№ 85
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20221800900028 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Д. Ч., ЕГН **********, гр. С., ж.к.„Красна поляна“, първа част, № 9, ет.16,
ап.77, чрез пълномощниците му адвокат Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК е предявил
срещу ЗД „Б.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.„Джеймс Баучер“ № 87 обективно, кумулативно
съединени искове, с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за плащане на следните суми:
- 40 000,00 (четиридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди – физически болки и страдания, в резултат на травматични
увреждания, претърпени от М. Д. Ч. вследствие на ПТП, възникнало на 09.08.2020 г. SFO-
1093, между л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № СО 4273 ВТ, управляван от Н.Г.Р. и застрахован
при ответника л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег. № СО 1754 ВМ, управляван от А.И.А.,
ведно с лихвата за забава, считано от 03.02.2021 г. - денят, следващ изтичането на
тримесечния срок за окончателно произнасяне по доброволната претенция, до
окончателното изплащане на присъдената сума;
- 344,26 (триста четиридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди: заплащане на Medi
classic air, извършено на 11.08.2020 г., на обща стойност 125.00 /сто двадесет и пет/ лева;
заплащане на патерица подмишнична Кеърмак, извършено на 11.08.2020 г., на стойност
46.00 /четиридесет и шест/ лева; заплащане на медицински продукт Клексан амп.
100мг/0,54 мл. - 20 броя, извършено на 14.08.2020 г. , на обща стойност 138.06 /сто тридесет
и осем лева и шест стотинки/ лева; заплащане на потребителска такса,
1
извършено на 13.08.2020 година, на обща стойност 23.20 /сто тридесет и осем лева и шест
стотинки/ лева; заплащане на CD с рентгенография, извършено на 13.08.2020 г., на стойност
12.00 /дванадесет/ лева, търпени вследствие на същото ПТП, ведно с лихвата за забава,
считано от 03.02.2021 г. - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно
произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на присъдената сума.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. И.Ж. от
САК.
С исковата молба се твърди, че на 09.08.2020 г. , около 17,00 часа, по път SFO-1093,
А.И.А. управлявал л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег. № СО 1754 ВМ, с посока на движение
от с. Н. към с. Б., обл. С., общ. Б..
По същото време, по същия път, но с посока противоположна на л.а. „Мерцедес Ц220
ЦДИ", се движел л.а. „БМВ 330 ХД“ с рег. № СО 4273 ВТ, управляван от Н.Г.Р., като заедно
с него в автомобила пътувал ищецът М. Д. Ч..
В района на 3-ти км., водачът на л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, поради движение със
скорост, несъобразена с пътните условия и собствените си възможности, при
преодоляването на десен завой, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което
навлязъл в насрещната лента за движение, в резултат на което настъпил сблъсък между
управлявания от него автомобил и насрещно движещия се в своята пътна лента л.а. „БМВ
330 ХД“.
За така настъпилото ПТП били уведомени служители на РУ - Б., като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ - Б. и екип на Спешна Медицинска Помощ.
Бил съставен Констативен протокол за ПТП № 128/09.08.2020 г. и на основание чл.212, ал.2
от НПК било образувано досъдебно производство № 265/2020 г. по описа на РУ - Б., пр .пр.
№ 953/2 020 г. по описа на РП- Б.. В хода на разследването били събрани достатъчно
доказателства за виновността на А.И.А. в извършване на престъпление от общ характер и
тъй като не били налице основания за прекратяване на наказателното производство, А.А. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Досъдебното производство приключило с внасяне на мотивирано
постановление, с което наблюдаващият прокурор е направил предложение за
освобождаване на обвиняемия А.И.А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С Решение № 42/27.10.2021 г., влязло в законна сила на 12.11.2021 г. по АНД №
20211810200391 по описа за 2021 г. на РС - Б., шести наказателен състав А.И.А. е признат за
виновен за това, че на 09.08.2020 г., около 17,00 часа, на път ЗБО 1093, в района на 3 км. в
землището на община Б., обл. С., с посока от гр. Б. към с. Б., обл. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег. № СО
1754 ВМ, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М. Д. Ч. от гр. С., изразяваща се в закрито счупване на капачката
2
на лявото коляно, което увреждане е причинило на М. Д. Ч. трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок от около 3-3,5 месеца, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лева и на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 37, ал.1,
т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Ищецът поддържа, че на осн. разпоредбата на чл.300 ГПК, гражданския съд е
обвързан от влязлото в сила решение № 42/27.10.2021 г., постановено по АНД №
20211810200391 по описа за 2021 г. на Районен съд - Б., относно извършването на деянието -
настъпило на 09.08.2020 г. ПТП, неговата противоправност и виновността на водача А.И.А..
Ищецът твърди, че в следствие на процесното ПТП е получил следните травматични
увреждания:
1. Средна телесна повреда, представляваща фрактура на лявото колянно капаче
(патела) , придружена с оток - разстройство на здравето, причинило физически болки,
страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни;
2. Повърхностна травма на окосмената част на главата - разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни.
Твърди, че след настъпване на ПТП е бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н. . -
ЕАД, където е бил приет за лечение. Постъпил в лечебното заведение във видимо отпаднало
състояние, като нямал ясен спомен за случилото се. Оплаквал се от силни болки в областта
на лявото си коляно, което било и видимо оточно, с нарушена функция. Също така се
оплаквал и от пронизващи болки в главата. Извършени му били прегледи от хирург,
неврохирург и кардиолог, както и множество параклинични изследвания и рентгенографии,
вследствие на които били установени и описаните по-горе травматични увреждания. По
повод фрактурата на лява патела и в спешен порядък, се наложило извършването на
оперативна интервенция още в деня на постъпването му в лечебното заведение, с цел
репозиция и фиксация с телен серклаж. Била му поставена и гипсова шина.
На 13.08.2020 г. ищецът бил изписан от лечебното заведение, с препоръки за спазване
на хигиенно-диетичен режим и лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и
наблюдение от специалист. Също така са му били дадени препоръки за спазване на щадящ
режим и избягване на всякакви физически активности, които биха могли да забавят
оздравителния процес. Дадени са му препоръки за провеждане на рехабилитационна
програма и продължаване на антикоагулантната терапия.
Ищецът твърди, че получените при процесното ПТП травми, изпитал силни по
интензитет физически болки и страдания. Месеци наред е бил на легло, като изпитвал остри
и нетърпими болки в главата и в лявото си коляно. Болките в левия му долен крайник и
силно ограничените движения го карали да се чувства непълноценен човек, тъй като се
нуждаел от постоянното съдействие на своите близки за осъществяването на елементарните
си нужди от битов и хигиенен характер. Движенията му се осъществявали с помощта на
3
помощни средства. Болката, която изпитвал в лявото коляно, не само, че не отшумявала с
времето, а и се отразила върху способността му за нормално придвижване, което от своя
страна довело до натоварване и върху поления и другите отдели на гръбначния му стълб.
Започнал да изпитва силни болки в областта на гръбначния си стълб - поясен отдел, кръстен
отдел и опашен отдел, в резултат на затруднените движения на долния му ляв крайник.
Твърди, че на 11.05.2021 г. постъпил в Първа клиника по ортопедия и травматология
към УМБАЛСМ „Н. .“ ЕАД, за извършване на операция при която под анестезия му е
изваден остеосинтезния материал на лява патела /ляво колянно капаче/.
Ищецът твърди, че и към настоящият момент, все още не е възстановен от
получените травматични увреждания, изпитва епизодични болки в лявото коляно и не е в
състояние да натоварва физически равномерно и двата си долни крайника.
Твърди, че е бил във временна неработоспособност за времето от 09.08.2020 г. до
17.08.2021 г., като са му били издадени болнични листа от ЛКК, което от своя страна довело
и до затруднение във финансовото му положение.
Ищецът твърди, че освен посочените неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП претърпял и имуществени, изразяващи се в сторените разходи във връзка с
лечението, в размер на 344,26 лв., за което с исковата молба представя писмени документи и
счита, че тези вреди също подлежат на репариране.
Поради това, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л. а. „Мерцедес
Ц220 ЦДИ“ с рег. № СО 1754 ВМ е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № 136/02/120002017021, със срок на действие от
21.07.2020 г. до 20.07.2021 г., сключена при ответника ЗД „Б.“АД, ищецът предявил
доброволна писмена претенция за определяне на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени и имуществени вреди, вследствие на ПТП от 09.08.2020 г.,
но размер на обезщетение не бил определен от ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.” АД, ЕИК . е подал писмен отговор,
чрез процесуалния си представител адв.Ал.И., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че претенцията на ищцата е допустима, но неоснователна.
Излага, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка ГО на автомобилистите, сключено между него и собственика на процесното
МПС.
Предвид влязлото в сила решение по НАХД № 391/21 година на РС Б.
ответникът не оспорва фактите изброени в чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По наведените от ищеца твърдения за търпени вреди, извън установените по НАХД
№ 391/21 година по описа на РС Б., произтекли от непозволено увреждане, взема становище,
че същите подлежат на пълно и главно доказване.
Ответникът счита предявената искова претенция прекомерно завишена и
4
неотговаряща на принципа на справедливостта.
Сочи, че от представената медицинска документация се установява, че на 09.08.2020г.
М. Д. Ч. е бил приет в болнично заведение с данни за травма в областта на лявото коляно и
след направени образни изследвания са били установени описаните в исковата молба
травматични увреждания. Че лечението за счупеното колянно капаче е било оперативно
- метална стабилизация. Така също, че счупването на колянното капаче (патела) е
причинило на ищеца трайно ограничение на движенията на левия крак (над 30 дни), което
по смисъла на чл.129 от НК, представлява средна телесна повреда, за която периодът на
нетрудоспособност за физически труд е около 3,5 - 5 месеца, при нормално протичащ
възстановителен процес. Охлузването по главата причинило болка и страдание за около 5-7
дни (лека телесна повреда - чл. 130 от НК).
Ответникът твърди, че не са представени медицински документи за възникнали
усложнения, които да удължат възстановителния период, въпреки представените много
болнични листове за временна нетрудоспособност - общо за 353 дни (от 09.08.2020г. до
17.08.2021г.). Счита, че представянето на болнични листове за период на временна
нетрудоспособност, без аргументирано становище от специалист не е категорично
доказателство, че възстановителния период е продължил почти една година.
С оглед на представената медицинска документация от ищеца счита, че адекватна
сума за обезщетяване на вредите, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита
съпричиняване е около 25 000 лева.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца като пътник в МПС, като
твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като степента на приноса му била 50 %. Твърди, че е налице е
обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия пострадал от една
страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от собственото му
противоправно поведение. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възражение на насрещната страна.
С оглед обстоятелството, че в писмения отговор, ответното дружество не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег. № СО
1754 ВМ, моли съдът да отдели това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Претендира за направените по делото разноски, съгл.представен списък по чл.80 от
ГПК в общ размер на 2800,00 лева (2500 лева с ДДС – платен адвокатски хонорар и 300 лева
– за КСМАТЕ).
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с и.м.
обстоятелства: наличието на действаща към датата на ПТП, 09.08.2020 година полица за
5
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
л.а. „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, с рег. № СО 1754 ВМ , което установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП, сключено между него и собственика на процесното МПС;
настъпилото застрахователно събитие, описано в исковата молба.
Спорно между страните и подлежащо на изясняване и доказване са фактите и
обстоятелствата относно: вината на водачът на лекия автомобил, наличие на евентуално
съпричиняване от страна на пострадалото лице или настъпване на случайно събитие,
механизма на настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка със уврежданията за
иещца, описани в исковата молба и оспорени в отговора, приложените и описани епикризи
по делото.
На 09.08.2020 г., около 17,00 лек автомобил марка „Мерцедес", модел „С-220", с рег.
№ СО 1754 ВМ, управляван от А.А. се движил на път SFO 1093, в посока от с. Н. към с .Б. и
в даден момент е достигнал до района на 3-ти км и десен за него завой. В същото време в
обратната посока в района на 3-ти км се е движил лек автомобил „БМВ“ с рег. № СО 4273
ВТ. Водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е навлязъл в лентата за насрещно движение, при
което е последвал удар между предната лява част на лек автомобил „Мерцедес“ и предна
лява част на лекия автомобил „БМВ“, управляван от Н.Р., като заедно с него пътувал
пострадалия ищец М.Ч..
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвена след запознаване с
медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие пострадалият Ч. получил следните травматични
увреждания: закрито счупване на капачката на лявото коляно и охлузване в теменната
област на главата, бил подложен на двуетапно оперативно лечение-извършвате на метална
остеосинтеза на пъвия етап и отстраняване на метала на втория етап. Това бил адекватния
терапевтичен подход при този тип травми. Продължителността на лечението при първия
етап била от 09.08.2020 година до 13.08.2020 година, а на втория етап от 11.05.2021 година
до 14.05.2021 година. Периодът на възстановяване при фрактура на колянната капачка бил в
рамките на 3 - 3,5 месеца. Няма данни за усложнение на травмата, а възстановяването
протекло успешно. В случая констатираните травматични увреждания се дължат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, като предвид тяхната анатомична локализация и
конкретния механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие могат да бъдат
получени и при наличие на поставен обезопасителен колан.
С Решение № 42/27.10.2021 г., влязло в законна сила на 12.11.2021 г. по АНД №
20211810200391 по описа за 2021 г. на РС - Б., шести наказателен състав А.И.А. е признат за
виновен за това, че на 09.08.2020 г., около 17,00 часа, на път ЗБО 1093, в района на 3 км. в
землището на община Б., обл. С., с посока от гр. Б. към с. Б., обл. С., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег. № СО
1754 ВМ, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на М. Д. Ч. от гр.С., изразяваща се в закрито счупване на капачката
на лявото коляно, което увреждане е причинило на М. Д. Ч. трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок от около 3-3,5 месеца, поради което и на
6
основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00 /хиляда/
лева и на основание чл. 343г от НК във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 37, ал.1,
т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.
От представените три броя фактури от 13 и 14 август 2020 година, и два броя
фискални бонове от 11.08.2020 година се установяват по основание и размер
претендираните суми за имуществени вреди в общ размер на 344,26 лева, сторени за
медицински разходи, във връзка с настъпилата увреда от ПТП за ищеца.
Според показанията на свидетеля Н.О.Н., живееща с ищеца от около петнадесет
години на съпружески начала, след инцидента същият бил много зле, не можел дълго време
да се възстанови и да ходи самостоятелно. В резултат на счупената капачка на коляното и
охлузването на главата, първите три седмици не можел да ходи, да спи, изпитвал постоянно
главоболие, впоследствие от залежаването получил продължителни болки в гърба и кръста.
Проходил нормално след третия месец. В резултат на инцидента загубил работата си в
охранителна фирма с автомобил, впоследствие се наложила втора операция за отстраняване
на телта от коляното, след което бил нужен нов възстановителен период от няколко месеца.
Впоследствие започнал работа в друга фирма.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
7
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената от ищцата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ответника от 02.11.2020 година, по която няма данни до изтичане на
срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или
откаже да изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП
са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“,
управляван от А.А. и че в резултат на настъпилото ПТП ищецът получил подробно
описаните в КСМАТЕ травматични увреждания, които се намират в причинно-следствената
връзка с реализираното ПТП.
В тази насока съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни,
обективни и обосновани, поради което приема за доказано, че следва да се изключи наличие
на съпричиняване от страна на ищеца или настъпване на случайно събитие за настъпилия
вредоносен резултат и получените травматични увреждания от него, поради което
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания вследствие нанесени на ищеца травматични увреждания – закрито счупване на
капачката на лявото коляно и охлузване в теменната област на главата. Периодът на
възстановяване на фрактурата на колянната капачка бил в рамките на 3 - 3,5 месеца, като по
делото няма данни за усложнение на травмата, а възстановяването протекло успешно. В
случая травматичните увреждания могат да бъдат получени и при наличие на поставен
8
обезопасителен колан, а тъй като в хода на делото не се установи противното, съдът приема,
че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради неносене на предпазен колан.
Причинените имуществени вреди на ищеца се явяват безспорно доказани по
основание и размер, видно от представените медицински и разходни документи, които са
сторени във връзка с неговото лечение и възстановяване, поради което съдът следва да ги
уважи в претендирания пълен размер от 344,26 лева.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в неговия патримониум, а именно – обезщетение в размер на 20000,00
(двадесет хиляди) лева. Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 40000,00 (четиридесет хиляди) лева.
Върху сумите от 20000,00 лева (неимуществени вреди) и 344,26 лева (имуществени
вреди) съдът, на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя - 03.02.2021 година до
окончателното им заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение на съда, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен
от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото
и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ, в размер на 850,00 лева
(800 лева по иска за неимуществени вреди от 20 000 лева и 50 лева по иска за имуществени
вреди от 344,26 лева), както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 150
лева – възнаграждения на вещи лица (от общо определени 300 лева – бюджетни).
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат И.Ж. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36,
ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за всеки иск поотделно е както следва: в общ размер на
1430.00 лева /минималният пълен размер по чл.7, ал.2, т.4 и т.1, вр. чл.2, ал.5: при уважен
интерес от 20000,00 лева е 1130,00 лева – по иска за неимуществени вреди и при интерес от
344,26 лева е 300,00 лева – по иска за имуществени вреди/, като осъди ответника да я
заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство,
съобразно уважената част от иска.
9
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат, регистриран по ДДС, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника общата сума от
1400,00 лева (1250 лева - за един адвокат и 150 лева – за експертиза и свидетел), съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Платеният адвокатски хонорар от 2500 лева с ДДС се явява
близък до минималния, от 2460 лева с включен ДДС по Наредба № 1, поради което същият
не се явява прекомерен.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ Застрахователно дружество „Б.” АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Лозенец", бул."Джеймс Ваучер" №
87 да заплати на М. Д. Ч., ЕГН **********, гр. С., ж.к.„Красна поляна“, първа част, № 9,
ет.16, ап.77 сумите от: 20000,00 (двадесет хиляди) лева - за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, както и в размер на 344,26 (триста четиридесет и четири лева
и двадесет и шест стотинки) лева, за причинени имуществени вреди–разходи за лечение,
настъпили вследствие на ПТП, възникнало на 09.08.2020 година между л.а. „БМВ 330 ХД“ с
рег. № СО 4273 ВТ, управляван от Н.Г.Р. и застрахован при ответника л.а. „Мерцедес Ц220
ЦДИ“, с рег. № СО 1754 ВМ, управляван от А.И.А., ведно с лихвата за забава, считано от
03.02.2021 година - денят, следващ изтичането на тримесечния срок за окончателно
произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на присъдените
суми, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 40000,00 (четиридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК . да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд общата сума от 1000.00 (хиляда) лева,
съставляващи: дължима за производството по делото държавна такса (850 лева) и изплатени
разноски от бюджета на съда (150 лева).
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК . да
заплати на адвокат И.Ж. от САК от С. адвокатска колегия сумата от 1430.00 лева (хиляда
четиристотин и тридесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. Д. Ч., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Б.” АД, ЕИК . сумата от 1400,00 (хиляда и четиристотин) лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10