Решение по дело №1206/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 138
Дата: 20 ноември 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Тоньо Мирчев Тонев
Дело: 20185500601206
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер №  138       /20.11.             Година 2018             Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи октомври, две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                                   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

 

Секретар  МИНКА ДИМИТРОВА

Прокурор  ПЕТЪР ВАСИЛЕВ,

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ ВНОХД  №1206 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по Глава ХХІ от НПК.

 

Обжалвана  е от Районна прокуратура  гр.Стара Загора, присъда № 89/07.06.2018 год., постановена по НОХД № 2068/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият М.Т.И., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр.с ал.3,т.1 от НК, за това, че на 31.12.2016 год. в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество – канабис (марихуана, коноп) с нетно тегло 0,3721 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 11,5 тегловни % на стойност 2,23 лева, съгласно ПМС №23/1998 година, Приложение №2, като деянието представлява маловажен случай, поради което и във вр. с чл.54 от НК е осъден на глоба в размер на 500 лева, която да се внесе в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт, а подсъдимият е признат за невинен  и оправдан по обвинението по чл.354а,ал.3, т.1 НК, в тази му част досежно държането на канабис(коноп, марихуана).

Със същата присъда подсъдимият  М.Т.И. е признат за невиновен в това, че на 31.12.2016 година, в гр.Стара Загора, без надлежно разрешително, държал високо рискови наркотични вещества, както следва: амфетамин с нетно тегло 4,8426 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетами /база/ 72.2% /тегловни процента/, на стойност 145,28 лева, амфетамин с нетно тегло 0,7902 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетами /база/ 44.8% /тегловни процента/, на стойност 23,76 лева; амфетамин с нетно тегло 5,0037 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетами /база/ 0.6% /тегловни процента/, на стойност 150,11 лева; амфетамин с нетно тегло 0,4535 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетами /база/ 7.2% /тегловни процента/, на стойност 13,61 лева; амфетамин с нетно тегло 1,0537 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетами /база/ 51% /тегловни процента/, на стойност 31,61 лева, всичко на обща стойност 364.37 лева, съгласно ПМС №23/1998г., Приложение №2 и оправдан по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК в тази му част.

 

На основание 354а, ал.6 от НК предмета на престъплението /наркотичното вещество/ е отнет в полза на държавата и постановено неговото унищожаване.

Първоинстанционният съд е осъдил  подсъдимия М. И. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора направените в хода на ДП разноски в размер на 553,39 лв., както и да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на РС-Ст. Загора сумата от 1287,91 лв., представляваща направени съдебни разноски-възнаграждение на вещи лица и изготвени експертизи.

Според протеста на прокуратурата присъдата на районния съд е незаконосъобразна, тъй като от съвкупната оценка на доказателствата се налага извод, че подсъдимият М.Т.И. е извършил престъпление по чл.354а, ал.3 и по ал. 5 от НК, тъй като доказателствата свързани с личността на подсъдимия изключват извода за маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Присъдата е обжалвана и от адв.Л.Б., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия М.И. с искане за отмяна на присъдата на Районен съд – Стара Загора, постановена по НОХД № 2068/2017г. по описа на съда, като неправилна и незаконосъобразна, след което подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по обвинението. В жалбата не са изложени съображения, обосноваващи това искане.

В съдебно заседание страните поддържат исканията, с които са атакували присъдата, като защитата на подсъдимия М.И. излага аргументи, че паричната равностойност на предмета на престъплението – канабис (марихуана) на стойност „2,30 лв.“, обосновава приложението на чл.9, ал.2 от НК, т.е. с оглед малозначителността на деянието, същото не е с обществена опасност, т.е. не е престъпление. 

Районният съд е приел следна фактическа обстановка:

На 31.12.2016г. около 14.30ч. подсъдимият М.И. влязъл в аптека „Марешки“, която се намирала в кв.“Железник“ на гр.Стара Загора, до магазин „СИ-БИ-ЕС“. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние и носил раница и сак. В този момент в аптеката е работила свидетелката Н.С.И.– помощник-фармацевт. Подс. М. И. поискал от свидетелката Н.И.шише спирт 95 градуса. Свидетелката Н.И.отговорила, че в момента няма спирт, при което подсъдимия се ядосал и започнал да крещи и блъска главата си във витринното стъкло. Неговото поведение стресирало помощник-фармацевта Н.И. Вместо да се успокои, след проведен разговор по телефона, подсъдимият изпаднал в истерия и продължил да буйства. В аптеката влязъл случаен гражданин, от когото свидетелката Н.И.поискала помощ, като го помолила да отиде до Второ РУ – Стара Загора и съобщи за ситуацията. Около 15.00ч. гражданинът (неустановен в хода на досъдебното производство) влязъл в полицейското управление и съобщил за лице с неадекватно поведение и състояние в аптека „Марешки“ в кв.“Железник“.

На место в посочената аптека „Марешки“ пристигнали свидетелите Е.Г.Т.и Г.М. – дежурни полицаи във 02 РУ – Стара Загора. В аптеката двамата заварили подсъдимия М.И., който действително бил в неадекватно състояние. Неговото състояние и поведение са накарали свидетелите Е.Т.и Г.М.да отведат подсъдимия М.И. в сградата на 02 РУ-Ст.Загора.

Поведението на подсъдимия М.И. и най-вече неговото неадекватно състояние провокирало в условията на неотложност да бъде извършено  процесуално-следственото действие обиск на лицето и изземване на намерените в него предмети. В черен сак, носен от подсъдимия М.И., от страничен джоб била извадена полиетиленова торбичка с надпис „СИ-БИ-ЕС“, а нея имало по-малка полиетиленова торбичка с надпис „Аптека Марешки“. В тази полиетиленова торбичка са открити 1 бр. топче от черен полиетилен, след развиването, на което са намерени 2 топчета от суха, зелена тревиста маса, с мирис на марихуана. При извършен полеви тест  на место тревистата маса отреагирала на марихуана (обект № 1). От торбичката с надпис „Аптека Марешки“ са извадени и 3 бр. полиетиленови пликчета, съдържащи сухо, зеленикаво, прахообразно вещество, които при извършен полеви тест на место реагирали на метамфетамин (обект № 2). Наред с това в тази торбичка  са открити и 2 бр. полиетиленови пликчета съдържащи кафеникаво прахообразно вещество (обект № 3). Обект № 1, № 2 и № 3 били иззети по надлежен ред от разследващия орган. Това процесуално следствено действие – обиск на подсъдимия  М.И. и изземване на намерени в него вещи е било одобрено с определение № 1/01.01.2017г. по ЧНД № 1/2017г. от РС-Ст.Загора.

От първоначално изготвената физико-химическа експертиза и назначената тройна физико-химична експертиза се установява, че единствено изследваното по п.1 вещество (обект №1) се явява наркотично такова, като по химичен състав отговаря на коноп, канабис, марихуана, със съдържание на тетрахидроканабинол 11,5 теглови процента, което е с нетно тегло 0,3721 грама. Останалите веществени доказателства (5 бр.изследвани вещества), според категоричното заключение на тройната физико-химична експертиза не съставляват наркотични вещества, т.е. в тях не е намерено вещество, което да е поставено под контрол  съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Установено е наличие на фенилетиламин, кофеин, аспирин и парацетамол.  Фенилетиламинът, според вещите лица, има сходна структура с веществото амфетамин, но не е от веществата забранени от ЗКНВП, поради което и не съставляват наркотични такива.

При тази фактическа обстановка, която не е оспорена с протеста на прокуратурата и с въззивната жалба, първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1  от НК и е наложил  наказание „глоба“ в размер на 500лв. Едновременно с това, съдът е признал за невинен и оправдал подсъдимия М. И. по първоначалното обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за останалите иззети при обиска веществени доказателства.

Тъй като фактическата обстановка не се оспорва от страните, а се споделя и от въззивната инстанция, окръжният съд  не намира за нужно да обсъжда обстоятелствата по делото от фактическа страна. 

 По същество предмета на настоящото производство е свързан с правната квалификация и наказателната отговорност на подсъдимия.

Районна прокуратура – Стара Загора  (поддържана и от представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора пред въззивната инстанция) застъпва становище, че не е налице маловажен случай на деянието, тъй като първоинстанционният съд не е взел предвид няколко факта, свързани с личността на подсъдимия, които сами по себе си обосновават несъстоятелността на изводите на районния съд. До момента подсъдимият М. И. е бил вече осъждан три пъти за същото престъпление – по чл.354а от НК; деянието предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по нохд № 187/2016г. на ЧРС, както и, видно от изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза – подсъдимият страда от  комбинираната зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Според районния прокурор тези обстоятелства характеризират подс.М.  И. като лице с трайно изградени престъпни навици, т.е. обосновават висока степен на обществена опасност на дееца. Това, в съчетание с високата степен на обществена опасност по принцип на този вид престъпления, обосновава и изключване приложението на чл.354, ал.5 от НК.

От своя страна защитата на подсъдимия М. И. и пред районния, и пред окръжния съд пледира за приложение на чл.9, ал.2 от НК, което се предпоставяло от откритото у подсъдимия минимално количество наркотично вещество канабис на стойност 2,23 лв., съгласно ПМС № 23/1998г. и цитирани във въззвината жалба решения на ВКС в подобен смисъл.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по досъдебното и съдебното производство прие, че присъдата на Районен съд – Стара Загора е правилна, законосъобразна и обоснована, което прави и протеста и въззивната жалба  неоснователни.

Всъщност въззивната инстанция намира, че следва паралелно да обсъди признаците на чл.9,ал.2 НК и чл.93,т.9 от НК, при конкретната фактическа обстановка и доколко са обосновани алтернативните по смисъл искания на страните по делото- деянието е малозначително по смисъла на чл.9,ал.2 от НК(защитата) или деянието не е маловажен случай по чл.93,т.9 от НК, а с висока степен на обществена опасност и е съставомерно по чл.354а,ал.3 НК(публичното обвинение).

И при двете хипотези(чл.9,ал.2 НК и чл.93,т.9 НК) е задължително от обективна и субективна страна деянието формално да съдържа признаците на предвиденото в НК престъпление по чл.354а,ал.3 НК.

За да е налице разпоредбата на чл.9,ал.2 НК се изисква или липса, или незначителност на общественоопасните последици, докато при чл.93,т.9 НК се говори за липса или незначителност на вредни последици, или други смекчаващи обстоятелства, водещи до по ниска степен на обществената опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Обществената опасност на престъпното деяние има два признака – характер(качествен показател) и степен(количествен показател). Характерът на обществената опасност на престъплението зависи от обекта на посегателство и формата на вината, докато степента на обществената опасност на престъплението се определя от обстоятелствата свързани с неговото извършване(степен на довършеност, способ на извършване, размер на вреда и т.н.).

Видов обект на престъпленията от раздел 3 на Глава ХI НК са обществени отношения, обезпечаващи физическото и психическото здраве на всеки човек в обичайните условия на живот. Непосредствения обект на посегателство при престъплението по чл.354а НК е незаконния  оборот(в случая държане) на наркотични вещества и техни аналози. В тази връзка обществената опасност на престъпленията от този раздел на НК е висока, независимо дали се засяга здравето на дееца или трети лица.

Здравето е най-значима ценност на човека и в този смисъл неговото засягане или застрашаване, при оценка степента(величината) на общественоопасните последици, не би могло да обуслове, че последиците са пренебрежимо нищожни, въпреки малкото количество наркотично вещество канабис (0,3721 грама, на стойност 2,23 лева), което подсъдимият М. И. е държал. От обективните данни по делото е видно, че подсъдимият няколкократно е осъждан за престъпление по чл.354а-в НК, същият е изпаднал в зависимости от упойващи вещества(синдром на алкохолна зависимост). Всичко това и предвид характера и високата степен на обществена опасност на деянията от този вид, прави неприложима разпоредбата на чл.9,ал.2 НК.

Малкото количество наркотично вещество иззето от подс.М. И. и ниския размер на паричната равностойност на предмета на престъплението, би могло да се приеме единствено като изключително смекчаващо обстоятелство, което води и до по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Районният съд е стигнал до извода, че в случая е налице маловажност на престъплението по чл.354а,ал.3 НК и приложил разпоредбата на чл.354а,ал.5 от НК. Въззивната инстанция счита, че изводите на първостепенния съд са обосновани и правилни, въпреки че, съдът е поставил акцент на други признаци и обстоятелства по делото, обосноваващи маловажния случай.

Гореизложеното налага заключението, до което стигна съставът на окръжния съд, а именно: неоснователност на протеста на Районна прокуратура гр.Стара Загора и неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия М.Т.И., подадена от адв.Л. Б., в качеството на защитник на подсъдимия М. И..

При извършена цялостна проверка на присъдата, съобразно чл. 314  от  НПК, съдът служебно не констатира основания за нейната отмяна или изменяне в наказателно-осъдителната част.

 

Водим от това и на основание  чл.338 във вр. с чл.334, т.6, от НПК,  окръжният съд

 

 

              Р                  Е                  Ш                И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  №89/07.06.2018 год., постановена по НОХД № 2068/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    1.

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                    2.