Решение по дело №4705/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3420
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 13 май 2019 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20191100504705
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №…

гр.София,  13.05.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на  тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                 2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

като разгледа  докладваното от съдия Георгиева В.ч.гражд.дело  4705 по описа за 2019  година, съобрази че:

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския  процесуален кодекс.

С жалба с рег.№ 3118 от 13.03.2019 г. по регистратура на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът Е.Й.Я. обжалва отказа на съдебния изпълнител с разпореждане от 26.02.2019 г. да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20188400400898. Излагат се доводи, че отказът е незаконосъобразен, тъй като паричното вземане за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, за което е било образувано изпълнителното производство е изцяло погасено от длъжника. Освен това задължението за заплащане на издръжка на взискателя отпада с навършване на пълнолетие през м.април 2019 г., тъй като от този момент издръжката се прекратява. С жалбата се изтъква, че ЧСИ е мотивирал отказа да прекрати изпълнителното производство с това, че са налице обстоятелства по чл.144 от СК за заплащане на издръжка без да съобрази липсата на изпълнително основание (съдебно решение по нов иск) и нов изпълнителен титул.

 В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения по жалбата.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима,  като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имащ правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложеното копие от изп.дело № 20188400400898 по описа на ЧСИ  М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ и район на действие СГС, изпълнителното производство е образувано по молба с вх. №13348/06.11.2018 г., възоснова на изпълнителен лист  издаден на 20.07.2017 г. по гр.дело № 31270/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 80 състав за принудително изпълнение на парични вземания от по 200 лв. месечна издръжка, считано от 03.06.2014 г. (за една година преди завеждане на исковата молба), до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за забава на всяка просрочена вноска, на основание чл.143, ал.2 вр. с чл.149 от Семейния кодекс. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и е наложен запор на вземания, запор на дружествени дялове и възбрана на недвижими имоти –- самостоятелен обект в сграда - апартамент № 83, с идент. 68134.4360.425.1.14., застроен в имот с идент. 68134.4360.425.1.14 в гр.София, ул.“*******“, Апартамент № 6, застроен в УПИ III-6 по плана на гр.София, находящ се в гр.София, ул.“*******“, както и ½ ид.част от имот № 000949 с начин на трайно ползване пасище в м.“*******“  в землището на язовир Искър, СО, район Панчарево.

  Безспорно е, че лицето имащо право на издръжка е низходящ на длъжника – дъщеря, навършила пълнолетие на 27.04.2019 г. По делото е представено уверение №449 от 21.02.2019 г. от 133 СУ „А.С.Пушкин“ – гр.София, че взискателят е ученик в 11 „б“ клас за учебната 2018/2019 г.  С молба с вх.№ 2179/20.02.2019 г. длъжникът е поискал да се прекрати изпълнителното производство, тъй като на 12.02.2019 г. е изплатил остатъка от дължимите суми и сумите за издръжка за времето до навършване на пълнолетие на взискателната Й.Е.Я.и вдигане на запорите и възбраните. С обжалваното Разпореждане от 26.02.2019 г. на ЧСИ искането е оставено без уважение и е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство с мотиви, че макар и да  е погасено изцяло задължението за минал период и текуща издръжка до м.април 2019 г., тъй като детето е ученик в 11 клас за учебната 2018/2019 г. е налице основание за заплащане на издръжка на основание чл.144 от СК. ЧСИ е изложил доводи, че на взискателя се дължи издръжка в размер на 200 лв., считано от 27.05.20.19 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за забава съгласно издадения вече изпълнителен лист по гр.дело № 31270/2015 г. на СРС, 80 състав и че лятната ваканция не представлява прекъсване на образованието и загубване на качеството на учащо лице.

При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното:Съгласно  разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати  изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. Паричното задължение предмет на изпълнителното производство е за издръжка на ненавършило пълнолетие дете и е изпълнено от длъжника. Изпълняемото право е погасено, тъй като вземането предмет на производството по индивидуално принудително изпълнение е удовлетворено.

Изпълнителният лист, възоснова на който е образувано производство е за вземане издръжка на ненавършило пълнолетие лице  по чл.143 от СК и по чл.149 от СК (за минало време). Съгласно нормата на чл. 144 от Семейния кодекс „Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения”. Този вид издръжка, обаче, е дължима при обстоятелства, различни от дължимата издръжка по чл. 143 от Семейния кодекс (относно ненавършилите пълнолетие деца). За да може взискателят да получи такава издръжка следва да предяви нов иск на вече посоченото основание – чл. 144 от СК и в случай, че съдът го уважи, да образува ново изпълнително дело, при липса на доброволно изпълнение. Изпълнителното производство в този случай ще се образува след представяне на изпълнителния лист, издаден възоснова на решението на съда по този нов иск.

Предвид така посоченото представените към жалбата документи, от които се установява, че взискателят е продължил своето обучение са неотносими в настоящото производство и съдът не ги обсъжда. Тези документи следва да бъдат представени пред съда съд, ако взискателят предяви иск на основание чл. 144 от СК. Задължението на родителя да изплаща издръжка по  чл.144 от СК (или чл. 82, ал. 2 от СК (отм.) на негово навършило пълнолетие дете не е безусловно. За да е основателен искът, трябва да се установи, освен че детето продължава да учи редовно в учебно заведение и че не може да се издържа от доходите си или от използване на имущество, още и че даването на издръжка не създава особени затруднения за родителя, които подлежат на преценка единствено от съда. В този смисъл е и съдебната практика изразена в Решение № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 10.07.1997 г. на ВКС по гр. д. № 238/1997 г., II г. о.Решение № 425 от 21.IV.1993 г. по гр. д. № 1752/92 г., II г. о., решение по гр. дело № 1574/92 г. на ВС, II г. о. Съдебният изпълнител няма правомощия в изпълнителното производство образувано възоснова на изпълнително основание, издадено по иска за издръжка на ненавършило пълнолетие дете за извършва преценка за дължимостта на издръжка по чл.144 от СК.

Предвид изложеното, съдът намира, че с погасяване на вземането, за чието принудително удовлетворяване е било образувано е налице основание за приключване на изпълнителното производство. Приключването означава да се преустановят изпълнителните действия поради изпълнение на задължението и събиране на разноските. След като взискателят по подлежащото на принудително изпълнение вземане за издръжка е навършил пълнолетие и задължението за издръжка до този момент е заплатено, то е погасено и правото и властта да се извършват изпълнителни действия от съдебния изпълнител и задължението да се понасят от длъжника.  Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК относно вдигането на възбраните незабавно след влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното производство, е изрично предвидена в закона хипотеза за вдигане на наложените в приключилото изпълнително производство възбрани и запори.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, подадената жалба следва да се уважи и да се отменят незаконосъобразните действия.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р         Е         Ш       И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 26.02.2019 г. на ЧСИ, с което е отказал да прекрати изпълнително производство по изп.дело № 20188400400898 по описа на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ и район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                   2.