Определение по дело №14/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV - 85                                                                                                  град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                           ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА 

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 14 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Н.П.В. *** – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител адв.Ц., срещу Решение №2474/29.11.2018г. постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№2711 по описа за 2018г., с което въззивникът е осъден да плати на ищцата С.Х.Ч. сумата 5000 лева, представляваща обезщетение да неимуществени вреди, причинени от нападение и от нахапване на 13.04.2017 година от куче порода „Алабай“ , собственост на ответника, сумата 513,89 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер на 5000, за периода от 12.04.2017 година до 13.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 17.04.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 500 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото и по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и разноски в размер 1214,82 лева.

Вззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорват се изводите на съда, основани на нормата на чл.302 ГПК, респ. – на влязло в сила наказателно постановление №Е-173/26.05.17г., че кучето, собственост на ответника е нахапало ищцата. Изложени са съображения, основани и на ТР №2/2014г. на ОСГК ВКС, за да се обоснове извод, че горната норма е неприложима и влязлото в сила решение на административния съд не е задължително за гражданския.

На следващо място според въззивника, обстоятелството, че не е успял да обори законосъобразността на наложената му глоба, наложена с наказателно постановление, изцяло по по показанията на ищцата, не означава, че е причинил вредите, чието обезщетяване се претендира. На последно място – не са взети предвид показанията на св.Мара Иванова, установяващи, че ищцата преминава спокойно по пътеката, намираща се в съседство на дворното място, въпреки твърденията си за стресово състояние, след уж „нападението“ на кучето на ответника. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като завишен.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника на 04.12.18г., чрез адв.Ц.. Въззивната жалба е подадена на 10.12.18г. - в законния срок. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. срещу него е уважен. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца С.Х.Ч., чрез адвокат Ангелова на 18.12.18г. В срока по 263, ал.1 ГПК – на 31.12.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемата, със събраните в хода на делото гласни доказателства, в т.ч. и ангажираните от ответника е проведено доказване относно времето, мястото и извършителите на деянието и причинната връзка с получените от ищцата физически и психически увреждания.  Анализирани са предпоставките, довели до ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по реда на ЗАНН, вр. Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Бургас, за да се формира извод, че ответникът не е изпълнил задълженията си във връзка с притежаване и водене на кучето, в резултат на което на ищцата са причинени установените от съдебно – медицинската експертиза увреждания, наложили описаните медицински интервенции и терапия.

Подробни аргументи са изложени за описание на причинените на ищцата болки и страдания – физически наранявания и психически стрес, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца като собственик на кучето и подлежат на обезвреда, като размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно нормата на чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид и продължаващите във времето негативни последици – страх и безпокойство.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №14/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 09.01.19г. – на 11.02.2019г. от 13.50 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                  2.