Р Е Ш Е Н И Е № І-21
град Бургас
, 04.03. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............седемнадесети февруари ……..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 2886 по описа
за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Л.И. А. – ищец по
гр.д. № 9571/2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260589/05.11.2020 год.
постановено по същото дело в частта ,с която
е отхвърлени исковете на въззивницата
срещу „Еос сървисис“ЕООД за установяване
,че ответникът дължи на
ищеца сумата от 60 лв. като платена без основание ,ведно със
законната лихва върху нея ,считано от датата на подаване на заявлението
-06.08.2019 г. ,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 48744/2019 г. по описа на Софийски
районен съд ,както и в частта относно
присъдените в полза на ответника разноски
в размер на 100 лв.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението , като счита
същото за необосновано и ,неправилно .
Сочи се на първо място ,че сумата от 60 лв. е била наредена на
07.08.2014г. за „захранване на сметка„ , каквато ищцата няма .Съдът неправилно
е приел ,че сумата е за погасяване на кредит ,като на практика е подменил
волята на страната ,което е недопустимо.Още повече ,че по делото няма
възражения в тази връзка .А преводът е първи по ред и не могат да се правят
изводи от основанието на последвалите такива.
Ответникът е заявил едва в хода на делото ,че е
действал като пълномощник на трето лице ,като доказателства са били представени
една в хода на делото , а преди това ответникът не е уведомил страната ,че не
действа от свое име .Искът е бил отхвърлен поради несвоевременно заявените
обстоятелства ,за които страната не е имало как да знае .Затова се счита ,че
независимо от изхода на делото
ответникът е дал повод за него с поведението си и разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищцата
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата
претенция да бъде уважена,като в полза
на ищцаа бъдат присъдени и разноските в заповедното производство и в исковото
,вкл. и адвокатски възнаграждение в
пълен размер-включително и за необжалваната част .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК
въззиваемият ищец чрез процесуалния си представител оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения..Навеждат се твърдения ,че неправилно ищцата
тълкува ,че значението на израза „захранване на сметка „означава само
превод на суми по собствена сметка .Към ответника са извършвани последователно
множество плащания от ищцата по същата банкова сметка и очевидно предвид тези множество плащания ,които не са оспорени от ищцата , тя е наясно кой е титуляр на посочената
банкова сметка и че става дума за
погасяване на кредит на трето лице ..Не се навеждат от въззивницата
нови основания и доказателства ,които да мотивират исканата отмяна на
решението - Що се касае до присъждането на разноски,то се счита ,че подобна претенция от ищцата е неоснователна с оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК ,която
ясно указва как се разпределят
разноските между страните .
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред настоящата
инстанция.Прави се и евентуално възражение за прекомерност на претендираното от
въззивника адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните , Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Делото
е висящо в частта относно
претенията на ищцата против ответното дружество за сумата от 60
лв., за която ищцата твърди ,че са платени на ответника без правно основание
поради грешка ,доколкото като основание за превода е записано „захранване на
сметка „,каквато сметка тя нямала,нито пък имала някакво задължение към
ответното дружество.За сумата,заедно с 325 лв. –разноски , ищцата се е снабдила
със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК –по ч.гр.д. № 48744/2019 г. по
описа на СРС
Установено
е било по делото, че ищцата действително
не е била в договорни отношения с ответника .През 2005 г. – на 01.07.2005
г. е бил сключен договор за
потребителски кредит между Г.А. /дъщеря на ищцата / и ОББ АД,като вземанията по
договора са били цедирани на ЕОД“Файнънс“ООД /по силата на рамков договор за
цесия от 26.06.2008 г. с ОББ АД/.Съответно „Еос Файнансънс“ООД е
упълномощило ответника по делото „Еос
сървисис“ЕООД да извърши всички необходими действия във връзка със събирането
на дългове,придобити от дружеството –цедент .Впоследствие с договор за продажба и прехвърляне на
дългове от 29.02.2016 г. вземанията към Г.А.
са прехвърлени на „Еос Матрикс „ЕООД.
Не
се спори по делото ,че в периода от
06.09.2014 г. до 06.04.2017 г. ищцата е наредила по сметка на ответното
дружество сума в размер на 1560 лв. ,като в основанието за плащане е посочено :“по кредит на Г.К.А.“,т.е.
безспорно е ,че ищцата е плащала чуждото задължение на дъщеря си по описания
договор за потребителски договор .Затова и с влязлото в сила решение съдът е
прие ,че сумата от 1560 лв. е била
заплатена от ищцата в изпълнение на чужд дълг и получена от ответника на
осн.чл. 73 от ЗЗД .Приел е ,че в случая ищцата е знаела ,че заплаща чужд дълг,което се потвърждава и от представените
от нея 26 бр- вносни бележки,в които изрично е посочено ,че плащанията от нейна
страна са извършени за погасяване на кредита на Г.А. –т.е. извършени са с нейно знание и желание за погасяване на чужд дълг,съответно
получаването на плащането от ответника е на валидно правно основание
,представляващо погасяване на дължими вноски по договора за потребителски
кредит ,сключен с третото лице –
дъщерята на ищцата ,при условията на чл. 73 ЗЗД .Затова и исковата претенция за
сумата от 1560 лв. е била отхвърлена .
По
отношение на процесната сума от 60 лв.,наредена от ищцата на 07.08.2014 г. по
сметка на ответното дружество с посочено
основание за плащане –„цахранване на сметка“,каквато ищцата твърди ,че няма и
няма данни да е имала ,районният съд е приел ,че доколкото сумата е преведена по същата банкова сметка
,по която са превеждани и останалите суми в размер на по 60 лв. и размерът е същият като на останалите
плащания,то извършеното плащане не може да се счита като инцидентно и изолирано
,или извършено по погрешка ,поради което е приел ,че сумата също е била за
погасяване на кредита на Г.А..Затова е приел ,че и тази сума не е платена без
основание и не подлежи на връщане от страна на ответника .
Решението
е правилно и настоящият съдебен състав споделя
изцяло изводите на първостепенния съд ,към които препраща на осн.чл. 272
от ГПК .
Чл. 56 ЗЗД
предвижда, че който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска
връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от
документа или от обезпечението на задължението. В последният случай този, който
е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора. Чл. 56 ЗЗД има предвид
хипотезата, когато дълг съществува и този който е получил плащането, е
действително кредитор, но този, който е платил, не е длъжникът, т. е. това е
случаят, когато някой е платил чужд дълг. Кредиторът не се е обогатил за сметка
на друг. Той получава това, което има да взема, но го получава от
някой, който не му го дължи. За да бъде успешно проведен иск за връщане на
недължимо платеното, необходимо е платецът да докаже, че е бил в грешка при
плащането, както и кредиторът да не се е лишил добросъвестно от документа или
от обезпечението на задължението.
Разпоредбата на чл. 56 ЗЗД не следва да се
тълкува разширително и не може да приеме, че има за цел да поправи всяко
неоправдано /поради грешка/ разместване на блага, което би довело до
несправедливо обогатяване на едно лице за сметка на обедняването на друго. При
неоснователно разместване на блага ищецът може да се защити с иска по чл. 59 от ЗЗД, ако са налице визираните в закона предпоставки - обедняване на ищеца,
обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да
произтичат от един или от няколко общи факта. Правото да се предявява този иск
възниква, когато няма друг договорен или деликтен иск, с който обеднелият да се
защити.
В
случая правилно е квалифицирана
претенцията по чл. 56 от ЗЗД и правилно
е прието ,че извършеното плащане на
сумата от 60 лв. – за „захранване на сметка“ не е извършено по погрешка,тъй
като ищцата е знаела и по свое желания е внасасяла вноските от по 60 лв. за погасяване кредита
на дъщеря си . Очевидно ,предвид извършените множество плащания/които не са
оспорени / ,тя е знаела кой е титуляр на посочената банкова сметка и какво е основанието за плащане на определените
вноски .Освен това ,в Закона за платежните услуги и платежните системи /действащ към момента на плащанията /е предвидена
възможност за коригиране на грешки при неточно изпълнение на платежни операции.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗПУ /отм./когато
доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за
неточно изпълнена платежна операция, при която средствата погрешно са постъпили
по чужда сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца има право да поиска
от доставчика на платежни услуги на получателя извършване на служебен коригиращ
превод от сметката на получателя, по която погрешно са постъпили средствата, в
срок до 5 работни дни от датата, на която доставчикът на платежни услуги на
платеца е възстановил сумата на неточно изпълнената платежна операция по сметката
на платеца, но от платеца или по друг начин за неточно изпълнената операция.
Въззивният съд е следвало да извърши преценка налице ли са основания за
ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги при наличие на грешка
в субекта от страна на платеца, за която своевременно е била уведомен от платеца или по друг начин
за неточно изпълнената операция. Районният
съд е
извършил правилна преценка налице ли са основания за ангажиране
отговорността на доставчика на платежни услуги при наличие на грешка в субекта
от страна на платеца.От наличието на плащания по фактури, по които ищцата не е
посочена като задължено лице, не може да обоснове извода, че тези плащания са
извършени поради грешка. Причините едно лице да плати чужд дълг могат да бъдат
от различен характер и не се изчерпват с допусната грешка. Ето защо само от
факта на извършените плащания не се установява сочената от ищцата грешка,
довела до изпълнение на чужди задължения. Нужно е да се отбележи, че по
отношение липсата на твърдяната от ищцата грешка ответникът провежда насрещно
доказване, което за разлика от главното може да е и непълно – достатъчно е да
разколебае сигурността, че заявеният от ищеца факт е настъпил.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че по делото не е установено наличието на субективна невярна представа на
ищцата, поради която е погасила чужди задължения посредством извършените
банкови преводи. Това от своя страна води до неоснователност на предявения иск
с вярна правна квалификация чл. 56 ЗЗД.
При този изход на
спора и доколкото въззиваемата страна е защитавана по делото от юрисконсулт, са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 ГПК вр.чл.37 ал. 1 ЗПП
и чл. 25 НЗПП, поради което следва да му се присъди сумата от 50.
00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Затова
решението в атакуваната част следва да
бъде потвърдено,поради което Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260589/05.11.2020 г. постановено по
гр.д. № 9571/2019 г. по описа на Бургаския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА част ,с
която е отхвърлен иска на Л.И.А. ,ЕГН **********
,с адрес *** срещу „ЕОС СЪРВИСИС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление –гр.София,район „Витоша“,ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо
Петков-Казанджията „ № 4-6 за установяване по отношение на ответника ,че същият дължи на ищеца сумата от 60 лв. ,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
-06.08.2019 г. ,за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 48744/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Л.И.А. ,ЕГН
********** ,с адрес *** да заплати на
„ЕОС СЪРВИСИС“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
–гр.София,район „Витоша“,ж.к.“Малинова долина“ ,ул.“Рачо Петков-Казанджията „ №
4-6 , представлявано заедно и поотделно от управителите Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев сумата 50 /петдесет /лева –разноски по делото пред настоящата инстанция
за юк.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.