№ 2950
гр. София, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С определение от 8.11.2022 г. по гр. дело № 9668/2022 г. на Софийския градски съд, І-14
състав, е повдигнат спор за подсъдност със Софийския районен съд във връзка с искова молба с вх.
№ 119104/10.06.2022 г., подадена от М. К. К., С. М. К. и К. М. К. срещу Н. К. К., В. К. К. и Д. К.
П..
Спорът за подсъдност е допустим, като компетентен да го разгледа на основание чл. 122, изр. 1
ГПК е САС.
Посочената искова молба е била първоначално подадена в Софийския районен съд, по която е
образувано гр. д. № 31237/2022 г. В нея се твърди, че ищците са съсобственици на поземлен имот,
съставляващ УПИ VІ-278 от кв. 70 по рег. план на гр. София, м. „***“, целият с площ от 950 кв. м.,
които с нотариален акт от 19.06.2008 г. учредили право на строеж в полза на „Комфорт Хаус“ ООД
за построяването на пететажна жилищна сграда според одобрен архитектурен проект от 10.06.2008
г. На 24.06.2008 г. било издадено разрешението за строеж, а на 8.09.2008 г. бил подписан протокол
за определяне на строителна линия и ниво, а собствениците осигурили достъп на строителя до
имота. Въпреки това до изтичането на срока на разрешението за строеж през 2013 г. сградата не
била изградена до груб строеж, което било констатирано с протокол от 12.12.2013 г. на СО. В
периода 4.06.2013 – 21.06.2013 г. „Комфорт Хаус“ ООД извършил разпореждания с части от така
учреденото му право на строеж, като с нотариален акт от 4.06.2013 г. продал на ответника Н. К. К.
правото на строеж за ап. № 14, заедно с мазе № 3 и гараж № 9, а на ответника В. К. К. – правото на
строеж за ап. № 12, заедно с мазе № 12 и гараж № 8. На 21.06.2013 г. дружеството продало на
ответницата Д. К. П. правото на строеж за ателие № 9 и мазе № 17. Впоследствие през 2016 г.
ищците предявили срещу „Комфорт Хаус“ ООД отрицателен установителен иск, че правото на
строеж е погасено поради неупражняването му в срок от 5 години на осн. чл. 67, ал. 1 ЗС, който
иск бил уважен с влязло в сила решение от 8.08.2019 г. по гр. д. № 3502/2016 г. на СГС,
потвърдено с решение от 28.05.2020 г. по гр. д. № 328/2020 г. на САС и определение №
1
142/2.04.2021 г. по гр. д. № 296/2021 г. на ВКС, ІІ г.о. Твърди се, че на същото основание /чл. 67,
ал. 1 ЗС/ било погасено и правото на строеж на ответниците. При условията на евентуалност се
твърди, че придобивните сделки на ответниците били нищожни поради липса на форма,
противоречие с добрите нрави и абсолютна симулация. Поради това са предявени следните искове:
1) главни искове за установяване, че всеки от ответниците не е титуляр на правото на строеж, респ.
правото на собственост върху съответния недвижим имот, описан в нотариалните актове; и 2)
евентуални искове за установяване, че нищожността на придобивните сделки за правото на строеж
на всеки от тримата ответници.
С разпореждане от 16.06.2022 г. на СРС е указано на ищците да представят удостоверения за
данъчната оценка за процесните имоти и за данъчната оценка на правото на строеж за тези имоти,
за което е издадено поисканото в исковата молба съдебно удостоверение.
С писмо от 20.07.2022 г. на дирекция „Общински приходи“ на СО са изпратени на съда
удостоверения за данъчни оценки от 6.07.2022 г., както следва: 1) за гараж № 9 – 8 858 лв., 2) за ап.
№ 4 с мазе № 3 – 49 341 лв., 3) за ателие № 9 с мазе № 17 – 21 918,50 лв., 4) за гараж № 8 – 8 423
лв., 5) за ап. № 12 с мазе № 12 – 52 046,50 лв.
С определение от 22.07.2022 г. СРС е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски
съд, като е приел, че нему делото е родово подсъдно. Прието е, че цената на един от исковете,
съответстваща на данъчната оценка, е в размер на 52 046,50 лв., което попада в родовата
компетентност на окръжните съдилища съгласно чл. 104, т. 3 ГПК, а останалите искове са
подсъдни на СГС на осн. чл. 104, т. 6 ГПК.
След постъпване на делото в СГС е образувано гр. д. № 9668/2022 г. С разпореждане от
20.09.2022 г. са дадени указания на ищците да конкретизират исковата молба в частта относно
евентуалните искове. Със същото разпореждане е изискана информация от СО дали приложените
данъчни оценки са за право на строеж или за завършени обекти.
С писмо от 12.10.2022 г. СО е отговорила, че данъчните оценки са за завършени обекти, а не за
право на строеж. Във връзка с това с разпореждане от 24.10.2022 г. СГС е изискал от СО данъчни
оценки за правото на строеж на процесните имоти към датата на исковата молба – 10.06.2022 г.
С писмо от 2.11.2022 г. на СО такова ново удостоверение е постъпило, според което оценките за
правото на строеж са както следва: 1) за ап. 4 с мазе № 1 – 16 453,60 лв., 2) за гараж № 9 – 2 798,40
лв., 3) за ап. № 12 с мазе № 12 – 16 442,30 лв., 4) за гараж № 8 – 2 661 лв., 5) за мазе № 17 – 6 924,40
лв.
С разпореждане от 8.11.2022 г. СГС е повдигнал спор за подсъдност, мотивирайки се с новите
данъчни оценки на правото на строеж, всяка от които е под стойностите по чл. 104, т. 3 и 4 ГПК.
При така установените обстоятелства, Софийският апелативен съд намира следното по
повдигнатия спор за подсъдност:
Според чл. 104, т. 3 ГПК на окръжен съд са подсъдни исковете за собственост и други вещни
права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., а според чл. 104, т. 4 и исковете с цена на иска над
25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за
начет. Според чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по искове за собственост или други вещни
права върху имот е данъчната оценка, която е меродавна и по искове за съществуване на договор с
предмет вещни права върху недвижим имот /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/.
В случая от значение за цената на процесните искове е въпроса дали същите имат за предмет
2
право на строеж или право на собственост за процесните обекти от жилищната сграда. Безспорно,
предмет на договорите за продажба от 2013 г., чиято нищожност се претендира с евентуалните
искове по чл. 26 ЗЗД, е правото на строеж за съответните обекти. За цената на тези искове е без
значение дали сградата е завършена в груб строеж или дали понастоящем обектите съществуват
като самостоятелни, тъй като предмет на исковете са самите договори от 2013 г., чиято
действителност се преценява към момента на сключването. По тази причина цената на тези
евентуални искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, е данъчната оценка на правото на
строеж, предмет на тези договори. Нито един от обектите не е с данъчна оценка над 25 000 лв.,
поради което те не попадат в подсъдността на окръжните съдилища по чл. 104, т. 4 ГПК.
Що се отнася до главните вещни искове, то в петитума на исковата молба е посочено, че се
претендира установяване несъществуването на правото на строеж, респ. правото на собственост
върху съответния недвижим имот по съответния нотариален акт от 2013 г. Налице е неяснота дали
са предявени два вида вещни искове – за липса на право на строеж и за липса на право на
собственост. Независимо, че нито едно от двете съдилища не е указало изясняване на тази
неяснота, то следва да се има предвид посоченото в обстоятелствената част на исковата молба. В
същата ясно е посочено, че строителството на сградата е преустановено през 2013 г., като липсват
твърдения, че впоследствие сградата е изградена в груб строеж, вкл. към датата на подаване на
исковата молба. От приложените към исковата молба решения на СГС и САС, както и от
приложените заключения на СТЕ, назначени в тези производства, също следва, че сградата не е
завършена в груб строеж към съответната проверка. Следователно, ищците не твърдят, а и не
представят доказателства, че понастоящем сградата е завършена в груб строеж, само от когато
отделните предвидени в нея обекти могат да възникнат като самостоятелни обекти на право на
собственост. При това положение и при липса на друго уточнение на исковете, следва да се
приеме, че предмет на вещните искове е само липсата на право на строеж за обектите, а не на право
на собственост. Този извод може да се промени, ако в бъдеще ищците уточнят исковата си молба в
друг смисъл, което към днешна дата не е налице.
Доколкото данъчната оценка на правото на строеж за всеки от процесните обекти е под 50 000
лв., то вещните искове не са подсъдни на окръжен съд, а на районен съд.
С оглед на изложеното компетентен да разгледа процесните искове е СРС, на когото делото
следва да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа искова молба с вх. № 119104/10.06.2022 г., подадена от М. К. К.,
С. М. К. и К. М. К. срещу Н. К. К., В. К. К. и Д. К. П., е Софийският районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4