РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Белоградчик, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100283 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане в размер на общо 683.18 лв. –
главница и лихви, както и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД сочи, че между
„Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и ответника К. М. К., в
качеството си па кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № 2125737 на 19.11.2019 г. по електронси път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР. Договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника с предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно
чи. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
1
предоставяне на финацсови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване
на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предитно наименование:
Закон за електронния документ и електронния подпис, Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно
чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор с всяко физическо
или поридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Съгласно Общите условия и Договор за потребителски кредит
2125737 от 19.11.2019 г. ответната страна не е изпълнила задълженията си в
срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като
всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страците. В
случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава
извод, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните порми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Длъжникът е
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо",
като за целта е попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в
което е отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него.
При кандидатстването за кредита ответницата сама е избрала да
2
обезпечи изпълнението на задълженията си през поръчителството на Ай
тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен
за сключване, и също бил сключен но реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни Изявления.
На 19.11.2019 г., ответницата К. М. К., е сключила Договор за кредит №
2125737 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу
което се съгласила да върне 5 броя вноски по 66.13 лева в срок до 10.04.2020
г., когато е надежирала последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.00%, както и годишен процент на разходите в размер
на 48.20 %. Ответникът К. М. К., е сключила на 19.11.2019 година Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице Кредисимо и да отговаря пред
Кредисимо солидарно с К. М. К., ЕГН: ********** за всички задължения по
Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за
кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се с задължило да плати всички изискуеми
задължения при поискване от Кредисимо.
В Исковата молба се излага, че на 19.11.2019 година Ай Тръст и
Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай
Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задъяжения на К. М. К.,
ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст с изпълнило
задълженията си към К. М. К., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне
поръчителство. Ответникът К. М. К., ЕГН ********** не е изпълнила в срок
задълженията си по Договора за кредит, поради което кредисимо е покапило
Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ответницата по Договора
за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на
уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай
Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На
23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от К. М. К., на Кредисимо суми,
както следва: 300 лева – главница по Договор за кредит; 30.65 лева - договорна
лихва за период 19.11.2019 г до 10.04.2020 година; 167.96 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава. С извършване на посоченото
плащане „Ай Тръст" ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението
3
поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 3ЗД се с суброгирал в правата на
удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по
електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в
чл. 3, ал. 4 от Договора за продоставяне на поръчителство, за встъпването на
Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задълженисто му за
заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство
в размер на 164.49 лева, ведно със сумата от 27.5 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания Цесия от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО" ЕАД и „АЙ Тръст" ЕООД
като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ВИК *********. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от
него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 r. От представения с
настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
между „Кредисимо" ЕАД като цедент и „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК:
*********, като цесионер се установява, че страните са постигнали
договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.
Ответникът К. М. К., не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за
кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Поради допуснато неизпълнение на задълженията по Договора за
кредит, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч. гр.д. № 189/ 2025 г. по описа на РС – Белоградчик и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 89 от
01.04.2025 г. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви положителен
установителен иск, който е предявен от ищеца в законния срок.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по
отношение на ответника, че вземането им за сумата от 683.18 лв., съществува,
от които: 300.00 лв. – главница по Договор за кредит № 2125737 от 19.11.2019
г., 164.49 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,
4
30.65 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за
кредит, за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г., 160.54 лв. – законна лихва за
забава по Договора за кредит за периода 19.11.2019 г. – 27.02.2025 г., 27.50 лв.
– законна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за периода
01.04.2020 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху всяка една от
главниците и направените разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
При опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответницата, същата не
е намерен, поради което след проведена процедура по реда на чл. 47 ГПК, й е
назначен особен представител – адв. С. И. от ВАК. В срока по чл. 131 ГПК, е
постъпил отговор от особения представител на ответника, в който оспорва
предявения иск. Оспорва правопораждащият факт на ищеца, като отрича
между страните да са възникнали облигационни правоотношения. Брани се с
правни доводи – че ответника не е бил уведомен за извършената цесия, като за
това узнал особения представител, след връчване на препис от Исковата молба
и приложенията към нея. На това основание оспорва дължимостта на
вземането от страна на ответника. Твърди, че цесията не е породила никакво
правно действие за ответника. Сочи се, че договора за цесия е нищожен,
поради липса на предмет и цена цена. Представеното Приложение № 1 е
документ изхождащ от ищеца, поради което същото не следва да бъде
зачетено като надлежно доказателство. Оспорва се материално – правната
квалификация на ищеца. Прави възражение за неравноправна клауза досежно
уговорената лихва по договора, поради противоречие на клаузата с добрите
нрави. Прави се възражение за настъпила погасителна давност – на осн. чл.
111, б. „б“ и „в“ ЗЗД.
В съдебно заседание, особения представител на ответницата се явява,
като в хода на устните състезания оспорва предявения иск, поради изложените
в Отговора основания.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 189/ 2025 г. по описа на РС –
Белоградчик.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на
сключен Договор за потребителски кредит № 2125737 от 19.11.2019 г.; че на
5
ответника – заемател е отпуснат заем за сумата от 300 лв. – представляваща
заем.; че ответницата е сключила Договор за предоставяне на поръчителство с
„АЙ Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД,
солидарно с ответницата – заемател за всички нейни задължения по Договора
за кредит, сключен с „Кредисимо“.; неизпълнение от страна на ответника – че
не е изпълнил задължението да върне кредита на падежа.; че поръчителят „АЙ
Тръст“ ЕООД е заплатил на заемодателя „Кредисимо“ всички задължения на
ответницата произтичащи от Договора за кредит.; размера на неизплатения
кредит.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.; размера на
мораторните и законни лихви за забава, произтичащи от Договора за кредит.;
че вземането спрямо ответника по Договор за потребителски кредит №
2125737 от 19.11.2019 г. е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото „АПС
БЕТА“ ЕООД.; че за извършените цесии на вземането срещу ответника, същия
е бил уведомен. От своя страна, с оглед оспорванията, ответника дължеше
доказване на твърденията си : наличието на неравноправни клаузи в Договора
кредит и настъпила погасителна давност по отношение на вземането.
Съдът, при преценка на така представените по делото писмени
доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника валидни облигационни правоотношения. В
потвърждение на това, е представен е Договор за потребителски кредит №
2125737 от 19.11.2019 г., по силата на който на ответницата е отпуснат кредит
в размерна 300 лв. Съгласно Приложение № 1 към Договора, срока на
издължаване на кредита е 5 месеца, брой погасителни вноски – 5 броя, всяка
от които в размер на 66.13 лв. Падежът на последната месечна вноска е бил
10.04.2020 г. Сумата, представляваща кредит е преведена на ответницата в
деня на сключване на Договора за кредит.
На същата дата 19.11.2019 г., кредитополучателя – ответник, е сключила
и Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ Тръст“ ЕООД, по силата
на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса
лице и да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД, солидарно с ответницата за
всички нейни задължения по Договора за кредит, сключен с „Кредисимо“.
Поръчителят се е задължил да плати на „Кредисимо“ ЕАД всички изискуеми
задължения на ответника – заемател по Договора, в случай на поискване от
тяхна страна.
6
И тъй като ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
Договора за кредит и не е издължила заема на падежа, „Кредисимо“ ЕАД е
поканило гаранта „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми вземания на
кредитополучателя К. М. К. по Договора за кредит от 19.11.2019 г. На
23.02.2021 г. поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на
ответницата, към „Кредисимо“ ЕАД, за което същата е уведомена.
Съдът намира, че с исковата молба са представени надлежни писмени
доказателства удостоверяващи съществуването на договорни правоотношения
между страните. С представените писмени доказателства, доказано се явява
обстоятелството, че „Кредисимо“ е предоставило на ответницата сумата от
300 лв., представляваща заем. Установи се в процеса неизпълнение от страна
на ответника по така сключения договор. Ответницата не е погасила заема си
на падежа. По никакъв начин не се доказа от страна на ответника да е
извършено плащане на дължимите суми.
И тъй като ответницата не е изпълнила задължението си, заема е бил
върнат на кредитора от поръчителя по него „Ай Тръст“ ЕООД в пълния му
размер, който поръчител се е суброгирал в правата на кредитор на
ответницата.
С Договор за цесия от 14.03.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД – цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер, е
прехвърлено вземането спрямо ответницата съгласно Приложение № 1 от
14.03.2022 г. вписана под номер 270 в Приложение № 1.
Действително, по делото не са представени надлежни доказателства, от
които да е видно, че изпратеното до длъжника – ответник К. К., Уведомление
за извършената цесия на вземането, е достигнало до нея и същата го е
получила.
Въпреки това, съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена за
извършеното цедиране на задължението й към новия кредитор. В тази връзка,
съдът не се солидаризира със защитната теза на ответника, че цесията не е
породила правно действие. Съгласно установената съдебна практика по този
въпрос – в частност – Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/
2013 г., I т. о., ТК, уведомление, изходящо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо
7
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. № 12/ 2009 г. ТК, постановяващо, че доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването за цесията, то получаване на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане, не може да бъде
игнорирано.
Видно от приложенията към Исковата молба, които са надлежно
връчени на особения представител на ответника, сред тях е и Договора за
цесия от 14.03.2022 г., приложение № 1 към него, Уведомление до ответника
за извършената цесия. Съдебните книжа са надлежно връчени на ответника по
делото, чрез особения му представител, ведно с преписа от Исковата молба.
Поради това, в този смисъл, оспорванията на ответната страна са
несъстоятелни и съдът приема, че длъжника – ответник е надлежно уведомен
за извършената цесия.
Съдът зачита като надлежно писмено доказателство по делото и
Представеното извлечение от Приложение № 1 от 14.03.2022 г., от което е
видно, че вземането спрямо ответника К. М. К. е прехвърлено на ищеца.
Приложението е неразделна част от Договора за цесия от 14.03.2022 г.,
съгласно & 2 /3/ от същия. Същото не буди съмнение в неговата правилност и
няма основания, съдът да го изключи от останалия доказателствен материал
по делото. Приложението е подписано от страните по Договора за цесия,
датирано и подпечатано. В същото, под № 270 фигурира и ответницата К. К..
Поради това, съдът приема, че е спазено изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
като длъжника – ответник е уведомен за извършената цесия от цесионера по
договора в качеството му на пълномощник на цедента. Изискването да се
извърши уведомяването от цедента не препятства прехвърлителя на вземането
да натовари чрез упълномощителна сделка друго лице да извърши
уведомяването, включително и цесионера, тъй като задължението за
уведомяване не е нито лично, нито непрехвърлимо /Така Решение № 15 от
30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/ 2014 г., ІІ т.о/.
При тези съображения, съдът намира, че ответника е надлежно
8
уведомен за извършеното цедиране на вземането му, поради което не зачита
оспорванията на особения представител на ответника, направени в този
смисъл.
При анализа на събрания по делото доказателствен материал, се
установи и допуснато от страна на ответника неизпълнение на задълженията
по Договор за потребителски кредит № 2125737 от 19.11.2019 г. Ответникът
не е изпълнила задълженията си по Договора за кредит, като последната
падежирала вноска е била на 10.04.2020 г. Неизпълнението на задължението е
станало основание, гарантът Ай Тръст, да изплати задълженията на
ответницата към кредитодателят Кредисимо. Поради това съдът приема, че
вземането на ищеца спрямо ответника е станало изискуемо.
Поради това, съдът приема, че претенцията, представляваща главница,
е основателна за сумата от 300 лв. в какъвто размер е и исковата претенция.
Съдът приема, че основателна е и претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – по
заповедното производство, тъй като от този момент, ответника се счита за
поканен да плати. Поради това, уважава и акцесорния иск за законни лихви,
считано от 01.04.2025 г. – датата на подаване на Заявлението по заповедното
производство по ч.гр.д. № 189/ 2025 г. на РС – Белоградчик, до окончателното
изплащане на главницата.
По възраженията на ответника за настъпила погасителна давност:
Видно от доказателствата по делото, Договорът за потребителски
кредит № 2125737 от 19.11.2019 г. Безспорна е съдебната практика по
въпроса, че плащанията по договор за кредит нямат периодичен характер и
спрямо главницата по погасителните вноски е валидна на общата 5 годишна
давност. Няма спор в съдебната практика, че вземанията за главница по
договора за кредит не са периодични, поради което и се погасяват с
настъпването на общата 5 годишна погасителна давност. /В този смисъл
Решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 237/ 2019 г., II т. о., ТК,
Решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/ 2019 г., I т. о., ТК/.
Видно от материалите по делото, изискуемостта на вземането е
настъпила на 10.04.2020 г. – датата на последната падежирала вноска, от който
момент кредита е станал изискуем. Заявлението по заповедното производство
– ч.гр.д. № 189/ 2025 г. е подадено 01.04.2025 г., поради което и не е изтекла
9
погасителната 5 годишна давност по отношение на вземането. Поради това,
съдът приема, че по отношение на вземането на ищеца спрямо ответницата,
представляващо главница по договора за кредит, не е настъпил института на
погасителната давност, поради което и инвокираните от ответника доводи в
горния смисъл, са неоснователни.
По направените възражения от ответната страна за нищожност на
Договора, поради наличието на неравноправни клаузи, съдът намира следното
:
На първо място, съдът намира, че при сключване на Договора за паричен
заем, е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК – съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора,
общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на годишния
лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Съдът обаче намира, че договорът не отговаря в пълното си съдържание
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Видно е, че в процесния Договор за потребителски, е посочен годишен
процент на разходите (ГПР), като абсолютна процентна стойност – 48.20 %.
Посочено е, че същия е изчислен съгласно Общите условия за предоставяне на
кредити.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая, съдът приема, че и в Общите условия за предоставяне на
кредити – Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“, и
в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин по смисъла на чл. 10, ал. 1
10
от ЗПК. Ето защо съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
процесният договор за заем, е недействителен в тази част, тъй като не
отговаря на някои от изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
Кредиторът, единствено е посочил като абсолютна стойност ГПР на
заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 48, 20 % /. Представлявайки общ
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани със заемното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за заем, яснота относно посочените
обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че заемното правоотношение
между страните досежно лихвата се явява недействително на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора
за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения финансов ресурс. Т.е., когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита –
главница, но не и на лихвата и други разходи.
Поради изложените мотиви, съдът намира, че вземането на ищеца
съществува досежно главницата от 300 лв. и сумата от 164.49 лв. –
възнаграждение за поръчителство, като по отношение на предявените искови
претенции, съставляващи договорна и законна лихви, следва да бъдат
отхвърлени.
При тези правни изводи, съдът отхвърля исковите претенции както
следва: 30.65 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по
Договор за кредит, за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г., 160.54 лв. – законна
11
лихва за забава по Договора за кредит за периода 19.11.2019 г. – 27.02.2025 г.,
и 27.50 лв. – законна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за
периода 01.04.2020 г. до 27.02.2025 г.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи частично исковата претенция
на ищеца, поради което ответника следва да понесе в своя тежест направените
от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия исков процес,
съобразно уважената част от иска, както следва: 34.00 лв. – държавна такса по
заповедното производство и исковото производства, 136.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – по заповедното и исковото производства и
272.00 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника. Налице са
доказателства, че същите са реално направени и е представен Списък на
разноските съгл. чл. 80 ГПК.
Ответникът не е реализирал разноски по делото, поради което съдът не
присъжда такива в негова полза, съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „АПС БЕТА България”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от Христо
Маринов и Петр Валента – Управители, чрез Борис Тихолов – юрисконсулт,
против К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „.................“ №
...., представлявана от адв. С. И. от АК – Видин – особен представител, ИСК
по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „АПС БЕТА
България“ ЕООД, СЪЩЕСТВУВА, за сумите: 300.00 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № 2125737 на 19.11.2019 г. и 164.49 лв. –
възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 01.04.2025 г. – датата на подаване на заявлението
по заповедното производство – ч.гр.д. № 189/ 2025 г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район
12
Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от Христо Маринов и Петр
Валента – Управители, чрез Борис Тихолов – юрисконсулт, против К. М. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „..................“ №..., представлявана
от адв. С. И. от АК – Видин – особен представител, предявените ИСКОВЕ по
чл. 422 ГПК за сумите: 30.65 лв. – договорна възнаградителна лихва върху
главницата по Договор за кредит, за периода 19.11.2019 г. – 10.04.2020 г.,
160.54 лв. – законна лихва за забава по Договора за кредит за периода
19.11.2019 г. – 27.02.2025 г., и 27.50 лв. – законна лихва по Договора за
предоставяне на поръчителство за периода 01.04.2020 г. до 27.02.2025 г. – на
осн. чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит – поради наличие на
неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул.
„...................“ №..., представлявана от адв. С. И. от АК – Видин – особен
представител, ДА ЗАПЛАТИ на от „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район
Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от Христо Маринов и Петр
Валента – Управители, чрез Борис Тихолов – юрисконсулт, направените по
делото разноски: 34.00 лв. – държавна такса по заповедното производство и
исковото производства, 136.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – по
заповедното и исковото производства и 272.00 лв. – депозит за особен
представител на ответника, като в останалата част, отхвърля искането
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
13