Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.10

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

163

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.С.М., действащ в качеството си на пълномощник на община Кърджали, против Решение № 156/03.05.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № НЯСС-450/28.12.2018 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на община Кърджали, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намален размерът на наложеното административно наказание от 2 000 лв. на 1 000 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, при необоснованост на правните изводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че от събраните доказателства не се установявало жалбоподателят да е извършил процесното административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Сочи, че АУАН бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, след връчване на надлежна покана, входирана в общинската администрация. Счита, че в конкретния случай актът за установяване на административно нарушение не е надлежно предявен и връчен на кмета на общината.

В този смисъл релевира доводи, че НП следва да бъде отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване и връчване на АУАН, довело до опорочаване на административнонаказателното производство.

Счита, че като не е обсъдил посочените обстоятелства, първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, при което е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на постановеният акт.

 Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 156/03.05.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. От адв.С.М. е постъпила писмена защита, в която поддържа жалбата си и излага идентични с изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и процесното наказателно постановление. 

Ответникът по касация – заместник председател на ДАМТН гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по жалбата, изготвено от *** Е. З., в което излага подробни съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. Счита релевираните доводи от жалбоподателя за неоснователни и неподкрепени от фактическа и правна страна. Мали съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № НЯСС-450/28.12.2018 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на община Кърджали, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на дадено предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като е намалил размера на наложеното административно наказание от 2 000 лв. на 1 000 лв..

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, изразяващи се в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание: „Да се възстанови експлоатационното състояние на преливния ръб, преходния участък и бързотока“ на язовир „***“, намиращ се в имот с № ***, в землището на ***, собственост на община Кърджали, актуван с АПОС № *** от *** г., със срок на изпълнение 25.06.2018 г. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на предписанията при извършена проверка на 16.08.2018 г., за което е съставен Констативен протокол № ***/*** г., въз основа на който впоследствие е съставен и процесния АУАН.

Изложени са мотиви, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел, че административното нарушение е безспорно установено от обективна страна, посочени са относимите норми от Закона за водите и община Кърджали е носител на административнонаказателната отговорност. Съставът на първоинстанционния е счел, че при индивидуализацията на наказанието АНО не е спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН, поради което е изменил НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, като е намалил същия от 2 000 лв. на 1 000 лв.  

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Община Кърджали са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е изменил НП в частта относно размера на административното наказание, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 26.08.2018 г. Община Кърджали, в качеството си на собственик на язовир „***“, намиращ се в имот с № ***, в землището на ***, собственост на община Кърджали, актуван с АПОС № *** от *** г., не е изпълнила задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание: „Да се възстанови експлоатационното състояние на преливния ръб, преходния участък и бързотока“ на язовир „***“, със срок на изпълнение 25.06.2018 г.   

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите М. К., Д. К. и М. О., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № ***/*** г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и М. М. К./ да съставят АУАН по ЗВ. Не е налице релевираното нарушение на чл. 43 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите К. и К., кметът на община Кърджали е бил надлежно поканен да се яви в канцеларията на контролния орган на 18.09.2018 г. за съставяне на АУАН, но независимо от това същият не е явил на указаната дата и място, поради което актът бил съставен в отсъствието на представител на общината. Това обстоятелството се потвърждава и от приложената към преписката покана за съставяне на АУАН с вх. №***/*** г. на Община Кърджали.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният акт за установяване на административно нарушение е надлежно предявен и връчен при отказ за получаване, който отказ е оформен с трите имена, точният адрес и подписа на свидетеля П. Б. К. В този смисъл касационната инстанция счита, че са изпълнени изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която норма, при отказ на нарушителя да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

По изложените съображения, според настоящия състав не са налице допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с предявяване и връчване на АУАН, респ. при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Правилно и в съответствие със словесното описание на нарушението, същото е квалифицирано като такова по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В този смисъл с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата с ДВ, бр. 58 от 2015 г./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице,което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3/в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр. 58 от 2015 г./. Следва да се отбележи, че релевантната редакция на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда както правомощията на контролните органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, но и вменява задължение за изпълнение на тези предписания от лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция, която норма се явява едновременно материална и санкционна такава.

За прецизност следва да се посочи, че извършеното нарушение не би могло да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, пряка последица от извършеното административни нарушения е лошо експлоатационно състояние на яз.“***“, изразяващо се в лошо експлоатационно състояние на преливния ръб, преходния участък и бързотока на водоема, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна и с оглед непосредствената близост на основна пътна артерия и населено място, би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156/03.05.2019 г., постановено по АНД № 123/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                   

                                                                                       2.