№ 217
гр. Пловдив, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300600770 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 221 от 12.12.2024г. по НОХД № 5517/2023г. РС – Пловдив,
10 н.с., е признал подсъдимата А. А. А. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и я е осъдил на 1 година лишаване от
свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
от 3 години. Първоинстанционният съд е приспаднал по реда на чл. 59 от НК
задържането на подс. А. за 24 часа от наложеното и наказание. ПРС осъдил
подс. А. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. Ц. Д. сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени щети от горното
престъпление.
ПРС е присъдил в тежест на подс. А. направените по делото разноски в
размер на 120 лв. на д.п., 50 лв. в съд. п-во, както и държавна такса върху
уважения гражданския иск в размер на 80 лева.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е
постановил да останат по делото.
Присъдата е обжалвана от подсъдимата А. чрез защитника й – адв. С. Г.
с искане за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
постановяване на нова, с която същата да бъде изцяло оправдана по
повдигнатото й обвинение. Развиват се доводи за недоказаност на
обвинението и несъставомерност на деянието.
1
С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
Частният обвинител и граждански ищец П. Ц. Д. не е взел становище по
въззивната жалба.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Счита, че присъдата на РС – Пловдив е правилна и
законосъобразна, поради което и пледира същата да бъде потвърдена.
Подс. А. А. се явява и поддържа жалбата. Защитникът – адв. С. Г.,
също поддържа жалбата, с изложените в нея доводи за неправилност на
атакуваната присъда. Излага съображения за недоказаност на обвинението,
тъй като не е изпълнен фактическия състав на престъплението измама, и най-
вече - от доказателствата по делото не се установява от субективна страна
умисъл за извършване на престъпление от страна на подсъдимата. Иска
отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.
Алтернативно се иска изменение на присъдата, като се приеме, че е налице
маловажен случай.
В последната си дума подс.А. иска да бъде оправдана.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата А. А. А. е родена на ******** г. в гр. С., живуща в гр. С.,
**********, б., българска гражданка, със средно образование, работеща,
неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
Свидетелят С.С. притежавал апартамент, находящ се в *************.
На 01.02.2022г.
свидетелят С. отдал под наем горепосочения апартамент на свидетеля
Г.П. от гр.Пловдив, като сделката била осъществена чрез посредничеството на
агенция за недвижими имоти- дружеството „******“ ЕООД – гр. В.,
представлявано от свидетеля Х.Х..
След 01.02.2022г. свидетелят П. се нанесъл в апартамента и
започнал да го обитава. Междувременно св. П. се запознал с подсъдимата А.,
като същите се сближили дотолкова св. П. да й дава да обитава от време на
време жилището му. Свидетелят П. оставял ключ под стелката пред
апартамента, за което подс. А. знаела.
През 2022г., ч.о.г.и. П. Д. и жената, с която живеел на семейни начала в
гр.С – свидетелката В.М., търсели да закупят жилище в гр.Пловдив. С оглед на
това търсели обяви за продажба на такива в интернет сайтове, както и в
2
социалната мрежа „Фейсбук“. Така през април 2022г. Д. и М. попаднали на
обява, публикувана във „Фейсбук“, за продажба на апартамента на свидетеля
С. в гр.Пловдив, обитаван от наемателя св. П. Д. и М. разгледали обявата и
публикуваните снимки и харесали апартамента, а цената за покупката му
също ги устройвала. Затова решили да се обадят на телефонния номер,
посочен в обявата, който се използвал от подсъдимата А.. Разговорът провел
свидетелката М.. На повикването, осъществено от свидетелката М.,
отговорила подсъдимата А.. Последната се представила с имената Е.Л., като
казала на свидетелката М., че работи като ****** на недвижими имоти.
Свидетелката М. обяснила, че се обажда във връзка с публикуваната обява
във „Фейсбук“ за продажба на апартамента в гр.Пловдив. При проведения
разговор двете се разбрали да се чуят по-късно през деня, за да се разберат
допълнително кога може да бъде извършен оглед на апартамента. Ч.о.г.и. Д.
присъствал при проведения телефонен разговор и чул казаното от А..
Впоследствие подсъдимата се разбрала със свидетелите Д. и М. да отидат до
гр.Пловдив с автомобила, използван от свидетелите Д. и М., където
подсъдимата да им покаже апартамента.
Сутринта на 16.04.2022г. ч.о.г.и. Д. и свидетелката М. изчакали на
спирка в кв.М. в гр.С. подсъдимата А.. Последната се появила на срещата с
тъмно кестенява перука и се представила пред Д. и М. отново с имената Е.Л..
Пристигайки в гр.Пловдив, подсъдимата А. завела ч.о.г.и.Д. към
бул.“М.“, където се намирал апартаментът на свидетеля С., обитаван все още
от наемателя П., който подсъдимата смятала да презентира на бъдещите
купувачи. Подсъдимата и двамата свидетели се качили на ****** етаж в
сградата на бул. “М.“ №******, където подсъдимата отключила апартамента.
Подсъдимата им разказала, че собственикът на апартамента й е познат, че в
момента никой не живее там, че собственикът се развеждал и бързал да
продаде апартамента. Д. и М. харесали апартамента и споделили на
подсъдимата А., че искали да го закупят. За целта се разбрали ч.о.г.и. Д. да
даде на подс. А. капаро в размер на 2000 лв., за което ще се състави документ
депозитна разписка- споразумение. С оглед уговореното между лицата,
подсъдимата А. попълнила саморъчно бланка на документ с титул депозитна
разписка- споразумение, в който предварително било посочено дружеството
„********** ******с“ ЕООД- гр.С., Булстат ********, каквото всъщност
действително не съществувало, но за представител на който А. се представяла
пред Д., като „Представител от страна на Продавач“. Като купувач
подсъдимата А. вписала имената и личните данни на свидетеля Д., вписала
данните на апартамента, който вместо като ап.**, вписала като ап.**, както и
допълнителни клаузи- до 04.05.2022г. между страните, посочени в
споразумението да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на
апартамента за сумата от 64000 евро, както и вписала, че купувачът депозира
на продавача сумата от 2000лева, които свидетелят Д., след като подписал
документа, който бил подписан и от подс. А. като „продавач“, предал на
подсъдимата.
3
Ч.о.г.и. Д. не знаел, че подс. А., която познавал като Е.Л., всъщност не е
******, нито е представител на дружеството „********** ******с“ ЕООД-
гр.С., Булстат ********, което реално не съществувало и не е упълномощена
от собственика на апартамент, находящ се в гр.П********** да посредничи за
продажбата му. А. обаче успяла да възбуди у него заблуждението, че тези
обстоятелства са истина и формирала грешни представи за тях у Д.,
вследствие на което последният взел решението да даде паричната сума от
2000 лв. на подсъдимата, смятайки, че тази сума служела за капаро и че
впоследствие ще сключи окончателен договор за покупката на апартамента.
След като подписали горепосочения документ, Д., А. и М. излезли от
апартамента, като се уговорили А. да подготви необходимите документи, с
които тя реално не разполагала и в дните след това да пристъпят към
сключване на окончателен договор за покупко-продажба.
Още на същия ден, след като се прибрал в гр.С, свидетелят Д. решил да
извърши проверка в интернет страницата на търговския регистър на
дружеството, чийто представител подсъдимата го убедила, че е – дружеството
„********** ******с“ ЕООД- гр.С., Булстат ********, при което установил,
че дружество с тези данни не съществува. Веднага се свързал с подсъдимата
А., като се разбрали на следващия ден да се видят, за да извършат корекции на
подписания от тях документи, но въпреки че подс. А. казала, че ще го
направят, това така и не се случило. В дните след 16.04.2022г. свидетелят Д.
намерил телефонен номер на реалния собственик на апартамента- свидетелят
С. и след разговор с него разбрал, че всъщност С. не е предлагал апартамента
за продажба и не познавал лице с имена Е.Л.. В този момент свидетелят Д.
разбрал, че бил измамен от А..
В периода след 16.04.2022г. свидетелят Д. неколкократно провеждал
телефонни разговори с обвиняемата А., която му обещавала, че ще възстанови
сумата от 2000лв., но това така и не направила.
Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за
безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства. От показанията на свидетеля П. Д. – дадените в съдебно
заседание и тези дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени
при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т, 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, от
показанията на свидетеля С.С. – дадените в съдебно заседание тези дадени
пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.
281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. От показанията на свидетеля М.Д. –
дадените в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл.
2 от НПК, както и от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите
С.С., В.М., Х.Х., А.И. и Г.П.
За установяване на фактическата обстановка първостепенният съд е
ползвал и писмените доказателства и доказателствени средства – справка за
съдимост, справка АИС-БДС, протоколи за разпознаване на лица и предмети
4
от 04.05.2022г., ведно с албум към тях, депозитна разписка - споразумение от
16.04.2022г., договор за посредничество с наемател от 01.02.2022г.,
нотариален акт, за покупко-продажба на недвижим имот, договор за наем на
недвижим имот от 01.02.2022г., извлечение от електронна поща, писма от
„Йеттел България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД, разпореждания за
предоставяне на трафични данни, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, протоколи за
оглед на ВД, справки от Търговския регистър, справки от НАП, заповед за
задържане и протокол за обиск, разписка за връщане на ВД, писмо вх. №
**1550/07.10.2024г. от „Тон Бонбон“ ООД, от заключението на приетата по
делото съдебно-графологична експертиза на вещото лице С., както и
приобщените по делото веществени доказателства – 2 бр. компактдискове,
съдържащи трафични данни.
Анализирайки и съпоставяйки писмените доказателства, свидетелските
показания и заключенията на изготвените експертизи, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимата А. А. е осъществила, както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
тъй като на 16.04.2022 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудила у П. Ц. Д. от гр. С. заблуждение - че е ******, който е
представител на дружеството „********** ******с“ ЕООД – гр. С., Булстат
******** и е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.
П.***************, да посредничи за продажбата му, като е необходимо да й
даде сумата от 2000 /две хиляди/ лв., която да послужи като депозит за
покупката на имота и с това е причинила на последния имотна вреда в размер
на 2000/две хиляди/ лв.
За така извършеното деяние, при условията на чл.54 от НК, на подс, А. е
наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 2
вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била
задържана по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 03.05.2022 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Подсъдимата А. е
осъдена да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. Ц. Д. сумата
от 2 000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени
имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК,
предмет на настоящото производство. В тежест на подсъдимата са възложени
и разноските по делото.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимата А., съдът е отчел
като смекчаващо обстоятелство липсата на предходни осъждания и семейното
положение на подсъдимата, която макар и да не е омъжена, има дете, за което
следва да полага грижи. Като отегчаващо обстоятелство съдът е приел
5
високият размер на предмета на престъплението – сума в размер на 2000 лв.,
която се доближава до трикратния размер на минималната работна заплата
към датата на извършване на деянието.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимата А. А. е процесуално допустима, като
разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен анализ на
събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената
осъдителна присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно доказателства,
които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение,
което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция изцяло възприема анализа
на доказателствата, направен от състава на ПРС. Правилно е преценено
авторството на подсъдимата А. А. във вмененото във вина престъпно
деяние. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията
на свидетелите Д. и М. като убедителни, логични, последователни, изпълнени
с конкретика за случая, взаимно съответстващи си и съответстващи с
останалите доказателства по делото.
За изяясняване на фактическата обстановка допринасят и показанията
на останалите разпитани по делото свидетели, както и заключението на
приетата съдебно-графологична експертиза.
Пред районният съд подсъдимата А. се е възползвала от правото си да
не дава обяснения. Такива тя даде в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция.
Защитната акцентира върху несъответствия в обвинителния акт и
доказателствата, които обаче, както и първостепенният съд е установил, са
незначителни и не разколебават обвинението до степен, в която да се приеме,
че същото е недоказано. Дали подсъдимата и св. П. (обитавал въпросния
апартамент) са имали интимна връзка или са били само в приятелски
отношения не е от съществено значение за изясняване на фактическата
обстановка, касателно възможността за планиране и осъществяване на
деянието от страна на А.. В обясненията, дадени пред настоящата въззивна
инстанция, подсъдимата заявява, че е имала отношения със св. П., двамата
заедно живеели в този апартамент, макар и не постоянно, и когато е идвала в
гр. Пловдив е прекарвала време в това жилище. Подсъдима заявява, че е
приела да помогне на П., да продаде апартамента, тъй като към онзи момент
работела в агенция за недвижими имоти. В тази връзка възражението, че
подсъдимата (като служител/****** в агенция за недвижими имоти и съжител
с лицето предлагащо имот за продан) не е знаела, че апартамента не е
собственост на св. П. е нелогично и несъстоятелно.
Неоснователно е и възражението относно разминаване в номерата на
6
апартамента в обвинителният акт и депозитарната разписка подписана от
подсъдимата. От изложеното в обвинителния акт, както и от цялостният
анализ на доказателствата, недвусмислено се установява, че деянието касае
само един апартамент - № **, до който подсъдимата е имала достъп и оглед на
който е извършен от пострадалия, и неправилното – умишлено или погрешно
изписване в разписката на № ** не променя това обстоятелство.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на
защитата, касаещо съмнителното поведение на ч.о.г.и. Д.. Както и
първостепенният съд е изложил в мотивите си, действията на пострадалия за
изясняване на факти и обстоятелства, след като спрямо него е осъществена
или е смятал, че е осъществена измама, не могат да са основание за
дискредитиране на показанията му. А дали и доколко тези му действия са
законосъобразни, включително твърденията от подсъдимата и майка й за
тормоз и преследване, не може да бъде предмет на настоящото производство.
Неоснователно е и възражението на защитата, че не е доказана връзката
на подсъдимата с дружеството „********** ******с“ ЕООД – гр. С.. От една
страна, дали и каква връзка има подсъдимата с въпросното дружество не е
елемент от състава на престъплението, за което тя е предадена на съд, а от
друга страна – самата подсъдима заявява пред настоящия въззивен съд, че
„Пред пострадалия Д. съм се представяла като служител на „**********
******с“. С представянето си като служител в дружество, занимаващо се с
продажба на недвижими имоти, подсъдимата е целяла да създаде и затвърди у
пострадалия невярна представа за действителните й намерения. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че подсъдимата се е представяла пред ч.о.г.и.
Д. не с истинските си имена, а с имената Е.Л..
Относно соченото от защитата разминаване в показанията на
пострадалия и съпругата му, касаещо това колко пари са носели в себе си,
когато са предали капарото от 2000 лв. на подсъдимата, настоящата инстанция
намира за неоснователно, а и за неотносимо към предмета на доказване.
Самата подсъдима заявява, че след като са разпечатали документите, са се
върнали в апартамента, подписали ги и тя получила въпросната сума от 2000
лева.
Въззивният съд не може да кредитира с доверие твърденията на
подсъдимата, че след като е получила капарото е предала парите на св. Г.П. По
делото няма никакви доказателства, включително и в показанията на св. П., от
които може да се направи извод, че последният изобщо е знаел за действията
на подсъдимата, да е бил съпричастен с тях и още по-малко – да е получил
сумата от 2000 лв.
Въззивната инстанция не кредитира обясненията на подсъдимата в
частта, в която отрича от субективна страна да е знаела, че жилището не е на
П., че не е искала да си набави облага заблуждавайки пострадалия Д.. Подс. А.
е отишла на срещата с пострадалия с перука, за да промени външния си вид и
да не бъде разпозната впоследствие. Тя не се е представила с истинските си
имена, а като Е.Л.. Наред с това и телефонът, от който е комуникирала не е
бил на нейно име. Тя не е била представител на дружеството „**********
7
******с“ ЕООД – гр. С.. Тоест, тя е взела всички мерки да не бъде намерена
след измамата. А такива действия не би предприело лице, което не знае, че
върши измама. Ето защо въззивната инстанция намира, че в тази част
обясненията на подс. А. са израз на защитна позиция и не отразяват обективно
фактите по делото.
Настоящият съдебен състав споделя изводите и правните съображения
на ПРС, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че
на посочената дата и място, с цел да набави за себе си имотна облага,
подсъдимата А. А. е възбудила у П. Д. заблуждение, че е ******, представител
на „********** ******с“ ЕООД и е упълномощена от собственика на
процесния апартамент да посредничи за продажбата му, като е необходимо
пострадалият да й предаде сумата от 2000 лв. като депозит за покупката на
имота, и с това му е причинила имотна вреда в размер на 2000 лв.
Престъплението е извършено от подсъдимата при форма на вина пряк
умисъл. Цялостното поведение на подсъдимата А. обосновава извода, че
същата изначално е нямала намерение, а и е знаела, че не може да изпълни
поетия от нея ангажимент спрямо св. Д. относно посредничество и съдействие
при покупката на апартамента.
Въпреки това, настоящата въззивната инстанция намира, че деянието
следва да се преквалифицира, като такова по чл.209, ал.3 от НК – маловажен
случай, като основанията за това са следните:
В практиката върховната инстанция многократно и последователно е
застъпвано виждането, че преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност
и моралната укоримост на извършеното. Стойността на предмета на
престъплението е съществен, но не единствен критерий за квалифициране на
деянието като "маловажен" случай.
В тази връзка ОСНК на ВС в ТР № 62 от 26.05.1978 г. по н. д. № 61/1977
г. е посочил, че при преценката дали деянието представлява маловажен случай
следва да се изхожда не само от размера на засегнатото имущество, а и от
съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи
обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, вредните последици и др.
От обясненията на подсъдимата и от показанията на майка й - св. Т. П.,
които съдът прецени и съпостави с другите доказателства по делото, е видно,
че след като е разбрал, че е бил измамен, пострадалият Д. е предприел
действия за да си възстанови дадените като депозит пари. От изложеното от
пострадалия Д. и майката на подсъдимата е видно, че е била осъществена
комуникация по телефон между тях, както и че двамата са се срещали.
Пострадалият Д. твърди, че св. П. е обещавала да му върне парите, а
8
последната твърди, че е носела в себе и е предложила на Д. сумата от 2000 лв.,
но той заявил, че вече му дължат 4000 лв. Доколкото няма доказателства
подкрепящи твърденията на който и да е от двамата, настоящият съдебен
състав намира, че житейски и логично оправдано е да се приеме, че щом е
имало среща между пострадалия и майката на извършителя (подсъдимата
А.), по думите на Д. по инициатива на св. П., тази среща е била с цел
уреждане на отношенията им, което говори за желание на подсъдимата, макар
и с помощта на майка си да възстанови неправомерно получената сума.
Наред с това, към момента на извършване на деянието подсъдимата е
била на сравнително млада възраст, не е осъждана, грижила се за малкото си
дете без помощ от другия родител. Видно от обясненията на подсъдимата,
както и от показанията на майка й – св. П., към инкриминираният период
подс. А. е била и в нестабилно психическо състояние, което е допринесло за
взетото решение. Касае се за едно деяние, което се явява изолирана проява в
живота на подсъдимата.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
деянието е такова по чл.209, ал.3 от НК, за което законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до една година или пробация. С оглед
разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, като най-подходящото по вид наказание,
настоящият съдебен състав намира да наложи наказанието “пробация“. Касае
се за неосъждано лице в млада възраст без други криминални прояви.
От доказателствата по делото не се установява в разглеждания случай да
са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, но съдът е
на мнение, че се установяват многобройни такива, поради което и на
основание чл.55, ал.1, т.2, б.“в“, от НК, така определеното наказание
„пробация“ следва да се замени с наказание глоба. Като най-справедлив
размер на наказанието глоба, въззивната инстанция прие то да е в максимално
предвидения в закона размер от 500 /петстотин/ лева.
В гражданскоправната част, въззивната инстанция намира, присъдата на
районния съд за правилна и законосъобразна, поради което и в тази й част
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на
разноските, които са били присъдени в първоинстанционното производство в
тежест на подсъдимата А., както и държавната такса върху уважения размер
на гражданския иск.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде изменена в
наказателната й част, като деянието за което подсъдимата А. А. е предадена на
съд следва да се преквалифицира като престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1
вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“в“, от НК.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр.с чл.337, ал.1, т.2 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 221 от 12.12.2024г. по НОХД № 5517/2023г. на РС
– Пловдив, 10 н.с., в частта й относно правната квалификация и наложеното
на подсъдимата А. А. А. наказание, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от
престъпление по чл.209, ал.1 от НК в маловажен случай по смисъла на чл.
209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“в“, от НК заменя
наложеното на подсъдимата наказание от една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години и вместо това НАЛАГА на подсъдимата А. А.
А. наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10