобил удря в задна дясна част
движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“
с ДКН ***, управляван от Н.З.З.ЕГН ********** ***, лична собственост, с което
реализира ПТП с материални щети. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, за обосноваване от правна страна на административното обвинение, като
нарушена е посочена нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, регламентираща, че водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
С оглед на така направеното описание
на нарушението от фактическа страна и административнонаказателната разпоредба на
чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведен под
отговорност касационният жалбоподател, очевидно е, че нарушената законова
разпоредба, която следва да бъде посочена в съдържанието на АУАН и на НП, е именно
нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че вмененото на
санкционираното лице деяние следва да се квалифицира и санкционира по чл.179,
ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, не обуславя извод, че не е нарушена
императивната разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на регламентираните с нея
изисквания към водачите на МПС при извършването на маневра. Всъщност
предвидения административнонаказателен състав по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, не съдържа правило за поведение, а регламентира нарушаването
на установеното с нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП правило за поведение, довело
до ПТП, като съставомерно от обективна страна деяние - административно
нарушение, подлежащо на санкциониране с налагане на предвиденото в ЗДвП
административно наказание. Доколкото както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че с деянието,
квалифицирано като административно нарушение чл.179, ал.2 във вр. с чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП, санкционираното лице е нарушило чл.25 ал.1 от ЗДвП, съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл.42, т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй
като в случая именно нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП се явява нарушената законова
разпоредба.
Фактическата, правна и
доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за
извършено от Й.Ж.Й. нарушение по чл.179 ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, обуславя извод за законосъобразност на наказателното постановление, с
оглед на което правилно е било потвърдено от Хасковския районен съд.
Предвид изложените съображения съдът
намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №193 от 20.07.2020г., постановено по АНД №353 по
описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.