№ 149
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100502536 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЦВ. В. П., с ЕГН **********, с
адрес: ****, действаща чрез адв.И.Г., с адрес: гр.Варна, ул.“Георги Живков“
№22-партер /вътрешен двор/, против Решение №262424/04.08.2021г. по гр.д.
№1699/2021г. на PC Варна, с което е уважен предявеният от “ЮБЦ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., действащ чрез
адв.В.Г., против жалбоподателката, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК и чл.298 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено,
че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 120.66лв., представляваща
дължима и незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни услуги за
периода 15.08.2017г.-14.01.2018г. по сключен с “БТК“ ЕАД Договор за
далекосъобщителни услуги, което вземане е прехвърлено в полза на
“С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018г., а в последствие в полза
на “ЮБЦ” ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г. и за което вземане е
издадена Заповед №261862/25.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14043/2020г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено при допуснати съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че по делото не е
установено, че ищецът е носител на спорното вземане, тъй като същото не е
индивидуализирано в процесните договори за цесия, а други годни
доказателства, които да установят, че вземането е предмет на въпросните
договори не са представени. Поддържа се, че индивидуализация на вземането
в Приложение №1, не може да бъде заместена от писменото изявление на
управителя на първия цесионер и идентичното такова на втория цесионер,
като се оспорва доказателствената им стойност. Сочи се, че представените по
делото потвърждение за прехвърляне на вземане без дата от името на “БТК“
и извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
подписано от управителя на ищцовото дружество, са негодни доказателства и
като такива не следва да бъдат кредитирани. Сочи се още, че изложените
доводи важат и за приложеното по делото уведомление за цесия, в което също
не са индивидуализирани вземанията предмет на двата договора за цесия.
Твърди се, че длъжника-ответницата, не е уведомен надлежно, нито за първия
договор за цесия, нито за последващия такъв. На следващо място се
поддържа, че процесните договори за цесия са нищожни на основание чл.26
от ЗЗД, защото са бланкетни и не установяват да е прехвърлено конкретно го
вземане. Също така защото липсва доказателство, че цедента е потвърдил
писмено за извършеното прехвърляне на вземането и при двата договора за
цесия, както и не е взето съгласието на първия цесионер за новото
прехвърляне на вземането, което е необходимо с оглед ограниченията
въведени в клаузите в първия договор за обратно изкупуване на вземанията и
допълнителните модалитети на договора. На последно място се поддържа, че
ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен твърдените услуги, така че да
са годен предмет на защита по исков ред, както и не е доказал, че процесните
далекосъобщителните услуги за периода 15.08.2017г.-14.01.2018г., са реално
доставени на потребителя, респективно че той дължи цената за ползването
им. Моли ли се отмяна на обжалваното решение, съответно за отхвърляне на
исковата претенция, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият, е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за неоснователност на
същата. Поддържа се, че решението в атакуваната му част, е правилно,
законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за потвърждаването му.
Оспорват се доводите на жалбоподателя за недействителност на процесните
договори за цесия, като и за недоказаност на настъпилият по силата на същите
транслативен ефект по отношение на процесните вземания, като са развити
подробни съображения. Моли се за потвърждаване на атакуваният съдебен
акт и за присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощникът си поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваният съдебен акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез постъпило писмено становище от
процесуалният представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски.
2
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл.415 от ГПК и чл.298 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане на
установено, че ЦВ. В. П. дължи на “ЮБЦ“ ЕООД сумата от 120.66лв.,
представляваща незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни
услуги за периода 15.08.2017г.-14.01.2018г. по сключен с “БТК“ ЕАД Договор
за далекосъобщителни услуги, което вземане е прехвърлено в полза на
“С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018г., а в последствие в полза
на “ЮБЦ” ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г. и за което вземане е
издадена Заповед №261862/25.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№14043/2020г. на РС Варна.
В исковата молба се твърди, че между “БТК“ ЕАД и ответницата е
сключен Договор от 12.11.2013г. за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски №53344257002. Твърди се, че в последствие на
22.12.2013г., на 12.10.2015г. и на 09.12.2015г. срокът на договорът е
удължаван като са изменяни и условията за ползване на мобилните номера.
Сочи се, че предмет на договора, е предоставянето на комбинирани
електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца относно мобилен
№********** и мобилен №********** при условията на тарифни планове,
съответно VIVACOM Smart S, с месечна абонаментна такса от 17.99лв. с ДДС
и VIVACOM i-Traffic M, с месечна абонаментна такса от 15.99лв. Твърди се,
че към договора са добавени услугата удвоени МВ на максимална скорост
Smart за 1.99лв. и 750 национални минути за 2лв. Твърди, че за периода от
15.08.2017г. до 14.01.2018г., за ползваните от ответницата услуги, са
издадени фактури, както следва: №********** от 15.09.2017г., №*********
от 15.10.2017г., №********** от 15.11.2017г., №********** от 15.12.2017г. и
№********** от 15.01.2018г. Поддържа се, че общото задължение по
въпросните фактури за периода 15.08.2017г.-14.01.2018г. относно мобилен
№********** е в размер на 69.07лв. и относно мобилен №********** в
размер на 51.59лв., които не са погасени от страна на ответницата. Поддържа
се, че абонамента на ответницата е деактивиран на 01.01.2018г., поради
неплащане на дължими суми. Сочи се, че сметките за дължими суми по
договор, се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалният договор и/или на електронен адрес, изрично посочен от
абоната. Сочи се още, че неполучаването на сметките, не освобождава
абоната от задължението за заплащането на дължимите суми в срок от 15 дни
от издаването на сметката/фактурата, но не по-късно от 29-то число на
съответния месец. Твърди се, че вземанията на “БТК“ ЕАД произтичащи от
процесният договор, са прехвърлени с Договор за цесия от 16.10.2018г. в
полза на “С.Г.Груп“ ЕАД, след което в полза на ищеца с Договор за цесия от
01.10.2019г. Твърди се още, че ищецът е инициирал съдебно производство за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за процесните суми, като поради подадено в срок възражение от длъжника, за
първия се е породил интерес от предявяване на настоящият иск.
3
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на претенциите, тъй като представените по
делото договори за цесия не установят, че ищецът е придобил надлежно
именно процесните вземания от ответницата. Подържа се, че договорите за
прехвърляне на вземания, са нищожни, тъй като са бланкетни и не се
доказват, че цедентът е потвърдил писмено за извършеното прехвърляне на
вземането, както и не е взето и съгласието на първия цесионер относно новото
прехвърляне на вземането, което е необходимо с оглед клаузите в първия
договор за обратно изкупуване и модалитети. Твърди се, че ответницата не е
надлежно уведомена за извършените цесии, доколкото не е налице валидно
упълномощаване от страна на първоначалния кредитор до “С.Г Груп“ ЕООД
да уведоми именно конкретния длъжник за процесните вземания. На
следващо място се твърди, че е налице прекратяване на договора от страна
ответницата, тъй като тя не е могла да ползва услугата интернет, поради
липса на покритие. Подържа се, че абоната е депозирал жалба още през
2017г., в която е отразено, че ако не се предостави услугата, жалбата да се
счита за предизвестие за прекратяване на договора. Подържа се още, че
според процесните фактури за процесният период не е налице никакво
потребление, а претендираните суми касаят месечни абонаментни такси и
това е така, защото е налице едностранно прекратяване на договора от
абоната още през 2017г. Прави се възражение за изтекла погасителна давност
на основание чл.111, б.“В“ от ЗЗД, като се като се сочи, че в случая е
приложима тригодишната давност, доколкото се касае за периодични
вземания. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на
въззивницата за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното решение, по своя характер съставляват оспорване на изводите на
4
районния съд, че са налице предпоставките за уважаване на иска. Така
направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Тук е мястото да се отбележи, че развитите в жалбата допълнителни доводи
на ответницата за недостатъчна конкретизация на предмета на
претендираните услуги, което рефлектира върху възможността за определяне
на точната им цена, освен че са неоснователни доколкото претенциите са
индивидуализиранив достатъчна степен, но и не могат да бъдат предмет на
обсъждане в настоящото производство, защото се излагат за пръв път пред
въззивната инстанция, т.е. след настъпване на процесуалната преклузия.
От материалите по ч.гр.д.№14043/2020г. на РС Варна е видно, че в полза
на ищецът е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, за вземания от ответницата в размер на 120.66лв.,
представляващи стойност на далекосъобщителни услуги за периода
15.08.2017г.-14.01.2018г. по сключен с “БТК“ ЕАД Договор за
далекосъобщителни услуги, което вземане е прехвърлено в полза на
“С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018г., а в последствие в полза
на “ЮБЦ” ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г. Посочената заповед за
изпълнение е оспорена своевременно от длъжника, респективно заявителя е
предявил настоящата искова претенция по надлежният ред.
Видно е от приетия по делото препис от Договор за далекосъобщителни
услуги от 12.11.2013г., че “БТК“ ЕАД се е задължило да предоставя на
ответницата за срок от 12 месеца услуги относно мобилен №**********,
срещу месечна такса от 10лв. С Допълнително споразумение от 22.12.2013г.,
препис от което е приложен по делото, е уговорено продължаване срока на
договора с още 12 месеца. От представения препис от Допълнително
споразумение от 12.10.2015г., е видно, че срокът на договора е продължен с
нови 24 м. като е променен и избраният абонаментен план. С Допълнително
споразумение от 09.12.2015г. е удължен срока на договора с още 24 месеца и
отново е променен избраният абонаментен план относно мобилен
№********** като е избран план “Vivacom Smart S“ на цена от 17.99лв. Също
така е добавена нова услуга, чрез предоставяне на далекосъобщителни
услуги за мобилен №********** с месечен абонаментен план “Vivacom i-
Traffic M“ на цена от 15.99лв. Видно е от цитираното споразумение, че е
избран допълнителен пакет “+750 национални минути“ на стойност 2лв. и са
удвоени МВ на максимална скорост при цена от 1.99лв.
По делото са приложени заверени преписи от фактури, ведно с
детайлизирани справки за дължими абонаментни такси за ползвани мобилни
и допълнителни услуги към тях, както следва: №********** от 15.09.2017г., с
отчетен период от 15.08.2017г.-14.09.2017г., на стойност 28.87лв. със срок за
плащане-02.10.2017г.; №12348227254 от 15.10.2017г. с отчетен период от
15.09.2017г.-14.10.2017г. на стойност 31.97лв. със срок за плащане
01.11.2017г.; №********** от 15.11.2017г. с отчетен период от 15.10.2017г.
до 14.11.2017г. на стойност 31.78лв. със срок за плащане 02.12.2017г.;
5
№********** от 15.12.2017г. с отчетен период 15.11.2017г.-14.12.2017г. на
стойност 47.44лв. със срок за плащане 01.01.2018г. и №********** от
15.01.2018г. с отчетен период от 15.12.2017г.-14.01.2018г. на стойност 1.28лв.
със срок за плащане 01.02.2018г. Според цитираните фактури общият размер
на дължимите суми за периода от 15.08.2017г. до 14.01.2017г. възлиза на
141.34лв. за предоставените две далекосъобщителни услуги, от които за
мобилен №********** в размер на 89.74лв. и мобилен №********** в размер
на 51.59лв.
По делото са приети преписи от Общи условия на БТК и Декларация
съгласие от 09.12.2015г., подписана от ответницата, с която същата е заявила,
че е получила екземпляр от ОУ и че се е съгласна с действието на същите.
Според чл.29 от ОУ предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
през месеца следващ този на ползването им, като периодът на заплащането е
15 дни от издаване на сметката /фактурата/, но по-късно от 29-то число на
месеца. В чл.50 и следващите са визирани основанията за прекратяване на
договора за електронни съобщителни услуги, в това число едностранно с
писмено предизвестие от абоната и едностранно от БТК при системно
неплащане на задълженията.
Представеният по делото препис от рамков Договор №********** за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. сключен между “БТК“ ЕАД и
“С.Г.Груп“ ООД, има за предмет прехвърляне в срок от 24 месеца на
вземания на цедента по договори с абонати, които договори подлежат на
индивидуализация с Приложение №1. Въпросният договор съдържа уговорка
за обратно изкупуване в случай на сбъдване на накое от условията
предвидени в чл.8 от същия. В чл.5 от договора е обективирано
волеизявление на цедента за упълномощаване на цесионера да уведомява
длъжниците за прехвърлянето на дълга им по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Наред с това е изготвено и изрично пълномощно в този смисъл, което има
нот.заверка на подписа от 24.10.2018г.
По делото е представено Потвърждение за прехвърляне на вземане по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, на което е придадена сила на извлечение от Приложение
№1 към договор за цесия от 16.10.2018г. и с което от името на “БТК“ ЕАД е
удостоверено, че по силата на Договор №********** от 16.10.2018г.,
телекомуникационната компания е прехвърлила на “С.Г.Груп“ ООД
вземането си от ответницата в размер на 120.66лв.
Установява се от представеният по делото Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019г., че ”С.Г.Груп“ ООД в качеството на цедент и
ищеца в качеството на цесионер, са постигнали съгласие за прехвърляне на
вземания придобити от първото дружество от трети лица, едно от които е и
“БТК“ ЕАД, по договор за цесия от 16.10.2018г. Според извлечение от
Приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г., носещо подпис на
управителят на “ЮБЦ“ ЕООД, препис от което е приет по делото, ищецът е
придобил вземане от ответницата в размер на 120.66лв., произтичащо от
6
договор за мобилни услуги.
По делото е приет препис от Уведомление по чл.99, ал.3 от “С.Г.Груп“
ООД в качеството на пълномощник на “БТК“ ЕАД и в лично качество като
кредитор, което уведомление е адресирано до ответницата и има за цел да я
информира за сключването на гореописаните договори за цесия, респективно
че титуляр на дългът в размер на 120.66лв. към телекомуникационната
компания вече е ищецът.
Въз основа на горното, въззивният съд намира, следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между ответницата и неговият праводател, е сключен договор за
далекосъобщителни услуги, съдържащи твърдените права и задължения.
Следва да установи, че е носител на процесните вземанията, който са му
надлежно прехвърлени от кредитора, чрез договор за цесия, за което е
уведомен длъжника. На последно място ищеца следва да установи размера на
претенциите. Ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане, в това число правоизключващите си
възражения за недействителност на процесния договор за цесия или че е
изправна страна, т.е. че е налице погасяване на задължението.
Събраните в хода на производството писмени доказателства водят до
извода, че в процесният период “БТК“ ЕАД и ответницата, са били обвързани
от договор за предоставяне на телекомуникационни услуги и пренос на
данни. Ето защо за ответницата е съществувало задължение да заплаща
стойността на уговорените абонаментни такси и цена на потребени услуги.
За да достигне до горният извод съдът съобрази неоснователността на
релевираните от ответницата доводи за развяване на договора и за
непредоставяне на договорената услуга. Първото възражение не е подкрепено
с никакви доказателства, доколкото не се установи ответницата да е подавала
жалба-предизвестие за прекратяване на договора на неуточнена дата през
2017г. Второто възражение, е неоснователно предвид факта, че
претендираните в настоящото производство абонаментните такси не са
обвързани с конкретно потребление от страна на абоната, а са дължими по
силата на самия договор с оглед предоставяне/осигуряване на възможност на
същия да ползва отнапред уговорен обем на телекомуникационни услуги.
Наред с това твърденията на ответницата за невъзможност да се потребяват
услуги по договора касаят само услугата мобилен интернет, поради липса на
покритие, което е само една от договорените услуги. В този смисъл дори да се
приеме за достоверно това оплакване на потребителя, то той не би могъл да
развали целия договор, а само онази част от него, която касае ползването на
трафик на данни. В допълнение следва да се има предвид, че дори въпросното
оплакване да се счете за доказано, то ползването на мобилен интернет е
свързано с дадено местоположение на потребителя, съответно че е малко
вероятно въобще да не е възможно да ползва услугата, а по скоро е налице
7
затруднение да я ползва в конкретна локация. При това положение не е
налице основание за освобождаване на абоната от отговорност да заплати
договореното абонаментно възнаграждение, а евентуално за неговата
редукция, за което обаче няма данни страната да е предприела действия.
С оглед изложеното, следва изводът, че ответницата дължи заплащането
на претендираното възнаграждение по процесният договор за
телекомуникационни услуги, чиито размер се установава с ангажираните по
делото счетоводни документи.
Възраженията на жалбоподателката, че ищецът не се легитимира като
носител на процесното вземане, поради недействителност и
непротивопоставимост на процесните договори за цесия, са неоснователни.
Бланкетното позоваване на разпоредбата на чл.26 от ЗЗД, без да се
конкретизира в коя от визираните в същата хипотези се претендира
нищожност, препятства възможността за задълбочена проверка. Но предвид
характера на оплакването, същото може да се отнесе в хипотезата на
нищожност, поради невъзможен /липсващ/ предмет. Невъзможният предмет
представлява невъзможен резултат, тъй като е невъзможно онова, към което
страните са насочили усилията си. Съдържанието на предмета, се определя от
волеизявленията на страните, като същото не е елемент от фактическия състав
на сделката, но при липса на предмет фактическият състав остава
незавършен. В разглежданият казус предмета на процесните два договора за
цесия, е описан в раздел “Предмет, цени и плащане“, съответно “Предмет“ от
същите, според които договорите имат за цел възмездно прехвърляне от
кредитора “БТК“ ЕАД в полза трето лице, а в последствие на ищеца, на
вземания на телекомуникационната компания от ответницата, като
конкретните вземания подлежат на индивидуализация с Приложение №1,
съставляващо неразделна част от договора. Така описаният предмет на
договорите не попада в хипотезата на горепосочената правна норма,
доколкото целеният с тях резултат е напълно възможен, поради което
сделките не са нищожни.
Неоснователно се явява и следващото възражение на ответницата за
недействителност на договорите за цесия, поради липса на индивидуализация,
кое вземане, по кой договор и срещу кой длъжник, се прехвърля. Липсата на
индивидуализация в съответния договор на конкретното прехвърлено
вземане, не води до неговата недействителност, а евентуално до
компрометиране на доказателствената му стойност, каквото обаче в случая не
е налице. От горекоментираните Потвърждение за прехвърляне на вземане по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, на което е придадена сила на извлечение от Приложение
№1 към договор за цесия от 16.10.2018г. и Приложение №1 към договор за
цесия от 01.10.2019г., еднозначно установяват, че се прехвърля вземането от
ответницата, произтичащо от процесният договор за телекомуникационни.
Тук е мястото да се посочи, че писменото изявление на управителят на
първия цесионер и идентичното такова от името на втория цесионер, имат
удостоверителна функция в отношенията между страните по договора за
8
цесия, доколкото същото не съставлява изявление на физическо лице, а
обективира волеизявление на юридическо лице, в качеството му на страна в
търговска сделка.
Неоснователни са и свързаните с горното доводи на ответницата, че не е
завършен фактическият състав по прехвърляне на вземането от стария на
новия кредитор, като и че уведомлението за извършената цесия, не е
породило ефект, предвид пороците на договорите за прехвърляне на
вземането и на потвърждението, както и защото не е уведомена за
извършените цесии. На първо място следва да се има предвид, че длъжникът
може да възразява успешно за непротивопоставимост на договора за цесия,
поради липса на уведомяване, само ако твърди, че е изпълнил на стария
кредитор до момента на уведомлението /така в Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./, като такива трънения
не са изложени в настоящия процес. На следващо място за пълнота следва да
се има в предвид, че съобразно избраният процесуален ред за предявяване на
претенциите, а имено чрез иницииране на заповедно производство за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и съобразно т.9 от ТР №4 от
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, в производството по установяване на
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, приложение
намира нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, респективно следва да бъдат
съобразени фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед, до момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
В този смисъл с обективираното, както в исковата молба, така и в
приложеното към нея уведомление, волеизявление на старият кредитор, чрез
пълномощник, до длъжника-ответницата за прехвърляне на вземането по
процесният договор за далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с
договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., е осъществен
фактическият състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Връчването на ответника, чрез
пълномощник, на препис от исковата молба и приложенията, е станало на
02.04.2021г., съответно най-късно от този момент, е налице уведомяване на
длъжника за договора за цесия.
Оплакванията на жалбоподателката, че вторият договор за цесия не е
породил ефект, тъй като не взето съгласието на първия цесионер за новото
прехвърляне на вземането, което необходимо с оглед ограниченията въведени
в клаузите в първия договор за обратно изкупуване на вземанията и
допълнителните модалитети на договора, са неоснователни. Въпросният
договор за цесия действително съдържа клаузи за обратно изкупуване
вземанията и други условия, но те не засягат възможността за последващо
свободно прехвърляне на изкупеният дълг. Същите уреждат правата на
цедента в случай, че в 60 месечен срок цесионерът не е упражнил правата си
по договора, които условия очевидно не са приложими в настоящият случай
предвид настоящият спор. Освен това активирането на тези допълнителни
условия е поставено в зависимост от автономната волята на страните по
договора, а не на трети лица, поради което ответницата не може да черпи
9
права от тези уговорки.
С оглед гореизложеното, се налага извод, че процесните цесии, са
породили ефект и понастоящем титуляр на вземанията по договора за
телекомуникационни услуги е ищеца, респективно че предявените претенции
са основателни.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемият, следва да се присъдят деловодни разноски, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262424 от 04.08.2021г. по гр.д.
№1699/2021г. по описа на PC Варна.
ОСЪЖДА ЦВ. В. П., с ЕГН **********, с адрес: ****, да заплатят на
“ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.“България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата
от 180лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10