Решение по дело №1267/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Сливен, 05.06.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1267 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството си на взискател, е образувал при ищеца ЧСИ Павел Георгиев изпълнително дело № 2012 837 04 01318, като е искал извършване на изпълнителни действия от ЧСИ без да заплаща дължимите такси и разноски за това. Твърди се, че претендираните с иска суми са изискуеми и дължими от ответника от момента на поисканите от него изпълнителни действия и макар че са били дължими предварително, същите не са били изплатени, което е довело до прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. За цитираните суми по ч. гр. д. № 6877/2018 г. по описа на РС - Сливен била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която било подадено възражение от длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Същият се оспорва изцяло по основание и размер с твърдения, че ответникът не е правил изрично искания за извършване на посочените в исковата молба действия на ЧСИ, същите са извършени по почин на съдебния изпълнител, поради което ответникът не дължи претендираните суми за извършването им. Изтъква, че на основание чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ дължимата такса се внася авансово, тоест при неизпълнение на това изискване от страна на взискателя по ИД, ЧСИ не е следвало да извършва действия по делото. Релевира се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, както в исковото, така и в заповедното производство.

В съдебно заседание ищецът чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск и моли съда изцяло да го уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните писмените доказателства ИД № 1318/2012 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев е образувано на 20.11.2012 г. по молба на ответника А.К. в качеството му на взискател. Във връзка с чл. 18 ЗЧСИ ответникът е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи необходимите справки, да набави документи, книжа и други, да определи начина на изпълнението.

На 31.10.2017 г. и на 01.11.2017 г. ЧСИ е извършил 2 бр. справки в ИКАР /Електронния имотен регистър/, извършил е 1 бр. справка ГРАО /Граждански регистър/, отправил е искания за изготвяне на 2 бр. справки от Областна дирекция „Земеделие“ и 1 бр. справка от Държавен фонд „Земеделие“. На 03.11.2017 г. ЧСИ е отправил искане за изготвяне на 1 бр. справка от Българска народна банка. За изготвените общо 7 броя справки ЧСИ е заплатил сумата от по 5 лева за всяка или общо 35 лева без ДДС, съответно 42 лева с ДДС. За изготвяне на справката от Българска народна банка, ЧСИ е заплатил и държавна такса от 0,80 лева без ДДС, тъй като върху държавни такси ДДС не се начислява.

На 07.11.2017 г. ЧСИ е извършил 4 бр. запори на банкови сметки на длъжника в ПИБ, Банка ДСК, ТиБиАй Банк и ЦКБ, за които ЧСИ начислил на основание т. 9 от ТТРЗЧСИ такси от по 15 лева или общо 60 лева без ДДС, съответно 72 лева с ДДС.

На 03.01.2018 г. ЧСИ вписал възбрана на недвижими имоти на длъжника, за която начислил на основание т. 10 от ТТРЗЧСИ такса от 15 лева без ДДС, съответно 18 лева с ДДС.

На 02.01.2018 г. ЧСИ изготвил 4 бр. скици от Електронния регистър на АГКК, за всяка от които ЧСИ заплатил от своята сметка държавна такса от по 3,50 лева без ДДС, съответно сумата в общ размер на 14 лева без ДДС.

На 27.11.2018 г. ЧСИ е издал Сметка /Фактура/ № ********** на обща стойност 146,80 лева за сумите от 42 лева с ДДС, 72 лева с ДДС, 18 лева с ДДС, 14 лева без ДДС и 0,80 лева без ДДС.

На 01.11.2017 г. ЧСИ заплатил такса за извършване на справка от ОД „Земеделие“ - Ямбол в размер на 4 лева с ДДС, на 01.12.2017 г. заплатил такса за извършване на справка - препис от нотариален акт на СВ при СлРС /Имотен регистър/ в размер на 6 лева с ДДС, а на 04.01.2018 г. заплатил такса за вписване на възбрана на СВ при СлРС /Имотен регистър/ в размер на 15 лева с ДДС.

За заплащането на сумите 4 лева с ДДС, 6 лева с ДДС и 15 лева с ДДС, ЧСИ е получил съответно 3 броя потвърждение за плащане от „ПроКредит Банк“ АД за извършените от ЧСИ плащания от служебната му сметка.

С Постановление от 11.12.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК поради неплащане от взискателя на предварително дължими такси и разноски за изпълнението в общ размер на 171,80 лева.

По заявление на ЧСИ е образувано ч. гр. д. № 6877/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3960/13.12.2018 г. срещу ответника за цитираната сума от 171,80 лева. Ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим и изцяло основателен.

Същият има за предмет установяване на съществуването и дължимостта на сумата, за която е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му, като при условията на пълно и главно доказване в настоящото производство с приетите писмени доказателства по делото ищецът доказа, че е извършил твърдените действия, за които се дължат такси и разноски по ИД № 1318/2012 г. в претендираните с исковата молба размери.

Неоснователно е възражението на ответника, че същият не е поискал изрично извършването на тези действия от ЧСИ, поради което не дължи заплащането им. С молбата за образуване на изпълнителното дело ответникът, в качеството си на взискател, е възложил на ЧСИ на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

Съдът не споделя възражението на ответника, че таксите за всяко действие на ЧСИ е дължима авансово, поради което ако не е внесена, то и ЧСИ не следва да извършва действието.

Действително съгласно чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.

Ето защо, за да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса. За да не увреди интересите на взискателя обаче, в хипотезите, при които ЧСИ е овластен по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, то той е длъжен да предприеме извършването на изпълнителни действия и в случаите, когато взискателят все още не е внесъл дължимите за тях авансови такси, ако тези изпълнителни действия не търпят отлагане. Такива нетърпящи отлагане изпълнителни действия са тези с обезпечителна функция като запорът върху вземания на длъжника и възбраната върху недвижими имоти, до които може да се стигне след изготвянето на съответните справки за имущественото състояние на длъжника. Нещо повече, съгласно чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от техния размер, а съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключението е предвидено в чл. 79, ал. 1 ГПК, чиято т. 1 урежда хипотезата, приложима в настоящия случай, а именно, че разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, когато изпълнителното дело се прекрати на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане от длъжника, направено след започване на изпълнителното производство.

Неоснователно е и възражението на ответника, релевирано в съдебно заседание, че цитираното изпълнително дело е приключило, а претендираната с исковата молба сума за такси и разноски е начислена по друго, допълнително изпълнително дело. Както безспорно се установи от представените писмени доказателства претендираната от ищеца сума в общ размер на 171,80 лева, представляващи такси и разноски, е дължима от ответника единствено по ИД № 1318/2012 г., което е прекратено с Постановление на ЧСИ от 11.12.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК.

От своя страна ответникът не е представил доказателства да е заплатил дължимата сума на ищеца.

Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 171,80 лева - главница в общ размер, представляваща неизпълнено задължение на ответника за предварително заплащане на такси и разноски по ИД № 20128370401318, от която: 42 лева с ДДС - за 7 бр. справки ИКАР, задължение по фактура № **********/27.11.2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща ТАКСИ; 72 лева с ДДС - за 4 бр. запори на банкови сметки, задължение по фактура № **********/27.11.2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща ТАКСИ; 18 лева с ДДС - за 1 бр. възбрана, задължение по фактура № **********/27.11.2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща ТАКСИ; 14 лева без ДДС - за 4 бр. скици от АГКК, задължение по фактура № **********/27.11.2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща РАЗНОСКИ; 0,80 лева без ДДС - за такса към БНБ, задължение по фактура № **********/27.11.2018 г. на ЧСИ Павел Георгиев по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща РАЗНОСКИ; 4 лева с ДДС - за справка от ОД „Земеделие” - Ямбол, задължение от 01.11.2017 г. с потвърждение за плащане от „ПроКредит Банк - България” ЕАД по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща РАЗНОСКИ; 6 лева с ДДС - за преписи от нотариален акт от СВ при СлРС, задължение от 01.12.2017 г., с потвърждение за плащане от „ПроКредит Банк - България” ЕАД по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща РАЗНОСКИ и 15 лева с ДДС - такса за вписване на възбрана при СВ на СлРС, задължение от 04.01.2018 г., с потвърждение за плащане от „ПроКредит Банк - България” ЕАД по ИД № 2012 837 04 01318, представляваща РАЗНОСКИ, както и сумата от 325 лева, представляваща направените разноски по гр. д. № 6877/2018 г. по описа на РС - Сливен.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство е неоснователно, тъй като същото е определено в минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 450 лева в исковото производство е основателно, като се вземат предвид обстоятелствата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или 300 лева.  

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 325 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че А.И.К., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на ЧСИ Павел Георгиев, ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 171,80 лв. /сто седемдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница в общ размер - неизпълнено задължение на ответника за предварително заплащане на такси и разноски по ИД № 2012 837 04 01318 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, както и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени в производството по ч. гр. д. № 6877/2018 г. по описа на РС - Сливен, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3960/13.12.2018 г.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК, А.И.К., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ Павел Георгиев, ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч. гр. д. № 6877/2018 г. по описа на РС - Сливен и същото да се върне в гражданско деловодство на РС - Сливен.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: