Р Е
Ш Е Н И Е № 260342
гр. Сливен, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 124 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК от А.В.В. срещу
П.И.В. за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по
вина на ответницата.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата и насрещна искова
молба, с която са предявени насрещен иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения
по вина на съпруга, както и съединен с него иск по чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителските права по отношение на родените преди брака две
малолетни деца на майката.
Ищецът
твърди, че с ответницата са съпрузи, като преди брака имат родени две малолетни
деца - близнаци. Излага, че след като разбрали, че ответницата е бременна,
заживели заедно в гр. Свищов, в жилище под наем. Твърди, че ответницата
отказвала помощ за отглеждането на децата от родителите на ищеца и дори не им
давала да ги виждат. За период от 8 месеца ищецът работил в Германия, като
изпращал средства на ответницата и децата. През лятото на 2018 г. след почивка
на морето с децата и сестра й, ответницата решила да остане с децата в гр.
Сливен. Известно време съпрузите живели разделени като бабата на ищеца се
преместила в гр. Сливен, за да помага на ответницата за отглеждане на децата.
След три месеца бабата на ищеца се върнала в гр. Свищов, а ищецът напуснал
работа и се преместил в гр. Сливен, за да бъде заедно със семейството си и тъй
като ответницата държала на това, страните сключили граждански брак на
27.02.2019 г. Въпреки всичко, което ищецът правил за семейството, ответницата
продължила да се държи лошо с ищеца, да го обижда, да инициира скандали. През
2020 г., след обявеното извънредно положение, съпрузите изпратили децата в гр.
Свищов при родителите на ищеца, а малко по-късно и съпрузите се преместили
отново в гр. Свищов. Отношенията между съпрузите окончателно се влошили, когато
родителите на ищеца закупили жилище, в което да живеят страните, но го
придобили на свое име, а не на името на ищеца и съпругата му. Ответницата
станала още по-нервна и агресивна, а страните се карали всеки ден, което довело
до охладняване на отношенията им до нетърпимост. През м. ноември 2020 г.
ответницата казала на ищеца, че нямала чувства към ищеца и не желае да живее с
него като взела децата и напуснала, след което дори не отговаряла на телефонни
позвънявания на ищеца. На изложените основания моли бракът да бъде прекратен
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на ответницата, както и съдът да постанови
след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното си фамилно
име Русева. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
е подала отговор на исковата молба в срок, с който изразява становище за
допустимост на иска, но оспорва основанията, изложени от ищеца. Описва, че по
желание на ищеца, отношенията им са се развили бързо, но след раждане на децата
разбрала, че той не е готов за семейство. Излага, че заживели в дома на родителите
на ищеца в гр. Свищов, в който живеели и неговите баба и дядо, като къщата била
малка за толкова хора, съпрузите живеели в една стая с децата, а останалите
помещения били общи. Ответницата твърди още, че роднините на ищеца не я приели
с радост, намесвали се в отношенията й със съпруга й, проявявали капризи и
претенции, а ищецът започнал да проявява агресия към нея. След завръщането на
ищеца от Германия проблемите се задълбочили. Имало случаи, при които след
употреба на алкохол, ищецът ставал агресивен и упражнявал физически и
психически тормоз върху ответницата. През лятото на 2018 г., след скандал с
удари от ищеца по ответницата и децата, ответницата решила да напусне съпруга
си, като заживяла в гр. Сливен, където подала и жалба в РУМВР. С времето на децата
започнал да им липсва баща им, а и боледували много, поради което ищецът също
заживял в гр. Сливен и съпрузите сключили граждански брак. Няколко месеца
отношенията им били добри, като след това ищецът отново започнал да проявява
агресия, употребявал алкохол, обиждал ответницата и децата. По време на
пандемията през 2020 г. съпрузите отново заживели в Свищов, като ответницата се
надявала ищецът да спре с употребата на алкохол и агресията. Това обаче не се
случило, ищецът продължил да вдига скандали, поради което и децата не искали да
го виждат. След поредния скандал на 15.11.2020 г., когато ищецът отново
употребил алкохол и ударил ответницата по главата, тя поискала да си тръгне с
децата, което успяла да направи едва след идването на полицейски служители.
На
изложените основания моли, в случай че не постигнат споразумение за развод по
взаимно съгласие, бракът да бъде прекратен по вина на ищеца.
На
същите основания предявява и насрещен иск за прекратяване на брака поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на
ищеца/ответник по насрещния иск. Моли и упражняването на родителските права по
отношение на децата да се предоставят на нея.
Ответникът
по насрещните искове е подал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост
на насрещния иск за развод. Не оспорва, че със съпругата си са във фактическа
раздяла от 15.11.2020 г., но оспорва останалите, изложени от нея обстоятелства
в насрещния иск. Ответникът изразява становище за недопустимост на насрещния
иск по чл. 127, ал. 2 СК, тъй като децата са родени преди брака, като в случай
на разглеждането му по същество не оспорва упражняването на родителските права
да се предостави на майката, при която да се определи местоживеенето на децата.
Моли да му бъде определен режим на лични отношения с децата.
В открито съдебно заседание ищецът,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник - адвокат. Поддържа искането
си за развод като не претендира за произнасяне по вината, нито за разноски. Не
оспорва насрещния иск за родителските права и моли да му бъде определен
подходящ режим на лични отношения с децата.
Ответницата, редовно призована, не се
явява лично. Представлява се от пълномощник - адвокат, чрез който изразява
становище за основателност на иска за развод и поддържа предявения иск за
родителските права спрямо двете малолетни деца. Също не претендира произнасяне
по вината за разстройството на брака.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Безспорни са обстоятелствата, че страните А.В.В. и П.И.В.
е сключен граждански брак на 27.02.2019 г., за което е съставен Акт № 54 от 27.02.2019
г. на Община Сливен, както и че от съвместното им съжителство преди брака са
родени децата Вероника и Йоан, род. на *** г.
Страните не спорят и по обстоятелствата, че от
15.11.2020 г. се намират във фактическа раздяла, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и тъй като няма как да бъде заздравен, следва да бъде
прекратен с развод, както и че упражняването на родителските права по отношение
на децата следва да бъде предоставено на майката.
Със съдебна спогодба по гр. д. № 4636/2020 г. по описа
на СлРС бащата се е задължил да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в
размер на по 180 лв.
С влязло в сила Решение от 23.02.2021 г. по гр. д. №
4559/2020 г. по описа на СлРС на А.В. е наложена забрана по реда на ЗЗДН да
приближава П.В. и децата Йоан и Вероника на разстояние по-малко от 100 м. за
срок от една година от постановяване на решението.
От приетите по делото социални доклади от ДСП - Сливен
и ДСП - Свищов се установява, че децата към момента се отглеждат от майката,
която разполага с необходимия родителски капацитет и жилищно-битови условия да
се грижи за тях. Бащата е изявил желание родителските права да бъдат
предоставени на майката, а на него да се определи подходящ режим на лични
отношения.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искове с
правно основание чл. 49 СК са
допустими и основателни.
Безспорно се установи,
че страните са във фактическа раздяла от 15.11.2020 г., отношенията им са
изключително влошени и двамата желаят прекратяване на брака, без произнасяне по
вината.
Между съпрузите напълно
и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и
желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално
и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и няма как да бъде
заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод.
Съпругът В. е направил
искане след прекратяване на брака съпругата П.В. да възстанови предбрачното си
фамилно име Русева. Ответницата по първоначалния иск обаче и ищца по насрещния
иск П.В. не е отправила искане по чл. 53 СК за възстановяване на предбрачното
си фамилно име, поради което и съдът не следва да се произнася по въпроса за
фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.
Следва да се отбележи,
че уредбата на чл. 53 СК от 2009 г., за
разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г.
/чл. 103, ал. 1 и ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от
волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака. В този смисъл, с новия СК от 2009 г. е променено
изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа
на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че
съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес,
съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на
фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието или
противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е
ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи
неговото име.
Основателен и доказан е
и искът по чл. 127, ал. 2 СК за упражняване на родителските права по отношение на
малолетните деца Йоан и Вероника от майката. Установи се по безспорен начин, че
майката се грижи за децата, между тях има изградена силна емоционална връзка, а
и желанието на децата е да живеят с майка си. Бащата не оспорва иска.
Предвид изложеното съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, при която да се
определи и местоживеенето на децата.
Предвид наложената на бащата забрана по ЗЗДН да
доближава децата за срок от една година от постановяване на решението по гр. д.
№ 4559/2020 г. по описа на СлРС, то съдът следва да определи и съобразен с тази
забрана режим на лични отношения на бащата с децата.
Ето защо съдът намира, че най-подходящ би бил
задължителен режим на лични отношения, както следва: до
изтичане на срока на действащата забрана, наложена на бащата да доближава
децата с влязло в сила решение по реда на ЗЗДН, личните отношения да се осъществяват чрез телефонен
разговор на стационарен или мобилен телефон, вкл. и чрез видеоразговор по
мобилен телефон, или чрез социалните мрежи и технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка като компютър, таблет и др., с продължителност до тридесет минути, три пъти
седмично, в часовия интервал от 18.00 часа до 20.30 часа. През първите три месеца след
изтичане на срока на действащата забрана, наложена на бащата да доближава
децата с влязло в сила решение по реда на ЗЗДН - всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 10.00 ч. до 17.00 ч., без преспиване, като срещите се
осъществяват в гр. Сливен, а след изтичането на тези три месеца и занапред -
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00
часа на неделния ден с преспиване в гр. Свищов, в дома на бащата, като бащата
взема и връща децата при майката в гр. Сливен; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, с преспиване при бащата в гр.
Свищов; както и през четните години децата да бъдат при бащата с преспиване за
Коледните празници (от 10.00 ч. на 24.12. до 16.00 ч. на 26.12.), а през
нечетните години децата да бъдат при бащата с преспиване за Новогодишните
празници (от 10.00 ч. на 30.12 до 16.00 ч. на 01.01) и за три дни по време на
Великденските празници.
Посоченият режим ще позволи децата да не загубят
връзката с баща си, докато трае забраната, наложена по ЗЗДН, а след изтичането
й да привикнат постепенно с осъществяването на срещите им с първоначално само с
бащата, а впоследствие и с неговото семейство. В най-добър интерес на децата е
да поддържат връзка и с роднините си по бащина линия, да могат да ги посещават
и да им гостуват, като разбира се им се осигури възможност да привикнат
постепенно.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от които следва да се приспаднат
заплатените от ищеца и от насрещната ищца суми от по 25 лв., поради което и
съдът не осъжда страните за окончателна държавна такса.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК направените от страните
разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***
и П.И.В., ЕГН: **********,
с адрес ***,
за който е съставен Акт за граждански брак № 54 от 27.02.2019 г. в гр. Сливен, на основание чл. 49,
ал. 1 СК, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.
127, ал. 2 СК упражняването на родителските права спрямо малолетните деца В. А. В., ЕГН:
********** и Й. А. В., ЕГН: **********,
на майката П.И.В.,
ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетните деца В. А. В., ЕГН:
********** и Й. А. В., ЕГН: **********
да бъде при майката
П.И.В., ЕГН: **********,
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ задължителен режим
на лични отношения на бащата А.В.В.,
ЕГН: **********, с децата В. А. В., ЕГН:
********** и Й.А. В., ЕГН: **********,
както следва:
- до изтичане на срока на действащата
забрана, наложена на бащата да доближава децата с влязло в сила решение по реда
на ЗЗДН, личните
отношения да се осъществяват чрез телефонен разговор на стационарен или
мобилен телефон, вкл. и чрез видеоразговор
по мобилен телефон, или чрез социалните
мрежи и технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка като
компютър, таблет и др., с продължителност до 30 мин. /тридесет минути/, три пъти седмично, в часовия интервал
от 18.00 часа до 20.30 часа;
- през първите ТРИ МЕСЕЦА след изтичане на срока на действащата забрана, наложена
на бащата да доближава децата с влязло в сила решение по реда на ЗЗДН - всяка първа и трета събота от месеца за
времето от 10.00 ч. до 17.00 ч., без преспиване, като срещите се осъществяват в
гр. Сливен;
- след изтичането на тези три месеца и
занапред - всяка първа и трета седмица
от месеца от 17:00 часа на петъчния ден
до 17:00 часа на неделния ден с
преспиване в гр. Свищов, в дома на бащата, като бащата взема и връща децата при
майката в гр. Сливен; един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, с преспиване
при бащата в гр. Свищов; както и през
четните години децата да бъдат при бащата
с преспиване за Коледните празници
(от 10.00 ч. на 24.12. до 16.00 ч. на 26.12.), а през нечетните години децата да бъдат при бащата с преспиване за Новогодишните празници (от 10.00 ч. на
30.12 до 16.00 ч. на 01.01) и за три дни
по време на Великденските празници.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: