Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 23 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./.
Ищецът твърди, че на 24.12.2012 г. около 04:50 ч. по
път I-1 /Е-79/ в посока от гр. Ботевград към гр. Мездра, със скорост около 58
км/ч се е движило МПС марка „Ивеко“ с рег. №********, управлявано от М.Х.М..
Същевременно в противоположна посока, в средна лента на пътното платно, която е
забранена за движение, със скорост от около 103 км/ч се е движило МПС марка
„Нисан“, модел „Примера“ с рег. № ********, управлявано от употребилия алкохол И.Т.Т..
В близост до разклона за с. Дърманци, водачът на товарния автомобил видял
фаровете на насрещно движещото се МПС марка „Нисан“ като възприел, че лекият
автомобил се движил непосредствено срещу него в неговата лента за движение.
Водачът на товарния автомобил констатирал това движение на лекия автомобил като
непосредствена опасност и за да избегне челен удар, същият навил волана леко
наляво и същевременно задействал спирачките. Колелата на товарния автомобил
блокирали, поради което същият продължил движението си наляво. Така МПС марка
„Ивеко“ навлязло в средната лента за движение, където се движило МПС марка
„Нисан“. Настъпил удар между двете превозни средства. В резултат на настъпилото
ПТП загиват водачът на МПС марка „Нисан“ – И.Т.Т. и пътникът в лекия автомобил
– А.С.Б.. Твърди, че с влязла в сила присъда № 35/08.12.2015 г., постановена по
нохд № 342/2015 г. по описа на Окръжен съд – Враца, подсъдимият М.Х.М. е
признат за виновен в това ,че на 24.12.2012 г. на главен път I-1 /Е-79/, на км.
164+200 м. между гр. Ботевград и гр. Мездра, на разклона за с. Дърманци, при
управление на МПС марка „Ивеко“, с рег. №********, нарушил правилата за
движение по чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице. Видно от мотивите към
присъдата, вина за настъпване на произшествието има не само водачът на
товарната композиция, но и водачът на лекия автомобил. Обстоятелството, че
срещу И.Т.няма влязла в сила присъда се дължи единствено на факта, че деецът е
починал. Посочва, че в наказателното производство е установено, че основният
принос за настъпване на процесното ПТП е на водача на лек автомобил „Нисан“ – И.Т.Т..
Посочва, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС марка
„Ивеко“ с рег. №******** е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ищеца „ЗАД ОЗК – З..“ АД, а МПС марка
„Нисан“ при ответника З. „Б.И.“ АД. По
повод смъртта на А.С.Б., настъпила вследствие на уврежданията, получени от
пострадалия в резултат на процесния пътен инцидент, П.А.Д.е предявила по съден
ред претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
следствие на смъртта на нейния син, пряко от застрахователя на товарния
автомобил, участвал в произшествието -
ЗАД „ОЗК – З..“ АД. В тази връзка било образувано гр.д. № 3181/2017 г. по описа
на СГС, I-10 състав. В хода на процеса ответникът на основание чл. 219, ал. 1 ГПК е привлякъл в производството като трето лице помагач З. „Б.И.“ АД, в
качеството му на застраховател на МПС марка „Нисан“. Твърди, че с влязло в сила
решение бил осъден да заплати на ищцата П.А.Д.застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й,
настъпила вследствие на ПТП от 24.12.2012 г. в размер на 91 000 лева,
ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до окончателното плащане. С оглед на
постановения съдебен акт, на 15.01.2020 г. ЗАД „ОЗК – З..“ АД е заплатило сума
в размер на 154 911,29 лева, представляващи присъденото в полза на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 91 000 лева, ведно със законната
лихва върху него в размер на 63 911,29 лева. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК,
установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в
отношенията му със страните, която го е привлякла. Счита, че фактите, които са
установени с решение от 14.11.2019 г. по гр.д. № 6179/2018 г. на САС, 8 състав,
а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между дружеството и собственика на МПС марка
„Ивеко“; настъпването на застрахователно събитие; неговия механизъм; наличието
на принос за настъпване на ПТП от страна на водача И.Т.Т., управлявал МПС марка
„Нисан“; вредите за пострадалите лица и тяхната причинна връзка с вредоносното
събитие; приетият процент съпричиняване от страна на починалия; размера на
присъденото от съда застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Счита,
че предвид установения механизъм на ПТП, приносът за настъпване на процесния
инцидент на водача на л.а. Нисан, която гражданска отговорност към датата на ПТП
е била застраховани при ответника, е по-голям от този на водача, застрахован
при ищеца, поради което може да се направи обоснован извод, че процесният
вредоносен резултат е съпричинен на 70% от действията на И.Т.Т.. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца 70% от платеното на П.А.Д.обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, вследствие на смъртта на нейния син – А.С.Б., в общ размер
на 154 911,29 лева, като искът е предявен за 70% от тази сума или за
108 437,90 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Заявява, че прави изрично възражение за
погасяване на иска по давност. В процесния случай събитието е настъпило на
24.12.2012 г., а А.С.Б. е починал на 09.01.2013 г., като произшествието е
извършено в условията на независимо съизвършителство от водачите на лекия
автомобил Нисан Примера И.Т.и водача на товарния автомобил Ивеко М.М., по
отношение на който има влязла в сила присъда. Гражданската отговорност и на
двамата водачи е погасена по давност на 10.01.2018 г., когато е изтекъл
предвидения в чл. 197 КЗ /отм./ 5-годишен срок. В този срок ищецът не е
предявил иск срещу ответника за ангажиране на функционално обусловената му
отговорност от тази на делинквента И.Т., също починал при ПТП, поради което
давността не е прекъсната по предвидения в закона ред и искът се явява погасен
по давност. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 213 КЗ
/отм./. Оспорва твърдението, че водачът на лекия автомобил Нисан Примера И.Т.има
по-голям принос за настъпване на ПТП на 24.12.2012 г., като липсва присъда или
друг акт, който да установява виновно и противоправно поведение на И.Т..
Евентуално твърди, че ако двамата водачи са виновни, то допринасянето от И.Т.е
30%, а от М.М. 70%. Предвид изложеното иска да се отхвърли изцяло иска, а при
условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице съизвършителство, то да
се приеме, че съпричиняването от М.М. е многократно по-голямо. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът счита възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
неоснователно. Твърди, че общата 5-годишна давност започва да тече от датата на
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на наследниците на
увреденото лице. Оспорва и останалите наведени в отговора на исковата молба
възражения.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа изцяло първоначално
подадения писмен отговор на исковата молба. Поддържа възражението за погасяване
на иска на ищеца по давност.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е констативен протокол за
ПТП с рег. № 2605/30.01.2013 г. на МВР, Областна дирекция на МВР-Враца, РУ
„Полиция“-Мездра, за получен сигнал за възникнало ПТП на 24.12.2012 г. на
Главен път I-1 Е-79 км. 164+200 гр. Мездра-гр. Ботевград на изхода от гр.
Мездра, на разклона за с. Дърманци. При движение в посока гр. Ботевград-гр.
Мездра товарен автомобил „Ивеко *******Курсор“ с рег. №********, собственост на
„А.“ ООД и управляван от М.Х.М., при което челно се удрят в лявата част на
движещия се към гр. Ботевград л.а. „Нисан Примера“ с рег. № ********,
собственост на Г.Н.Т.а, а управляван от И.Т.Т.. Водачът на л.а. Т.е починал на
място, а пътникът в л.а., возещ се на предна дясна седалка А.С.Б.е починал на
09.01.2013 г. Констатирано е, че водачът М.Х.М. е изпробван за наличие на
алкохол и пробата му е отрицателна. Поради физическа невъзможност да бъде
изпробван И.Т.Т., му е взета кръв за лабораторен анализ, при който е
констатирано наличие на етилов алкохол в концентрация 2,48 промила. Вероятната
причина за инцидента от техническа гледна точка, посочена в протокола, е
навлизането на двата автомобила в средната лента, в която не е следвало да се
движат. Посочено е, че л.а. „Нисан Примера“ с рег. № ******** притежава
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в „Бул Инс“ АД, с валидност от
19.10.2012 г. до 18.10.2013 г. Т.а. „Ивеко“ с рег. №******** притежава
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в „ОЗК – З..“ АД, с валидност
от 24.07.2012 г. до 23.07.2013 г.
Приет е като доказателство протокол
за извършен на 24.12.2012 г. оглед на местопроизшествието.
С присъда № 35 от 08.12.2015 г. по
нохд № 342/2015 г. по описа на Врачански окръжен съд е признат подсъдимият М.Х.М.
за виновен в това, че на 24.12.2012 г. около 4.50 ч., на главен път I-1 /Е-79/,
на км. 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград на разклона на с. Дърманци при
управление на МПС-товарен автомобил „Ивеко *******Курсор“ с рег. №******** е
нарушил правилата за движение – чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното на движение, по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И.Т.Т.,
починал на същото място и по същото време, управлявайки МПС лек автомобил
„Нисан Примера“, с рег. № ******** и на пътника на дясната седалка в лекия
автомобил – А.С.Б., починал на 09.01.2013 г., поради което и на основание чл.
343, ал. 3, пр. 4, вр. б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК
го осъжда на три години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 394 НПК го
оправдава да е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ЗДвП. С
решение № 170 от 09.05.2016 г. по внохд № 107/2016 г. по описа на САС присъдата
в тази част е потвърдена. Присъдата е потвърдена с решение № 175 от 26.01.2017
г. по кнохд № 783/2016 г. на ВКС.
С решение от 14.05.2018 г. по гр.д.
№ 3181/2017 г. на СГС е осъдено З. „О.“ АД да заплати на П.А.Д.сумата от
150 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на А.С.Б.,
починал на 09.01.2013 г., вследствие на произшествие, осъществено на 24.12.2012
г., ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника – З. „Б.И.“ АД.
С решение от 14.11.2019 г. по гр.д.
№ 6179/2018 г. на САС е отменено решението от 14.05.2018 г. по гр.д. №
3181/2017 г. на СГС в частта, в която е уважен предявеният от П.А.Д.срещу ЗДА
„ОЗК – З..“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 91 000 лева до размера то 150 000 лева.
Въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се определи до размера от
130 000 лева, редуцирано с 30% за принос на пострадалия от катастрофата А.С.Б..
Решението е влязло в сила на 31.12.2019 г.
Представено е платежно нареждане от
08.01.2020 г., с което застрахователят е заплатил на основание решението по
гр.д. № 6179/2018 г. на САС в полза на П.А.Д.сумата 154 911,29 лева.
По делото е изслушана комплексна
медицинско-автотехническа експертиза. От изводите на вещото лице, изготвило
медицинска част от заключението, се установява, че алкохолната концентрация
2,48 промила в кръвта на И.Т.отговаря на средна степен на алкохолно опиване,
като установената стойност е близа до границата на средна степен алкохолно
опиване с тежка степен алкохолно опиване. При тази степен на алкохолно опиване
е характерна емоционална лабилност, като периодите на повишено настроение се
сменят с периоди на потиснатост. Лицата са раздразнителни, понякога агресивни.
Нарушава се чувството за равновесие, стеснява се периферното зрение. Удължено е
времето за възприемане и реакция на слухови и зрителни дразнения /до няколко
пъти/. Споменът за преживяното е частично запазен, помнят се емоционално
значимите моменти без подробностите. При увеличено самочувствие има намалено
внимание и промени в преценките с емоционална неустойчивост. Понякога се
появява сънливост. Заради това, че водачът е бил с алкохолна кръвна
концентрация близка до границата с тежката степен, експертът счита, че И.Т.вероятно
е бил сънлив и отпуснат със забавени реакции и на моменти вероятно неконтактен.
Фактът, че И.Т.е бил алкохолно повлиян, с удължено време за възприемане и
реакция на слухови и зрителни дразнения би му попречило да избегне инцидента,
дори ако не го е предизвикал /ако въобще инцидентът е можело да се избегне/.
Вещото лице по автотехническата част установява като механизъм на
произшествието – движение на товарен автомобил „Ивеко“ с рег. №******** по
главен път Е-79 в посока Ботевград-Мездра със скорост около 56 км/ч, в дясна
пътна лента на пътното платно, като се намирал в района на бензиностанция
„Петрол“ преди град Мездра. В същото време лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.
№********се е движил в обратната посока от гр. Мездра към гр. Ботевград със
скорост от порядъка на 103 км/ч в лентата на насрещно движение. Водачът на
товарния автомобил, намирайки се на разстояние от около 46 метра до мястото на
удара, възприел движещия се в лентата на насрещно движение и намиращ се на
около 100 м до мястото на удара лек автомобил и предприел действия по аварийно
спиране и едновременно с това отклонил превозното средство наляво. Водачът на
лекия автомобил от своя страна, намирайки се около 53 метра преди мястото на
удара е предприел действия по отклоняване на превозното средство надясно, за
връщане в полагащата му се лента за движение. Траекторията на двете превозни
средства се пресекли и настъпил удар между предна лява част на товарния
автомобил и предна лява част на лекия автомобил. Под действие на силите и
моментите, породени от удара между двете МПС-та и под действие на ударния
импулс, лекият автомобил започнал да ротира около масовия си център по посока
на часовниковата стрелка, като едновременно с това започнал да се движи назад и
надясно спрямо първоначалната си посока, след което преустановил движението си
на мястото описано в протокола за оглед. Експертът сочи, че в материалите по
делото не се съдържат данни за наличие на препятствия, които да са препятствали
движението на лек автомобил „Нисан“ в лентата предназначена за движение на МПС
от гр. Мездра към гр. Ботевград. Скоростта на автомобилите в района на
произшествието, определени в аналитичната част на експертизата са, както
следва: скорост на л.а. „Нисан“ – 102,6 км/ч и скорост на т.а. „Ивеко“ – 55,80
км/ч. Водачът на товарния автомобил е отклонил същия наляво спрямо посоката си
на ориентация. Водачът на лекия автомобил е отклонил превозното средство
надясно спрямо посоката си на ориентация за излизане от лентата предназначена
за движение на товарния автомобил. Ако товарният автомобил се е отклонил наляво
и водачът е предприел спиране, в този случай, при преустановяване на движението
му на мястото описано в протокола за оглед, както и запазване на траекторията
на движение на лек автомобил „Нисан“ в лентата за насрещно движение /вземайки
предвид габаритните размери на превозното средство/, може да се направи извод,
че удар е щял да настъпи между задна дясна част на товарния автомобил и предна
дясна част на лекия автомобил. Водачът на лек автомобил „Нисан“ е имал
възможност да предотврати произшествието в случай, че водачът на товарния
автомобил не е предприел действия по отклоняването му наляво, а е продължил
движението си спирайки в лентата предназначена за движение на ППС в посока гр.
Ботевград – гр. Мездра. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при липса
на знаци, които да ограничават скоростта на лекия автомобил, ограничението е 90
км/ч. Ударът е настъпил в лента, която е за завиване наляво, а посоката е към
Ботевград.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При съобразяване
изложените твърдения в исковата молба и формулирания петитум, съдът намира, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, както е прието и с
изготвения доклад по делото, обявен за окончателен по реда на чл. 146 ГПК.
Ищецът твърди,
че е изплатил обезщетение за вреди от противоправното поведение на застрахован
при него водач на т.а. „Ивеко“ с рег. №********, по застраховка „Гражданска
отговорност“, но тъй като произшествието е предизвикано и от втори делинквент –
водачът на л.а. „Нисан“, с рег. № ********, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, претендира да му се заплати припадащата
се част от заплатеното обезщетение, съобразно неговия принос към вредите.
Съгласно чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./, с плащане на застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, застрахователят встъпва в правата на удовлетворения застрахован
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение. Това правило
намира приложение и в хипотезата, при която е налице независимо съпричиняване
на вредоносния резултат от двама делинквенти, чиято гражданска отговорност е
застрахована при различни застрахователи. В този смисъл е решение № 83 от
22.08.2014 г. на ВКС, I Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е
прието, че платилият застраховател по „Гражданска отговорност“ има вземане
срещу солидарните със застрахованото лице делинквенти с оглед суброгирането му
в правата на застрахования по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ до размера на
техния принос.
За да е
основателен искът на ответника, по делото е необходимо да се установят следните
обстоятелства: сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност“ между
ищеца и единия виновен водач, респ. между ответника и другия виновен водач,
настъпило събитие, което се покрива от застраховките, виновно и противоправно
поведение на двамата водачи за произшествието, възникнали вземания на трето
лице за обезщетение в посочения в исковата молба размер, изплащане на
задълженията от ищеца.
По делото не се
спори, а това е видно и от приетите писмени доказателства, че към датата на
ПТП-то 24.12.2012 г. по отношение на МПС „Ивеко“, с рег. №******** е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „ОЗК – З..“ АД, а
по отношение на МПС „Нисан“, с рег. № ******** е действала застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника З. „Б.И.“ АД.
Приетата като
доказателство влязла в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския /чл. 300 ГПК/, относно обстоятелствата, че водачът на т.а. М.Х.М. е признат за виновен в
това, че на 24.12.2012 г. около 4.50 ч., на главен път I-1 /Е-79/, на км.
164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград на разклона на с. Дърманци при
управление на МПС-товарен автомобил „Ивеко *******Курсор“ с рег. №******** е
нарушил правилата за движение – чл. 15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, като не е изпълнил
задължението си да се движи възможно най-вдясно по платното на движение и по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И.Т.Т.,
починал на същото място и по същото време, управлявайки МПС лек автомобил
„Нисан Примера“, с рег. № ******** и на пътника на дясната седалка в лекия
автомобил – А.С.Б., починал на 09.01.2013 г.
Съдът намира, че от приетите и обсъдени по-горе
доказателства се доказа, че вина за произшествието има и водачът на л.а.
„Нисан“, с рег. № ********. Липсата на повдигнато обвинение спрямо този водач е
обясним с факта, че лицето е починало, поради което спрямо него не може да се
образува наказателно производство. В мотивите на постановените актове от
наказателния съд е възприето, че вина за пътния инцидент имат и двамата водачи.
Механизмът на произшествието бе установен и от приетата в настоящото
производство комплексна съдебно медицинско-автотехническа експертиза, от която
също се установи, че поведението и на двамата водачи е допринесло за
настъпилото пътно транспортно произшествие.
Доказа се по делото, че с влязло в сила решение от
14.11.2019 г. по гр.д. № 6179/2018 г. на Софийски апелативен съд е осъдено ЗАД
„ОЗК – З..“ АД да заплати на П.А.Д., майка на починалия пътник в л.а. „Нисан“,
сумата от 91 000 лева, ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, при съобразяване 30% принос на пострадалия.
Изрично е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – З. „Б.И.“ АД. По силата на чл. 223, ал. 2 ГПК ответникът З. „Б.И.“ АД е обвързан от това, което съдът е установил в
мотивите на решението си и то е задължително за него. Следователно в настоящото
производство следва да се приемат за доказани обстоятелствата, които са
установени в процеса, проведен с участието на двете страни, относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключено между ищеца и собственика на т.а. „Ивеко“, с рег. №********,
настъпването на застрахователното събитие, съпричиняване на вредоносния
резултат от двамата водачи, участвали в ПТП-то, вредите за пострадалото лице и
тяхната причинна връзка с вредоносното събитие, размерът на приетия процент
съпричиняване от страна на починалия пътник в превозното средство, както и
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на П.А.Д..
Съдът намира за установено от представеното платежно
нареждане, че на 08.01.2020 г. ЗАД „ОЗК – З..“ АД е заплатило в полза на П.А.Д.,
на основание решението по гр.д. № 6179/2018 г. на САС, сумата 154 911,29
лева.
От събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че приносът на водача на л.а. „Нисан“ за настъпването
на процесното ПТП е значително по-голям от този на водача на т.а. „Ивеко“.
За този си извод съдът съобрази изготвената по
делото експертиза, която напълно кореспондира с постановените съдебни актове по
повод процесното събитие, от които е видно, че първопричината за настъпване на
инцидента за действия на водача на л.а. „Нисан“, който се е движил неправомерно
в лентата, която е била определена само за завиване на ляво, със скорост над
позволената, въпреки пътните условия – в ранните часове на деня, при хлъзгава
настилка и наличие на сняг, и след употреба на алкохол, в количество водещо до
алкохолно опиянение от средна към тежка степен.
По делото е доказано от влязлата в сила присъда, че
с поведението си водачът на т.а. „Ивеко“ е нарушил правилата за движение – чл.
15, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да се движи възможно
най-вдясно по платното на движение, но са налице данни, че след възприемане на
опасността от движение на насрещно движещия се автомомбил „Нисан“, същият е
предприел маневра спиране и е опитал да избегне удара, макар отклонението на
превозното средство наляво да е допринесло за произшествието, за което е и
осъден. Обратно, не се доказа водачът на л.а. „Нисан“ да е предприел спиране
или намаляване на скоростта, въпреки че на въпросното място е следвало завой и
отклонение за надясно, а е продължил да кара с превишена скорост и в пътна
лента, в която не е трябвало да се движи, доколкото на същата има знак за
надясно, а няма данни същият да е възнамерявал да завие.
От заключението на приетата експертиза се установи,
че водачът на л.а. „Нисан“ се е движил с превишена за конкретния пътен участък
скорост. Последният се е движел със 103 км/ч по път, на който не са установени
знаци, където ограничението на скоростта е 90 км/ч. Следователно скоростта на
водача е била превишена. От значение са и обстоятелствата, че произшествието е
настъпило в тъмната част на деня, при зимни условия, поради което освен, че е
била превишена скоростта, то тя не е била и съобразена с конкретните пътни
условия. Съгласно заключението на съдебната експертиза в медицинската част,
установената концентрация на алкохол в кръвта от 2,48 промила на водача на л.а.
„Нисан“ отговаря на средна степен на алкохолно опиване и е в границата с тежка
степен алкохолно опиване. При тази концентрация може да се приеме, че водачът е
бил алкохолно повлиян и това е довело до забавени реакции, т.е. до удължено
време за възприемане и реакция на слухови и зрителни дразнения, което му е
пречило да избегне инцидента. Както се посочи и по-горе, не се установи по
делото, водачът да е задействал спирачната система на автомобила, както и да
реагирал по някакъв начин на възникналата опасност.
С оглед на така събраните доказателства и предвид
данните по делото къде е настъпил инцидентът, какво е било състоянието на
двамата водачи, къде са били на пътя, как са възприели събитието, съдът счита,
че приносът на водача на т.а. „Ивеко“ за настъпване на произшествието е
значително по-малък от този на водача на лекия автомобил. Следва да се
съобрази, че същият е навлязъл в лентата за насрещно движение, едва след опит
да спре превозното средство, като по време на неправилната маневра с отклонение
на волана леко в ляво е настъпила техническа неизправност – блокиране на
колелата.
Всичко изложено идва да докаже, че приносът за
настъпване на процесното произшествие на водача на л.а. „Нисан“, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, е по-голям от този на
водача, застрахован при ищеца. Съдът възприема тезата на ищеца, че вредоносният
резултат е съпричинен на 70% от поведението на водача на л.а. „Нисан“ и 30% от
действията на водача на т.а. „Ивеко“. Ето защо З. „Б.И.“ АД дължи сумата
108 437,90 лева, представляваща 70% от платеното от ищеца на П.А.Д.застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 24.12.2012 г., при което е починал нейният син – А.С.Б., пътник в
л.а. „Нисан“.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за погасяване на вземането поради изтекла погасителна
давност. За претендираното регресно обезщетение по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ важи общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва
да тече от изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице. В
този смисъл т. 14 ППВС № 7/77 от 04.10.1978 г. В разглеждания случай плащането
е извършено на 08.01.2020 г., а исковата молба е подадена на 05.01.2021 г.,
поради което не е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени разноски в
общ размер на 11 237,52 лева, от които 4 337,52 лева за държавна такса,
900 лева за депозит за вещи лица и 6 000 лева за адвокатско възнаграждение
с ДДС. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
адвокатски хонорар, за който извод съобрази фактическата и правна сложност на
делото, това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, извършените
действия по изслушване на само една комплексна експертиза, както и какъв е
дължимият размер на хонорара, определен по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. При съобразяване посочените обстоятелства намира, че
адвокатското възнаграждение следва да се намали от 6 000 лева на 4 500
лева. Ето защо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 9 737,52
лева, които ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД
„ОЗК – З..“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сума в размер на 108 437,90 лева
/сто и осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща 70% от платеното от З. „Б.И.“ АД на П.А.Д.застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
24.12.2012 г., при което е починал нейният син – А.С.Б., пътник в л.а. „Нисан“,
с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
05.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.И.“ АД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – З..“ АД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 9 737,52 лева
/девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: