Определение по дело №659/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  260055        гр. П.  , 01.10.2020 г.

 

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на  първи октомври  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов

                                                                Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 659 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по ч.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С определение на РС П. от 17.06.2020 година , постановено по гр.д.№ 2846 по описа на съда за 2019 година е оставена без уважение   молбата подадена от адв. В.  , като процесуален представител на ответницата А.С.В. , с която се моли  да бъде изменено  постановеното  съдебно решение № 389/08.04.2020  г.   по  гр. д. № 2846/2019  г.  по описа на ПРС   в частта за разноските – като неоснователна.

В срок така постановеното определение е обжалвано от адв.В..Счита обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да и бъде присъдено изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за заповедното производство и 800 лв. за исковото производство.

Съдът необосновано и неправилно приел, че направеното от „Профи Кредит България" ЕООД възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение е основателно.

Не били изложени мотиви в тази насока.

Уговорено между ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение  било в размер на 800 лева за защита в заповедното производство и 800 лева за защита в исковото производство, като били представени  Договори за правна защита и съдействие.

Прилагането на нормата на  чл. 78, ал. 5 от ГПК се свеждало до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.

Съдът неправилно приел, че в случая казусът, предмет на делото, има сравнително невисока фактическа и правна сложност.

В заповедното производство било изготвено аргументирано възражение по чл. 414 от ГПК, с подробен и задълбочен анализ на документите по делото. Била организирана защита и в исковото производство, като процесуалният представител изготвил писмен отговор на исковата молба, в която били изложени редица съображения. Изготвено било  допълнително писмено становище по уточнителната молба на ищеца, както и последваща писмена защита.

В хода на производството било извършено преупълномощаване, като бил ангажиран допълнително друг адвокат.

Производството се отличавало с допълнителна сложност от фактическа и правна страна,тъй като се касаело за материя, която изисква задълбочени познания в тази област.

Жалбодателят счита, че не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защита при упражняване на процесуалните права.

Въпросът за размера на адвокатското възнаграждение се уговарял от страните  при условията на договорна автономия.

 Възнаграждението било изплатено изцяло, видно от приложените по делата договори за правна защита и съдействие, служещи като разписка за клиента.

 Съдът не се произнесъл относно сторените разноски за адвокатско възнаграждение за явяване в открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2020г. по гр.д. № 2846/2019г. по описа на Районен съд-П. нито в Решението, нито в обжалваното Определение.

В откритото съдебно заседание бил представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, както и Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020г., съгласно който е изплатено възнаграждение на процесуалния представител за явяване в откритото съдебно заседание.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът по частната жалба  я оспорва,счита ,че преценката на първоинстанционният съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение е правилна и като я е извършил , съдът не е допуснал неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата.

Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,намира частната жалба за допустима ,но неоснователна.

Производството ред РС П. е по искова молба по реда на чл.422 от ГПК ,подадена от „Профи Кредит България „ ЕООД против  А.В. за установяване на вземане в размер общо на 5679,90 лева.

В проведеното заповедно производство е постъпило възражение от длъжника ,което е мотивирано /няма изискване за това / и са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

От ответникът по исковете е постъпил отговор ,      изготвен от процесуалния му представител,който е почти идентичен с изложеното във възражението по  реда на чл.414 от ГПК.Представени са и доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 800 лева.

По делото е проведено едно съдебно заседание в което се е явил друг адвокат , преупълномощен от адв.В. ,на който страната отделно е заплатила 100 лева за явяването в съдебно заседание.

Представен е списък на разноски ,в който са посочени общо разноски в размер на 3300 лева ,като в него е посочено два пъти адвокатско възнаграждение по 1600 лева.

Ищецът е направил възражение по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК своевременно.

С постановеното решение исковете са уважени частично.Съдът е изложил точни и ясно мотиви по направеното възражение за прекомерност ,като е счел ,че хонорар в размер на 800 лева/а не 1600 лева ,както е посочено в списъка/ за всяка от инстанциите е прекомерно висок с оглед фактическата и правна сложност на делото и е счел ,че следва да го намали до размер на 650 за исковото и 450 за заповедното производство.

Този размер е определен в пълно съответствие с нормите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и то в редакцията и към момента на образуване на производството.Определените размери от съда надвишават минималните такива по тази Наредба.

Преупълномощен е адвокат,на който страната е платила възнаграждение 100 лева за явяване в съдебно заседание , при положение ,че действащата норма към този момент на чл.7 ал.8 Наредбата е предвиждала възнаграждение в такъв размер за дела с повече от две съдебни заседания,за всяко следващо.

При така приетото ,съдът намира ,че обжалваното определение е напълно законосъобразно.

Съдът правилно е приел,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.Касае се за стандартен договор за потребителски кредит.Подаването на възражение в заповедното производство е унифицирана дейност,възражението не се е нуждаело от мотивиране,тъй като заповедния съд няма как да съобрази тези мотиви.Исковото производство е приключило в едно заседание ,като  упълномощения адвокат дори не се е явил,преупълномощил е друг адвокат,на който страната е платила отделно за явяването.

Отношенията между адвокат и упълномощилия го ,действително се ползват с договорна свобода,но именно ,за да се предотврати злоупотребата с тази свобода и да не се засягат неоправдано интересите на другата страна в процеса , на съда е предоставено изрично правомощието да върши и преценка за прекомерност на направените разноски.

Съдът е отчел относимите критерии и е направил напълно законосъобразна , преценка , произнасяйки се по разноските със съдебното решение.Поради това определението,с което е отказал да измени решението си в тази част по молба на А.В. е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС П. от 17.06.2020 година , постановено по гр.д.№ 2846 по описа на съда за 2019 година,с което е оставена без уважение   молбата подадена от адв. В.  , като процесуален представител на ответницата А.С.В. , за изменение на   постановеното  съдебно решение № 389/08.04.2020  г.   по  гр. д. № 2846/2019  г.  по описа на ПРС   в частта за разноските – като неоснователна.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.