Р Е Ш Е Н И Е
№ ….............../19.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3835 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от П.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***, ж. к. * чрез процесуалния
му представител – адв. Б.Б., срещу „Е.К.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.
1 и ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата
на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 26.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 411.88 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в
размера на предявения иск вместо първоначалния за сумата 1800 лв./, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на злополуката, изразяващи се в пропуснати ползи – разликата между възнаграждението, което е получавал преди злополуката и обезщетението, което е получавал от НОИ, за периода
26.09.2019 г. – 31.03.2020 г.
В
исковата си молба ищецът П.И.И. излага, че от
12.06.2019 г. е в трудово правоотношение с ответното дружество „Е.К.“ ООД, като
длъжността, на която бил назначен, била „складов работник“. На 26.09.2019 г. по
повод изпълнението на възложената му от ръководителя работа претърпял тежка трудова
злополука, при която получил необратими увреждания на дясната ръка, изразяваща
се в травматична ампутация на два и повече пръста на ръката /частична/.
Поддържа, че вследствие на тези увреждания до края на живота си няма да може да
се възстанови напълно, съответно да продължи живота си пълноценно, както и да
извършва всички допустими движения на тази ръка. Посочва, че обстоятелствата
около злополуката са следните: Отишъл на работа в 09:00 часа в склада на
фирмата в гр. Варна. С колегата му Мариан започнали да подготвят заявките. За
да подготвят част от първата заявка, трябвало да се свалят няколко кашона от
втория етаж на рафтовете. За тази цел преместил стакера
до рафтовете. ***И. – началник-склад поел управлението на стакера
и му казал, че ще го вдигне до втория етаж на рафтовете, за да вземе кашоните.
Заявил му, че това не е безопасно и не е позволено, но той му отговорил, че
така са го правели винаги и че той знае както прави. Стъпил на вилите на стакера и ***го издигнал, за да вземе нужните кашони. Взел
два от тях, сложил ги пред себе си и се подпрял на тях за стабилност, тъй като
нямало къде да се хване. При спускането обаче загубил равновесие и се хванал,
където успял. Изпитал ужасна болка и изкрещял. Излага, че след това няма ясни спомени
и не може да каже точно какво и в каква последователност се е случило. След
няколко минути разбрал, че се е хванал там, където вървят ролките и пръстите му
са премазани. След инцидента бил транспортиран до МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД,
където претърпял операция, изразяваща се в травматична ампутация на два и
повече пръста на дясната ръка /частична/. Бил изписан от болницата на
30.09.2019 г. Твърди, че лечението му продължава и до днес. И до настоящия
момент усеща силни болки в дясната ръка, постоянно е на болкоуспокояващи, които
дори вече не му действат. Не може да се обслужва сам, бързо се уморява. Не може
да пише, няма захват с дясната си ръка. Всичко това
оказало изключително негативно влияние върху психическото му състояние –
понижило се самочувствието му и увереността в собствените му сили. Излага, че
злополуката е призната за трудова с разпореждане от 11.10.2019 г. Поддържа, че
увреждането на пръстите му довело до временната му неработоспособност, в
резултат на което претърпял и съответни имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи. Поддържа, че е обичайна практика в дружеството, когато трябва
да се свали стока от първи ред нагоре, да се вдигат хора със стакер. Твърди, че никога не му е провеждан инструктаж за
безопасност, като единствено се е подписал в една книга. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Е.К.“ ООД, чрез
процесуалния му представител – адв. ***. Поддържа становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелствата, че между страните
е било налице трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е бил назначен и е работил на длъжност
„складов работник“, с място на работа
– Варна, съответно че управителят на дружеството е изпълнил изискването на закона за
деклариране на трудова злополука. Оспорва обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Твърди, че началник-сладът
***И. изрично е предупредил
ищеца, че не е това начинът
да се свалят
кашоните от втория етаж, но
той въпреки това на своя
глава се качил на стакера.
Поддържа, че подобно своенравие
от страна на пострадалия се е случвало и друг път. Негова редовна практика била да си
играе с телефона, без да се
съобразява със забележките на прекия му ръководител.
Поради липсата на трудови
навици работникът системно е неглижирал спазването на установената
трудова дисциплина, с което е поставял себе си, както
и колегите си, в опасни ситуации. Твърди, че своеволни похвати
при извършване на служебните задължения
от работниците в склада не се
толерират, тъй като има ясно
регламентирани правила за безопасност на работа. Оспорва твърдението, че никога не е провеждан
инструктаж на ищеца. Излага, че още при постъпването му на работа
на 12.06.2020 г. му е проведен начален инструктаж, като в следващите месеци са правени и периодични
такива. Поддържа, че именно неспазването на правилата за безопасност
при работа от страна на
ищеца са довели до процесната
трудова злополука. Прави възражение за съпричиняване
при допусната груба небрежност /липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, с което П.И. е допринесъл за трудовата злополука,
съответно за настъпването на вредите. Ето защо моли отговорността на работодателя да бъде намалена, на основание чл.
201, ал. 2
КТ. Твърди, че след извършена проверка на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.
Варна на пострадалия е бил съставен и връчен акт за
извършено от него нарушение. Оспорва характера на претърпените
в резултат от злополуката болки и страдания. Счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не съответства на негативните преживявания и последици за ищеца. Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Излага, че основното
месечно трудово възнаграждение на работника е в размер на 570 лв., поради
което не отговаря на истината
твърдението, че преди инцидента същият е получавал възнаграждение в размер на 800 лв. По подробно изложените в отговора съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 19.02.2021 г. открито съдебно
заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.
Б.Б., който поддържа становище за основателност на
предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът се
представлява от адв. Дияна Моминска, която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени. В определения от съда срок представя писмена защита по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 200, ал.
1 и ал. 3 КТ.
По предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ:
За да се уважи предявеният иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени като последица от трудова злополука, следва да се установи наличие
на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за
ищеца, които са последица от злополуката.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че между същите е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено на
17.10.2019 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „складов работник“ при ответното дружество, с място на работа
– Варна, считано от 12.06.2019 г., по силата на сключен между страните трудов
договор № 690/12.06.2019 г.; че на 26.09.2019 г. е настъпила твърдяната от
ищеца трудова злополука, която е призната за такава с разпореждане №
5104-04-72/11.10.2019 г. на ТП на НОИ – Велико Търново.
Между страните не е спорно обстоятелството, че процесното разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. В
тази връзка съдът приема, че са доказани първите два елемента от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, а именно наличието на
трудово правоотношение и претърпяната трудова злополука. Следва да се отбележи,
че в съдебното исково производство при предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ установяването на
характера на злополуката не може да се извърши, тъй като за това е предвиден
специален административен ред в чл. 57 и сл. КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл.
60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука. Същото е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, поради което съдът приема, че в настоящото
производство не следва да се установяват обстоятелствата относно характера на
злополуката.
За доказването на
настъпилите вреди и причинната връзка между вредите и претърпяната трудова
злополука по делото са ангажирани многобройни доказателства от страна на ищеца
– медицински документи, съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания.
Съгласно заключението на
вещото лице д-р Р.М. по приетата в производството съдебно-медицинска експертиза,
в резултат на травмата /претърпяна трудова злополука от 26.09.2019 г./ ищецът е
получил следните телесни увреждания: ампутация на дисталната
фаланга на показалеца на дясната ръка и ампутация през средата на средната
фаланга на трети пръст на дясната ръка. Тези травматични увреждания са
обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
извършения от експерта преглед на 24.08.2020 г. е установено: Спокойни ампутационни чуканчета на 2 и 3
пръст на дясна ръка. Затруднени върхови захвати с
двата пръста. Отслабен по сила юмручен захват на
ръката. Според експертизата, към настоящия момент ищецът е в добро общо
състояние със зараснали рани и оформени чуканчета на
2 и 3 пръсти на дясната ръка. В резултат на травмата са затруднени финните хватателни движения на
дясната ръка.
От обясненията на вещото
лице, дадени в проведеното на 15.10.2020 г. открито съдебно заседание по
делото, се установява, че уврежданията, които е получило лицето, са необратими.
Всяко едно от нараняванията представлява разстройство на здравето, неопасно за
живота. Определени дейности, които са свързани с хватателни
способности на дясната ръка, ищецът не би могъл да извършва, тъй като това е
постоянно. Той може да извършва върхово хватателно
движение, но няма достатъчно сила и няма същия усет, като това е за цял живот.
Фактът, че липсват тези части на ръката му определено е загрозяващ факт. Към
днешна дата не е възможно да търпи силни болки. Периодът на силни болки
понякога отива до шест месеца, докато зараснат и самите нерви. Лечението не
продължава до днес, то е завършено. Може евентуално да продължи, ако ищецът
желае да му се удължи пръста. Има оперативни способи за удължаване на пръста,
за да се подобри върховия захват, като с третия пръст
е по-затруднено, тъй като е по-къс, отколкото с показалеца. Вещото лице
посочва, че при промяна на времето се чувстват болки в ставите.
Съгласно показанията на
свидетеля Гергана Любомирова Георгиева, майка на ищеца, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, през 2019 г. синът й П. започнал работа като общ
работник при ответното дружество. Тази работа била първа за него след
завършването му в края на м. май 2019 г. Двамата често разговаряли относно
работата му. Той й е споделял, че във фирмата не се работи регламентирано
съгласно закона. Претърпял трудова злополука вследствие на това, че бил качен
на вилите на мотокар. Ищецът й е казвал, че това е схема на работа, често й е
споменавал за такава практика. За това пуснал предизвестие за освобождаване от
работа, тъй като не желаели да се стигне до подобен инцидент. Злополуката
станала по време на предизвестието за прекратяване на трудовия му договор. На
26.09.2019 г. в 09:20 часа й се обадили от Спешен медицински център на Окръжна
болница „Света Анна“ и й казали, че синът й е в спешно отделение, че е
пострадал. Чувала как той крещи, пищи, че му ги няма пръстите на ръката, като
не осъзнавал, че са засегнати два пръста. След като отишла в Спешния център
видяла ищеца целия окървавен, в неадекватно състояние. На 26.09.2019 г. бил
ампутиран среден пръст на дясната ръка. След това била поставена игла в
показалеца, за да може да се възстанови пръста, но това не станало. На
28.09.2019 г. П. претърпял втора операция и му бил ампутиран и показалеца на
дясната ръка. Лечението му продължило в рамките на шест месеца. Бил в болнични.
Възстановяването било трудно, като на няколко пъти раните на пръстите, където
били зашивани, се разкървавявали. Болките се изразявали в това, че не може да
опъне пръстите, не може нормално да ги свие. Свидетелката посочва, че била
непрекъснато до сина си, тъй като работата й позволявала това, доколкото същият
не можел свободно да борави с дясната си ръка и имал нужда от чужда помощ. Не
можел да борави например с нож. В началото не можел да държи химикал, поради
което се наложило да пропусне цял семестър в Техническия университет, в който е
студент. Обяснява, че към настоящия момент ищецът много често получава болки от
смяната на времето. Има психически проблеми. Казвал й е, че това му остава
дефект за цял живот. Срамува се, защото това е дясната ръка, с която борави.
Много често прикрива ръката си /скрива я в джоба на якето или на панталона/, за
да не се вижда дефектът. Тази психическа травма се отразила доста сериозно на
личния му живот, голяма част от контактите му били прекъснати, а момичетата
дори го избягвали заради този недостатък. Посочва, че към момента П. работи
като доставчик. Започнал тази работа през м. юни – м. юли 2020 г., въпреки че
не е добре платена. Обяснява, че синът й е десничар, но няма необходимата сила
и не може нищо да работи с тази ръка.
Съгласно показанията на
свидетеля Явор Димитров Янакиев, същият познава ищеца от около 7-8 години, учели
са заедно в Електротехникума. Знае, че П. е започнал
работа през м. юни 2019 г. Двамата са приятели и си споделят. Работел в склад.
Срещали се често и се е оплаквал отвреме-навреме, че
го карали да върши опасни неща – качвал се е върху вилиците на мотокара,
стъпвал е върху тях на по-високо, което е опасно. Според свидетеля, ищецът не е
толкова подвижен, защото е с по-голяма маса. Знае, че е подал предизвестие за
освобождаване от работа. Дори го помолил, ако може да му съдейства, за да си
намери друга работа. Причината да си подаде предизвестието е опасността в
работата. Разбрал, че П. е претърпял трудова злополука и няколко пъти му ходил
на свиждане в болницата. Бил в голям шок, доста стресиран. Дълги месеци се
оплаквал от болки, дори сега, когато времето е по-студено, се оплаква, че го
болят чуканчетата на пръстите. За инцидента ищецът му
обяснил, че се е качвал пак върху тези вили, залитнал е и му се прискрипали някъде пръстите. Казал му, че началниците му го
карали да се качва. Свидетелят знае, че приятелят му е претърпял операция,
опитали се да спасят единия му пръст, но без успех. Възстановяването му траело
6-7 месеца. Преди да се случи това излизали често, но след инцидента П. почти
изобщо не излизал. Бил стресиран и комплексиран от факта, че е изгубил два
основни пръста от дясната си ръка. Притеснява се, когато се запознава с други
хора. Това се отразило и на контактите му, станал по-затворен. Преди били
навсякъде заедно, но след злополуката нещата се променили. През 2019г. двамата
учели заедно в Техническия университет. Оплаквал му се е, че не може да пише,
тъй като е десничар. Дори на изпитите говорел с преподавателите, ако може
специално заради него да преобразуват изпита, тъй като не можел да се справи с
писането. Не успял да вземе някои от изпитите и изостанал в обучението. Знае,
че е бил безработен дълго време, доколкото около 7-8 месеца траело
възстановяването му, след което си намерил работа в една фирма за доставка на
храна, като работата му е слабо платена. В момента работата му е свързана с
шофиране. П. се справя, въпреки че изпитва затруднения при смяната на
скоростите на автомобила.
Видно от представеното в
проведеното на 21.01.2021 г. открито съдебно заседание експертно решение №
4065/19.11.2020 г. на ТЕЛК /л. 118 от делото/, ищецът е освидетелстван и му е
определена 15 % неработоспособност пожизнено.
След извършения анализ на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че именно в
резултат на настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, в психически и
емоционален дискомфорт, които вреди са обичайни при
този вид наранявания /частична ампутация на показалеца и на средния пръст на
дясната ръка/.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по
делото факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат от претърпяната злополука. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната.
В настоящия случай настъпилото увреждане се състои в частична ампутация на
два пръста на дясната ръка – ампутация на дисталната
фаланга на показалеца и ампутация през средата на средната фаланга. В случая
съдът приема, че не е съществувала реална опасност за живота, съответно за
трайно инвалидизиране на пострадалия. Травматичните
увреждания са обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Преценявайки характера и степента на увреждането, имащо необратим
характер /за цял живот е/, в резултат на което са затруднени финните хватателни движения на
дясната ръка и е отстлабен по сила юмручния захват на ръката; обстоятелствата, при които е получено –
при подготовка на заявки за клиенти стъпал на рогата
на стакера, за да сваля кашони от втория етаж на
рафта /както е посочено в разпореждането от НОИ от 11.10.2019 г./;
продължителния период на възстановяване – около 6-7 месеца, през което време
ищецът не е могъл ефективно да изпълнява трудовите си задължения /бил е в
обективна невъзможност да полага труд/, както и да се обслужва сам – имал е
нужда от чужда помощ; изключително ниската му възраст към момента на
злополуката – 19 години; обстоятелството, че към настоящия момент лечението е
приключило – оформени са ампутационните чуканчета на 2 и 3 пръсти на дясната ръка; определената
пожизнено неработоспособност – 15 %; негативното отражение върху психиката му –
първоначален силен шок, стрес, затвореност, избягване на контакти с други хора,
притеснение при запознанство, комплексите, които изпитва във връзка с дефекта
/загрозяването/ на водещата му дясна ръка, невъзможност да се справя с
писането, което е довело до изоставането му в учебния процес; силата и
интензитета на претърпените болки и страдания – по-значителен през първите
месеци на лечението, но постоянни през целия период на възстановяването, а и
понастоящем /при промяна на времето/; икономическата обстановка в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че справедливото обезщетение за понесените от
П.И.И. неимуществени вреди, настъпили в резултат от
трудовата злополука от 26.09.2019 г., се съизмерява
със сумата 60000 лв.
Предвид направения извод
за основателност на претенцията следва да бъде разгледано и възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищцата за
настъпване на злополуката.
В тази връзка по делото са
ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите ****.
Съгласно показанията на свидетеля Женя Кирилова, заемаща
длъжността управител на склад при ответното дружество, които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК, при постъпване на работа запознава работниците с
общите правила на работа, провежда му се инструктаж на работното място.
Запознаването с тези правила се удостоверява с подпис в инструктажна книга. Посочва,
че има преки наблюдения за изпълнение на трудовите задължения от страна на
ищеца. Обяснява, че много пъти са му правени устни забележки по повод работата
му, тъй като работел с телефон в ръката, бил е разсеян на работното си място.
Справял се е с работата, понякога по-бавно. Не е имало случаи да не е
изпълнявал дадени указания. Твърди, че няма практика някой работник да е каран
принудително да се качва на стакера. Заявява, че не е
присъствала на злополуката. Знае, че същата е свързана със стакер
– машина, която сваля и вдига палети, различна от мотокара. Обяснява, че е
имало случай, в който работник на име *** се е бил качил на тази
палетна количка, поради което на същия му била наложена глоба, доколкото това
не е толерирано. В деня на злополуката работникът ***е управлявал въпросната
електрическа количка. Свидетелят не може да каже дали той е помогнал на
пострадалия да се качи. На 26.09.2019 г. била на работа, чула викове, слязла и
видяла, че ищецът вече бил на рампата. За злополуката й обяснили, че П. е
трябвало да свали някакви кашони и казал на ***„ела да ме вдигнеш“. Последният
отишъл и го вдигнал и така станал инцидентът.
Съгласно показанията на свидетеля ***, служител при ответника на длъжност „търговски директор“, които съдът цени
при условията на чл. 172 ГПК, същият отговаря за цялата оперативна дейност на
всички складове на територията на страната. Познава ищеца като служител на
дружеството. На негово пряко подчинение е управителят на склада ***. Същата му е споделяла, че П. не се справя добре с поставените му задачи,
не спазвал някои правила и процедури, много често говорел по телефона, бил
разсеян. В деня на процесния инцидент бил в склада в
гр. Варна. Лично не е възприел злополуката. Били на оперативка, след което се
чул шум и слезли от втория етаж, за да видят какво се случило. Видял ищецът как
си държи ръката и бягал към тях, легнал на земята. Казал му да стои и да не
мърда, за да може да го превърже. Той обаче започнал да звъни по телефона на
баща си. Започнали едни обиди и заплахи към всички служители. Повикали Бърза
помощ, а свидетелят останал да изчака полицията. Обяснява, че е дал показания в
съответното районно управление във връзка с инцидента. Знае, че злополуката е
свързана със стакер, а не с мотокар, в която връзка
са въпросите на процесуалния представител на ищеца.
По делото са представени правилникът за вътрешния трудов
ред на „Е.К.“ ООД и Вътрешни правила, свързани с организацията на работа и
здравословни и безопасни условия на труд, утвърдени от управителя и
задължителни за служителите в дружеството, считано от 01.03.2017 г. /л. 120 –
л. 126 от делото/.
Приложени към отговора на исковата молба и приети в
производството са и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа
/начален инструктаж/, видно от която ищецът е удостоверил с подписа си, че на
12.06.2020 г. му е проведен такъв инструктаж, както и книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа /инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж/, видно от която П.И.И.
е преминал периодични инструктажи на 02.07.2019 г. и 02.09.2019 г., за което
надлежно се е подписал.
Видно от представената декларация за запознатост /л. 34
от делото/, ищецът на 12.06.2019 г. срещу подпис е декларирал, че е запознат с
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, с правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието и със задължението да го спазва стриктно,
както и с правилата за безопасност на труда в предприятието и със задължението
да ги спазва стриктно.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ
отговорността на работодателя
може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност.
Съдържанието на
понятието „груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, е изяснено последователно в съдебната практика. Съгласно решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. на
І г. о. на ВКС, решение № 348/11.10.2011 г. по
гр. д. № 387/2010 г. на
ІV г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК, както и решение № 977/14.01.2010 г. по
гр. д. № 298/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият
не е положил за себе си
грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия.
Грубата небрежност
е тежко нарушаване на дължимата грижа
при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава
в конкретната обстановка, каквато един обикновен
човек, поставен в същата обстановка, не би могъл
да допусне. Такова поведение
е правно укоримо, тъй като пострадалият
е бил длъжен да избегне злополуката,
ако беше положил дължимата грижа. В този
смисъл е решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. по описа на ВКС, ІV гр. о. При трудовата злополука,
за да има
съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса
на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични
правила и изисквания за безопасност. В този смисъл са решения №№ 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., 186/01.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2017
г., III гр. о. и др.
Действително,
в производството бяха събрани доказателства, че на производство в *** г., водено за
престъпление по чл. 134, ал. 1 НК за това, че е причинена средна телесна
повреда на П.И.И., като същото не е приключило,
съответно, че на лицата ***
и ***И.И., служители при ответника, са били издадени
наказателни постановления, влезли в сила, във връзка с нарушения за
неосъществен ефективен контрол по спазване на правилата по безопасност и здраве
при работа /за ***/,
съответно за неспазване на правилата по безопасност и здраве при работа /за ***И./.
Това от стоя страна съдът приема, че е доказателство, че и работодателят носи
отговорност за настъпилата трудова злополука, доколкото е било допуснато
нарушаване на правилата по безопасност на труда, в резултат на което е настъпил
и конкретният вредоносен резултат. Фактът на издаване на наказателните постановления
обаче не може да заличи обстоятелството, че ищецът също с поведението си е
пренебрегнал основни технологични правила и изисквания за безопасност, с което е допринесъл за трудовата
злополука.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ:
В тази връзка по делото по искане на ищеца е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д.П.. Съгласно
заключението, прието без възражение от страните, размерът на брутното трудово
възнаграждение на работника за месеца преди трудовата злополука – м. август
2019 г. е 570 лв. Общият размер на изплатеното в полза на ищеца парично
обезщетение по издадени болнични листове с причина „трудова злополука по чл.
55, ал. КТ“ за периода 26.09.2019 г. – 24.03.2020 г. /общо за 120 дни/ е
2845.26 лв. Размерът на брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил за същия период за 120 дни, е 3257.14 лв. Разликата между получаваното
от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди месеца на
настъпване на трудовата злополука и това, което е получавал като обезщетение от
НОИ, за периода 26.09.2019 г. – 24.03.2020 г. е 411.88 лв.
По делото не е спорно, че действително след
злополуката ищецът е бил във временна неработоспособност, като пряка последица
от настъпилия трудов инцидент. В тази връзка и самият ответник е отправил
искане до застрахователя /представляващо по своя характер извънсъдебно
признание на настоящата искова претенция/ за разглеждане и определяне на
застрахователно обезщетение по случая на П.И.И.,
служител на „Е.К.“ ООД за настъпила временна загуба на работоспособност в
продължение на 125 календарни дни – 5 дни болнично и 120 дни домашно лечение,
вследствие претърпяна на 26.09.2019 г. трудова злополука, довела до
„Травматична ампутация на два или повече пръста на ръката“. Видно от
представеното писмо /л. 63 от делото/, е определено застрахователно обезщетение
в размер на 171 лв. за претърпяна временна загуба на работоспособност от страна
на П.И.И.. Същият в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 15.10.2020 г. направи изрично признание, че е получил от
застрахователя сумата 171 лв., поради което това обстоятелство бе обявено за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера
на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски
следва да бъде разпределена по следния начин:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 2040 лв., както следва:
сумата 2000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 10.01.2021 г., сумата 10 лв. – такса за издаване на
съдебни удостоверения и сумата 30 лв. – депозит за призоваване на свидетел.
След направените изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъде
присъдена сумата 1021.18 лв., съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива в размер на 2300 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 13.10.2020 г. /л. 62
от делото/, договореното възнаграждение е платимо по банков път, по посочена в
договора банкова сметка. ***елства тази сума да е
реално заплатена, поради което и само на това основание /по аргумент от т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/ съдът приема, че искането на ответното дружество за
присъждане на разноски е неоснователно. Ето защо в полза на страната не следва
да бъдат определяни такива. Предвид изложеното, съдът намира, че не дължи
произнасяне по направеното в условията на евентуалност възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от
1600 лв., представляваща дължимата в производството държавна такса по уважените
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ /1250 лв./, както и
сторените в производството разноски /350 лв. – депозити вещи лица/.
ОСЪЖДА
„Е.К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***, ж***, сумата 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на настъпилата
на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на увреждането – 26.09.2019
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30000 лв. до претендираните 60000 лв.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***, ***, сумата 240.88 лв. /двеста и четиридесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди вследствие на злополуката, настъпила на 26.09.2019 г.,
изразяващи се в пропуснати ползи – разликата между възнаграждението, което е получавал преди злополуката и обезщетението, което е получавал от НОИ, за
периода 26.09.2019 г. – 24.03.2020 г., на основание чл. 200, ал. 3 КТ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 240.88 лв. до претендираните
411.88 лв. и за периода 25.03.3020 г. – 31.03.2020 г.
ОСЪЖДА „Е.К.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***, ж***, сумата 1021.18 лв. /хиляда
двадесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.К.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща дължимата в производството
държавна такса по уважените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ
/1250 лв./, както и сторените в производството разноски /350 лв. – депозити
вещи лица/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.