Решение по дело №1342/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 74
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20213230201342
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Д., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230201342 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Ж. П. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „...” №
.., против Наказателно постановление № 21-0851-001787, издадено на
19.10.2021 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д.,
с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
С жалбата се иска наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и излага доводи за липса на умисъл в действията
на нарушителя, тъй като същият не е бил уведомен, че регистрацията е била
прекратена. Алтернативно моли за изменение на наказанието по НП – главно
да бъде намалено лишаването от право да управлява МПС.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не
изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което
материалите по преписката са изпратени в ДРС се моли съдът да остави
жалбата против НП без последствие и НП да бъде потвърдено.
Д.кият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
1
както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в
законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална
легитимация.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 18.08.2021 г. в гр. Д. жалбоподателят управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „...“ с рег. № .... Докато се придвижвал по ул. „...“ в
посока ул. „...“ бил спрян за проверка от св. Д. С. И. и св. Г. К. М. – ... на СПП
при ОД на МВР – Д..
В хода на проверката полицейските служители установили, че водачът е
правоспособен, но МПС било с прекратена регистрация от 15.07.2021 г. на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради нерегистриране на МПС в
законоустановения срок.
При установената фактическа обстановка св. И. съставил АУАН № GA
454976/18.08.2021 г. на водача, а с оглед наличието на данни за извършено
престъпление от общ характер, материалите по преписката били изпратени в
РП – Д. за образуване на досъдебно производство /ДП/. С Постановление от
11.10.2021 г. прокурорът е отказал да образува ДП против водача, като е
приел, че е налице явно незначителна обществена опасност на Д.ието, поради
което то не е престъпно.
Представителят на държавното обвинение обаче постановил препис от
постановлението да се изпрати на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР
– Д. за реализиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя.
Въз основа на постановлението на РП – Д., съобразно разпоредбата на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в
постановлението. С него на водача било вменено нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните
доказателства, обективирани с показанията на св. Д. И. и Г. М., както и от
събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства –
Жалба с УРИ 851000-15068/08.11.2021 г.; АУАН серия GA№
454976/18.08.2021 г.; Копие на Протокол за доброволно предаване с УРИ
851000-4083/19.08.2021 г.; Справка за предстояща собственост; Справка за
прекратена регистрация на ...; Копие на СРМПС на ....; Писмо от РП 851000-
11653/19.08.2011 г.; Постановление за отказ от образуване на ДП изх. №
2
2899/11.10.2021 г. – ТО - Г Т.; НП № 21-0851-001787/19.10.2021 г.; Писмо до
РП за издадено НП; Справка картон на водач П. Ж. П.; Прокурорска преписка
№ 2899/21.12.2021 г. по описа на РП Д.; НП № 21-0851-001787/19.10.2021 г.;
Справка за нарушител /водач; обяснение от П. Ж. П.; Договор за покупко-
продажба на МПС от 13.05.2021 г.; Приходна квитанция от 25.01.2021 г.;
Копие на застраховка „ГО“ – 3 л.; Копие на Удостоверение за техническа
изправност на ППС; Вносна бележка от 13.05.2021 г.; Справка за съдимост с
рег. № 5122/13.09.2021 г.; Характеристика на П. Ж. П. от 13.09.2021 г.;
Прокурорска преписка с вх. № 171700-5361/02.09.2021 г. по описа на Първо
РУ Д., изх. № 2899/2021/30.08.2021 г. по описа на ДРП, ТО –Г. Т. – 20 л.,
Копие на решение № 439/12.12.2019 г. по описа на РС – Д. по АНД №
539/2019 г. – 5 л.; Копие на решение № 260080/20.04.2021 г. по описа на РС –
Д. по АНД № 1366/2020 г. – 5 л.; Копие на решение № 197/29.06.2020 г. по
описа на РС – Д. по АНД № 436/2020 г. – 6 л.; Копие на решение №
20/22.01.2020 г. по описа на РС – Л. по АНД № 1232/2019 г. – 5 л.; Копие на
решение № 34/03.02.2020 г. по описа на РС – Е. по АНД № 426/2019 г. – 6 л.;
Копие на решение № 260022/18.09.2020 г. по описа на РС – Ш. по АНД №
1236/2020 г. – 5 л.; Копие на решение № 112/11.03.2021 г. по описа на РС – П.
по АНД № 85/2021 г. – 5 л.; Копие на решение № 14/24.01.202 г. по описа на
РС – Т. по АНД № 511/2019 г. – 10 л.; Копие на решение № 56/11.06.2019 г. по
описа на РС – Т. по АНД № 163/2019 г. – 5 л.; Копие на решение №
103/19.09.2019 г. по описа на РС – М. по АНД № 240/2019 г. – 7 л.; Трудов
договор № 368/22.11.2021 г. на П. Ж. П., с превод на български език; Заповед
да командироване № 0896/22.11.2021 г.; Заповед за командироване №
0199/25.02.2022 г., които доказателства съдът кредитира изцяло като
обективни, пълни и последователни.
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните
доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове
за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни
нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира
за ноторно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Обстоятелството, че образуваното с АУАН с. GA № 454976 от
18.08.2021 от административно-наказателно производство не е било
прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, не е
съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е
нарушило правото на защита на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
3
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят
се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено
ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този
закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат.”
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни
доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния
ред.
От приобщените по надлежния ред по делото материали по пр. преписка
№ 2899/2021 г. по описа на ДРП се установява, че на 13.05.2021 г. с
нотариално заверен договор П. е закупил управлявания от него лек
автомобил.
В законоустановения срок обаче П. в качеството си на новия собственик
на процесното МПС не е декларирал промяната на собствеността по
надлежния ред.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП
дата, час и място е управлявало лек автомобил, което не е било регистрирано
по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни
признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Без правно значение за субективната страна на нарушението е
обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното
4
превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която
предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за
контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го
регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване
на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната
информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственикът
на МПС за това по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае
дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. Още повече, че негово
задължение е било да декларира промяната на собствеността на автомобила.
Ето защо съдът не споделя доводите на защитата, че жалбоподателят не е
знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.
Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението
си да го регистрира в законоустановения срок, той е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със
служебната дерегистрация на автомобила, поради което несъмнено е налице
виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.
Не на последно място, всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да
спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му,
които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по
пътищата.
С оглед на това следва да се приеме, че П. е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради
което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика –
КАНД № 286/2021 г., КАНД № 41/2021 г., КАНД № 59/2021 г., КАНД №
286/2022 г. и др., всички по описа на АдмС - Д..
Съдът приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се
основава на безспорни писмени доказателства, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по
надлежния ред.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер”.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство към момента на
5
проверката не е било регистрирано по надлежния ред.
Административно-наказващият орган е определил размера на
наказанията в предвидения от закона минимум, което според настоящия
съдебен състав е справедливо и съответно на извършеното нарушение.
Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие
както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба. Извършеното Д.ие не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. В подкрепа на този правен
извод се явява обстоятелството, че охраняваните обществени отношения са
свързани с осъществяване на пълен контрол на дейността, свързана с
безопасността на движение на пътните превозни средства.
Така мотивиран, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0851-001787,
издадено на 19.10.2021 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР гр. Д., с което на П. Ж. П. ЕГН ********** от гр. Д., ул. „...” № ..., за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Д. в 14
– дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
6