Р Е Ш Е Н И Е
…/ 4.8.2017 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти
юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15013 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от С.В.П. с ЕГН ********** *** кумулативно
съединени искове с пр.осн.чл. 213, ал.2 КТ против „Н.” ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Диньо Димов Димов
за заплащане на сумата 1300 лева, представляваща дължимо обезщетение от
работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение /по 550 лева месечно/
за срока на незаконното недопускане до работа
за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г. за 2 месеца и допълнително възнаграждение за стаж и за
заплащане на сума в размер на 5000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени
вследствие на незаконното недопускане до работа неимуществени вреди за същия период,
представляващи тревоги, нервно напрежение, че ще изчезне повереното му
имущество и че ще се търси отговорност от него, че няма да може да се издържа и
да издържа малолетното си дете и неговата майка, че ще остане без средства за
живот, безсъние, загуба на самочувствие, общо влошаване на състоянието му.
В
случай, че съдът приеме, че договорът е
прекратен с издадената заповед № 121/06.12.2016 г., ищецът предявява
евентуален иск с пр.осн.чл.344,
ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно.
Във
връзка с отговора процесуалният представител на ищеца е представил писмено
становище в което е оспорил автентичността на издаден от него запис на заповед от 12.10.2016 г. с твърдение, че не е подписан от ищеца С.П.. В
съдебно заседание ищецът не поддържа оспорването и е заявил, че ценната книга е
подписана от него.
Моли
за уважаване на предявените искове и заплащане на разноски за
производството.
Обстоятелства от които ищецът черпи
права:
Твърденията в молбата са, че ищецът има
сключен трудов договор с ответника № 63 от 17.08.2011 г. по силата на който е
назначен на длъжност „снабдител-доставчик” с основно трудово възнаграждение 440
лева. Договорът е сключен за неопределено време, на пълно работно време – 8
часа, седмично 40 часа. С допълнително споразумение № 290 от 01.03.2013 г. е
променена длъжността му в „началник склад” с място на работа гр.Варна и
размерът на основното месечно възнаграждение е променено на 550 лева.
С уточняваща молба по реда на чл.129 ГПК
ищецът сочи, че трудовото му правоотношение с ответника не е прекратено към
датата на подаване на молбата. Същото е прекратено след подаване на молбата със
заповед № 121 от 06.12.2016 г., която му е връчена на 28.12.2016 г. След заболяване, прекарано на 13.10.2016 г.
ищецът се е явил на работа на 14.10.2016 г., охраната на обекта му заявила, че
по заповед на управителя на „Нолина” ООД му е
забранен достъп до двора в който се намира складът – мострена зала, която била
мястото му на работа и му е забранен достъпа до работното му място. Казали му,
че е уволнен. Същият бил материално отговорно лице, а достъп до склада имали
всички служители. Вследствие на това ищецът през периода на недопускането му до
работното място от 2 месеца изпитвал страх и притеснения, тревоги, нервно напрежение, че ще изчезне
повереното му имущество и че ще се търси отговорност от него, че няма да може
да се издържа и да издържа малолетното си дете и неговата майка, че ще остане
без средства за живот, безсъние, загуба на самочувствие, общо влошаване на
състоянието му.
В случай, че съдът приеме, че договорът е прекратен с издадената
заповед, ищецът моли за уважаване на
евентуален иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 КТ и отмяна на уволнението като
незаконно. Оспорва твърденията, че не се е явил на работа за периода от
13.10.2016 г. до 17.11.2016 г., тъй като през този период не е допускан до
работа по нареждане на работодателя. В нарушение на чл.193 КТ не са му искани и
взети обяснения и моли за отмяна на уволнението на това основание и
възстановяване на предишната длъжност.
Работодателят е заявил претенции за заплащане на стойността на липсващо
имущество в размер на около 28000 лева, такава сума е търсена и от друг
служител, налице е лоша организация на работа от страна на длъжностните лица,
представители на работодателя. Заповедта за уволнение е подписана от лице,
което няма право да представлява работодателя, поради което е нищожна. Не е
спазен двумесечния срок за налагане на наказание от откриване на нарушението
Становище на ответника:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника. Оспорва изцяло предявените искове
като неоснователни. Не оспорва твърденията, че е бил в трудово
правоотношение с ищеца. След счетоводно
приключване на склада през м.август 2016 г. установил некоректно приключени
документи, изготвени от ищеца. Установени са липси в размер на около 13000
лева, за която сума ищецът е признал присвояване и е поел ангажимент да възстанови
в 30-дневен срок. Като гаранция е подписал запис на заповед. На 12.10.2016 г. е
извършена инвентаризация на касова наличност на каса гр.Варна като след
извършване на проверката е установена липса в размер на 3980.74 лева. Ищецът е
подписал протокол с който признава, че сумата е в негово държане и е поел
задължения на следващият ден да внесе сумата по сметка на дружеството. Като
гаранция за връщане на присвоената сума е подписал запис на заповед за 4000
лева. Страните са се договорили, че ще
уредят спора по доброволен начин и работодателят няма да сезира компетентните
органи за ангажиране на имуществената отговорност на служителя ако той внесе
присвоената сума по сметка на дружеството.
Въпреки поетите ангажименти от негова страна, той не се е явил на работа
на 13.10.2016 г. и сумата от 4000 лева не е внесена по сметка на
дружеството-работодател. Въпреки многократните опити на работодателя и негови
представители да се свържат с ищеца, последният не е отговарял на същите.
Признава,
че на 14.10.2016 г. сутринта ищецът се е явил на работното си, но без работно
облекло. Предал е на свой колега служебни ключове и СИМ карта на служебен
телефон, прибрал е личните си вещи от офиса и личния си автомобил. В тази връзка оспорва твърденията в молбата,
че ищецът не е бил допуснат до работното му място или е бил отстранен от
работа. Същият е бил допуснат от охраната на обекта, но не е отишъл с намерение
да изпълнява служебните си задължения, а да прибере личните си вещи и
собствения си лек автомобил, който се е намирал в обекта. Не е възстановил
присвоените парични средства и считано от 13.10.2016 г. не се е явил на
работното си място, а на 14.10.2016 г. е отишъл до същото за да прибере личните
си вещи, без да уведоми работодателя. По
тази причина на 17.10.2016 г. работодателят е издал заповед за извършване на
инвентаризация на склада. Поради необходимостта
служителят да присъства на същата, насрочена за 28.10.2016 г. той е бил
уведомен с нотариална покана, връчена лично от нотариус Л.Гонова. С поканата ищецът е бил поканен да се яви на
работното си място за да продължи да изпълнява трудовите си задължения, както и
да присъства на инвентаризацията на склада в който е работел. Същият не е
отговорил, не е изпратил становище и не се е явил при работодателя. Съгласно КП от 28.10.2016 г. назначената със
заповед на работодателя комисия е установила липси в размер на 27281.84 лева.
Взето е решение за ангажиране на имуществената отговорност на лицето, както и
за образуване на дисциплинарно производство за извършени нарушения, изразяващи
се в:неявяване на работното място без уважителна причина; злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието; увреждане на имуществото
на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;
Ищецът е запознат с резултатите от дисциплинарното производство с нотариална
покана, която му е връчена на 23.11.2016 г. След посочения в същата срок на
28.11.2016 г. същият е изпратил писмени обяснения и отрича да е извършил
посочените в заповедта нарушения. Счита, че в дисциплинарното производство са
спазени изискванията на чл.193 и чл.194 КТ и не са допуснати нарушения от
страна на работодателя. Моли за
отхвърляне на главни и акцесорните искове и заплащане
на разноски за производството от ищеца.
Моли за отхвърляне на евентуалните искове и заплащане на разноски за
производството от ищеца.
В съдебно заседание ищецът поддържа молбата и моли да се уважи.
В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител ответникът поддържа отговора и оспорва твърденията в молбата и
допълнителното становище.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата на страните и
въз основа на закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се оспорва в
производството, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 63 от 17.08.2011
г. Съгласно същия договор, ищецът С.В.П. е назначен за неопределено време на длъжност
„снабдител доставчик”, с място на работа град Варна и основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 440.00 лева. С допълнително споразумение от 01.03.2013
г. е променена длъжността на ищеца от „снабдител доставчик” на „началник
склад” и е променено основното му месечно
възнаграждение от 440.00 лева на 550.00
лева, считано от същата дата. Ищецът
уточнява, че е работил в „мострена зала”,
разположена в хале, намиращо се в оградена територия, която е база на друг търговец
с фирма „Сортови семена”. След като претърпял заболяване на 13.10.2016 г., на
следващият ден – 14.10.2016 г. не бил допуснат от охранител на базата на
„Сортови семена” в чийто двор се намира наетото под наем от работодателя
му хале.
От представеното ЛТД на ищеца се установява
длъжността му, на кого е подчинен, основните
задължения и отговорности за длъжността, нужна компетентност и изисквания на работодателя за заемане на
длъжността. Представени са доказателства
за водена служебна кореспонденция между представител на работодателя и ищеца във връзка с констатирани пропуски в
работата му – листи 32, 35, 36 от делото.
На 12.10.2016 г. ищецът С.В.П. е подписал
запис на заповед в полза на поемателя „Н.” ЕООД за 13000
лева, с падеж същата дата и място на плащане гр.Стара Загора. От изисканото и
приобщено гр.д.№ 14211/16 г. се установява, че въз основа на записа на заповед
е издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на работодателя за заплащане
от ищеца на сумата 4000 лева, представляваща част от вземане в общ размер на
13000 лева, дължима по запис на заповед от 12.10.2016 г. Заповедта за незабавно
изпълнение е влязла в сила, поради
неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК, видно от съпроводително писмо и
ПДИ до длъжника. От това следва,
че възражения относно дължимостта и изискуемостта на вземането са недопустими в
настоящото производство. Ищецът не поддържа заявеното от процесуалния му
представител оспорване на автентичността на записа на заповед и е заявил в
съдебно заседание, че документът е подписан лично от него.
От съставеният акт /протокол/ за
касова наличност от 12.10.2016 г. се установява, че в присъствието на ищеца С.П.
е извършена инвентаризация на касовата наличност на поверения му обект и е
установено, че не е внесена сума в размер на 3980.74 лева в касата.
От докладна /писменно обяснение/ от Георги Стефанов Стоянов се
установява, че колегата му С.П. не се е явил на работа на 13.10.2016 г., не
отговарял на мобилния телефон и не е уведомил за отсъствието си. На 14.10.2016
г. в 8.30 ч. се е появил в неподходящо за работа облекло, върнал ключовете за
склада и „сим картата” за служебен телефон, прибрал
личните си вещи от офиса и собствения си автомобил, който бил паркиран в двора
и не бил в движение. Придружавал го негов
братовчед, който да му помага. С.
си взел колата и тръгнал без да разговаря с колегите си. Работодателят е
изпратил нотариална покана на ищеца, получена лично от него на 18.10.2016 г., с
която го уведомява за издадена заповед №
146/17.10.2016 г. с която нарежда извършване
на спешна извънпланова инвентаризация за проверка състоянието и наличностите,
както и разчетите с контрагенти в обект находящ се в
гр.Варна, ул.”Ян Хунияди” № 6 на 20.10.2016 г. от
8.30 часа, като в същата е посочено, че
ищецът следва да присъства лично или да изпрати упълномощен от него
представител. След извършена инвентаризация е съставен констативен протокол от
28.10.2016 г. от комисия в състав от 6 лица, която е установила липси в касата
на работодателя в размер на 27281.84 лева. В същият протокол е посочено, че С.В.П.
е материално-отговорно лице съгласно длъжностната му характеристика и носи
отговорност за констатираната липса в посочения размер. От съставени протоколи
за установяване на нарушения на трудовата дисциплина, а именно, че С.П. не се е явил на работното си място
през целия работен ден на 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 24, 25, 26, 27, 28, 31
октомври и на 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 16, 17 ноември 2016
година. До същият е изпратена нотариална
покана с прилагане на констативния протокол, като работодателят е изискал в
3-дневен срок писмени обяснения във връзка с неявяването на работа на работника
за периода от 13.10.2016 г. до 17.11.2016 г., както и във връзка с
констатираната липса. Поканата е получена лично от ищеца на 23.11.2016 г.
Същият е представил писмени обяснения с които сочи, че не се е явил на работа, тъй като не е бил допуснат да влезе в базата
от охранител на „Сортови семена” като му било съобщено, че е дисциплинарно
уволнен. Възразява, че е предал ключовете за склада на 14.10.2016 г., както и
че ключове за склада имат и други служители.
Със
заповед № 121 от 06.12.2016 г. работодателят „Н.” ЕООД чрез законният си
представител е наложил на С.В.П. дисциплинарно наказание „уволнение” за
извършени нарушения, представляващи неявяване на работа за периода от
13.10.2016 г. до 17.11.2016 г. и за установена липса в размер на 27281.84 лева,
за което има издаден КП от 28.10.2016 г. въз основа на извънпланова
инвентаризация в обекта, за който работникът е материално отговорно лице. В
заповедта е посочено, че извършените нарушенията
представляват неявяване на работа в
продължение на повече от два последователни работни дни и злоупотреба с доверието на работодателя и
представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.2 и т.4 от КТ. На осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ
е прекратено трудовото правоотношение на С.В.П., считано от датата на връчване
на заповедта. Посочено е, че на лицето следва да се изплати обезщетение на осн.чл.224, ал.1 КТ в размер на 59.92 лева. Заповедта е
връчена лично на адресата на 28.12.2016 г.
Приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване
между страните факт е, че към датата на прекратяване на трудовия договор размерът
на брутното трудово възнаграждение на ищеца е 550 лева.
От събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Георги Стефанов Стоянов, които съдът цени като заинтересовани в полза
на ответника, се установява, че свидетелят има
трудово
правоотношение с ответното дружество „Н.”
ЕООД и е търговски представител. За собственик знае г-н Димов, който извършил проверка в склада на
12.10.2016 г. На 13.10.2016 год. С. не се явил на работа. Свидетелят Стоянов бил на мястото на
12.10.2016 г. и разбрал, че има някакви
нередности, защото видял С. доста притеснен.
Дори си говорел с други хора около тях, че това е последния му работен
ден. Свидетелят е разбрал, че има липси на материали и на пари. Когато С. отключил касата в нея нямало пари,
а трябвало да има. Ключ за касата имал единствено
С., той работел с клиенти и вземал
парите от тях. На 13.10.2016 год. С. не отишъл на работа и нямали връзка с него по телефона. На следващия
ден - 14.10.2016 год., Стоянов бил в
офиса в 8.30 часа, защото тогава започва работа и малко след това С. дошъл като изглеждал доста зле, бил с дрехи, които не били подходящи за
работа, раздърпани, стари дрехи. Дошъл с намерение да си вземе колата, която била паркирана вътре в двора
в който се намира складът. В двора има
бариера и пазач, след това е офиса, а още по-навътре е склада. Той отишъл в офиса без да коментира нищо, оставил на
свидетеля служебните ключове и „сим карта”. Бил
придружаван от негов роднина за да му помогне да си прибере колата, която не била в движение и била в склада. Склада се намира на 20 м. навътре в двора. Преди бариерата има
охрана, след бариерата е офиса и
склада на фирмата. Никой не е спирал С. да влиза в двора, той влязъл, върнал ключа за офиса, за склада и „сим картата”. С. имал много лични вещи като дрехи
защото през последните месеци прекарвал
повече време в офиса извън работно време. Свидетелят е работил с него три години и половина и знае, че често изпадал
в затруднения и се работи много трудно с
него. На следващия ден след проверката нямало
никаква връзка с него. Не е казвал, че
повече няма да идва да работи или, че шефа го е изгонил. Не си вдигал
телефона, не се е явил повече на работа.
Колата била вътре до склада, който е на 20-30 м. след бариерата. За да дойде за
колата, той е минал през бариерата. След като г-н Димов бил на проверка на 12.10.2016 год., свидетелят не е чувал някой да казва, че са забранили на С. да идва на работа или да влиза. За касата от
всички служители само той имал ключ, тази
каса има само един ключ, който винаги е бил в него. Когато вземал пари от продажбите трябвало да ги съхранява в касата и когато се натрупа определена сума да ги внася в банката, защото счетоводството на
фирмата е в гр. Стара Загора. Програмата, с която работят е такава, че
се вижда наличната каса, колко пари и
кога се внасят, че има неразплатени фактури.
Свидетелят
Себайдин Самидин Алит, показанията
на който съдът цени като
заинтересовани в полза на ответника, се установява, че свидетелят има трудово правоотношение с ответното
дружество „Н.” ЕООД и е снабдител-доставчик.
Разказва, че на 13.10.2016 год. С. не дошъл на работа.
Обяснявал му по телефона, че има ангажимент и че до обяд ще дойде, след това
казал, че след обяд ще дойде. Първо свидетелят Алит му звънях два-три пъти по телефона, след това той му се обадил за клиенти, които
са му се обадили за стока. На следващия ден – 14.10.2016 год., когато Алит отишъл на работа,
С. бил пред склада и чакал да му отворят
склада, за да си вземе резервните гуми за колата, които били в склада на
съхранение. Предполага, че няма ключ от склада, но не е сигурен, защото в последно време ключа все бил в него, тъй като се опасявал, че някой може да открадне нещо. Вечерта
искал да оставят ключовете за склада в офиса, защото имал страхове, че може да
изчезне нещо. Свидетелят му дал гумите, той ги качил в джипа, помолил го да му събера багажа, който бил в офиса в
горното помещение, където той оставал да спи често. Оставил си служебния
телефон, „сим картата”, ключа за касата, ключовете за
офиса и се качил в колата. Бил с негов
приятел. Склада е след бариерата, а
офиса на фирмата е до бариерата. За да
отиде да си вземе гумите от склада, трябва да мине през бариерата. Имал достъп
и до офиса. След 14.10.2016 г. С. не дошъл
на работа, свидетелят чул, че бил
дисциплинарно уволнен. Знае, че
има липса от 4000 лева и че той разписал някаква заповед.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По основния иск:
Ищецът се стреми да докаже
в производството, че трудовото
правоотношение съществува, тъй като въобще не е прекратявано с процесната заповед, понеже посоченото в нея основание не
отговаря на действителното фактическо положение защото неявяването му на работа
за период от два и повече последователни дни не се дължи на неговата воля, а на
поведението на работодателя, който не го е допуснал до работното му място за да
изпълнява трудовите си задължения. Тоест
следва да установи свое добросъвестно поведение и недобросъвестно поведение на
работодателя му.
От
фактическа страна се установи в производството, че страните са били в трудово правоотношение.
Със Заповед № 121/06.12.2016 г., на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ, във
вр.чл.188, т.3, вр. чл.187, ал.1, т.1, предл.3 и т.8, т.9 от КТ на ищецът С.В.П. е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,
като заповедта е подписана
от работодателя и е била връчена на ищеца на 28.12.2016 г. Същата е издадена след като са поискани и
получени писмени обяснения от служителя.
В чл.335 ал.1 от КТ е
посочено, че трудовия договор се
прекратява писмено, а чл.195, ал.1 от КТ изисква дисциплинарното наказание да
се налага с мотивирана писмена заповед и определя съдържанието й. Следователно
за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо връчване на писмено
изявление в предвидената от Кодекса на труда форма. В настоящия случай на
ищеца е било връчено писмено изявление
на работодателя за прекратяване на
трудовото му правоотношение. Вписването в трудовата книжка съставлява
техническо отразяване на вече извършено уволнение. То не съставлява изискващото
се от закона писмено изявление на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Уволнението става само с нарочен акт, който не може да бъде замествано от косвени
доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл.213 ал.2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са
допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение
на работника/служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
Следователно правопораждащият юридически
факт „недопускане на работа” следва да бъде установен за периода на присъждане
на обезщетението в смисъл на неосигуряване на работа, в това число на условия
за изпълнение на трудовите задължения в съответствие с характеристиката на
заеманата от работника/служителя длъжност и съответно на условия за упражняване
на трудовите права по конкретното трудово правоотношение според чл.124 от КТ и
чл.127 от КТ. Претенцията на ищеца е за
периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г.
/датата на издаване на заповедта за уволнение/. Искането произтича ex lege,
тъй като ако Заповед № 121/06.12.2016 г. не е произвела прекратяване на
трудовия договор, то би било възможно
да се присъди в полза на ищеца
обезщетение на основание чл.213 ал.2 от КТ
за незаконно недопускане до работното му място. С оглед на това, е необходимо
да се изследва наличието на съответна трудовоправна връзка между страните в процеса -
доказване на факта за съществуване или не на „създадено трудово
правоотношение”. След достигане
до извода, че трудовото правоотношение не е прекратено,
следва да се установят останалите признаци осъществява хипотезата на чл.213
ал.2 от КТ за недопускането
на служителя на работа. Доколкото в исковата молба се твърди, че ищецът не е бил допускан на работа от работодателя
си, на което обстоятелство се основава исковата претенция по чл.213 ал.2 КТ, доказателствената тежест за установяване на такива
конкретни незаконни действия на работодателя, явяващи се пречка ищецът да отиде на работа е на ищеца.
В тази връзка е необходимо ищецът
да се е явявал на работа, да е
изразявал желанието си да престира труд или поне да е положил минимални усилия, насочени към
работодателя му, от които да става ясно, че той
от своя страна е готов, съгласен и на разположение да изпълнява
служебните си задължения. Отговорността на работодателя възниква, когато
последният обективно и реално е възпрепятствал работника при упражняване на
правата му да бъде възстановен, като му е отказал достъп до работното място или
пък не му е предоставил, нито оказал дори минимално съдействие, без което той
не би могъл, въпреки готовността си, да престира работна сила.
От доказателствата по делото се
установи, че ищецът С.П. не е заявявал намерението си
чрез конклудентни действия,
изразяващи се идване на работното му място
на дата 13.10.2016 г. и през следващите работни дни в продължение на един
месец. Не е заявено от него по никакъв начин желание да полага труд. От събраните в производството
писмени и гласни доказателства се установи, че същият въобще не се е явил в
обекта на 13.10.2016 год. След като не отговарял на
обажданията на колегите си, по-късно им се обадил по телефона и през целия ден обяснявал, че има ангажимент, че ще дойде до обяд, след това казал, че ще дойде следобяд. Не се е явил на работа на 13.10.2016 г. за което
е съставен и констативен протокол от представител на работодателя в
присъствието на двама служители. На следващия ден – 14.10.2016 год. ищецът се
явил на обекта, но не за да изпълнява служебните си задължения, а за да си
събере личните вещи и да върне ключовете за склада, офиса, касата, служебна „сим карта” за телефон,
като същевременно прибрал дрехите си,
резервните гуми за собствения си автомобил, които били в склада на съхранение, както и
самия автомобил, който бил паркиран в двора, в който се намират офиса и склада,
където той полага труд. От това следва,
че твърденията на ищеца, че е бил лишен от достъп до работното му място са недоказани
и същите се опровергават от доказателствата по делото. В този смисъл са останали недоказани
твърденията, че работодателят е осъществил фактическо действие по недопускането
на служителя, включително и незаконосъобразно разпореждане на трето лице
за недопускането му на работа. За неявяването си на работа на 13.10.2016 г. С.П. не е имал законно основание за това, тъй като
не е представил доказателство за остро
заболяване каквито твърдения има в молбата.
С оглед на това съдът намира, че не е налице фактическия състав на чл.213
ал.2 от КТ за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на работника. Предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения
в условие на евентуалност иск с пр.осн.чл.344, т.1 КТ:
Доколкото се
оспорва законосъобразността на заповедта за уволнение и прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца на
посоченото в същата основание, в тежест на работодателя е да установи наличието
на предпоставките на чл.330, ал.2, т.6 от КТ към правно релевантния момент на
уволнението. Фактическото основание посочено в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е поради дисциплинарно уволнение. В заповед № 121 от 06.12.2016 г. са посочени
нарушенията на служителя, попадащи в хипотезата на чл.188, т.3 КТ и
чл.187, ал.1, т.1, предл.3 и т.8 и т.9 от КТ. За
да е законосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо същата да е мотивирана, тоест в
нея да се съдържат конкретни данни, от които е формирана волята на работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Само в рамките на
изложените мотиви съдът може да извърши
преценка за законност като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, изложени от
работодателя, както и правилното им квалифициране. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят взема предвид тежестта на
нарушенията, датата на която са
извършени и разпоредбата, която е
нарушена.
По
делото са представени безспорни
доказателства, че служителят е уведомен
за започналото срещу него дисциплинарно производството, както с връчване
лично на ищеца на заповед № 146/17.10.2016 г. за извършване на спешна
извънпланова инвентаризация за установяване на състоянието и наличностите на
стоково-материалните ценности и разчетите с контрагенти в обекта, представляващ
работното място на ищеца и за който същият е материалноотговорно лице съгласно
трудовия му договор и длъжностната характеристика, съдържаща разпореждане ищецът да присъства лично на проверката или
да осигури представител, така и с изисканите
писмени обяснения съгласно издадени
нарочни заповеди за това и всички са връчени лично на ищеца. В същите е
посочена датата, часа и мястото на проверката и служителят е бил уведомен, но не се е явил и не е
изпратил представител.
От
представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият е
кредитирал констатации на назначена от
него комисия по КП съгласно заповед № 146/17.10.2016 г. от 28.10.2016 г. за извършени нарушения към дата 20.10.2016
г., както и от съставени протоколи за извършени нарушения на трудовата
дисциплина. Не се представиха доказателствата по делото, че на 13.10.2016
г. наказаният служител е ползвал отпуск
по болест, както се твърди в молбата, както и не се събраха доказателства за
поведение на работодателя, изразяващо се в недопускане на П. до работното му място. Напротив, в производството се събраха доказателства,
че на следващия
ден – 14.10.2016 год. ищецът се е явил на работното си място
безпрепятствено, но не за да изпълнява
служебните си задължения, а за да си прибере
личните вещи и да върне ключовете за склада, офиса, касата, служебна „сим карта” за телефон,
като същевременно прибрал дрехите си,
резервните гуми за собствения си автомобил, които били в склада на съхранение, както и самия
автомобил, който бил паркиран в двора, в който се намират офисът и складът,
където той полага труд.
В заповедта за уволнение работодателят е посочил
какви конкретни нарушения на
трудовата дисциплина е извършил служителя с посочване на датите на нарушенията
и е посочил кои конкретни задължения, регламентирани
в длъжностната характеристика на ищеца, свързани с отчетническа дейност и
съхраняване имуществото на работодателя са нарушени и не са изпълнени. Същите
са съобразени със събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства
Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните в хода на
производството доказателства може да се изведе категоричен положителен извод,
че описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения, довели до тежки нарушения на трудовата
дисциплина са извършени от ищеца. Заповедта за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на ищеца е издадена в срока по чл.194, ал.1 КТ. Няма данни по
делото, че ищецът е лице, ползващо се от закрилата на чл.333 КТ. Дисциплинарното
наказание „уволнение” на ищеца, наложено с оспорената заповед на работодателя №
121/06.12.2016 г. е законно, поради
което предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По въпроса за разноските:
По молбата на ответника с пр.осн.чл.78 ГПК,
ищецът му дължи заплащане на разноски за
производството в размер на 1080 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Възражения по реда на чл.78, ал.5 ГПК не са направени.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявен от С.В.П. с ЕГН **********
*** иск против „Н.” ЕООД, с
ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Диньо Димов Димов за заплащане на сумата 1300 лева, представляваща
дължимо обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение
/по 550 лева месечно/ за срока на незаконното недопускане до работа за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г.
и допълнително възнаграждение за стаж 0.6 %, както и предявен иск за заплащане на сума в размер на 5000 лева, представляващо обезщетение за претърпени вследствие на
незаконното недопускане до работа неимуществени
вреди за периода от 14.10.2016 г. до 06.12.2016 г., на осн.чл. 213, ал.2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявен от С.В.П. с ЕГН ********** *** иск против
„Н.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Диньо Димов Димов за отмяна на
уволнението, извършено със заповед № 121/06.12.2016 г. на осн.чл.344,
ал.1, т.1 КТ.
ОСЪЖДА С.В.П. с ЕГН ********** *** да плати на
„Н.” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Диньо Димов Димов
разноски за производството в размер на 1080 /хиляда
и осемдесет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: