№ 75
гр. Сливен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500200 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Ц.,
пълномощник на Б. Г. Б., ЕГН**********, от гр. Стара Загора, ******* и В.
Д. Ш., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ******* против решение №
260217/11.11.2020 г. по гр.д. № 1013//2020г. на Сливенския районен съд, с
което са били отхвърлени предявените от въззивниците против СЛ. ЗЛ. К.,
ЕГН **********, от гр. Сливен, ******* искове за признаване за установено,
че въззиваемият им дължи сумата от по 6175.20лв. по договор за аренда на
земеделска земя от 11.04.2016г., ведно със законната лихва считано от
12.12.2019г. С обжалваното решение всеки от въззивниците е бил осъден да
заплати на въззиваемия деловодни разноски в размер на 500.00лв. в исковото
и 300.00лв. за заповедното производство по ч.гр.д. № 6900/2019г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
То не било съобразено със събраните по делото доказателства и по –
1
специално със заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, според която
въззиваемият дължи по конкретния договор за аренда сумата от 12 350лв., а
сумите които е плащал са били отнесени за погасяване на уговорени между
страните лихви и неустойки. Като приел противното, съдът бил достигнал до
неправилен извод. Освен това страните изрично били уговорили дължимото
обезщетение за забава. Неправилни били съжденията на съда за неустойките,
техния размер и нищожност. Неустойките били уговорени от страните в
договора за аренда и до момента не били оспорени по никакъв начин от
ответника. Такова възражение било направено едва в последното съдебно
заседание. В жалбата се съдържа оплакване за това, че съдът е кредитирал
платежните документи представени от ответника, въпреки че те били
оспорени от ищците. Плащанията били извършени от ЮЛ, в което ответникът
не участвал. В тях нямало информация относно основанието за плащане и не
ставало ясно дали се е плащало именно по процесния договор за аренда.
Съдът в решението си бил описал свидетелските показания без да посочи
дали ги кредитира или не.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
На 30.03.2021г. е депозирана частна жалба от адв. О., пълномощник на
СЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, от гр. Сливен, ******* против определение №
260788/22.03.2021г., с което било изменено решение № 260217/11.11.2020 г.
по гр.д. № 1013//2020г. на Сливенския районен съд в частта му на разноските
като същите били намалени. Посочва се, че то е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно. Съдът се бил произнесъл в противоречие с
нормите на ГПК и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Ответникът бил организирал защитата си в заповедното и исково
производство чрез ангажиране на адвокат. Същият своевременно бил
депозирал възражение по заповедното производство и представлявал страната
в исковото производство. Тъй като възражението по заповедното
производство било много обстойно то се явявало като отговор на искова
молба. Адвокатът бил извършвал множество справки, както по заповедното
2
дело, така и по изпълнителното дело. Неговият труд бил равностоен на този
извършен от процесуалния представител на ищците, който бил получил общо
възнаграждение за депозираното Заявление по чл. 417 от ГПК 640.00лв. В
обобщение се посочва, че не е равностойно на едната страна да се присъди
целият хонорар, а на другата не. Моли се обжалваното определение да бъде
отменено.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.Ц.,
пълномощник на Б. Г. Б., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ******* и В.
Д. Ш., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, *******, с който тя е оспорена
като неоснователна. Посочено е, че при постановяване на обжалваното
определение, съдът не е допуснал нарушение на закона. Подробни аргументи
страната била изложила в жалбата си по чл. 248 от ГПК. Моли се частната
жалба да не се уважава.
В с.з. въззивниците редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. Процесуалният им представител адв. Динолова в писмено
становище заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба и отговор на
частна жалба и моли съдът да уважи въззивната жалба и да не уважава
частната жалба на насрещната страна. Претендира деловодни разноски и
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемата страна, не се явява. Представлява се от процесуален
представител по пълномощие адв.О., който заявява, че оспорва депозираната
въззивна жалба и поддържа частната си жалба. Моли да се потвърди
обжалваното решение и да се уважи частната му жалба . Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от въззивната страна.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.01.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 20.01.2021 г.
( п.к.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
3
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Частната жалба против Определение № 260788/22.03.2021г. е
депозирана на 30.03.2021г. – в законоопределения срок от надлежна страна.
Същата е допустима, но по същество неоснователна.
Пред РС – Сливен са били предявени два вида иска – за заплащане на
главница ( за всеки от ищците) и за заплащане на законна лихва върху
главниците от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 12.12.2019г. Като основание за претенциите на ищците е
посочено наличието на аренден договор на земеделска земя от 11.04.2016г.
сключен между тях и ответника. Ищците е следвало по категоричен начин да
установят своята претенция освен по основание и по размер. Това в
настоящето производство не е сторено.
От събраните по делото доказателства се установи, че между същите
страни са били сключени общо четири договора за аренда на земеделска земя.
Плащания по тези договори са били извършвани от трето лице – „ БГ Плант“
ООД. От представените писмени доказателства – банкови извлечения и от
изготвената СИЕ се установява, че при извършваните преводи от третото
лице не е било отбелязвано точно по кой от четирите арендни договора се
извършва плащането. В периода 2017г. – 2019г. на ищците са били преведени
55 352.00лв., което е в повече с 43 001.58лв. Тази сума на практика покрива
задължението и по останалите договори за аренда ( като общо дължимата
сума е в размер на 57 299.94лв. или извършените плащания са с 1947.94лв. по
– малко, но според ВЛ по единия от договорите поначало не може да се
определи размера на обработваемата площ и съответно дължимата аренда).
Претенциите на ищците, че постъпилите суми са били за погасяване на
неустойки по чл.19 и чл. 20 от процесния Договор за аренда са
неоснователни. В чл. 19 е посочено, че пи забава на арендно плащане
4
арендаторът дължи на арендодателя лихва от 1% за забава върху дължимата
сума за всеки ден на забавата до заплащането на задължението, а според чл.
20 ако арендаторът не изпълнява задълженията си по договора той дължи
неустойка в размер на двукратния размер на арендната цена за съответната
година, а освен това той дължи арендната цена и лихвата за забава за всеки
ден на забавата. При анализа на текста се установява, че неустойката по чл. 19
е за случаите, когато има забавено плащане на арендната цена, а тази по чл. 20
за всички останали случаи. Неустойката по чл.19 от Договора е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Ако арендаторът не плати в
уговорения срок той следва да заплати във времето суми дори по – големи на
100% от първоначално дължимата сума, а според ТР № 1/15.06.2010г. по т.д.
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС клауза на неустойка предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на 100% от основното
задължение се явява нищожна. Така или иначе суми от неустойки никога не
са били претендирани. Ищците твърдят, че са били погасявани, но предвид
изложеното по – горе плащането по нищожна клауза е нищожно действие. То
е недоказано от ищците.
Тъй като в тяхна тежест е да установят претенциите си в цялост – по
основание и размер, а това не се установява по настоящото производство,
претенциите им следва да се отхвърлят като недоказани.
Правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди.
По отношение на частната жалба относно присъдените от РС разноски
за адвокатско възнаграждение, съдът намира същата за неоснователна поради
следните съображения:
Частната жалба касае намаляването на присъдените на ответника
разноски по заповедното производство от по 300.00лв. за всеки от ищците на
50.00лв. В заповедното производство процесуалният представител на
ответника е извършил едно единствено действие – депозирал е възражение за
недължимост на претенциите на заявителите. В случая това заявление е по –
многословно, но то би могло да съдържа и само две думи – „ не дължа“, за да
породи предвиденото в ГПК действие – да се стартира процедура по исково
5
оспорване на заявената претенция. Това действие може да се приравни на
посоченото в чл.7, ал. 7 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения – изготвяне на книжа и молби, за които се предвижда
възнаграждение в размер на 50.00лв., което възнаграждение съответства на
тежестта на извършеното действие. Останалите действия извършени от
пълномощника на страната и описани в частната жалба са подготовка за
исковото производство и съдът не ги омаловажава в никакъв случай. С оглед
на изложеното разноските присъдени от първоинстанционния съд не следва
да се изменят.
За въззивна инстанция са претендирани разноски от въззиваемата
страна в размер на по 600.00лв. за всеки от въззивниците. С оглед
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази, че въззиваемата страна не е представила
отговор на въззивната жалба, но се е представлявала от пълномощник в с.з.
От друга страна настоящето дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер, което в случая е 638.75лв., за всяка от главниците. Т.е.
претенцията за разноски е под минимума по Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което всеки от
въззивниците следва да бъде осъден да заплати по 600.00лв. адвокатско
възнаграждение на въззиваемия.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260217/11.11.2020 г. по гр.д. №
1013//2020г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН**********, от гр. Стара Загора, ******* да
заплати на СЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, от гр. Сливен, ******* деловодни
разноски за въззивна инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 ( шест стотин) лева.
6
ОСЪЖДА В. Д. Ш., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ******* да
заплати на СЛ. ЗЛ. К., ЕГН **********, от гр. Сливен, ******* деловодни
разноски за въззивна инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 ( шест стотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщението пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7