Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
гр. Перник, 06.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура –
Перник, прокурор Моника Любомирова, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева КАНД № 20 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на директор на офис за „Обслужване“-Перник към Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите – София (ТД на НАП) – София
против решение № 636 от 30.11.2022
година, постановено по АНД № 1495/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № F662839 от 31.08.2022 г., издадено от директора на офис за „Обслужване“-Перник
към Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите – София, с което на „***“ ООД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 95, вх. „г“,
ет. 7, ап. 93, с управители П.С.А. и С.Т.П., на основание чл. 179, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен състав за
маловажност на процесното нарушение и
сочи, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска
решението да се отмени, а делото да се
реши по същество като се потвърди наказателното постановление. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
ответникът, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован за представител изпраща юк. П.П.. Поддържа касационната жалба и
пледира същата да се уважи като се отмени атакуваното решение и се потвърди
наказателното постановление, както и да се присъдят сторените пред двете
съдебни инстанции разноски за юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът-„***“ ООД, редовно призован, за представител изпраща
управителя П.А.. Оспорва касационната жалба и пледира решението на районен
съд-Перник да се остави в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен
съд–Перник, в касационен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди
изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:
С НП № F662839 от 31.08.2022 г., директорът на офис за „Обслужване“-Перник към ТД на НАП – София, на основание чл. 179, ал.
1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ООД, гр. Перник,
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за това, че в
качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е изпълнило
задължението си да подаде справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, за данъчен период 01.02.2022 г. –
28.02.2022 г., в срок до 14.03.2022 г.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 636 от
30.11.2022 г., постановено по АНД № 1495/2022 г. по описа на съда, го е отменил
изцяло като незаконосъобразно.
За да
постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
Разгледал
спора по същество, въз основа на приетото за установено от фактическа страна от
събраните по делото доказателства, решаващият първоинстанционен състав приел,
че наказаното лице, като адресат на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с
ал. 1 от ЗДДС, независимо неизвършвало дейност и неотчитащо приходи и разходи,
е осъществило състав на административно нарушение предвид санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Въпреки това районният съд е приел, че в
случая са налице предпоставките по чл.
28 ЗАНН за маловажност на случая, а именно, че наказаното лице е изпълнило
посоченото задължение, макар и след съставяне на АУАН; риск за ощетяване на
фиска не е имало предвид нулевия размер на данъка, посочен в справката
декларация за м. 02.2022 г., дължащо се на факта, че в посочения данъчен период
регистрираното лице не е извършило каквато и да е дейност; нарушението е за
първи път и инцидентно по своя характер, а по делото не са събрани
доказателства търговецът да е бил наказван за други нарушения на данъчното
законодателство.
Решението
е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението
на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и
второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Извършената
проверка в пределите по чл. 218, ал. 1
от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, води до изводи, обуславящи отмяна на
обжалвания съдебен акт.
Доводите
на касатора за липса на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на
нарушението са основателни и се възприемат изцяло от касационния съд.
Правилно
решаващият съд е приел, че дружеството, като адресат на задължението по чл.
125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е осъществило състав на административно
нарушение предвид санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС във вр. с
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Правилно в тази връзка, подложена на съдебен контрол е и
преценката на административния орган по чл. 28 от ЗАНН, но неправилно
процесното нарушение е прието за маловажно. С оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица,
конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН, поради което съдът намира изложените от
касатора възражения в този смисъл за основателни.
Анализът
на разпоредбите на чл. 125 и на чл. 179 ЗДДС налага извод, че нарушение от типа
на процесното е формално, каквото правилно е приел и районният съд, т.е. за
реализиране на същото законът не държи сметка за липса или не на вредни
последици от извършването му, съответно отсъствието на такива не може да
обуслови приложението и на чл. 28, ал. 1
от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4, предл. трето от ДР на ЗАНН. Следователно и
конкретно с оглед мотивите на районния съд, настъпването на каквито и да е
вреди за фиска от нарушението не само няма отношение към съставомерността, но
също и тяхната липса не може да обоснове маловажност на случая. Което не
означава неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН към нарушения от вида на
процесното, но само в случай на установено наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които поради характера си отличават нарушението от обикновените
случаи на нарушения от съответния вид като такова,
представляващо по-ниска степен на обществена опасност (§ 1, т. 4, предл.
четвърто от ДР на ЗАНН във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН). Такива обстоятелства
обаче не са извършването на нарушението за първи път, изпълнение от страна на
наказаното лице на посоченото задължение след съставяне на АУАН, липсата на
риск за ощетяване на фиска предвид нулевия размер на данъка с оглед
неизвършването на дейност. Обстоятелства с такъв характер са типична проява при
извършването на нарушения от вида на процесното, съответно обуславят единствено
налагането на по-леко наказание (чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН), но не
съставляват основание за неналагане на такова. Тези обстоятелства са взети
предвид от административнонаказващия орган при определянето на имуществената
санкция.
Отменил наказателното постановление на
основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, освен това и без да приложи разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, което се отбелязва за правна пълнота на съдебния акт, районният
съд е приложил неправилно материалния закон, което съставлява касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във
вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на съдебния акт. Решението следва да се отмени
като незаконосъобразно.
Не са
налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд – делото е
изяснено от фактическа страна, в съдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, а съдебният акт съдържа изводите на
решаващия първоинстанционен състав по приложението на процесуалния и материален
закон в производството по издаване на процесното наказателно постановление.
Изводите
на районния съд, вън от преценката за наличие на предпоставки за приложението
на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, се споделят изцяло от касационния състав. Проведено е процесуално законосъобразно, от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, административнонаказателно
производство.
Безспорно
установеното по делото от фактическа страна, че „***“ ООД, гр. Перник, в
качеството му на регистрирано лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си, в
срок до 14.03.2022 г. да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, ведно с отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2022г. – 28.02.2022г.,
покрива именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав
по чл. 179, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. За да се
приеме, че е осъществен състава на констатираното нарушение по ЗДДС без
значение е дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимо и достатъчно
условие за пораждане на задължението за подаване на изискваните от ЗДДС
документи, е лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента
на отчетния период. Още повече, че съгласно чл. 125, ал. 4 ЗДСС,
справка-декларация по 125, ал. 1 ЗДДС се подава и когато не следва да се внася
или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
този данъчен период.
Наложената
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. е от вида и в границите,
предвидени в санкционната разпоредба на
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и същата е правилно определена в минимален размер,
съобразено с наличието на смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства,
съответно с липсата на отегчаващи такива, каквото е императивното правило на
чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН.
С оглед
горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН делото ще
се реши по същество, като процесното наказателно постановление се потвърди като
законосъобразно.
По
разноските:
При този
изход на спора касатора има право на разноски. Същите са своевременно заявени и
се дължи произнасяне по тях. Касационният жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата съдебни разноски под формата
на юрисконсулско възнаграждение в общ размер на 160.00 лева /по 80.00лв. за всяка инстанция/, определен
от съда на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 636 от 30.11.2022 година, постановено по АНД № 1495/2022 г. по описа
на Районен съд – Перник, и ВМЕСТО НЕГО:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № F662839 от 31.08.2022 г., издадено от директор на офис
за „Обслужване“-Перник към Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – София, с което на „***“ ООД, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.
95, вх. „г“, ет. 7, ап. 93, с управители П.С.А. и С.Т.П., на основание чл. 179,
ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА „***“
ООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „***“, ул. „***“,
бл. 95, вх. „г“, ет. 7, ап. 93, с управители П.С.А. и С.Т.П. да заплати на
Национална агенция за приходите съдебни разноски в общ размер на 160.00 /сто и
шестдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/