№ 9
гр. Девин , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20205410200147 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 36-0000506/26.08.2020г. на директора на РД „Автомобилна
администрация” гр. Пл. като незаконосъобразно, необосновано, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Счита, че наказващият орган е постановил НП, без да бъде
установена истината от фактическа страна. Описаното в текста на НП деяние
не отговаря в пълнота на обективната действителност. Счита, че
наказателното постановление е издадено в противоречие с материално-
правните разпоредби на ЗАНН, Закона за автомобилните превози и
подзаконови актове, т.е. нарушен е материалния закон, както и че в процеса
на административно правораздаване са допуснати съществени нарушения,
които засягат правото на защита, а като такива и опорочават наказателното
постановление като незаконосъобразно. На следващо място счита, че НП е
издадено в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като административно
наказващия орган не е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и не е събрал и оценил достатъчно доказателства, което му е
1
попречило да се произнесе законосъобразно.
В о.с.з. за жалбоподателят адв. С. поддържа жалбата. Счита, че в
хода на административно наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения. По никакъв начин не се доказва, че
конкретния превоз е реално извършен, че е налице заплащане така, както
изисква легалната дефиниция на понятие „обществен превоз“. Счита, че това
следва да бъде в тежест на наказващия орган. Това, че акта е съставен въз
основа на един анонимен сигнал, като актосъставителя и свидетеля по акта
не са си направили труда да потърсят лицето, което би могло да даде реални
сведения за това кога, къде, точно в кой момент е извършено нарушението.
Не са снели обяснения от собственика на товара, не са снели обяснения от
горския. Не е констатирано в какви отношения са водача и собственика на
товара и дали е имало плащане. На последно място, счита, че т.н. превозен
билет, който частично съвпада като номерация с това, което е отразено в
съдържанието на НП, а то е справка от една компютърна система. Счита, че
е следвало официално да бъдат изискани тези документи от ДГС така, че да
имат стойността на доказателства по административно наказателната
преписка, поради което счита, че тези процесуални нарушения се отразяват
върху законосъобразността на постановеното НП. Моли съда да отмени
НП като излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира за
разноски
В о. с.з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок /НП е
връчено на 18.09.2020г., жалбата е подадена на 21.09.2020г. / по чл.59, ал.2
от ЗАНН и от надлежна страна, за това е процесуално допустима, разгледана
по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление
2
следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Ив. Ст. на длъжност
„старши инспектор“ и Ив. М. на длъжност „старши инспектор“ в РД „АА”-
Пл., че въз основа на подаден сигнал- жалба от жител на с. Зм., че товарни
автомобили извършват обществен превоз на товари- дърва, които не са
лицензирани, като единия автомобил е собственост на Р. К., проверяващите
лица извършили проверка в Изпълнителна Агенция по горите и установили,
че има издадени превозни билети, вкл. и превозен билет
№703/00036/09082020/162627-1 GJXGiN от 09.08.2020г., от който
установили, че на 09.08.2020г. в 16.27 часа е извършил обществен превоз на
товари- дърва, които са собственост на ДГС- Д. и получателя е Б. от с. Зм..
Чрез справка установили, че товарния автомобил не е включен в списък към
лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р. България или
лиценз за общността.
Свидетелят Ив. Ст. на 12.08.2020г. в присъствие на свид. Ив. М. и
жалбоподателят съставил на жалбоподателя АУАН № 275882 за нарушение
на чл. 6 ал.1 от Закон за автомобилните превози, който жалбоподателят
подписал и записал имам възражение.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000506/26.08.2020г. от Т. Тр. Н. - за директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Пл. въз основа на АУАН № 275882/12.08.2020г. против
жалбоподателя за това, че на 09.08.2020 г. около 16.27 часа в Държавно
горско стопанство - Д., координата ширина 41.65739528 дължина 24-
22479176, като водач на товарен автомобил ИФА В50Л категория N2G с peг.
№ *****, собственост на Р. Р. К. извършва следното нарушение: 1.Обществен
превоз на товари /дърва/, собственост на Държавно горско стопанство - Д. и с
купувач, и получател Б. от с.Зм. и превозени от шофьор К. с товарен
автомобил с peг. № *****, видно от превозен билет №
703/00036/09082020/162627-1 GJXGiN от 09.08.2020 г. - без лиценз за
обществен превоз на товари на територията на Република България или
лиценз на Общността. Видно и от направена справка в информационната
система на ИА "Автомобилна администрация"- "Лицензи", моторното
3
превозно средство не е включено в списък към лиценз за обществен превоз на
товари. Актът за установяване на административно нарушение № 275882 е
съставен на основание получен сигнал с peг. № 50-00-733/17.07.2020 г. в с.
Зм.. Изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за
приложение на чл.28 от Закона за административни нарушения и наказания, в
резултат на което не са установени налични предпоставки за това, с което
виновно е нарушил чл. 6, ал.1 Закона за автомобилните превози,
поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП му е
наложил – глоба 2000 лева.
От справка в информационната система на ИА "Автомобилна
администрация"- "Лицензи", товарен автомобил ИФА В50Л категория N2G с
peг. № ***** е собственост на Р. Р. К. и моторното превозно средство не е
включено в списък към лиценз за обществен превоз на товари.
Установява се от Данни за превозен билет от Изпълнителна агенция
по горите, че превозен билет №7030/00036/09082020/162627- IGJX6ID,
издаден на 09.08.2020 г. в 16.26.35 часа на територията на ДГС- Д.,
координати на издаване ширина - 41.65739528, дължина- 24-22479176,
шофьор К., МПС № *****, позволително за сеч № 568449/25.07.2020г., отдел
№ 262 е, купувач Б., адрес: с.Зм.. Дървесината е собственост на ДГС- Д., с
адрес: гр. Д..
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Ив.
Ст. и Ив. М., които са еднопосочни, непротиворечиви и изграждат
гореизложената фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Административният орган е приел, че е нарушен чл.6 ал.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/.
Описаната в НП фактическа обстановка, свързана с нарушението е
идентична на тази, изложена в АУАН. При извършената служебна проверка
съдът констатира, че в производството по ангажиране на
4
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. На първо
място АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т. 3, т.4 от ЗАНН,
чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление не е
посочен и приобщен описаният в АУАН и НП превозeн билет като
доказателство, което го потвърждава. Това са самостоятелни и абсолютни
основания за отмяна на НП като незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя.
Вън от горното, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАвП
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон. За съставомерността на
вмененото нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП се изисква доказване и факта на
заплащане на превоза. От събраните в хода на настоящото производство
доказателства, съдът приема за недоказано по несъмнен и категоричен начин,
жалбоподателят да е осъществявал обществен превоз по смисъла на § 1, т.1
от ДР на ЗАвП с посочения автомобил. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗАвП,
"обществен превоз" е този, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане. Според т.2 от ДР на ЗАвП „превоз на товари" е дейност на
ФЛ или ЮЛ, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или наети превозни средства включително и на
лизинг, независимо дали са натоварени или не.
По аргумент от чл.6, ал.1 от ЗАвП лицето, за което е налице
задължение да притежава тези документи, за да осъществява обществен
превоз на пътници или товари, е превозвачът по смисъла на легалното
определение в §1, т.5 от ДР на ЗАвП, т.е. юридическото или физическото
5
лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази
цел. Това следва и от разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.12, ал.1 от ЗАвП,
съгласно които тези документи се издават на търговци по смисъла на
Търговския закон когато отговарят на определени изисквания. За това, съдът
приема, че задължението на водача на товарния автомобил по чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП се свежда до това да осъществява фактически превоз на товари, след
като се е уверил, че превозвачът се е снабдил с редовно издаден документ за
това – лиценз или удостоверение за регистрация. Съвсем друго е
задължението на водача да представи тези документи в момента на
проверката при поискването им от контролните органи и съответно
предвидената санкция за неговото неизпълнение в разпоредбата на чл.93, ал.2
от ЗАвП. Следователно обективно жалбоподателят К. няма качество на
„превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП и не е адресат на
административно задължение по чл. 6, ал. 1, изр. 1, пр. 2 вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2
от ЗАвП. В случаят така, както е описано в акта и наказателното
постановление, деянието не осъществява от обективна страна състава на
нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, поради което незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
посоченото основание.
От друга страна се установи, че на посочената дата и място в
превозният билет, който е послужил за съставяне на акта, не е извършена
проверка от служители на РД „АА" гр.См. или РУ- Девин на жалбоподателя.
Не се доказа, че на посочената в акта и НП дата жалбоподателя с товарен
автомобил ИФА В50Л категория N2G с peг. № *****, негова собственост да е
извършил обществен превоз. За извършването на този вид превоз е от
значение обективното осъществяване на превоз, който се извършва с МПС
срещу заплащане, независимо от причината на извършването му и
взаимоотношенията между страните по сделката. Безспорно е, че товарен
автомобил ИФА В50Л категория N2G с peг. № *****, не е включен в
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на товари
и не притежава лиценз на Общността за превоз на товари, но не се доказа в
производството извършване на вмененото нарушение на жалбоподателя.
Дори и да се предположи, че жалбоподателя е извършил превоз на
6
дървен материал с товарния автомобил, по делото не се установи, че между
жалбоподателя и купувача на дървения материал по превозния билет да е
имало предварителна уговорка за заплащане на превоза, както и купувача да
му е заплатил превоза. По никакъв начин не е било оповестено, че
жалбоподателят предлага възмезден превоз, нито това е била целта на
пътуването му. В закона липсва презумпция, която да предвижда, че след
като един превоз не отговаря на изискванията за "превоз за собствена сметка"
по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАвП, то същият непременно следва да се
квалифицира като "обществен превоз на товари", законодателят е дефинирал
изрично понятията "обществен превоз" и "превоз на товари", като е посочил
възмездността на превоза като задължителен елемент на
тези превози. Неоснователно административния орган, основавайки се
на превозен билет № 703/00036/09082020/162627-1GJXGiN от 09.08.2020 г. е
направил автоматично извод за наличие на обществен превоз на товар /най –
вероятно, ако в процесния билет, който не е приложен към НП и по делото,
собственикът-продавач на дървения материал, получателят и превозвачът са
различни лица/. По аргумент от чл. 15, ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии и чл. 211 от Закона за
горите, превозният билет удостоверява само законния произход на описаната
в него дървесина, но не и възмездния характер на превоза, за разлика от
товарителницата, която установява договор за превоз и сред реквизитите й е
и превозната цена - чл. 50 и чл. 53, ал.1, т.9 от ЗАвП. Освен това,
недопустимо е обосноваването на извършване на обществен превоз на товари
само с обстоятелството, че продавачът на дървения материал, купувачът и
превозвачът са различни лица, доколкото както се посочи, извършването
на превоза срещу заплащане е релевантният факт, установен от законодателя,
за преценката за наличието на обществен превоз. Жалбоподателя Р. Р. К. не е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП,
за което е санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, според която
разпоредба водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
7
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Всичко гореизложено обосновава извода, че следва на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН да се отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от
ЗАНН процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди
края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда
на АПК. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева за процесуално представителство по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
/л.34/, в който е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора.
По делото заплатения хонорар е съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който
за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ИА “Автомобилна администрация“ гр. С. да
заплати направени от жалбоподателя в настоящото производство разноски, в
размер на 400 лв. по съображенията, изложени по-горе.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000506/26.08.2020г.,
издадено от Т. Тр. Н. - за директор на РД „Автомобилна администрация” гр.
Пл., с коeто на Р. Р. К., с ЕГН ********** от с. Зм., общ. Д., обл. См., ул.
В. № *, за нарушение на чл. 6 ал.1 от Закон за автомобилни превози, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложена глоба в размер на 2000 лева КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Р. К., с ЕГН ********** от
с. Зм., общ. Д., обл. См., ул. В. № * сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/
- разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
9