Решение по дело №2701/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 756
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Мария Яначкова
Дело: 20211000502701
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Мария Яначкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 264288 от 29 юни 2021г. по гр. д. № 4545/2020г.
Софийски градски съд, І ГО, 19 състав е осъдил ЗАД ,,ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 - адв. Д. Х. на основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ да заплати на К. К. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, бул.
„***“ № 12, ет. 3 - адв. С.Н. сумата от 8 000 /осем хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на
04.05.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.11.2019 год. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен;
осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и
сумата от 92, 31 лв. - съдебни разноски; осъдил ЗАД ,,ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 – адв. Д. Х. на основание чл. 38 ал. 1 т.2
от ЗА да заплати на адв. С.Н. сумата от 403, 08 лв. - адвокатско
възнаграждение; осъдил ЗАД ,,ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
1
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап-7 -
ЗД0- Д. Х. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС
сумата от 320 лв. – ДТ; осъдил К. К. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. ***, бул. „***“ № 12, ет. 3 - адв. С.Н., да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на ЗАД ,,ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ' АД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап. 7 - адв. Д. Х.,
сумата от 1 299, 46 лв. - съдебни разноски.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищеца К. (каквото е точното собствено име на ищеца) К. Е. срещу
решението по гр. д. № 4545/2020г. на СГС, ГО, 19 състав в отхвърлителната
му част. С доводи, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52
ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени
вреди, иска отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване
на иска до пълния предявен размер.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е оспорил въззивната
жалба на ищеца.
За да постанови решението си, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане
по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 8 000 лв., определено в приложение на чл. 52
ЗЗД с оглед възрастта на пострадалия, степента на увреждане и вида на
увредите, периода на възстановяване, дължимо ведно със законната лихва от
28.11.2019г. – датата на предявяване на претенцията пред ответника.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в
обжалваната част.
Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 04.05.2019г., срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. С твърдения, че
ищецът е получил фрактура на дясно ходило и долния му крайник е бил
обездвижен изцяло, не можел да стъпва на него, не ходел на работа, не можел
да се грижи за семейството си, да се обслужва сам и имал нужда от помощ в
ежедневието си, като лечението му продължава и към 01.06.2020г., при
2
търпени интензивни болки и страдания, които продължават и за
отшумяването, на които ищецът твърди, че се налага прием на обезболяващи,
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000 лв. За първи път в писмената защита, представена в
първоинстанционното производство, ищецът твърди, че са налице остатъчни
пожизнени „явления“ за здравето му, които не конкретизира, в това число, че
е увредена психиката му.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
и по същество срещу иска, като е възразил и срещу размера на търсеното
обезщетение - възражение, което е в предмета и на въззивното производство.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
Във въззивната си жалба ищецът поддържа, че определения от съда
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на
установените от съда характер и тежест на уврежданията му, които не са
обсъдени обстойно, както и продължителността на възстановителния период
и бъдещата проява на болки в определени случаи, не е съобразил и
влошаването на психическото му състояние, в резултат от което се е изолирал
напълно и спрял да спортува, не е отчел и икономическата конюнктура в
3
страната и нивата на застрахователно покритие.
Ответникът от своя страна е релевирал доводи в отговора си на
въззивната жалба, че съдът е отчел характера и тежестта на получената
травма, търпените болки и страдания, начина на лечение и възстановителния
период, а твърдяната „псхическа травма“ не е част от обстоятелствата, на
които е основан искът.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищеца част не
е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че той е пострадало лице от ПТП, станало на 04.05.2019г., от
което са му причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл.
297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
От заключението на изслушаната по делото експертиза в
съдебномедицинската й част, изготвено въз основа на представената по
делото медицинска документация, е установено по делото, че К.Е. е получил
вследствие на процесното ПТП, при което автомобилът е минал през дясното
му стъпало със задно дясно колело (което не е спорно на настоящия етап),
счупване на вътрешната /медиална/ костица на сезамовидните кости на дясно
ходило – находящи се в предната му част в областта на палеца, в най-
дебелата му зона, като основната им роля е да предпазват сухожилието на
сгъвача на палеца от притискане и за подобряване на механичната функция на
това сухожилие; предписана му е криотерапия, покой и нестероидни
противовъзпалителни средства (НСПВС), като няма данни за протичането на
лечебния процес и изхода от него; според вещото лице е възможно същият да
изпитва болки в палеца на дясно ходило при натоварване и ходене бос, като
по принцип при получените увреждания възстановителният период е около 45
- 60 дни, като първите 20 дни болките са с по-голям интензитет.
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на жалбоподателя, е какъв е размерът на обезщетението,
предназначено да възмезди претърпените от него вреди като пострадало от
ПТП лице, като изводите на съда относно дължимия размер на обезщетението
по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно
като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.
4
При така приетото за установено от събраните в настоящото
производство доказателства, въззивният съд прави следните правни изводи по
посочения спорен въпрос:
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Травматичните увреждания, получени в резултат от процесното ПТП, са
установени в първоинстанционното производство, в което е постановено
необжалваното осъдително решение – това са констатираните по-горе
увреждания. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. В конкретния случай съдът отчете
характера и тежестта на увреждането на здравето на ищeца, който е бил на
34г. към датата на ПТП и е получил счупване на костица на ходилото,
лекувано неоперативно. Съдът отчете и принципната продължителност на
възстановителния период и по-интензивните болки, които търпи пострадал от
подобна травма, както и възможността за проява на болки в бъдеще в
описаните от вещото лице хипотези. По делото не са доказани конкретни
неудобства от физическо естество и нужда от чужда помощ при
извършването на обичайни дейности в ежедневието, каквато се твърди в
исковата молба, въпреки че съдът взе предвид, че предписаната терапия на
пострадалия включва и покой на увредения крайник. Наред с това, ищецът не
е субстанцирал спорното право с пожизнени неблагоприятни последици за
здравето му и с увреждане на психиката, в това число във връзка с
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и със затруднения в битов и
социален план, довели до промяна в начина му на живот (чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК). Ето защо такива факти стоят извън основанието на иска, по делото
липсват и данни за настъпили в хода на процеса трайни непреодолими
последици за физическото и психическото здраве на ищеца, претендиращ
обезщетение за всички причинени му вреди от ПТП, поради което въззивният
съд основа изводите си във връзка с основния спорен въпрос в настоящото
производство по определяне на справедлив размер на обезщетението на
твърденията в исковата молба и проведеното доказване посредством
обсъденото заключение на СМЕ. При определяне на дължимото обезщетение
съдът съобрази в пълна степен и конкретните икономически условия, а като
5
ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите
условия. При отчитане на всички релевантни факти и въззивният съд намира,
че дължимото обезщетение, което отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, не може да бъде определено в по-голям размер от 8
000 лв. Върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да
се присъди и законната лихва от посочения в решението на СГС момент,
срещу определянето, на който не е изразено недоволство (вж. чл. 429, ал. 2, т.
2 вр. ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ). В случай на настъпване на усложнение в
здравословното състояние, съотв. проявление на нови вреди, които не са били
обезщетени с определеното от съда обезщетение, това би било основание за
нова претенция. В обобщение на всичко изложено доводите във въззивната
жалба, касаещи нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, са неоснователни.
След обсъждане на всички относими за определянето на обезщетението
обстоятелства и въззивният съд достигна до извод, че е налице основание за
определяне на размер на справедливото обезщетение като определения от
първоинстанционния съд.
С оглед изложеното решението в обжалваната част е правилно и
подлежи на потвърждаване. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК в полза на
ответника по иска и по въззивната жалба се присъждат разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 284 лв. с ДДС, до какъвто размер
съдът намалява уговореното възнаграждение предвид липсата на фактическа
и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264288 от 29 юни 2021г. по гр. д. № 4545/2020г.
на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. К. Е., ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, на ЗАД ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
сумата 1 284 лв. – разноски за въззивното производство.
6
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7