№ 1085
гр. Варна, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110113491 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от П. П. П., ЕГН **********, с
адрес: град *, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10 236 лева –
главница, дължима съгласно Договор за кредит от 30.06.2006 г., сключен между „*“ АД и П.
П. П., поради изтекла погасителна давност.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за кредит от 30.06.2006 г.,
сключен между „*“ АД и ищеца, на последния била предоставена сумата от 10 236 лева –
главница срещу задължението да върне същата в срок до 16.12.2014 г.
Ищецът заявява, че получил от ответника като носител на посоченото вземане
множество предложения за споразумение за доброволно плащане на задължението му по
Договор за кредит от 30.06.2006 г., сключен между „*“ АД, в размер на 10 236 лева, чрез
приспадане на част от сумата.
Оспорва се наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
ответното дружество, съществуването на процесното задължение, както и се прави
възражение, че по отношение на същото е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност.
С оглед на изложените съображения се обосновава правен интерес от предявяване на
иска в настоящото производство за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
прави признание на иска и моли за постановяване на решение в съответствие със същото.
Изложени са съображения за недължимост от страна на ответника на разноски за
производството, евентуално за определяне на размер на адвокатско възнаграждение в полза
на ищцовата страна в минимален размер, с оглед направеното признание.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено
1
становище се поддържа исковата претенция и се претендират сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен в производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на ищеца
наличието на следните материалноправни предпоставки, свързани с прилагане на института
на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок.
В тежест на ответника, от друга страна, е да установи правоизключващите си
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Не се оспорват от страните и съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че по силата на Договор за кредит от 30.06.2006 г., сключен между
„*“ АД и ищеца, на последния била предоставена сумата от 10 236 лева – главница срещу
задължението да върне същата в срок до 16.12.2014 г.; че по отношение на посоченото
вземане е изтекъл законоустановеният давностен срок. Посочените обстоятелства се
установяват и от приетата като писмено доказателство по делото Справка за кредитна
задлъжнялост на ищеца от 28.08.2024 г.
С оглед на изложеното, съдът приема, че към датата на предявяване на иска -
24.10.2024 г. петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е изтекла, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство. Сторените и
претендирани такива са в размер на 1 320 лева – адвокатско възнаграждение, уговорено по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат, което съдът намира за неоснователно,
с оглед размера на предявения иск и предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът П. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: град *, НЕ ДЪЛЖИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, сумата от 10 236 (десет хиляди двеста тридесет и шест) лева –
главница, дължима съгласно Договор за кредит от 30.06.2006 г., сключен между „*“ АД и П.
П. П., поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * 6, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. Й. Н. от ВАК, рег. № *, сумата от 1 320 (хиляда триста и двадесет) лева –
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, определено по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
2
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3