№ 1044
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря Е***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110214710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***0, срещу наказателно постановление № 38-107 от
20.09.2021 г., издадено от Председателя на Д*** с което на основание чл. 118, ал. 1, т.
3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 76, ал. 1
от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно липсва пълно и ясно описание на нарушението, като АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел. Сочи се, че описаното в АУАН и НП не
отговаря на действителната фактическа обстановка. При условията на евентуалност се
поддържа, че нарушението представлява маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.
Бързаков, който поддържа жалбата по изложените съображения. В допълнение заявява,
че информацията е била подадена, но извън срок, както и че друго задължено лице
също е подало информация.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Ангелова,
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че нарушението е безспорно доказано, както и че не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че уведомлението от банката
не освобождава жалбоподателя да изпълни своето задължение. Поддържа, че
нарушението не представлява маловажен случай, като подаденото впоследствие
уведомление е взето предвид при определяне на санкцията.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № ФР-9-16 от 10.02.2021 г. на Директора на САД „Финансово
разузнаване“ при Д*** на експерти от агенцията било възложено да извършат проверка
1
на ***0. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № ФР-10-3650
от 08.06.2021 г.
В хода на проверката било установено следното:
На 10.08.2020 г., на Главна каса на обменно бюро “Краун чейнч”, с адрес на
пункта за обмяна на валута: гр. София, бул. „Ал. Дондуков” № 44, стопанисван от ЕТ
„Анонс-Румен Камбуров“, вписано в публичния регистър на обменните бюра под №
0254 с Удостоверение № 328 от 18.12.2003 г., продава на *** 102 400 /сто и две хиляди
и четиристотин/ EUR по курс 1.955000, с левова равностойност 200 192,00 /двеста
хиляди сто деветдесет и два/ лева. Сделката е регистрирана с издадено от обменното
бюро бордеро № 77 и фискален бон № 013103 от 10.08.2020 г. в 13:28 часа.
На 26.02.2021 г. в САД „Финансово разузнаване“ при Д*** е постъпило
придружително писмо от Румен Камбуров с приложена „информация за извършените
сделки за периода 01.06.2020 - 31.12.2020 г., съдържащо уведомление по реда на чл. 76
ЗМИП за извършената сделка от 10.08.2020 г. по продажбата на 102 400 /сто и две
хиляди и четиристотин/ EUR по курс 1.955000, с левова равностойност 200 192,00
/двеста хиляди сто деветдесет и два/ лева на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК
*********.
Въз основа на проверката бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на 08.06.2021 г. от М. ОГН. В. - „държавен главен експерт“ в отдел
„Контрол върху задължените лица“, Държавна агенция „Национална сигрност“, за
нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗМИП. Актът бил връчен срещу подпис на Румен Иванов
Камбуров на 09.06.2021 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 38-107 от 20.09.2021 г. от Председателя на Д*** с което на основание
чл. 118, ал. 1, т. 3 ЗМИП, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗМИП. Препис от
същото бил връчен на жалбоподателя на 29.09.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
М. ОГН. В..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че
е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля М. ОГН. В. и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - бордера,
придужително писмо, заповед № ФР-9-16 от 10.02.2021 г., заповед № З-1085 от
18.04.2018 г., заповед № З-124 от 13.01.2021 г., констативен протокол, удостоверение
№ ЧР-3094 от 30.11.2021 г., акт за встъпване в длъжност и указ № 148 от 26.05.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
2
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
08.06.2021 г., след извършване на проверка от компетентните органи на същата дата и
именно от тази дата най-рано контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на
проверката е било установено и нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е
бил предявен за запознаване и подписан от Румен Камбуров, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗМИП актовете за установяване на
нарушенията се съставят от контролните органи на дирекция "Финансово разузнаване"
на Държавна агенция "Национална сигурност", на Националната агенция за приходите,
от определените длъжностни лица на Българската народна банка или от определените
от органите на Комисията за финансов надзор длъжностни лица, а наказателните
постановления се издават от председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", съответно от органа за надзор по изречение първо, от неговия ръководител
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесният АУАН е съставен от М.
ОГН. В. - „държавен главен експерт“ в отдел „Контрол върху задължените лица“
Държавна агенция „Национална сигурност“. НП е съставено от Пламен Кирилов
Тончев - Председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Налице е пълно и ясно описание на нарушението. В АУАН и НП се съдържат
твърдения за всички обстоятелства, относими към обективната съставомерност на
деянието. В АУАН и НП изрично е посочено, че ЕТ не е уведомил в
законоустановения срок Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция
"Национална сигурност", като са отразени датата на конкретната сделка, лицата, които
са я сключили и нейната стойност. В АУАН и НП по безспорен начин е посочена
датата на извършване на нарушението - 16.09.2020 г., първият ден, следващ последния
ден, когато жалбоподателят е следвало да уведоми дирекция "Финансово разузнаване"
на Държавна агенция "Национална сигурност" за извършената сделка от 10.08.2020 г.
по продажбата на 102 400 /сто и две хиляди и четиристотин/ EUR по курс 1.955000, с
левова равностойност 200 192,00 /двеста хиляди сто деветдесет и два/ лева.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието
на двама свидетели и Румен Камбуров.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Страните не спорят, а и от доказателствения материал по делото се установява,
че ***0, стопанисва обменни бюра и поради това, с оглед разпоредбата на чл. 4, т.4
ЗМИП, е адресат на нормите на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗМИП лицата по чл. 4 уведомяват
дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" за
всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда
валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или
при случайни сделки или операции.
Съгласно чл. 54, ал. 1 ППЗМИП лицата по чл. 4 ЗМИП предоставят
информацията по чл. 76, ал. 1 от същия закон на дирекция "Финансово разузнаване" на
Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база до 15-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен или магнитен носител
или по електронен път по образец, утвърден от директора на дирекция "Финансово
разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че в законоустановения срок, в случая до
15.09.2020 г., жалбоподателят не е уведомил дирекция "Финансово разузнаване" на
3
Държавна агенция "Национална сигурност", за извършената сделка от 10.08.2020 г. по
продажбата на 102 400 /сто и две хиляди и четиристотин/ EUR по курс 1.955000, с
левова равностойност 200 192,00 /двеста хиляди сто деветдесет и два/ лева на ***
което от обективна страна е юридическият факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Неподавайки
уведомление в предвидения за това срок жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Касае се за формално нарушение, такова
на просто извършване, което е довършено с факта на неподаване на уведомлението в
предвидения за това срок без да се изисква настъпването на допълнителни
съставомерни последици. Обстоятелството, че тази информация е била подадена от
друго задължено лице е ирелевантно, доколкото не освобождава жалбоподателя от
неговото задължение.
Предвид горните аргументи, безспорно е доказано, че на първия ден, следващ
крайния срок за подаване на уведомлението, а именно на 16.09.2020 г., ЕТ „Анонс-
Румен Камбуров“ е осъществил формално нарушение на чл. 76, ал. 1 ЗМИП.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
едноличен търговец, приравнен от ЗАНН на юридическо лице, чиято отговорност е
обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други нарушения от този вид. Наред с това жалбоподателят е субект, който
по занятие извършва търговска дейност, поради което и се очаква същият да е запознат
с нормативната уредба, касаеща дейността, и стриктно да я спазва.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП който извърши или допусне
да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 –
60, чл. 65 – 69, чл. 72, ал. 1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1,
чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл. 101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и
чл. 111, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със т. 3.
имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6
и 8 – 11. Според настоящия съдебен състав именно това е приложимата санкционна
разпоредба за нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗМИП. АНО обаче е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция, на основание чл. 118, ал. 1, т. 3
ЗМИП, съгласно която който извърши или допусне да се извърши нарушение на този
закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 и извън случаите по чл. 11, ал. 4 – 6 и по чл. 101,
ал. 1, изречение второ или на правилника за прилагането му, ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва със: 1. глоба от 500 до 5000 лв., когато
нарушителят е физическо лице; 2. имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., когато
нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец; 3. имуществена санкция от
2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11.
Независимо, че в НП погрешно е изписана санкционната разпоредба, според
съда това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната на НП. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. В НП се съдържа подробно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като в достатъчна
степен лицето може да разбере за какво нарушение е санкционирано, респективно да
организира адекватно и ефективно защитата си. От друга страна приложимата
санкционна разпоредба предвижда по-висок минимален размер на санкцията от
приложената в конкретния случай, поради което липсва основание за изменение на
обжалваното НП досежно приложената санкционна разпоредба, тъй като настоящето
производство е инициирано по жалба на санкционираното лице и в хода на същото
неговото положение е недопустимо да бъде утежнявано. С оглед на това, съдът намира,
4
че доколкото е доказано извършването на нарушение и правилно е определен
нарушителят, като му е наложена по-лека санкция от предвидената от законодателя и
това е в интерес на жалбоподателя, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл.
63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в
размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-107 от 20.09.2021 г.,
издадено от Председателя на Д*** с което на ***0, на основание чл. 118, ал. 1, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 76, ал. 1 от Закона за мерките
срещу изпирането на пари.
ОСЪЖДА ***0, да заплати на Д*** на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН,
сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5