Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Елисавета Деянчева
гр.д. № 1084 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Д.В.К. против Прокуратура на Република
България.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил привлечен в
качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 339, ал.1, пр.1 от НК като в
последствие му било повдигнато обвинение повторно. Бил внесен обвинителен акт в
съда, по който било образувано НОХД № 540/2017 г. на КРС. След няколко
проведени заседания К. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. По подаден протест на Прокуратурата било образувано ВНОХД № 494/2017
г. на Кюстендилски окръжен съд, по което дело с Решение № 127/06.11.2017 г.
същото било върнато за ново разглеждане на досъдебното производство. Така, на
11.01.2018 г. КРП отново внесла обвинителен акт срещу ищеца за извършено от
него престъпление по чл. 339, ал.1, пр.2 от НК. Било образувано НОХД № 89/2018
г. по описа на КРС, по което, след няколко проведени заседания, отново бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била
протестирана, като с Решение № 121/02.10.2018 г. по ВНОХД № 394/2018 г. по
описа на Кюстендилски окръжен съд била потвърдена.
Твърди се, че поради изложеното ищецът в продължение
на година и осем месеца имал качеството на обвиняем, респ. подсъдим за
престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“. Всеки път
изпитвал неудобство какво ще каже на близки и познати относно честите му
посещения в полицията. Търпял срам, унижение и стрес. Животът му се променил.
Били поставени под съмнение доброто му име и авторитет пред близки, приятели и
колеги. Станал затворен, потиснат, изпитвал постоянен страх, което се отразило
на психическото и здравословното му състояние. Изпаднал и в депресия.
С това му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на доброто му име, уронване авторитета му на добър и честен
гражданин, засягане на честта и достойнството му, насаждане на страх и
несигурност от незаконно осъждане. Преживял душевни и физически болки и
страдания, стрес и депресия.
Ето
защо се поддържа
искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Д.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата в размер на 15 000
(петнадесет хиляди лева), представляваща претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение за престъпление по
чл. 339, ал.1, пр.1 от НК и изразяващи се в негативно засягане на честта и
достойнството му, създаване и поддържане на чувство на несигурност и страх от
незаконно осъждане за нещо, което не е извършил, изживени стрес, депресия,
засягане на психическото му и физическо здраве, ведно със законната лихва върху
сумата, считано 02.10.2018 г. (датата на влизане в сила на решението, с което е
потвърдена оправдателната присъда).
Претендират се и сторените разноски в настоящото
производство.
Ответната
страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Сочи, че
исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения:
Досежно претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди ищецът не сочел доказателства за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между твърдените за настъпили вреди и поведението на
Прокуратурата. Нещо повече, не били представени
каквито и да е доказателства, които да подкрепят твърденията на К. за
причинените му стрес, срам, неудобства, напрежение, морални страдания,
накърняване на доброто му име и др. Не се установявало в тази връзка
прокуратурата да е разгласявала публично повдигнатото обвинение, като същата не
носела отговорност за поведението на трети лица в тази насока.
Алтернативно, ответната страна оспорва размера
на претенцията за неимуществени вреди, като прекомерно завишена. В ППВС №
4/1968 г. били посочени критериите, от които съдът следвало да изхожда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на
чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка Прокуратурата сочи, че наказателното преследване
срещу ищеца е продължило в разумен срок (година и осем месеца в съдебна и
досъдебна фаза). Размерът на търсеното обезщетение не кореспондирал и на
икономическата обстановка в страната, стандартът на живот и
средностатистическите показатели в тази насока, като от друга страна търсеното
обезщетение не следвало да се превръща в източник на обогатяване за
пострадалия, в който смисъл била и практиката на върховната съдебна инстанция.
При определяне на размера на обезщетението следвало да бъдат отчетени тежестта
на обвинението, неговата продължителност, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, извършените действия по разследването с участието
на обвиняемия и ефектът им върху него и неговите близки. В конкретния случай и
с оглед посочените критерии, характерът и степента на увреждане на ищеца не
били високи, а упражнената спрямо него принуда се реализирала в най-ниска
степен. Не били вземани спрямо К. мерки за неотклонение или предприемани други
мерки за процесуална принуда; извършваните с негово участие действия по
разследването не били множество; досъдебното производство е протекло в разумни
срокове; обвинението не е било публично разгласено от Прокуратурата.
Неоснователна била и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва, считано от 02.10.2018 г. (датата на влизане в сила
на оправдателната присъда), доколкото ищецът не представял доказателства и в
този аспект.
Поради изложеното се иска отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна, алтернативно – редуциране на размера й
като прекомерно завишен. Отделно, наказателното производство не се отличило с
фактическа и правна сложност, поради което адвокатски хонорар следвало да се
присъди около минималния размер съобразно подзаконовата нормативна уредба,
относима към случая.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищеца и оспорва от ответната страна, по
посочените първоначално съображения.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е приложено наказателно от общ характер
дело №89/2018 г. по описа на КРС, с приложени към него ВНОХД № 394/2018 г. на
КОС, както и преписката по ДП на РУ –
Кюстендил, № 831/2016 г. и № 773/2016 г. на КРП. От данните в тях се
установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение за това, че на 12.08.2016
г. в дома си е държал взривни вещества в голямо количество - престъпление по
чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК.
На 08.01.2018 г. ДП №
831/2016 г. е приключило с обвинително заключително мнение за предаването
на ищеца на съд.
На 11.01.2018 г. е
изготвен обвинителният акт от прокурор при КРС,
с който на основание чл.247 от НПК той е предаден на съд за
престъплението, предмет на повдигнатото обвинение.
Образуваното НОХД № 89/20188
г. на КРС е приключило на 08.05.2018 г. след провеждане на три открити съдебни
заседания, с постановяването на оправдателна присъда № 25/08.05.2018
г., с която ищецът, в качеството му на подсъдим е признат за невиновен в
извършване на посоченото престъпление по чл.339, ал. 1, пр. 2 от НК и е
оправдан за същото.
Видно от материалите по
приложено ВНОХД № 394/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, същото е
образувано по внесен протест от прокурор при КРП срещу оправдателната присъда,
постановена по НОХД № 89/2018 г. по описа на Кюстендилски районен съд. По него е
постановено съдебно Решение №121/02.10.2018 г., с което е изменена атакуваната
присъда на КРС само досежно липсващо произнасяне по реда на чл. 301, ал. 1, т.
11 от НПК, като в полза на Държавата са били отнети взривни вещества и
боеприпаси, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 12.08.2016 г., като
е разпоредено на ищеца да се върне, иззетата с този протокол спортна пушка.
Първоинстанционното решение
е влязло в законна сила на 02.10.2018 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля К. Г. Т., който сочи, че след образуването и
воденето на досъдебното и съдебните производства, чувството на страх от
евентуално осъждане за престъпление, което не е извършил, завладяло ищеца. Започнал да избягва контакти. Затворил се в
себе си. Притеснявал се и от това как ще го възприемат хората, а и
работодателят му, с оглед длъжността му на енорийски свещеник и водените дела.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Според наведените
твърдения в исковата молба претенцията на ищеца намира правното си основание в
разпоредбата на чл.
2, ал.2 вр. с ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
По допустимостта:
Съгласно ТР №
3/22.04.2005г по гр.д. № 3/2004г на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 ЗОДОВ се предявят срещу Прокуратурата на Република България, която е единно
и централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ). С оглед дадените разяснения предявеният иск е предявен срещу надлежна
страна и е допустим.
По основателността:
В нормата на чл.
2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране тази отговорност е обективният факт, че спрямо лицето
е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството
му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по
НК, предаден е на съд и в последствие е бил оправдан с влязла в законна сила
присъда. Това обстоятелство е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността
на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а
отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато формално са
били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен
повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.
2, т. 2 ЗОДОВ, а отговорност в случая носи Кюстендилската Районна
Прокуратура, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и
която е упражнявала ръководство и надзор в хода на разследването, проучвала е и
е проверявала всички материали по делото, давала е указания (чл.
196, ал. 1 НПК), подготвила е и е внесла обвинителен акт срещу ищеца,
обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, а в
последствие е внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда на първата
инстанция. С това претенцията се възприема за основателна.
Досежно размера:
Неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които нямат
парична равностойност, не биха могли да бъдат възстановени, заради това и чл.
52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда и съгласно ППВС №
4/1968 г. Когато се касае за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение, обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне
размера на дължимото обезщетение, са свързани с продължителността на
наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените
мерки на процесуална принуда, характера и тежестта на причинените душевни
страдания и неудобства. В този смисъл е
ориентирана и съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 254 от
25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Ерик Василев; Решение № 236 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2016 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева; Решение № 476 от 27.01.2016
г. на ВКС по гр. д. № 3281/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка
Андонова; Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков и др.
Наред с това при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ, съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди
в рамките на обичайното за подобни случаи – спр.
Решение № 388/2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на IV г. о. В т.см. последователно
в практиката си Върховният касационен съд приема, че повдигането на незаконно
обвинение в извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на
притеснение и страх от несправедливо осъждане и е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се
унизено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване (в
този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС,
Решение № 434 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113
от 17.09.2018 г. по гр. д. № 1603/2017 г. на ВКС).
С оглед горното и
събраните по делото доказателства може да се приеме, че ищецът безспорно е
изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които,
също несъмнено, са пряка и непосредствена последица от обвинението, които
следва да бъдат компенсирани. Свидетелските показания обаче, не са достатъчни,
за да обосноват извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания в
пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение, които да
обосноват присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца размер от 15 000
лева. Както се посочи и по-горе той е претърпял комплекс от негативни емоции,
сред които безпокойство и затваряне в себе си. В тази насока са и събраните гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Красимир Тамакярски.
Неговите впечатления обаче са епизодични – веднъж или два пъти месечно, като описаните
реакции на ищеца са такива на душевността, които са били в рамките на
обичайните при досег на един обвиняем с правосъдието. Няма данни да са останали
някакви трайни следи, последица от факта на наказателното преследване срещу
него. Не е установено със средствата на ГПК това да се
отразило в извънредна степен на психическото и здравословното му състояние,
нито пък да е изпаднал в депресия
Наред с
това по делото няма доказателства за каквато и да е негативна обществена
реакция спрямо обвиняемия, в последствие подсъдим. Още на първа инстанция той е бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и оправдан, като следва да се отчете и
обстоятелството, че по това дело не е била взета мярка за процесуална принуда.
Значимо е и това, че воденото срещу него
наказателно производство е продължило общо на досъдебна и съдебна фаза
приблизително 1 година и 7 месеца, което
е в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи.
Поради изложеното,
следва да се приеме, че степента на увреждане на ищеца и интензитета на
претърпените неимуществени вреди по настоящото наказателно производство е
значително по-малък и с оглед предназначението на обезщетението да възстанови
психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице
следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 3000,00 лв. – в подобна насока е и Решение № 476 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
3281/2015 г., IV г. о., ГК.
Върху това обезщетение
се дължи законна лихва, като това право
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който
момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да
възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - срвн. Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС или в случая законна лихва върху сумата се
дължи от 02.10.2018 г.
По разноските и следващите се държавни такси:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбите на чл. 9а и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да се присъди внесената от него държавната такса от 10.00 лв.
Поискано
е присъждане на адвокатско възнаграждение. Токова се следва при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената
част от иска,
респ. сумата от 200 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 2, ал.2, предл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2, представлявана от Главен
прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 3000,00 лв. (три хиляди
лева), като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в хода на досъдебно производство на РУ – Кюстендил №
831/2016 г., № 773/2016 г. на КРП, за извършено престъпление по чл.339, ал.1, пр. 2 от НК, за
което е оправдан с влязла в законна сила присъда по наказателно от общ характер
дело №89/2018
г. по описа на КРС, изменена само в частта за веществените доказателства с
решение по ВНОХД № 394/2018 г. на КОС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.10.2018 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда), до окончателното
изплащане на сумата, КАТО за разликата над 3000,00 лв. до пълния претендиран размер
от 15000,00 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата
претенция, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, гр.София, бул. „Витоша“№2, представлявана от Главен
прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.К., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 210,00 лв. (двеста и десет лева и нула десет стотинки), разноски по водене на делото, в т.ч. 10,00 лева платена държавна такса, както и 200,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение с оглед изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК, а ПРЕПИС от него да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ при Районен съд – Кюстендил:_______________